Като в галоп: Необикновената крачка на Юсейн Болт
Юсейн Болт е най-бързият спринтьор в историята, държи международните върхове в бяганията на 100 и 200 метра и е единственият човек, печелил златните медали в двете дисциплини на три следващи олимпиади.
През юни водещи специалисти в биомеханиката на спринтирането, в изследване на Southern Methodist University (SMU), са разкрили нещо доста извънредно, до момента в който са изследвали бягането на ямаеца. Неговият десен крайник стъпва върху пистата с 13% по-голяма мощ от левия. А левият се задържа на земята с 14% по-дълго от десния.
" Виждам някакъв галоп в бягането на Болт ", споделя Ралф Ман, пионер в региона на биомеханиката в Съединени американски щати. Според него откритата разлика от 13-14% е много изненадваща. Особено като се има поради, че по време на работата си като съветник на американския народен тим по лека атлетика той е откривал разлики сред 0 и 7% при елитните спринтьори.
Предимство или минус
Случаят с Болт идва в несъгласие на всеобщото схващане, че една неравномерна крачка води до закъснение на бегача, написа Джери Лонгманджулай в материала си за New York Times. Затова и откривателите от SMU си задават въпроса дали ямаецът е оптимизирал тази нееднаквост, с цел да се трансформира в най-бързи мъж на планетата, или тя му е попречила да реализира даже по-добри времена от историческите 9.58 сек. на 100 метра и 19.19 сек. на 200 метра.
" Това е въпрос за един милион $ ", споделя Питър Уейънд, шеф на лабораторията на SMU, в изявление за New York Times. Проучването, ръководено от доктор Андрю Юдофа, към момента не е завършило. А резултатът на асиметричните крачки върху скоростта занапред ще бъде проучен.
" По принцип има разлики сред десния и левия крайник, само че те нормално са към 1, 2, 3% ", споделя Анти Меро, специалист по физиология в университета на Юваскила във Финландия.
В автобиографията си Болт разкрива, че в резултат на сколиоза гръбначният му дирек се е изкривил надясно. Заради това неговият десен крайник с 1.3 см по-къс от левия. Учените считат, че по натурален метод ямайският спринтьор е оптимизирал своето тичане.
" Като се има поради сколиозата и несъответствието в дължината на краката на Болт, този му метод на тичане се оказва най-благоприятен за него. Ако треньорът се опита да промени модела, евентуално резултатът няма да бъде добър ", споделя още Меро.
Силата на Болт
Преди общоприетото виждане е било, че най-бързите бегачи реализират оптималната скорост с помощта на по-бързото придвижване на краката в интервала сред оттласкването и приземяването.
В проучване от 2000 година, когато работи с екип в Харвард, Уейън открива, че елитните спринтьори в действителност не движат краката си по-бързо във въздуха. Те печелят оптималната скорост, като притискат земята с по-голяма мощ от останалите и го вършат за по-кратък интервал от време.
За спринтьори от олимпийски диаметър върховата мощ може да се равнява на пет пъти повече от личното тегло. В случая на Болт, който тежи 94 кг, оптималната му мощ може да надвиши 450 кг.
За разлика от спринтьорите, елитните маратонци притискат земята със мощ, равна на към три пъти личното тегло. Те обаче би трябвало да мислят на първо място за издръжливостта, тък като би трябвало създадат това упражнение 25 хиляди пъти в границите на 42 км.
© Associated Press
Удофа е изследвал 20 крачки на Болт и трима други елитни спринтьори, употребявайки видео от надпревари в Монако през 2011 година Петата на международния рекордьор се допира до земята единствено за две стотни от секундата, преди да се издигне още веднъж. Общото време, което той прекарва на земята при всяка крачка, е девет стотни от секундата.
Средно Болт притиска земята с 490 кг върхова мощ с десния си крайник и 433 кг с левия. Тъй като десният му крайник е по-къс, той има потребност от малко повече време, с цел да доближи до земята, което което способства за по-висока скорост при тези му стъпки.
Естествена акомодация на Болт е направила по този начин, че левият му крайник да прекарва малко повече време на земята - 97 хилядни от секундата, спрямо десния (85 хилядни). Това му дава повече време да генерира мощ с левия крайник, осигурявайки му по-голямо оттласкване, споделя Уейънд.
Въпреки че е висок 195 см, Болт може да форсира съвсем толкоз избухливо, колкото ниските спринтьори, и се потребност единствено от 41 крачки, с цел да пробяга стоте метра. При останалите топ състезатели крачките варират сред 43 и 45, а при някои доближават до 48.
© Reuters
Нито един спринтьор в света не може да бъде в ускоряване през цялата отдалеченост. Но откакто доближи оптималната скорост сред 60-ия до 70-ия метър, Болт съумява да я запази по-ефективно от другите състезатели, намалявайки по-бавно към финалната линия. " Победителят в спринта не е индивидът, който форсира най-бързо в края, а който забавя най-бавно ", изяснява Уейънд.
В името на науката
Изследователите от SMU не са знаели, че единият крайник на Болт е по-къс от други, когато са почнали своето изследване преди половин година. Тяхната първична концепция е била да тестват нова технология, която им разрешава да дефинират земните сили посредством потреблението на високоскоростно видео от надпревари вместо особено оборудвани бягащи пътеки в лабораторията.
Те се надяват след края на спортната си кариера, който ще настъпи с бягането на 200 метра на международното състезание в Лондон на 12 август, Болт да посети лабораторията на университета, с цел да могат да създадат по-директни проби.
" Хората подаряват своите тела в името на науката. Той може да подари своята мощ за науката ", споделя ръководителят на екипа Юдофа.
През юни водещи специалисти в биомеханиката на спринтирането, в изследване на Southern Methodist University (SMU), са разкрили нещо доста извънредно, до момента в който са изследвали бягането на ямаеца. Неговият десен крайник стъпва върху пистата с 13% по-голяма мощ от левия. А левият се задържа на земята с 14% по-дълго от десния.
" Виждам някакъв галоп в бягането на Болт ", споделя Ралф Ман, пионер в региона на биомеханиката в Съединени американски щати. Според него откритата разлика от 13-14% е много изненадваща. Особено като се има поради, че по време на работата си като съветник на американския народен тим по лека атлетика той е откривал разлики сред 0 и 7% при елитните спринтьори.
Предимство или минус
Случаят с Болт идва в несъгласие на всеобщото схващане, че една неравномерна крачка води до закъснение на бегача, написа Джери Лонгманджулай в материала си за New York Times. Затова и откривателите от SMU си задават въпроса дали ямаецът е оптимизирал тази нееднаквост, с цел да се трансформира в най-бързи мъж на планетата, или тя му е попречила да реализира даже по-добри времена от историческите 9.58 сек. на 100 метра и 19.19 сек. на 200 метра.
" Това е въпрос за един милион $ ", споделя Питър Уейънд, шеф на лабораторията на SMU, в изявление за New York Times. Проучването, ръководено от доктор Андрю Юдофа, към момента не е завършило. А резултатът на асиметричните крачки върху скоростта занапред ще бъде проучен.
" По принцип има разлики сред десния и левия крайник, само че те нормално са към 1, 2, 3% ", споделя Анти Меро, специалист по физиология в университета на Юваскила във Финландия.
В автобиографията си Болт разкрива, че в резултат на сколиоза гръбначният му дирек се е изкривил надясно. Заради това неговият десен крайник с 1.3 см по-къс от левия. Учените считат, че по натурален метод ямайският спринтьор е оптимизирал своето тичане.
" Като се има поради сколиозата и несъответствието в дължината на краката на Болт, този му метод на тичане се оказва най-благоприятен за него. Ако треньорът се опита да промени модела, евентуално резултатът няма да бъде добър ", споделя още Меро.
Силата на Болт
Преди общоприетото виждане е било, че най-бързите бегачи реализират оптималната скорост с помощта на по-бързото придвижване на краката в интервала сред оттласкването и приземяването.
В проучване от 2000 година, когато работи с екип в Харвард, Уейън открива, че елитните спринтьори в действителност не движат краката си по-бързо във въздуха. Те печелят оптималната скорост, като притискат земята с по-голяма мощ от останалите и го вършат за по-кратък интервал от време.
За спринтьори от олимпийски диаметър върховата мощ може да се равнява на пет пъти повече от личното тегло. В случая на Болт, който тежи 94 кг, оптималната му мощ може да надвиши 450 кг.
За разлика от спринтьорите, елитните маратонци притискат земята със мощ, равна на към три пъти личното тегло. Те обаче би трябвало да мислят на първо място за издръжливостта, тък като би трябвало създадат това упражнение 25 хиляди пъти в границите на 42 км.
© Associated Press
Удофа е изследвал 20 крачки на Болт и трима други елитни спринтьори, употребявайки видео от надпревари в Монако през 2011 година Петата на международния рекордьор се допира до земята единствено за две стотни от секундата, преди да се издигне още веднъж. Общото време, което той прекарва на земята при всяка крачка, е девет стотни от секундата.
Средно Болт притиска земята с 490 кг върхова мощ с десния си крайник и 433 кг с левия. Тъй като десният му крайник е по-къс, той има потребност от малко повече време, с цел да доближи до земята, което което способства за по-висока скорост при тези му стъпки.
Естествена акомодация на Болт е направила по този начин, че левият му крайник да прекарва малко повече време на земята - 97 хилядни от секундата, спрямо десния (85 хилядни). Това му дава повече време да генерира мощ с левия крайник, осигурявайки му по-голямо оттласкване, споделя Уейънд.
Въпреки че е висок 195 см, Болт може да форсира съвсем толкоз избухливо, колкото ниските спринтьори, и се потребност единствено от 41 крачки, с цел да пробяга стоте метра. При останалите топ състезатели крачките варират сред 43 и 45, а при някои доближават до 48.
© Reuters
Нито един спринтьор в света не може да бъде в ускоряване през цялата отдалеченост. Но откакто доближи оптималната скорост сред 60-ия до 70-ия метър, Болт съумява да я запази по-ефективно от другите състезатели, намалявайки по-бавно към финалната линия. " Победителят в спринта не е индивидът, който форсира най-бързо в края, а който забавя най-бавно ", изяснява Уейънд.
В името на науката
Изследователите от SMU не са знаели, че единият крайник на Болт е по-къс от други, когато са почнали своето изследване преди половин година. Тяхната първична концепция е била да тестват нова технология, която им разрешава да дефинират земните сили посредством потреблението на високоскоростно видео от надпревари вместо особено оборудвани бягащи пътеки в лабораторията.
Те се надяват след края на спортната си кариера, който ще настъпи с бягането на 200 метра на международното състезание в Лондон на 12 август, Болт да посети лабораторията на университета, с цел да могат да създадат по-директни проби.
" Хората подаряват своите тела в името на науката. Той може да подари своята мощ за науката ", споделя ръководителят на екипа Юдофа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ