Капиталите нещо не ги „свърта” у нас
За 10 години – от 2010-а до 2020-а от България са изтекли близо 39 милиарда евро, а чистият приток на задграничен капитал е не повече от 16 милиарда евро. Това демонстрират данни на Българска народна банка под заглавие „ Презгранично придвижване на капитали (нето ”).
Изобилието от пари в страната, съвсем цялостната капиталова бездейност на популацията (с изключение на покупката на имоти) и лихвената непривлекателност на банките са
трите кита, върху които капиталите отплуват от България.
Изборът на депозиторите пък опира до два публично неподходящи разновидността: първо, отвод от банкови услуги и поддържане на огромни суми пари в домашни условия и второ, изнасяне на финансови активи зад граница, където банковата сигурност се прави оценка по-високо при по-изгодна рентабилност и бонуси.
И до момента в който в края на 2015 година банкнотите и монетите в послание у нас са били 12.7 милиарда лева, то в края на 2021 година те към този момент са 24.7 милиарда лева, т.е. бележат годишен приръст от 11.7%, до момента в който в това време номиналният Брутният вътрешен продукт пораства средногодишно с 6.4 %.
„ Натрупват се свободни парични ресурси в популацията, които остават отвън надзор от страна на Българска народна банка и съставляват самобитна ликвидна опасност за стопанската система (ликвидна бомба), а и се основават предпоставки за престъпни действия ” . Това разяснява проф. Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
От платежния баланс на страната (аналитично представен) може да се оцени, че за интервала 2016-2021 г. са изнесени чисто капитали във тип на валута и депозити в размер на близо 5 милиарда евро, изясни той.
Според него не е правдоподобно да се мисли, че интензивният приръст на парите в послание, както и приключването на локални капитали в чужбина, се дължи напълно на непривлекателна банкова политика. Сигурно е обаче, че спецификата на банковата активност спомага за следените неподходящи обстоятелства.
Защо при финансовата непоклатимост и необятно рекламираното устойчивото стопански развиване при ръководството на ГЕРБ капиталите не ги „ свърта ” у нас?
Няма никаква фактология къде и за какво бягат парите.
Проф. Минасян се опита да изясни особено за „ БАНКЕРЪ ” какви може да са аргументите. На първо място той посочи, че няма рентабилност от депозитите и сигурността е по-ниска. „ Има обаче и пари, които не желаят да стоят в България заради съмнителния си генезис ” , обръща внимание професорът. На сходни изнесени пари елементарно им се губи края. Сто хиляди евро в немска банка, по-късно в Американска, след това – в австралийска..., върви ги търси, споделя ученият.
Миналата 2021 година
бележи безспорен връх в приключването на пари от България.
През нея от страната са изнесени към 7 милиарда евро , до момента в който през предходните години от нея са бягали не повече от 4-5 милиарда лева Това се случва при към 10 милиарда вътрешни вложения и 1.5 милиарда лева непознати вложения за годината. Непропорционалността е ясна. Дали пък някои не се усети, че процеса на промяна на властта ще е по-скорошен от упования и побърза да скрие „ припечеленото ”?
Дали пък големите антиковид пари не потънаха в партийно-кръгови джобове, за което ще бъдем известени след време?
Колкото до неналичието на добра икономическа среда за вложения в България приносът на банките е печален факт.
„ Търговските банки у нас се въздържат от кредитна интензивност. Показателно е, че през 2019 година делът на заемите в активите на ТБ е 66%, до момента в който през 2021 година същия дял спада на 58% ” , споделя Минасян.
Банките не могат да поемат напълно отговорността за кредитната интензивност,
само че са съпричастни към нея, споделя той. Дейността им оказва директно и индиректно въздействие върху капиталовата и икономическа интензивност в страната, както и върху финансовата непоклатимост. Натрупването на напрежение става последователно, нерядко незабележимо, до достигането на избран сериозен предел. Толкова по-отговорна е регулативната функционалност на Централната банка, която би трябвало да прави оценка натрупването на напрежение, да планува възможните последици и да подхваща превантивно нужните ограничения.
„ Основна отговорност носи и макроикономическото ръководство. Отсъствието на подтикващ стопански и капиталов климат в страната изкривява естествените съотношения и взаимоотношения и основава предпоставки за струпване на социално-икономическо напрежение ”, споделя Минасян.
Ще има ли смяна?
Преди месец Българска народна банка публично разгласи спад на задграничните вложения у нас от 54% на годишна база.
През 2021 година у нас са влезнали едвам на едвам 1.035 милиарда евро , което е 1.5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - през 2020 година те са били 2.272 милиарда евро, тъй че " едни " 1.3 милиарда евро просто са заобиколили България и са си намерили различен " кей ".
Освен бягането на дълги дистанции за българските пари, които по никакъв начин не са малко, прекомерно сензитивно е и отдръпването на задграничните вложители, които продават бизнеса си на български компании и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през спешната 2020 година е бил доста повече, в сравнение с през предходната година, когато той е едвам 351.6 млн. евро.
Така мантрата, че от 12 години България дава прелестни условия за вложения, би трябвало да секне. Ако съдим по декларираното до този миг, министър Лорер и екипът му са окуражени да върнат задграничните вложители посредством основаване на сигурна среда за бизнес - с ясни правила и с опция за поддръжка на започващи компании посредством сливане на всички държавни финансови принадлежности.
Първата крачка, съгласно министъра на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, към този момент е направена: изчистен е методът, по който другите ведомства ще си сътрудничат в поддръжка на вложителите. Примерно - Българска организация за вложения намира евентуален вложител, който желае да се откри в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания " Индустриални зони " оказва помощ при правенето на " самостоятелния " пакет с документи.
Сега се работи за сливане на финансовите инструментите в поддръжка на бизнеса.
В тази посока са ориентирани напъните, " както на Националния иновационен фонд, който оказва помощ на учените да създадат софтуерен трансфер на тяхната разработка в някакъв новак бизнес, по този начин и на Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от друго равнище на напредък. В процеса взе участие и Българската банка за развиване, която към този момент предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези принадлежности на едно място и рационализираме активността им, тъй че да има доста ясна верига кой и по кое време може да се финансира и от кой инструмент на страната ", разяснява още Лорер.
Изобилието от пари в страната, съвсем цялостната капиталова бездейност на популацията (с изключение на покупката на имоти) и лихвената непривлекателност на банките са
трите кита, върху които капиталите отплуват от България.
Изборът на депозиторите пък опира до два публично неподходящи разновидността: първо, отвод от банкови услуги и поддържане на огромни суми пари в домашни условия и второ, изнасяне на финансови активи зад граница, където банковата сигурност се прави оценка по-високо при по-изгодна рентабилност и бонуси.
И до момента в който в края на 2015 година банкнотите и монетите в послание у нас са били 12.7 милиарда лева, то в края на 2021 година те към този момент са 24.7 милиарда лева, т.е. бележат годишен приръст от 11.7%, до момента в който в това време номиналният Брутният вътрешен продукт пораства средногодишно с 6.4 %.
„ Натрупват се свободни парични ресурси в популацията, които остават отвън надзор от страна на Българска народна банка и съставляват самобитна ликвидна опасност за стопанската система (ликвидна бомба), а и се основават предпоставки за престъпни действия ” . Това разяснява проф. Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
От платежния баланс на страната (аналитично представен) може да се оцени, че за интервала 2016-2021 г. са изнесени чисто капитали във тип на валута и депозити в размер на близо 5 милиарда евро, изясни той.
Според него не е правдоподобно да се мисли, че интензивният приръст на парите в послание, както и приключването на локални капитали в чужбина, се дължи напълно на непривлекателна банкова политика. Сигурно е обаче, че спецификата на банковата активност спомага за следените неподходящи обстоятелства.
Защо при финансовата непоклатимост и необятно рекламираното устойчивото стопански развиване при ръководството на ГЕРБ капиталите не ги „ свърта ” у нас?
Няма никаква фактология къде и за какво бягат парите.
Проф. Минасян се опита да изясни особено за „ БАНКЕРЪ ” какви може да са аргументите. На първо място той посочи, че няма рентабилност от депозитите и сигурността е по-ниска. „ Има обаче и пари, които не желаят да стоят в България заради съмнителния си генезис ” , обръща внимание професорът. На сходни изнесени пари елементарно им се губи края. Сто хиляди евро в немска банка, по-късно в Американска, след това – в австралийска..., върви ги търси, споделя ученият.
Миналата 2021 година
бележи безспорен връх в приключването на пари от България.
През нея от страната са изнесени към 7 милиарда евро , до момента в който през предходните години от нея са бягали не повече от 4-5 милиарда лева Това се случва при към 10 милиарда вътрешни вложения и 1.5 милиарда лева непознати вложения за годината. Непропорционалността е ясна. Дали пък някои не се усети, че процеса на промяна на властта ще е по-скорошен от упования и побърза да скрие „ припечеленото ”?
Дали пък големите антиковид пари не потънаха в партийно-кръгови джобове, за което ще бъдем известени след време?
Колкото до неналичието на добра икономическа среда за вложения в България приносът на банките е печален факт.
„ Търговските банки у нас се въздържат от кредитна интензивност. Показателно е, че през 2019 година делът на заемите в активите на ТБ е 66%, до момента в който през 2021 година същия дял спада на 58% ” , споделя Минасян.
Банките не могат да поемат напълно отговорността за кредитната интензивност,
само че са съпричастни към нея, споделя той. Дейността им оказва директно и индиректно въздействие върху капиталовата и икономическа интензивност в страната, както и върху финансовата непоклатимост. Натрупването на напрежение става последователно, нерядко незабележимо, до достигането на избран сериозен предел. Толкова по-отговорна е регулативната функционалност на Централната банка, която би трябвало да прави оценка натрупването на напрежение, да планува възможните последици и да подхваща превантивно нужните ограничения.
„ Основна отговорност носи и макроикономическото ръководство. Отсъствието на подтикващ стопански и капиталов климат в страната изкривява естествените съотношения и взаимоотношения и основава предпоставки за струпване на социално-икономическо напрежение ”, споделя Минасян.
Ще има ли смяна?
Преди месец Българска народна банка публично разгласи спад на задграничните вложения у нас от 54% на годишна база.
През 2021 година у нас са влезнали едвам на едвам 1.035 милиарда евро , което е 1.5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - през 2020 година те са били 2.272 милиарда евро, тъй че " едни " 1.3 милиарда евро просто са заобиколили България и са си намерили различен " кей ".
Освен бягането на дълги дистанции за българските пари, които по никакъв начин не са малко, прекомерно сензитивно е и отдръпването на задграничните вложители, които продават бизнеса си на български компании и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през спешната 2020 година е бил доста повече, в сравнение с през предходната година, когато той е едвам 351.6 млн. евро.
Така мантрата, че от 12 години България дава прелестни условия за вложения, би трябвало да секне. Ако съдим по декларираното до този миг, министър Лорер и екипът му са окуражени да върнат задграничните вложители посредством основаване на сигурна среда за бизнес - с ясни правила и с опция за поддръжка на започващи компании посредством сливане на всички държавни финансови принадлежности.
Първата крачка, съгласно министъра на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, към този момент е направена: изчистен е методът, по който другите ведомства ще си сътрудничат в поддръжка на вложителите. Примерно - Българска организация за вложения намира евентуален вложител, който желае да се откри в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания " Индустриални зони " оказва помощ при правенето на " самостоятелния " пакет с документи.
Сега се работи за сливане на финансовите инструментите в поддръжка на бизнеса.
В тази посока са ориентирани напъните, " както на Националния иновационен фонд, който оказва помощ на учените да създадат софтуерен трансфер на тяхната разработка в някакъв новак бизнес, по този начин и на Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от друго равнище на напредък. В процеса взе участие и Българската банка за развиване, която към този момент предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези принадлежности на едно място и рационализираме активността им, тъй че да има доста ясна верига кой и по кое време може да се финансира и от кой инструмент на страната ", разяснява още Лорер.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ