Министър Велкова: Подготвихме предварителна Средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г.
За 2023 година се оформя недостиг в размер на 11,400 милиарда лева, което е 6,8 % от Брутният вътрешен продукт
„ Твърденията в общественото пространство, че съществуват благоприятни условия на държавния бюджет за 2022 година, от които да се финансират непредвидени разноски, като да вземем за пример обезщетения за битови и небитови консуматори на газ, енергийни помощи, а даже и увеличение на приходите – изказвания, основани на остатъка, с който приключихме към 31 юли от 1,5 милиарда лева, са неоснователни “ – това съобщи министърът на финансите Росица Велкова на конференция през днешния ден, на която показа осъществяването на бюджета и анонсира
По думите на министъра остатъкът през лятото не е изключително достижение, това се случва съвсем всяка година, да вземем за пример през 2020 година месец юли завършва с 1,7 милиарда остатък, а годината е с над 3 мрлд. лева недостиг. Подобно е и 2021 година – когато годината завършва с 4 милиарда лева недостиг. „ Това е краткотраен, настоящ остатък, само че не значи, че могат да се вършат непредвидени разноски “ – изясни министърът. Другата теза от общественото говорене, която Росица Велкова обори с обстоятелства, е, че има сериозен запас в финансовите разноски, те са над 8 милиарда, гласувани в закона за бюджета, а осъществяването към 31 юли е малко под 2 милиарда лева Тя разясни, че структурата им е такава, че не разрешава преструктуриране на разноските – 4 милиарда лева са европейски средства, 4-те милиарда лева, които са по националния бюджет, са: 1 милиарда и 100 млн. лева са по общини, които са децентрализирани и държавното управление не може да преструктурира финансовите разноски на общините; 1 милиарда и 200 млн. лева са разчетени за бранш „ Отбрана и сигурност “; 1 милиарда и 200 млн. лева са по бюджета на Министерство на регионалното развитие. Останалите 500 млн. лева са по бюджетите на министерства и ведомства, над 40 разпоредители са с бюджет. Едва ли там може да се чакат съществени икономии, само че ще има минимална част за преструктуриране – разяснява още министър Велкова.
„ Има доста непредвидени разноски, които служебното държавно управление ще се наложи да обезпечи от преструктуриране на разноски по централния бюджет – например подобен разход е над 70 млн. лева за изборите, в този момент се търсят разноски за настаняването на бежанците от Украйна “ – счита финансовият министър.
По тематиката за актуализация на бюджета министър Велкова сподели пред медиите, че на този стадий е невероятно да се създаде актуализация, тъй като приходната част е напрегната, ще се наложи много старания да положат двете приходни администрации, с цел да съберат приходите, които са гласувани с актуализацията на бюджета. „ Няма налични доходи, единствен вид е дълговото финансиране, само че при предел на дълга от 10,300 милиарда лева не считаме, че би трябвало да се усилва дълговото финансиране за финансиране на спомагателни разноски. Единственият вид са икономии и преструктуриране на разноски до размер, който е вероятен, с цел да се финансират непредвидени и незабавни разноски “ – уверена е Велкова.
Финансовият министър показа създадената предварителна макроикономическа прогноза, която ще бъде обновена още веднъж през септември на база новите данни. На база това е направена и тригодишна бюджетна прогноза в длъжностен вид. В нея за 2023 година се чака Брутният вътрешен продукт да е 166, 667 милиарда лева и растежът да се забави на 2,2 %, ще се забави и средногодишната инфлация на 5,8 %.
„ На база базовия сюжет за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени само настоящите политики както в приходната част, по този начин и в разходната част, за 2023 година се оформя забележителен по мярка недостиг в размер на 11,400 милиарда лева, което е 6,8 % от Брутният вътрешен продукт, като дълговото финансиране би възлизало на 15 милиарда лева “ – анонсира Росица Велкова. Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт. По думите на министъра главният растеж в разноските са в няколко посоки – обществените и здравноосигурителните заплащания в размер на 5 милиарда лева, 3,8 милиарда лева са растеж в разноските за пенсии. Другият сериозен растеж е в разноските за личен състав в размер на 1,6 милиарда лева, има растеж в финансовите разноски от 3,8 милиарда лева, тъй като започват капиталовите разноски по Механизма за възобновяване и резистентност. Тези разноски не дават еластичност за усъвършенстване и преструктурирате. „ Ако не се направи смяна в данъчната политика и преструктуриране на разноските, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата 01.01.2024 година за участие в еврозоната “ – предизвести министърът на финансите Росица Велкова.
„ Твърденията в общественото пространство, че съществуват благоприятни условия на държавния бюджет за 2022 година, от които да се финансират непредвидени разноски, като да вземем за пример обезщетения за битови и небитови консуматори на газ, енергийни помощи, а даже и увеличение на приходите – изказвания, основани на остатъка, с който приключихме към 31 юли от 1,5 милиарда лева, са неоснователни “ – това съобщи министърът на финансите Росица Велкова на конференция през днешния ден, на която показа осъществяването на бюджета и анонсира
По думите на министъра остатъкът през лятото не е изключително достижение, това се случва съвсем всяка година, да вземем за пример през 2020 година месец юли завършва с 1,7 милиарда остатък, а годината е с над 3 мрлд. лева недостиг. Подобно е и 2021 година – когато годината завършва с 4 милиарда лева недостиг. „ Това е краткотраен, настоящ остатък, само че не значи, че могат да се вършат непредвидени разноски “ – изясни министърът. Другата теза от общественото говорене, която Росица Велкова обори с обстоятелства, е, че има сериозен запас в финансовите разноски, те са над 8 милиарда, гласувани в закона за бюджета, а осъществяването към 31 юли е малко под 2 милиарда лева Тя разясни, че структурата им е такава, че не разрешава преструктуриране на разноските – 4 милиарда лева са европейски средства, 4-те милиарда лева, които са по националния бюджет, са: 1 милиарда и 100 млн. лева са по общини, които са децентрализирани и държавното управление не може да преструктурира финансовите разноски на общините; 1 милиарда и 200 млн. лева са разчетени за бранш „ Отбрана и сигурност “; 1 милиарда и 200 млн. лева са по бюджета на Министерство на регионалното развитие. Останалите 500 млн. лева са по бюджетите на министерства и ведомства, над 40 разпоредители са с бюджет. Едва ли там може да се чакат съществени икономии, само че ще има минимална част за преструктуриране – разяснява още министър Велкова.
„ Има доста непредвидени разноски, които служебното държавно управление ще се наложи да обезпечи от преструктуриране на разноски по централния бюджет – например подобен разход е над 70 млн. лева за изборите, в този момент се търсят разноски за настаняването на бежанците от Украйна “ – счита финансовият министър.
По тематиката за актуализация на бюджета министър Велкова сподели пред медиите, че на този стадий е невероятно да се създаде актуализация, тъй като приходната част е напрегната, ще се наложи много старания да положат двете приходни администрации, с цел да съберат приходите, които са гласувани с актуализацията на бюджета. „ Няма налични доходи, единствен вид е дълговото финансиране, само че при предел на дълга от 10,300 милиарда лева не считаме, че би трябвало да се усилва дълговото финансиране за финансиране на спомагателни разноски. Единственият вид са икономии и преструктуриране на разноски до размер, който е вероятен, с цел да се финансират непредвидени и незабавни разноски “ – уверена е Велкова.
Финансовият министър показа създадената предварителна макроикономическа прогноза, която ще бъде обновена още веднъж през септември на база новите данни. На база това е направена и тригодишна бюджетна прогноза в длъжностен вид. В нея за 2023 година се чака Брутният вътрешен продукт да е 166, 667 милиарда лева и растежът да се забави на 2,2 %, ще се забави и средногодишната инфлация на 5,8 %.
„ На база базовия сюжет за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени само настоящите политики както в приходната част, по този начин и в разходната част, за 2023 година се оформя забележителен по мярка недостиг в размер на 11,400 милиарда лева, което е 6,8 % от Брутният вътрешен продукт, като дълговото финансиране би възлизало на 15 милиарда лева “ – анонсира Росица Велкова. Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт. По думите на министъра главният растеж в разноските са в няколко посоки – обществените и здравноосигурителните заплащания в размер на 5 милиарда лева, 3,8 милиарда лева са растеж в разноските за пенсии. Другият сериозен растеж е в разноските за личен състав в размер на 1,6 милиарда лева, има растеж в финансовите разноски от 3,8 милиарда лева, тъй като започват капиталовите разноски по Механизма за възобновяване и резистентност. Тези разноски не дават еластичност за усъвършенстване и преструктурирате. „ Ако не се направи смяна в данъчната политика и преструктуриране на разноските, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата 01.01.2024 година за участие в еврозоната “ – предизвести министърът на финансите Росица Велкова.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ