Всяко второ дете е преживяло насилие! Нова опасна мода в нета - запознанство с чужденец
Всяко второ дете (47%) е претърпяло някаква форма на принуждение, като прочувственото принуждение е най-често срещаният тип. Повече от 40% от преживения тормоз се случва в интернет. Това сочат данните на УНИЦЕФ. А позвъняванията на Консултативната линия за онлайн сигурност у нас 124 123 демонстрират, че най-вече от случаите, по които хората търсят подпомагане, са свързани точно с онлайн тормоз.
Това стана ясно по време на онлайн полемика, отдадена на днешния Международен ден за безвреден интернет. Инициирана е от младежкия панел на Националния център за безвреден интернет, като се включиха още Съветът на деца та (към ДАЗД), младежката мрежа " Мегафон " (към Национална мрежа за деца та) и Младежкия клуб към Фондация П.У.Л.С. Младежи, специалисти и представители на държавни институции, цивилен организации и известни влогъри разискаха три основни тематики: кибер принуждение, дезинформация и видеоигри. Инициативата слага началото на Дни на медийна просветеност.
„ Злоупотребата с деца онлайн е непрекъсната увеличаваща се опасност, която пораства с развиването на технологиите и комерсиалното предаване онлайн, в това число на полово принуждение над деца. Днес в киберпространството има достъп до платформи със наличие със полово принуждение над деца. Те излъчват такива видеа при възнаграждение от клиенти “, сигнализира доктор Елеонора Лилова, шеф на Държавната организация за протекция на дете то. Тя добави, че деца та към този момент също основават такива материали, от време на време с почтени планове. Но в следствие те стигат до „ колекционери “, които след това ги изнудват. Затова деца та имат потребност от повече информация. При по-големите рискът е да попаднат на педофил в мрежата, а за по-малките съществува заплаха от пристрастяване.
В последната година са предадени над 33 лица, разпространявали онлайн материали със полово принуждение над деца та, заяви комисар Владимир Димитров, шеф отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП.
Ана-Мария Гаркова е член на Съвета за деца та. Наблюденията й измежду връстниците са, че те най-вече употребяват интернет за сърфиране в обществените мрежи. По-малките копират това държание. В момента е доста известно тези канали да се употребяват за запознанства с връстници от други страни. Възможно е обаче зад тези самоличности да стоят други хора, предизвести Ана-Мария.
Мегсън, която е известен влогър в Тик Ток, се е сблъсквала нееднократно с кибертормоз. „ Моята реакция е, че не разрешавам на човек, който в никакъв случай няма да срещна в живота си, да ме афектира – показа тя. - Замислям се за индивида, който написа обидни думи и желае да ме нарани, за какво го прави. Щом той пробва да наранява в интернет, може би има някакви други проблеми. Затова не би трябвало да се афектираме. Ако ти си добре душевен, няма да тръгнеш да се занимаваш с това. Най-доброто решение е да пренебрегваме такива опити “.
„ Ако станете жертва на кибер тормоз , евентуално ще изтриете профила и ще останете за известно време офлайн. В краткорсочен проект това работи. Но възпиране от интернет в дълготраен проект не е решение, тъй като младежите би трябвало да имат по-гъвкави способи за справяне – споделя Владимир Криличев от УНИЦЕФ - Това става с пречистване на информацията, която споделяме. Ограничете информацията посредством настройките на профилите си и докладвайте хора, които упражняват тормоз ! “.
Психологът: Лайковете са гладиаторска борба в интернет
„ Интернет основава подправена визия, че нещата са под наш надзор, че вкъщи пред компютъра сме предпазени и има копче, с което да върнеш, когато бъркаш. Но виртуалната среда стига ненапълно и след това се придвижва в действителността – предизвестява психологът Младен Владимиров. – Така се случва хибридното принуждение. Влизаме в цифровото по време на образование онлайн или през ваканцията, там се случва „ да се назлобим “. Стига се до крайности, когато жертва и принудител не се виждат. В действителността жертвата може да се отбрани. При кибер тормоз а това го няма. Когато се нажежи, експанзията се трансферира в действителността, снима се клип. И постоянно, когато разясняваме държанието на тормоз ещия и тормоз ения, пропущаме нещо доста значимо – публиката. А тя е най-важната – като в гладиаторските борби. Всички ние, когато споделяме видеа, когато сме възмутени, също ставаме насилници. Реалността във Facebook става тъкмо като гладиаторските борби, в които един подвига, а различен смъква палец.
Да стъпим върху емпатията и рефлексията по какъв начин се усеща жертвата – това е пътят за секване на тормоз а. Него постоянно го е имало, когато има група от хора. Сега повече от всеки път е нужно да работим превантивно, да минем на прочувственото равнище, не да оставаме единствено на цифровото в търсене на споделяния и лайкове “.
Подаването на сигнал е значимо
Когато се алармира за принуждение, първо, това е метод да се отбрани дете то. Второ би трябвало да се приказва за тези случаи, с цел да се вижда, че има подобен проблем. Често се приказва малко за явни проблеми на деца та, с изключение на когато се стигне до фрапантни случаи. Важно е да се приказва, с цел да знаят жертвите къде да потърсят помощ. В по-малките обитаеми места е по-страшно, тъй като всички се познават в една дребна общественост, по тази причина постоянно деца та не рапортуват случаи и не търсят помощ, споделя Пламена Николова от Националната мрежа за деца та.
У нас има национална линия за принуждение над деца съм ДАЗД – 116 111, както и Гореща линия 124 123 към Националния център за сигурност в интернет. Най-често деца описват за оповестени компрометиращи фотоси, споделени от техни връстници, с които са в спор. Случаите се изпращат към ГДБОП, НЦБИ, обществените служби по места.
Колко дейно се харчат парите?
Според ДАЗД е обнадеждаващо, че киберполитиката е един от целите на България. Предвиждат се ограничения за образователни стратегии за цифрова промяна, за достъп до електронни учебници с добавена действителност, свързване на цифровите умения с гражданска просветеност и цифровата нравственос. ДАЗД е инициирала основаване на междуинституционална група за предварителна защита на насилието върху деца , която да построи практики на разнообразни равнища, в това число и против насилието в интернет.
Дали обаче се реализира резултат със заделените средства за предварителна защита на тормоз а, които за 2021 година бяха 5,5 млн. лева?
„ Парите се разпределят през другите министерства, ние се борим да се трансформират настройките и полезностите на възрастните във връзка с деца та. Не сме изпълнителна организация - коментира Ваня Кирилова от ДАЗД. - Но сме създали справочник за безвреден интернет, който е качен на страницата ни. Политики за деца се вършат с данни. Ние имаме данни от националната линия за деца и по какъв начин се стига до насилието. Децата в България не са задоволително ангажирани с извънкласни действия, оставайки свободни, поддържат връзка интензивно в обществените мрежи. Някои се тормозят да приказват с родители по някои тематики и питат в интернет. Децата са самотни, изключително в по-малки обитаеми места. Така елементарно стават жертви на принуждение. Превенцията е доста говорене и налична информация за рисковете в интернет, поднесена уместно за другите възрасти “.
Миналата година специалисти на ДАЗД взели участие по план в обиколка на 28 града, където имало срещи с учебни заведения, обществени служби и полиция. „ Говорихме за равнищата на експанзията, които са се нараснали през пандемията – описа Георги Иванов - Много деца , които стават жертва на кибер тормоз , са оставени в самотност. Родителите са в чужбина или са неглижирали прочувственото положение, а натъртват по какъв начин се оправят в учебно заведение. Пита се какъв брой имаш на класното по математика, а не по какъв начин се чувстваш и какво ти се случи през днешния ден. Възрастните към този момент даже не схващат каналите, по които поддържат връзка деца та.
ДАЗД ще инициира законодателни промени във връзка с кибер закононарушенията, защото все още огромна част от пълномощията й по този проблем са лимитирани. Вече е изпратено питане до Парламентарна комисия по сигурност.
Това стана ясно по време на онлайн полемика, отдадена на днешния Международен ден за безвреден интернет. Инициирана е от младежкия панел на Националния център за безвреден интернет, като се включиха още Съветът на деца та (към ДАЗД), младежката мрежа " Мегафон " (към Национална мрежа за деца та) и Младежкия клуб към Фондация П.У.Л.С. Младежи, специалисти и представители на държавни институции, цивилен организации и известни влогъри разискаха три основни тематики: кибер принуждение, дезинформация и видеоигри. Инициативата слага началото на Дни на медийна просветеност.
„ Злоупотребата с деца онлайн е непрекъсната увеличаваща се опасност, която пораства с развиването на технологиите и комерсиалното предаване онлайн, в това число на полово принуждение над деца. Днес в киберпространството има достъп до платформи със наличие със полово принуждение над деца. Те излъчват такива видеа при възнаграждение от клиенти “, сигнализира доктор Елеонора Лилова, шеф на Държавната организация за протекция на дете то. Тя добави, че деца та към този момент също основават такива материали, от време на време с почтени планове. Но в следствие те стигат до „ колекционери “, които след това ги изнудват. Затова деца та имат потребност от повече информация. При по-големите рискът е да попаднат на педофил в мрежата, а за по-малките съществува заплаха от пристрастяване.
В последната година са предадени над 33 лица, разпространявали онлайн материали със полово принуждение над деца та, заяви комисар Владимир Димитров, шеф отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП.
Ана-Мария Гаркова е член на Съвета за деца та. Наблюденията й измежду връстниците са, че те най-вече употребяват интернет за сърфиране в обществените мрежи. По-малките копират това държание. В момента е доста известно тези канали да се употребяват за запознанства с връстници от други страни. Възможно е обаче зад тези самоличности да стоят други хора, предизвести Ана-Мария.
Мегсън, която е известен влогър в Тик Ток, се е сблъсквала нееднократно с кибертормоз. „ Моята реакция е, че не разрешавам на човек, който в никакъв случай няма да срещна в живота си, да ме афектира – показа тя. - Замислям се за индивида, който написа обидни думи и желае да ме нарани, за какво го прави. Щом той пробва да наранява в интернет, може би има някакви други проблеми. Затова не би трябвало да се афектираме. Ако ти си добре душевен, няма да тръгнеш да се занимаваш с това. Най-доброто решение е да пренебрегваме такива опити “.
„ Ако станете жертва на кибер тормоз , евентуално ще изтриете профила и ще останете за известно време офлайн. В краткорсочен проект това работи. Но възпиране от интернет в дълготраен проект не е решение, тъй като младежите би трябвало да имат по-гъвкави способи за справяне – споделя Владимир Криличев от УНИЦЕФ - Това става с пречистване на информацията, която споделяме. Ограничете информацията посредством настройките на профилите си и докладвайте хора, които упражняват тормоз ! “.
Психологът: Лайковете са гладиаторска борба в интернет
„ Интернет основава подправена визия, че нещата са под наш надзор, че вкъщи пред компютъра сме предпазени и има копче, с което да върнеш, когато бъркаш. Но виртуалната среда стига ненапълно и след това се придвижва в действителността – предизвестява психологът Младен Владимиров. – Така се случва хибридното принуждение. Влизаме в цифровото по време на образование онлайн или през ваканцията, там се случва „ да се назлобим “. Стига се до крайности, когато жертва и принудител не се виждат. В действителността жертвата може да се отбрани. При кибер тормоз а това го няма. Когато се нажежи, експанзията се трансферира в действителността, снима се клип. И постоянно, когато разясняваме държанието на тормоз ещия и тормоз ения, пропущаме нещо доста значимо – публиката. А тя е най-важната – като в гладиаторските борби. Всички ние, когато споделяме видеа, когато сме възмутени, също ставаме насилници. Реалността във Facebook става тъкмо като гладиаторските борби, в които един подвига, а различен смъква палец.
Да стъпим върху емпатията и рефлексията по какъв начин се усеща жертвата – това е пътят за секване на тормоз а. Него постоянно го е имало, когато има група от хора. Сега повече от всеки път е нужно да работим превантивно, да минем на прочувственото равнище, не да оставаме единствено на цифровото в търсене на споделяния и лайкове “.
Подаването на сигнал е значимо
Когато се алармира за принуждение, първо, това е метод да се отбрани дете то. Второ би трябвало да се приказва за тези случаи, с цел да се вижда, че има подобен проблем. Често се приказва малко за явни проблеми на деца та, с изключение на когато се стигне до фрапантни случаи. Важно е да се приказва, с цел да знаят жертвите къде да потърсят помощ. В по-малките обитаеми места е по-страшно, тъй като всички се познават в една дребна общественост, по тази причина постоянно деца та не рапортуват случаи и не търсят помощ, споделя Пламена Николова от Националната мрежа за деца та.
У нас има национална линия за принуждение над деца съм ДАЗД – 116 111, както и Гореща линия 124 123 към Националния център за сигурност в интернет. Най-често деца описват за оповестени компрометиращи фотоси, споделени от техни връстници, с които са в спор. Случаите се изпращат към ГДБОП, НЦБИ, обществените служби по места.
Колко дейно се харчат парите?
Според ДАЗД е обнадеждаващо, че киберполитиката е един от целите на България. Предвиждат се ограничения за образователни стратегии за цифрова промяна, за достъп до електронни учебници с добавена действителност, свързване на цифровите умения с гражданска просветеност и цифровата нравственос. ДАЗД е инициирала основаване на междуинституционална група за предварителна защита на насилието върху деца , която да построи практики на разнообразни равнища, в това число и против насилието в интернет.
Дали обаче се реализира резултат със заделените средства за предварителна защита на тормоз а, които за 2021 година бяха 5,5 млн. лева?
„ Парите се разпределят през другите министерства, ние се борим да се трансформират настройките и полезностите на възрастните във връзка с деца та. Не сме изпълнителна организация - коментира Ваня Кирилова от ДАЗД. - Но сме създали справочник за безвреден интернет, който е качен на страницата ни. Политики за деца се вършат с данни. Ние имаме данни от националната линия за деца и по какъв начин се стига до насилието. Децата в България не са задоволително ангажирани с извънкласни действия, оставайки свободни, поддържат връзка интензивно в обществените мрежи. Някои се тормозят да приказват с родители по някои тематики и питат в интернет. Децата са самотни, изключително в по-малки обитаеми места. Така елементарно стават жертви на принуждение. Превенцията е доста говорене и налична информация за рисковете в интернет, поднесена уместно за другите възрасти “.
Миналата година специалисти на ДАЗД взели участие по план в обиколка на 28 града, където имало срещи с учебни заведения, обществени служби и полиция. „ Говорихме за равнищата на експанзията, които са се нараснали през пандемията – описа Георги Иванов - Много деца , които стават жертва на кибер тормоз , са оставени в самотност. Родителите са в чужбина или са неглижирали прочувственото положение, а натъртват по какъв начин се оправят в учебно заведение. Пита се какъв брой имаш на класното по математика, а не по какъв начин се чувстваш и какво ти се случи през днешния ден. Възрастните към този момент даже не схващат каналите, по които поддържат връзка деца та.
ДАЗД ще инициира законодателни промени във връзка с кибер закононарушенията, защото все още огромна част от пълномощията й по този проблем са лимитирани. Вече е изпратено питане до Парламентарна комисия по сигурност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ