Ето защо трябва да спрете да живеете според чуждото мнение!
Всички сме пристигнали да живеем на този свят, въпросът е живеем ли в действителност. Това може да стане единствено, в случай че се освободим от обществените условия, които ни се постановат.
Така разсъждава блогърът Марк от Marcandangel. Той споделя, че със брачната половинка му Ейнджъл са коментирали въпроса за въздействието на непознатото мнение върху живота на всеки и са трансформирали мисленето си, а надлежно и живота си към по-добро, като са съставили лист на аргументите, поради които не си коства да живеем, съобразявайки се непознатото мнение.
Да, съветът да не го вършим може и да се потвърди с причини.
Ето кои са те.
1. Преди всичко, няма закон или какъвто и да е различен правилник, който ни задължава да живеем личния си живот според упованията на другите.
2. Очакванията блокират пътя на велики човешки преживявания . Всеки, който не се е съобразил с тях и по-късно е претърпял нещо същинско, ще удостовери. Защото истината е, че непредвиденото постоянно се усеща по-добро от предстоящото.
3. Никой няма потребност различен да му държи ръката по време на всяка житейска стъпка . Човек постоянно се нуждае да направи нещо самичък.
4. Можем да се учим от грешките си и без да има натиск от други хора. Всеки решава по какъв начин ще живее и какво ще научи по пътя си.
5. Никой не познава себе си по-добре от самият той. Преценките на другите какви сме и кои сме най-често са погрешни.
6. Единствените, които могат да кажат и покажат кое е допустимо и на какво сме способни, сме ние самите. „ Безобидни " изречения, като „ Това не е реалистично ”, са погубили безчет фантазии и международни достижения.
7. В последна сметка, щастието се състои просто в това да живеем живота си по собствен личен метод. Според личните си полезности.
8. Най-полезни сме на хората, когато сме дали на себе си това, от което имаме потребност. Не питайте света какво му би трябвало. Запитайте се какво ви кара да се чувствате същински живи. Така ще измененията и него.
9. Вместо да се раздираме от разнородните непознати отзиви, можем да си създадем лична единна действителност. Тогава ще се почувстваме пълноценнии и приключени, надлежно щастливи.
10. Човек самичък си позволява свободата да приказва истината. Той би трябвало да я изрича, даже с трептящ глас.
11. Погрешните хора в никакъв случай не съумяват да трансформират персоналната религия и убеждения. Само когато излезем на открито в живота, навън, и стартираме да вземаме персонални решения, вместо да се оправдаваме, ще разберем, че има и други хора, които мислят като нас. Те ще се възхитят на напъните ни. Трети ще се опитат да реализират направеното от нас. Но, това ще стане единствено, в случай че не се поддаваме на натиска на непознатото мнение и действаме съгласно личните си полезности. .
