Всички знаем, че в центъра на нашата Слънчева система е

Всички знаем, че в центъра на нашата Слънчева система е Слънцето, към което се въртят четири планети – Меркурий, Венера, Земята и Марс. Зад тях са четири газови планети-гиганти: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. След като през 2006 година Плутон престана да се счита за планета от Слънчевата система и мина в категорията на планетите джуджета, броят на огромните планети бе понижен до осем. Съществуват доста легенди и подправени показа за Слънчевата система. Ето 10 обстоятелството, които може би не сте знаели за нея.

Най-горещата планета не е най-близо до Слънцето

Мнозина знаят, че Меркурий е най-близката до Слънцето планета. Не е изненадващо, че доста хора имат вяра, че Меркурий е най-горещата планета. Всъщност, Венера е най-горещата планета, където междинната температура доближава 475 градуса по Целзий. Това е задоволително, с цел да се стопи калай или олово. В същото време, оптималната температура на Меркурий е към 426 градуса по Целзий.

Но заради неналичието на атмосфера, температурата на повърхността на Меркурий може да варира със стотици градуси, до момента в който въглеродният диоксид на повърхността на Венера поддържа съвсем непрекъсната температура когато и да е на деня или нощта.

Границата на Слънчевата система е хиляда пъти по-далеч от Плутон

Смятахме, че Слънчевата система се простира до орбитата на Плутон. До този миг Плутон даже не се счита за съществена планета, само че този мироглед е останал в съзнанието на доста хора.

Учените са разкрили доста обекти, които се въртят към Слънцето и които са надалеч оттатък Плутон. Това са така наречен транснептунийски обекти или обекти на поясът Койпер. Той се простира на 50-60 астрономически единици (астрономическата единица или междинното разстояние от Земята до Слънцето е равно на 149 597 870 700 м). Далеч е големият облак Оорт, който се простира до 50 000 астрономически единици от Слънцето, т.е. към половин светлинна година. Това е хиляда пъти по-далеч от Плутон.

Слънчевата система е изгубила най-малко две планети

Плутон в началото е считан за планета, само че заради доста дребния си размер (много по-малък от нашата Луна), той е преименуван на планета-джудже. Астрономите също имат вяра, че има планета, наречена Вулкан, която е по-близо до Слънцето от Меркурий. За нейното битие стартира да се приказва преди 150 години, с цел да се обяснят някои особености на орбитата на Меркурий. По-късните наблюдения обаче, изключват опцията за съществуването на Вулкан. Освен това, неотдавнашни изследвания демонстрират, че може би в миналото е съществувала пета гигантска планета, сходна на Юпитер, която се е въртяла към Слънцето, само че е била изхвърлена от Слънчевата система заради гравитационното взаимоотношение с други планети.

На Юпитер се намира най-големият океан 

This full-disc image of Jupiter was taken on 21 April 2014 with Hubble’s Wide Field Camera 3 (WFC3). / wikimedia.org

Юпитер е пет пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с Земята  и е в положение да поддържа доста по-високо равнище на водород и хелий при образуването си от нашата планета. Човек даже може да каже, че Юпитер главно се състои от водород и хелий. Като се има поради масата на планетата и химическия й състав, както и законите на физиката, при студени облаци повишението на налягането би трябвало да докара до прекосяване на водорода в течно положение. Тоест, на Юпитер би трябвало да бъде най-дълбокият океан на течен водород. Според компютърните модели на тази планета, дълбочината му е към 40 000 км.

Дори и най-малките тела в Слънчевата система имат спътници

Някога се смяташе, че единствено огромни обекти, като планетите, могат да имат естествени спътници или луни. Фактът, че съществуват спътници, от време на време се употребява даже и с цел да се дефинира какво в действителност е планета. Изглежда нелогично, че дребните галактически тела могат да имат задоволително тежест, с цел да поддържат сателит. В края на краищата, Меркурий и Венера нямат такива, а Марс има единствено два дребни спътника. Но през 1993 година междупланетната станция „ Галилео “ разкрила в метеорита Ида спътник Дактил с широчина единствено 1,6 километра. Оттогава са открити спътници към 200 други дребни планети, което доста усложнява дефиницията на понятието „ планета “.

Живеем вътре в Слънцето

Обикновено си представяме Слънцето като голяма гореща топка светлина, ситуирана на разстояние от 149,6 милиона километра от Земята. Всъщност, външната атмосфера на Слънцето се простира надалеч оттатък забележимата повърхнина. Нашата планета се върти в тази рядка атмосфера и ние можем да я забележим, когато поривите на слънчевия вятър провокират появяването на полярно зарево. В този смисъл, живеем вътре в Слънцето. Но слънчевата атмосфера не свършва на Земята. Полярни светлини могат да се следят на Юпитер, Сатурн, Уран и даже на отдалечен Нептун. Най-отдалеченият регион на слънчевата атмосфера е хелиосферата, обхващаща минимум 100 астрономически единици. Това е към 16 милиарда километра. Но защото атмосферата има формата на капка, заради придвижването на Слънцето в Космоса, опашката му може да доближи от десетки до стотици милиарди километри.

Сатурн не е единствената планета с пръстени

Въпреки, че пръстените на Сатурн сигурно са най-красивите и лесни за наблюдаване, Юпитер, Уран и Нептун също имат пръстени. Докато ярките пръстени на Сатурн са формирани от ледени частици, доста тъмните пръстени на Юпитер са най-вече прахови частици. Те могат да съдържат дребни фрагменти от дезинтегрирани астероиди и метеорити и вероятно вулканични сателитни частици.

Кръговата система на Уран е малко по-видима от тази на Юпитер и евентуално е формирана след конфликта на дребни спътници. Пръстените на Нептун са слаби и тъмни, като тези на Юпитер. Задните пръстени на Юпитер, Уран и Нептун не могат да се видят от от Земята, по тази причина Сатурн става най-известен с пръстените си.

Титан е единственият обект с сходна на земната атмосфера

Противно на известното поверие, в Слънчевата система има тяло с атмосфера, всъщност сходна на земната. Това е спътникът на Сатурн – Титан. Той е по-голям от нашата Луна и по размери е подобен до Меркурий. За разлика от атмосферата на Венера и Марс, които се състоят от въглероден диоксид, атмосферата на Титан се състои главно от азот.

Атмосферата на Земята е към 78 % азот. Сходството със земната атмосфера, и по-специално наличието на метан и други органични молекули, предиздвикала учените да мислят, че Титан може да се смята за аналог на ранната Земя, защото има някакъв тип биологична интензивност. Поради тази причина, Титан се счита за най-хубавото място в Слънчевата система за търсене на признаци на живот.

На Земята има марсиански камъни

Химическият разбор на метеоритите, открити в Антарктида, в пустинята Сахара и на други места, демонстрират, че те имат марсиански генезис. Например, някои от тях съдържат газови мехурчета, които са химически сходни на атмосферата на Марс. Вероятно, тези астероиди се отделят от Марс заради конфликт с по-голям астероид или метеорит или след огромно вулканично изригване.