6 капана на егото, които изсмукват силата и енергията ни
Взели сте решение да се развивате, очертахте задачите, нахвърлихте проект за развиване и даже започнахте да предприемате дейности. Но нещо вътре във вас все саботира всичките ви опити да станете по-добър човек.
Най-мощният пакостник във всеки от нас е нашето ЕГО. Тази публикация е отдадена на нормалните му способи за опозиция на развиването и на лишаване на силата ви. Това са навиците, които би трябвало да извадите от „ туристическата “ си раница на живота.
Навикът да се сравнявате
Навикът да се сравнявате с другите е капан, който губи вашето време и сила. Това е като тежест на краката ви, която ви пречи да се движите по пътя на живота си. Докато се сравнявате с другите, вие отказвате да видите същинския себе си и да приемете характерността си. Не можете даже да извършите крачка напред по пътя на самоусъвършенстването. Защото пренебрегвате източниците на вътрешна си мощ в търсене на външни образци, в търсене на идоли, учители и наставници. От вашето съпоставяне се образува вашето подвластно взаимоотношение със света. Сравнението постоянно е в основата на съперничеството, на конкуренцията.
Навикът да се състезаваш и да се доказваш
Зад желанието да станеш по-добър/а постоянно се крие потребността на егото от утвърждение извън (от родители, от значими хора и т.н.), за приемане на силата на любовта. Но това постоянно е най-дълбоката част от айсберга, а на повърхността можете да го видите като предпочитание да се състезавате и да докажете превъзходството си над всеки във всичко. Това ревниво предпочитание е като пристрастяване към опиатите. Докато нараненото его е единственият ви тласък, ще живеете в конкуренция. Винаги ще има такива, които да са по-добри и които имат повече от вас. Единствената цел на живота е да бъдеш, а не да се състезаваш. Бъдете себе си тук и в този момент, а не по-добър от съседа си. Само нещастният човек се пробва да потвърди, че е благополучен, единствено мъртвият човек се пробва да потвърди, че е жив, единствено страхливецът се пробва да потвърди, че е самоуверен. Само човек, който знае своята подлост, се пробва да потвърди величието си, споделя Ошо.
Навикът да се надяваш
Това е може би най-лепкавият табиет на егото. Отказвайки се да повярвате в себе си, вие живеете в вяра и очакване. Надяваш се течението да те отнесе или да се появи някой, който да те носи през живота. Винаги чакате нещо и не знаете какво да очаквате. Животът те плаши, само че отговорността те плаши повече. Очакванията постоянно са в основата на страданието, тъй като по предписание вашите упования НЕ се извършват. Докато се надяваш, бездействаш, седиш и чакаш знамение. Да вярваш и да се надяваш са изцяло разнообразни неща. Вярвам = работя. Надявам се = не вършиме нищо.
Навикът да " разбираме всичко "
Това е желанието да напълним мозъка си с информация. Информационното всеядство е не по-малко рисково от това да изядете всичко – и кисело, и прясно, и херинга с мляко, по едно и също време. Стомахът ви бързо ще се разпалва и ще прекарате известно време сами в тоалетната. Същият протест поражда и в мозъка ви, тъй като анализът на получената информация ще докара до загуба на време и сила. Отнасяйте се към информацията доста деликатно - всичко е положително в умерени количества. Още повече самото схващане на нещо не трансформира вашата действителност на живота. Това е просто доктрина, която се съхранява в съзнанието ви и която не е реалност, който ще стане ваша процедура, внасяйки качествени промени в живота ви.
Навикът да бъдеш жертва
Това е доста интелигентна игра на егото. Тя може да се маскира във всевъзможен тип. Ето за какво е толкоз мъчно да наблюдавате ролята си на жертва. Жертвата постоянно е в позицията на дете, постоянно се оправдава, постоянно упреква някого за своя неуспех или некадърност да реализира резултат в саморазвитието си. Докато си жертва, ти се напрягаш, разболяваш се и губиш сили да възстановиш салдото. Жертвата би трябвало да остане в предишното, а в сегашното си коства да бъдеш Създател на личната си действителност.
Навикът за празни приказки
Мисъл - тирада - деяние. Това е значима триада в живота на всеки човек. Както мислим, по този начин и приказваме, както приказваме, това и нормално вършим. Ако слушате деликатно човек, можете да кажете доста за него, без да сте ясновидец. Ето за какво е доста значимо да обърнете особено внимание на речта си по пътя на саморазвитието. Умът обича да тъче словесни плетива, заплитайки от време на време несъвместими думи в фрази, като по този метод основава комплициране в себе си. Когато една мисъл е ясна, тя постоянно елементарно се опакова в думи. Празнословието не съдържа деяние. И по този начин: кои думи са празни? Тези, в които няма деяние. Нека във вашата действителност има по-малко думи и повече дейности. ЕГО-то има доста привички, които пречат на развиването на личността. Но в случай че се научите да проследявате изброените нагоре, ще се научете да заменяте тези привички с по-полезни и интелигентни. Ще си дадете опция да се движите натам, накъдето желаете.
Най-мощният пакостник във всеки от нас е нашето ЕГО. Тази публикация е отдадена на нормалните му способи за опозиция на развиването и на лишаване на силата ви. Това са навиците, които би трябвало да извадите от „ туристическата “ си раница на живота.
Навикът да се сравнявате
Навикът да се сравнявате с другите е капан, който губи вашето време и сила. Това е като тежест на краката ви, която ви пречи да се движите по пътя на живота си. Докато се сравнявате с другите, вие отказвате да видите същинския себе си и да приемете характерността си. Не можете даже да извършите крачка напред по пътя на самоусъвършенстването. Защото пренебрегвате източниците на вътрешна си мощ в търсене на външни образци, в търсене на идоли, учители и наставници. От вашето съпоставяне се образува вашето подвластно взаимоотношение със света. Сравнението постоянно е в основата на съперничеството, на конкуренцията.
Навикът да се състезаваш и да се доказваш
Зад желанието да станеш по-добър/а постоянно се крие потребността на егото от утвърждение извън (от родители, от значими хора и т.н.), за приемане на силата на любовта. Но това постоянно е най-дълбоката част от айсберга, а на повърхността можете да го видите като предпочитание да се състезавате и да докажете превъзходството си над всеки във всичко. Това ревниво предпочитание е като пристрастяване към опиатите. Докато нараненото его е единственият ви тласък, ще живеете в конкуренция. Винаги ще има такива, които да са по-добри и които имат повече от вас. Единствената цел на живота е да бъдеш, а не да се състезаваш. Бъдете себе си тук и в този момент, а не по-добър от съседа си. Само нещастният човек се пробва да потвърди, че е благополучен, единствено мъртвият човек се пробва да потвърди, че е жив, единствено страхливецът се пробва да потвърди, че е самоуверен. Само човек, който знае своята подлост, се пробва да потвърди величието си, споделя Ошо.
Навикът да се надяваш
Това е може би най-лепкавият табиет на егото. Отказвайки се да повярвате в себе си, вие живеете в вяра и очакване. Надяваш се течението да те отнесе или да се появи някой, който да те носи през живота. Винаги чакате нещо и не знаете какво да очаквате. Животът те плаши, само че отговорността те плаши повече. Очакванията постоянно са в основата на страданието, тъй като по предписание вашите упования НЕ се извършват. Докато се надяваш, бездействаш, седиш и чакаш знамение. Да вярваш и да се надяваш са изцяло разнообразни неща. Вярвам = работя. Надявам се = не вършиме нищо.
Навикът да " разбираме всичко "
Това е желанието да напълним мозъка си с информация. Информационното всеядство е не по-малко рисково от това да изядете всичко – и кисело, и прясно, и херинга с мляко, по едно и също време. Стомахът ви бързо ще се разпалва и ще прекарате известно време сами в тоалетната. Същият протест поражда и в мозъка ви, тъй като анализът на получената информация ще докара до загуба на време и сила. Отнасяйте се към информацията доста деликатно - всичко е положително в умерени количества. Още повече самото схващане на нещо не трансформира вашата действителност на живота. Това е просто доктрина, която се съхранява в съзнанието ви и която не е реалност, който ще стане ваша процедура, внасяйки качествени промени в живота ви.
Навикът да бъдеш жертва
Това е доста интелигентна игра на егото. Тя може да се маскира във всевъзможен тип. Ето за какво е толкоз мъчно да наблюдавате ролята си на жертва. Жертвата постоянно е в позицията на дете, постоянно се оправдава, постоянно упреква някого за своя неуспех или некадърност да реализира резултат в саморазвитието си. Докато си жертва, ти се напрягаш, разболяваш се и губиш сили да възстановиш салдото. Жертвата би трябвало да остане в предишното, а в сегашното си коства да бъдеш Създател на личната си действителност.
Навикът за празни приказки
Мисъл - тирада - деяние. Това е значима триада в живота на всеки човек. Както мислим, по този начин и приказваме, както приказваме, това и нормално вършим. Ако слушате деликатно човек, можете да кажете доста за него, без да сте ясновидец. Ето за какво е доста значимо да обърнете особено внимание на речта си по пътя на саморазвитието. Умът обича да тъче словесни плетива, заплитайки от време на време несъвместими думи в фрази, като по този метод основава комплициране в себе си. Когато една мисъл е ясна, тя постоянно елементарно се опакова в думи. Празнословието не съдържа деяние. И по този начин: кои думи са празни? Тези, в които няма деяние. Нека във вашата действителност има по-малко думи и повече дейности. ЕГО-то има доста привички, които пречат на развиването на личността. Но в случай че се научите да проследявате изброените нагоре, ще се научете да заменяте тези привички с по-полезни и интелигентни. Ще си дадете опция да се движите натам, накъдето желаете.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ