80 години от Волинското клане – Полша още чака извинението на Киев
Яцек Лепиарц
Дойче веле
" Заедно почитаме почтените жертви на Волин! Паметта ни сплотява! Заедно сме по-силни ", написа в Туитър полският президент Анджей Дуда. А украинският президент Володимир Зеленски съобщи: " С Анджей почетохме всички жертви на Волин. Ценим всеки един живот, помним историята и пазиме дружно свободата ".
На девети юли двамата държавни глави участваха на възпоменанието за жертвите на Волинското кръвопролитие в катедралата в град Луцк в Северозападна Украйна - 80 години след закононарушението, осъществено от украинските националисти против поляците по време на Втората международна война. Дуда и Зеленски поставиха кандила пред олтара и се прегърнаха. Но предстоящото от полската страна опрощение по този начин и не бе чуто.
След срещата в Луцк: и съгласие, и рецензии
" Очаквахме повече, само че украинската страна не е подготвена за по-силни жестове ", съобщи Марчин Пшидач, външнополитически консултант на полския президент. Но наличието на Зеленски на възпоменателната литургия е " стъпка в вярната посока ". Пет години по-рано на 75-годишнината от клането Дуда уважи самичък паметта на жертвите в Украйна.
Реакцията на полските медии бе смесена. " Службата в Луцк е верен знак. Но към момента имаме да извървим дълъг път ", написа журналистът Йежи Хачински във вестник " Жечпосполита ". Той подложи на рецензия обстоятелството, че причинителите - " украинските националисти " - не са били посочени. Бившият посланик Витолд Юраш пък разяснява, че думите на Зеленски за " всички почтени жертви " внушават " симетричност на виновността ", а това е изкривяване на историята. " Фактът, че украинският президент не можа да изрече думата опрощение, е доказателство за политическото и морално проваляне на Дуда ", разяснява Юраш.
Волин - земята, за която са претендирали и поляци, и украинци
Луцк е основен град в региона Волин, за която са претендирали и двете страни. След Първата международна война региона попада на територията на Полша. Украинското малцинство се усеща дискриминирано и подхваща терористични набези против държавната власт. След нахлуването на германците в Полша през 1939-а година, региона Волин попада под руски надзор, а две години по-късно е окупирана от нацистка Германия.
Когато Германия стартира да отслабва след провалянето при Сталинград, националистическата партизанска Украинска въстаническа войска (УПА), учредена през 1942 година, взема решение да прогони поляците от Волин. Намеренията са посредством етническо пречистване да се създадат благоприятни условия за украинска национална страна след войната.
Първите набези против села, обитаеми най-вече от поляци, са осъществени през февруари 1943-а година. Кулминацията настава с клането от 11 юли 1943 година. На този ден, който остава в историята като " Кървавата неделя ", са атакувани 99 села. Партизаните мобилизират украински цивилни, които с коси, вили и брадви избиват полските си съседи. Има обаче и украинци, които макар заплахата за живота си избавят поляци.
По-късно сраженията се популяризират и на запад - към Източна Галиция и Бешчади в Югоизточна Полша. Полските историци считат, че до края на войната през 1945 година са убити към 100 000 поляци. До половин милион хора са избягали или били прогонени. След това сред 10 000 и 15 000 украинци умират при ответните дейности на полските партизани.
Трудното помиряване с предишното
По време на комунизма тематиката е табу. Едва с края на Студената война стартира сложен развой на помиряване с предишното, само че и до момента успехи в тази тенденция липсват.
След съветското навлизане в Украйна, Полша се трансформира в един от най-важните съдружници на източната си съседка. Варшава стана значим снабдител на оръжия и одобри няколко милиона бежанци на своя територия. Над един милион украинци към момента живеят в Полша. Въпросът за оправянето с тежкото историческо завещание обаче бе отсрочен.
Същевременно в Полша постепенно се ускорява публичният напън по отношение на държавното управление и президента - от ден на ден журналисти и политици упорстват Дуда да се възползва от въздействието, което има върху Зеленски, с цел да подтикне украинската страна да да се извини.
" През 60-те години успяхме да реализираме помиряване с германците. Ще успеем да се помирим и с украинците ", съобщи решително в неделя Анджей Дера, държавен секретар в президентската канцелария и поддръжник на Анджей Дуда.
