Без радикални мерки въздухът в София няма да стане по-чист
Юлиан Попов е някогашен длъжностен министър на екологията. Текстът е от профила му във " Facebook ". Заглавието е на редакцията.
Разрази се буйна полемика във връзка на въпрос за платено влизане на коли в София. Има сходен проект в Брюксел, град с тежък трафик, много по-тежък от този в София, и с замърсен въздух, през лятото по-мръсен от въздуха в София.
Брюксел счита да вкара такса пришелец.
Който не е локален и желае да влезе с кола в Брюксел, да заплаща.
Мярката е спорна и комплицирана и ще отнеме 5 години, с цел да бъде въведена. Тя би облекчила придвижването и подобрила въздуха в Брюксел. Дали на някой му стиска да вкара сходно нещо в София? Софийският трафик е много по-нормален от този в Брюксел, а и въздухът в София отвън зимните месеци е по-чист. Въпреки това радикални ограничения са нужни.
Подобна концепция е споделил и претендентът за кмет на " Демократична България ". Сходни хрумвания са обсъждани и по-рано за София, а в Лондон и други градове са действителност за центъра на града. С този пост не желая да пазя нито едно съответно решение, само че да припомня за един от главните проблеми на огромния град.
Подобренията са нормално са за сметка на нечие улеснение, табиет или интерес.
Всички проучвания демонстрират, че има два казуса, които софиянци слагат отпред - нечистия въздух и задръстения трафик. Обичайно упрекът за тези два казуса е ориентиран към властта, настояща или бъдеща. Решението обаче и на двата казуса минава през нас. През нашата подготвеност да платим или да се откажем от някакво улеснение или табиет.
Няма по какъв начин въздухът да стане доста по-чист, в случай че не забраним или ограничим ред неща – избран вид горива и избран вид коли. Дали това ще стане с въвеждане на нискоемисионна зона (почти всеки град в Европа го е направил или го обмисля), което значи зонална възбрана на избран вид коли; или с такса център (като в Лондон); или с такса град; или със доста разширени пешеходни зони (например всичко от НДК до гарата); или с увеличена такса за паркиране и уголемение на платената зона за паркиране. Или с композиция на тези ограничения или с някаква друга мярка, която също ще коства пари или ще наруши нечие улеснение.
Ще чуете доста гласове - да построят
по-широки улици и повече паркинги. Много от тези ограничения в действителност усилват трафика,
тъй като притеглят повече коли.
Разбира се, нужен е по-добър публичен превоз, който в София е към този момент доста, доста по-добър от преди, както и по-добри пешеходни и велосипедни направления.
Съвременните цифрови технологии (ANPR и др) дават опция сходни ограничения да бъдат гъвкави, да реагират на изменени условия и да балансират дейно ползите на жителите. Няма по какъв начин обаче кметът, министърът или президентът да се подаде от прозореца и да продуха въздуха на града или разнесе задръстения трафик с магическа пръчка.
Дебатът за чистия въздух и тапите минава през два основни въпроса - от какво сме сколонни да се лишим и какъв брой сме подготвени да платим. И през доста гневни реакции и разногласия. Това е.
Разрази се буйна полемика във връзка на въпрос за платено влизане на коли в София. Има сходен проект в Брюксел, град с тежък трафик, много по-тежък от този в София, и с замърсен въздух, през лятото по-мръсен от въздуха в София.
Брюксел счита да вкара такса пришелец.
Който не е локален и желае да влезе с кола в Брюксел, да заплаща.
Мярката е спорна и комплицирана и ще отнеме 5 години, с цел да бъде въведена. Тя би облекчила придвижването и подобрила въздуха в Брюксел. Дали на някой му стиска да вкара сходно нещо в София? Софийският трафик е много по-нормален от този в Брюксел, а и въздухът в София отвън зимните месеци е по-чист. Въпреки това радикални ограничения са нужни.
Подобна концепция е споделил и претендентът за кмет на " Демократична България ". Сходни хрумвания са обсъждани и по-рано за София, а в Лондон и други градове са действителност за центъра на града. С този пост не желая да пазя нито едно съответно решение, само че да припомня за един от главните проблеми на огромния град.
Подобренията са нормално са за сметка на нечие улеснение, табиет или интерес.
Всички проучвания демонстрират, че има два казуса, които софиянци слагат отпред - нечистия въздух и задръстения трафик. Обичайно упрекът за тези два казуса е ориентиран към властта, настояща или бъдеща. Решението обаче и на двата казуса минава през нас. През нашата подготвеност да платим или да се откажем от някакво улеснение или табиет.
Няма по какъв начин въздухът да стане доста по-чист, в случай че не забраним или ограничим ред неща – избран вид горива и избран вид коли. Дали това ще стане с въвеждане на нискоемисионна зона (почти всеки град в Европа го е направил или го обмисля), което значи зонална възбрана на избран вид коли; или с такса център (като в Лондон); или с такса град; или със доста разширени пешеходни зони (например всичко от НДК до гарата); или с увеличена такса за паркиране и уголемение на платената зона за паркиране. Или с композиция на тези ограничения или с някаква друга мярка, която също ще коства пари или ще наруши нечие улеснение.
Ще чуете доста гласове - да построят
по-широки улици и повече паркинги. Много от тези ограничения в действителност усилват трафика,
тъй като притеглят повече коли.
Разбира се, нужен е по-добър публичен превоз, който в София е към този момент доста, доста по-добър от преди, както и по-добри пешеходни и велосипедни направления.
Съвременните цифрови технологии (ANPR и др) дават опция сходни ограничения да бъдат гъвкави, да реагират на изменени условия и да балансират дейно ползите на жителите. Няма по какъв начин обаче кметът, министърът или президентът да се подаде от прозореца и да продуха въздуха на града или разнесе задръстения трафик с магическа пръчка.
Дебатът за чистия въздух и тапите минава през два основни въпроса - от какво сме сколонни да се лишим и какъв брой сме подготвени да платим. И през доста гневни реакции и разногласия. Това е.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ