Вещиците на Лапландия
Всички знаят, че дядо Коледа, или дядо Мраз, идва от Лапландия. Но в предишното тази северна земя се свързвала освен с такива светли облици.
От остарели времена до наши дни съществуват поверия, че Лапландия е страна на могъщи чародеи. В тъмнината на безкрайната полярна нощ, под феерията на Северното зарево, античните магьосници правили невероятни чудеса. Днешната Лапландия е разграничена сред 4 страни: Русия (Колският полуостров), Финландия, Швеция и Норвегия.
В легендите на локалните нации се споделя за могъщата магьосница Ягуние. Нейният замък се намирал в средата на три пътища към три свята: земния, подземния и небесния. Тя показвала същинския си образ не на всеки човек: един път можела да бъде остаряла жена с пръчка, различен път – зряла жена или срамежливо момиче. Докато мъжът пред нея се чудел коя е тази жена, тя го преценявала – и съгласно действията му го наказвала или възнаграждавала.
Вещиците от Лапландия били считани за господарки на ветровете – по това време това било извънредно значимо, тъй като всички кораби били единствено с платна. Капитаните, които излизали в морето, си купували удобен вятър и получавали 3 възела: за сдържан вятър трябвало да развържат първия възел, за мощен – втория, а третият предизвиквал стихия. Защо им била небоходима стихия, дали против пирати или кораби на съперници – легендата не прецизира.
Пътешественици в Лапландия описват, че неведнъж следили по какъв начин кораби се движели един против различен, а всеки имал попътен вятър. Явно капитаните им си били купили вятър от лапландските вещици…
В фамозния карелофински епос „ Калевала “ злата бабичка Лоухи се назовава „ Господарката на Севера “. Тя владеела Похиела – страната на мрака и студа (така обозначавали крайната северна част на Лапландия), изпращала против хората урагани, неприятно време, заболявания, понякога даже отвличала слънцето и луната, като ги заключвала в медна планина; тогава светът потъвал в мрачевина.
Както е известно, митовете в никакъв случай не възниквали на празно място – в основата им са същински събития, покрити с плодовете на човешката фикция. Неслучайно фолклорът се дефинира като груповата памет на народа. Днес Лоухи се назовава централният град на най-северния край в Карелия – необикновено изящен регион, с гори и многочислени сини езера.
Местните поданици почитат именитата Господарка на Севера и могат да опишат доста мистични истории, свързани с нея и нейните владения. Те внимават, за всеки случай, да не изтърван някоя обидна дума за Лоухи. Често се случвало оскърбителят на Господарката на Севера да бъде осъден напълно действително. Дали това са били случайности, никой не може да твърди сигурно.
Планината Вотоваара („ Смърт-планина “) се намира на 20 километра югоизточно от село Сукозеро в в Карелия. Според локалните вярвания Вотоваара е център на могъщи сили. За народа „ саами “ тя е свещена още от езически времена. Нейният връх е ангажиран от античен паметен комплекс, чиято обща повърхност е към 8 квадратни километра. Тук има структури от големи обработени мегалити. Много от тях са ситуирани в групи от 6 до 15 камъка и оформят кръг с дребни камъни в центъра. Доста постоянно оттова се чуват необичайно щракане или бръмчащи звуци.
Планината се смята за подслон на зли сили и даже за мост към различен свят. Тук съвсем няма животни, а дърветата порастват уродливи, като че ли изкривени от невидима ръка. Изглежда, че това е резултат от тежката енергетика на мястото. Езерата са изцяло безжизнени. Една от мистериите на Смърт-планина е необикновен мъх със злокобен кърваво-червен цвят. Специалистите настояват, че подобен мъх не се среща другаде.
Върху ската на планината има загадъчно стълбище от 13 стъпала, което приключва в дълбока стръмна бездна. При това локалните поданици по принцип не употребяват стълби и в никакъв случай не са правили.
Някои хора по тези места настояват, че ги посещават странни видения – да вземем за пример, жена в бели облекла. Дали това е Господарката на Севера, злата магьосница Лоухи от Лапландия?
