Явор Генов: Волейболът ми даде много
Явор Генов е най-опитният волейболист в състава на Черно море (Варна) и през новия сезон. Започва с волейбола на 15, само че бързо схваща, че това е спортът за него. Най-силните му спортни години са с екипа на Нефтохимик. Преминава през разнообразни тимове в чужбина, само че още веднъж се връща в родния клуб. За упоритостите с екипа на Черно море и живота оттатък спорта – Явор Генов в рубриката „ На спортна вълна “...
Явор, стартира новият сезон с екипа на Черно море, какви са упованията ти за представянето на тима в Националната волейболна лига?
И тази година стартирах шампионата с Черно море, имам сделка с клуба да остана най-малко през първия полусезон. Няколко години към този момент се случва по този начин, че получавам опция да изляза в чужбина, ще забележим дали ще се случи още веднъж, само че към този момент съм във Варна. Ние в Черно море сме реалисти за представянето си в Националната волейболна лига, упованията са да се класираме към 9-о – 10-о място, защото в тима има повече юноши, момчета, които нямат доста опит. Като цяло шампионата е мощно, първите осем тима са много равностойни, защото са с по-опитни състезатели и по-голям бюджет, до момента в който нашият тим е построен напълно от локални фрагменти. Целите са да останем в групата.
Пада ли върху теб по-голяма отговорност поради това, че си най-опитният в състава
Винаги има по-голяма отговорност в сходни случаи и няма по какъв начин да е другояче, защото множеството момчета разчитат основно аз да правя най-трудните неща, в тежки обстановки да се нагърбвам с нелеки осъществявания, да повеждам тима. Не съм аз капитанът на отбора, само че се пробвам да бъда водач, да оказвам помощ със препоръки на по-неопитните състезатели, в случай че мога да ги науча на нещо от това, което съм видял по терените у нас и в чужбина.
Доколко е значимо за един тим да разчита на лични фрагменти?
Хубаво е всички тимове да развиват школите си. Аз съм играл в тимове, в които няма нито един локален играч. Били сме 14 играчи, произлезли от школите на разнообразни клубове. Когато един тим притегля единствено непознати състезатели, това е и финансово по-трудно за него, а и не развива нищо, не способства за бъдещето на спорта и за равнището на националния тим.
Какво значи за един волейболист да получи повиквателна за националния тим, ти самият си изпитал това възприятие?
Всеки се стреми към това, всеки чака момента, в който ще разбере, че е измежду определените да показват България.
Разкажи за кариерата си досега, по какъв начин стартира с волейбола?
Започнах малко късно, бях 15-16-годишен, когато се ориентирах към волейбола около моите родители и сестра ми, които са волейболисти. Развитието си в Черно море продължих до към 21 години, по-късно прекосих в тима на Монтана за три сезона. Най-успешният ми сезон беше с тима на Нефтохимик, след което прекосих през разнообразни отбори в чужбина за малко, с цел да се завърна още веднъж в Черно море.
Как ще сравниш непознатите шампионати, в които си играл, с нашето?
Аз не съм бил в доста мощни шампионати. Първата година, когато отпътувах в чужбина, играх в Ливан. Първенството не е по никакъв начин мощно, разчитат повече на чужденци да подвигат равнището, само че все пак е много по-слабо от българското. Волейболът у нас е на положително равнище, има мощни състезатели, както и положителни нови попълнения от школите. Единствено от финансова позиция ни превъзхождат задграничните шампионати, в които съм играл.
Тренирал си и футбол, за какво избра волейбола?
Седем години играх футбол, само че по-късно по този начин се стекоха събитията. Майка ми ме заведе в залата. В началото волейболът не ми хареса доста, само че след това се възпламених. Не знам дали да скърбя, че не продължих с футбола, само че просто по този начин се е стекъл животът ми. Волейболът ми е дал доста, срещнал ме е с доста хора, с които подкрепям положителни контакти.
Кое е най-важното, което си научил от треньорите, с които си работил?
На първо място слагам дисциплината – каквото ти каже треньорът, да го изпълниш, да не му противоречиш, даже да мислиш по-различно от него, да се раздаваш във всяка подготовка и във всеки мач.
Трудно ли е да си част от колектив и по какъв начин се построява положителният „ климат “ в един тим?
Винаги има някакви спречквания, когато се съберат 14-15 души с разнообразни характери. За да се построи същински колектив с шампионски дух, който да реализира победи, се изискват малко повече старания. Основно роля на треньора е да сплоти играчите към общата цел, във всеки мач да са като едно цяло.
Кои са качествата, които водят до триумф във волейбола?
Доста качества би трябвало да има един волейболист, както психически, по този начин и спортно-технически. Много е значимо спокойствието по време на мач, с цел да може играчът да е оптимално съсредоточен на терена, да не се поддава на провокации и на моменти, които могат да го изкарат отвън равновесие, би трябвало да е невъзмутим, да взема верните решения във всяка обстановка. Спортно-техническите качества са ясни, всеки знае, че един волейболист е добре да бъде висок, отскоклив, да има бърза ръка.
Подкрепата на публиката до каква степен е значима за вас в тима?
Подкрепата на публиката е значима за всеки един тим и за всеки един състезател. Удоволствие е да чуеш по какъв начин скандират името ти или това на тима, по какъв начин приветстват добра точка, победа, извоювана титла…
Коя е най- негостоприемната зала у нас?
Повечето тимове, в която и друга зала да играят, с изключение на личната, не се усещат доста комфортно и това е обикновено. За мен най-негостоприемна е залата на Арда (Кърджали), тъй като е доста дребна и публиката е доста покрай играчите, чуваш подвиквания по време на мач…
Незабравимите страсти, които ти донесе волейболът…
Дебютът ми в мъжкия състав на Черно море, който беше навръх рождения ми ден - 22 декември, когато станах на 18 години. Играхме против Марек Юнион Ивкони и тимът губеше с 1:2 гейма. Аз се появих на терена и не знам дали с помощта на мен, само че в последна сметка Черно море завоюва, и това беше първа победа за сезона тогава. Безспорно това е най-запомнящият се миг в кариерата ми досега. С какво се е трансформирал Явор Генов от този ден до през днешния ден? Не знам… Хората, които ме познават, би трябвало да кажат. С годините няма по какъв начин човек да не се промени. Вече съм много по-улегнал, не се поддавам толкоз на страсти.
Приятелите ти най-вече от спорта ли са?
Имам доста другари от спорта, с много момчета сме близки още от деца, израснали сме дружно, само че имам и доста другари отвън спорта. Всички ме поддържат доста, окуражават ме да не се отхвърлям от волейбола към момента и да пробвам да поиграя още веднъж в чужбина.
Трудните моменти, свързани с волейбола…
Най-трудния миг изживях предходната година, когато претърпях интервенция на рамото. Доста години играх с болки, не бях взел задоволително положителни ограничения, одобрявах болкоуспокояващи и излизах на терена, надявах се да отшуми, само че се наложи да се оперирам. Възстановяването не беше по никакъв начин леко, защото интервенцията на раменната става се оказа много комплицирана. 7-8 месеца продължи възобновяване ми, даже към момента не съм спрял с упражненията.
Какво ти даде сили и тласък да се върнеш след контузията?
Това, че съм играл 10 години волейбол и обичам играта. Все още тръпна за моментите преди, по време и след мача. Спортът дава незабравими страсти, който не ги е изпитал, несъмнено не може да ме разбере. Да си състезател, е нещо ужасно.
Сега, когато знаеш какво е, би ли поел още веднъж по същия път, в случай че имаш опция да се върнеш?
Със сигурност! Може би бих направил някои промени, като да вземем за пример да подхваща по-рано ограничения по отношение на контузията ми, защото към този момент знам, че можеше да ми коства кариерата.
Мислиш ли за живота си след спорта?
Всеки състезател мисли за това… Професията на волейболиста у нас не е толкоз доходоносна, че след няколко сезона у нас да изкараме задоволително средства, които да ни стигнат и за в бъдеще. Докато се състезаваме, живеем добър живот, хората ни се радват, изкарваме парите си с това, което обичаме, само че по-късно става по-сложно. Повечето играчи, откакто прекратят кариерата си, се ориентират към треньорството или към нещо друго, обвързвано с волейбола. Засега мисля да поиграя още няколко години, за по-късно имам някакви проекти, които не са свързани със спорта, а с някакъв дребен бизнес, само че когато пристигна време, ще взема решение.
Често те питат за кариерата ти на модел…
Нямам такава кариера… Случвало ми се е няколко пъти, само че постоянно е било, с цел да оказа помощ на другари за някоя тяхна акция.
За какво мечтаеш оттук насетне?
Да пребивавам щастливо, без доста грижи и здравословни проблеми. Мечтая за семейство и за деца към този момент.
Явор, стартира новият сезон с екипа на Черно море, какви са упованията ти за представянето на тима в Националната волейболна лига?
И тази година стартирах шампионата с Черно море, имам сделка с клуба да остана най-малко през първия полусезон. Няколко години към този момент се случва по този начин, че получавам опция да изляза в чужбина, ще забележим дали ще се случи още веднъж, само че към този момент съм във Варна. Ние в Черно море сме реалисти за представянето си в Националната волейболна лига, упованията са да се класираме към 9-о – 10-о място, защото в тима има повече юноши, момчета, които нямат доста опит. Като цяло шампионата е мощно, първите осем тима са много равностойни, защото са с по-опитни състезатели и по-голям бюджет, до момента в който нашият тим е построен напълно от локални фрагменти. Целите са да останем в групата.
Пада ли върху теб по-голяма отговорност поради това, че си най-опитният в състава
Винаги има по-голяма отговорност в сходни случаи и няма по какъв начин да е другояче, защото множеството момчета разчитат основно аз да правя най-трудните неща, в тежки обстановки да се нагърбвам с нелеки осъществявания, да повеждам тима. Не съм аз капитанът на отбора, само че се пробвам да бъда водач, да оказвам помощ със препоръки на по-неопитните състезатели, в случай че мога да ги науча на нещо от това, което съм видял по терените у нас и в чужбина.
Доколко е значимо за един тим да разчита на лични фрагменти?
Хубаво е всички тимове да развиват школите си. Аз съм играл в тимове, в които няма нито един локален играч. Били сме 14 играчи, произлезли от школите на разнообразни клубове. Когато един тим притегля единствено непознати състезатели, това е и финансово по-трудно за него, а и не развива нищо, не способства за бъдещето на спорта и за равнището на националния тим.
Какво значи за един волейболист да получи повиквателна за националния тим, ти самият си изпитал това възприятие?
Всеки се стреми към това, всеки чака момента, в който ще разбере, че е измежду определените да показват България.
Разкажи за кариерата си досега, по какъв начин стартира с волейбола?
Започнах малко късно, бях 15-16-годишен, когато се ориентирах към волейбола около моите родители и сестра ми, които са волейболисти. Развитието си в Черно море продължих до към 21 години, по-късно прекосих в тима на Монтана за три сезона. Най-успешният ми сезон беше с тима на Нефтохимик, след което прекосих през разнообразни отбори в чужбина за малко, с цел да се завърна още веднъж в Черно море.
Как ще сравниш непознатите шампионати, в които си играл, с нашето?
Аз не съм бил в доста мощни шампионати. Първата година, когато отпътувах в чужбина, играх в Ливан. Първенството не е по никакъв начин мощно, разчитат повече на чужденци да подвигат равнището, само че все пак е много по-слабо от българското. Волейболът у нас е на положително равнище, има мощни състезатели, както и положителни нови попълнения от школите. Единствено от финансова позиция ни превъзхождат задграничните шампионати, в които съм играл.
Тренирал си и футбол, за какво избра волейбола?
Седем години играх футбол, само че по-късно по този начин се стекоха събитията. Майка ми ме заведе в залата. В началото волейболът не ми хареса доста, само че след това се възпламених. Не знам дали да скърбя, че не продължих с футбола, само че просто по този начин се е стекъл животът ми. Волейболът ми е дал доста, срещнал ме е с доста хора, с които подкрепям положителни контакти.
Кое е най-важното, което си научил от треньорите, с които си работил?
На първо място слагам дисциплината – каквото ти каже треньорът, да го изпълниш, да не му противоречиш, даже да мислиш по-различно от него, да се раздаваш във всяка подготовка и във всеки мач.
Трудно ли е да си част от колектив и по какъв начин се построява положителният „ климат “ в един тим?
Винаги има някакви спречквания, когато се съберат 14-15 души с разнообразни характери. За да се построи същински колектив с шампионски дух, който да реализира победи, се изискват малко повече старания. Основно роля на треньора е да сплоти играчите към общата цел, във всеки мач да са като едно цяло.
Кои са качествата, които водят до триумф във волейбола?
Доста качества би трябвало да има един волейболист, както психически, по този начин и спортно-технически. Много е значимо спокойствието по време на мач, с цел да може играчът да е оптимално съсредоточен на терена, да не се поддава на провокации и на моменти, които могат да го изкарат отвън равновесие, би трябвало да е невъзмутим, да взема верните решения във всяка обстановка. Спортно-техническите качества са ясни, всеки знае, че един волейболист е добре да бъде висок, отскоклив, да има бърза ръка.
Подкрепата на публиката до каква степен е значима за вас в тима?
Подкрепата на публиката е значима за всеки един тим и за всеки един състезател. Удоволствие е да чуеш по какъв начин скандират името ти или това на тима, по какъв начин приветстват добра точка, победа, извоювана титла…
Коя е най- негостоприемната зала у нас?
Повечето тимове, в която и друга зала да играят, с изключение на личната, не се усещат доста комфортно и това е обикновено. За мен най-негостоприемна е залата на Арда (Кърджали), тъй като е доста дребна и публиката е доста покрай играчите, чуваш подвиквания по време на мач…
Незабравимите страсти, които ти донесе волейболът…
Дебютът ми в мъжкия състав на Черно море, който беше навръх рождения ми ден - 22 декември, когато станах на 18 години. Играхме против Марек Юнион Ивкони и тимът губеше с 1:2 гейма. Аз се появих на терена и не знам дали с помощта на мен, само че в последна сметка Черно море завоюва, и това беше първа победа за сезона тогава. Безспорно това е най-запомнящият се миг в кариерата ми досега. С какво се е трансформирал Явор Генов от този ден до през днешния ден? Не знам… Хората, които ме познават, би трябвало да кажат. С годините няма по какъв начин човек да не се промени. Вече съм много по-улегнал, не се поддавам толкоз на страсти.
Приятелите ти най-вече от спорта ли са?
Имам доста другари от спорта, с много момчета сме близки още от деца, израснали сме дружно, само че имам и доста другари отвън спорта. Всички ме поддържат доста, окуражават ме да не се отхвърлям от волейбола към момента и да пробвам да поиграя още веднъж в чужбина.
Трудните моменти, свързани с волейбола…
Най-трудния миг изживях предходната година, когато претърпях интервенция на рамото. Доста години играх с болки, не бях взел задоволително положителни ограничения, одобрявах болкоуспокояващи и излизах на терена, надявах се да отшуми, само че се наложи да се оперирам. Възстановяването не беше по никакъв начин леко, защото интервенцията на раменната става се оказа много комплицирана. 7-8 месеца продължи възобновяване ми, даже към момента не съм спрял с упражненията.
Какво ти даде сили и тласък да се върнеш след контузията?
Това, че съм играл 10 години волейбол и обичам играта. Все още тръпна за моментите преди, по време и след мача. Спортът дава незабравими страсти, който не ги е изпитал, несъмнено не може да ме разбере. Да си състезател, е нещо ужасно.
Сега, когато знаеш какво е, би ли поел още веднъж по същия път, в случай че имаш опция да се върнеш?
Със сигурност! Може би бих направил някои промени, като да вземем за пример да подхваща по-рано ограничения по отношение на контузията ми, защото към този момент знам, че можеше да ми коства кариерата.
Мислиш ли за живота си след спорта?
Всеки състезател мисли за това… Професията на волейболиста у нас не е толкоз доходоносна, че след няколко сезона у нас да изкараме задоволително средства, които да ни стигнат и за в бъдеще. Докато се състезаваме, живеем добър живот, хората ни се радват, изкарваме парите си с това, което обичаме, само че по-късно става по-сложно. Повечето играчи, откакто прекратят кариерата си, се ориентират към треньорството или към нещо друго, обвързвано с волейбола. Засега мисля да поиграя още няколко години, за по-късно имам някакви проекти, които не са свързани със спорта, а с някакъв дребен бизнес, само че когато пристигна време, ще взема решение.
Често те питат за кариерата ти на модел…
Нямам такава кариера… Случвало ми се е няколко пъти, само че постоянно е било, с цел да оказа помощ на другари за някоя тяхна акция.
За какво мечтаеш оттук насетне?
Да пребивавам щастливо, без доста грижи и здравословни проблеми. Мечтая за семейство и за деца към този момент.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ