Между амбицията и "краха на Римската империя" - най-важното в новите преговори за климата
Всички погледи са отправени към Глазгоу през днешния ден и през идната седмица и половина - отсрочена с година поради ковид климатична конференция може да е решаваща за метода, по който човечеството ще се опита да овладее стоплянето на планетата.
Така наречените Конференции на страните (Conference of the Parties, COP) от време на време биват иронизирани от деятели като знак на безсмислието на интернационалната общност. В реалност - както сподели и срещата в Париж, на която бе подписано съглашение за ограничение на повишението на междинната температура с 1.5 градуса през 2015 година - решенията, които се вземат на тези събития, може да трансформират работните места, жилищата, навиците на индивида за хранене и пътешестване.
И тазгодишното събитие обаче рискува да не отговори на високите упования, които доста страни, специалисти и Организация на обединените нации му разпореждат, поради.
Какъв е залогът на започващата конференция?
Далеч от поетите задължения
На срещата, която продължава от през днешния ден до 12 ноември, се събират ръководители от целия свят. Те са изправени пред казуса, че поетите задължения от Парижкото съглашение, както предизвестиха няколко авторитетни отчета тази седмица, са мъчно изпълними при сегашните политики, а методът това да се промени е един: да се понижат парниковите излъчвания.
Това лято влиятелен панел на Организация на обединените нации за климатичните промени. Поне два отчета, оповестени тази седмица, показаха, че, които би трябвало да избегнат пагубни последствия за климата и популацията на Земята. Трети разказа сумата, която евентуално ще е нужна за климатични ограничения това десетилетие - близо 5 трлн. $.
В тези условия най-спорните тематики се свеждат до два въпроса:
- какъв брой надалеч са подготвени да стигнат водачите в ограничението на нездравословните излъчвания - ;
- по какъв начин ще се помогне на по-бедните страни да се изправят против световното стопляне - на предходна среща им бяха обещани, само че средствата надалеч не са дъбрани. Програмата на Организация на обединените нации за околната среда предизвести тази седмица и за унищожителните последствия от световното стопляне, което се чака този век - междинната температура евентуално ще се усили с 2.7 градуса по Целзий при настоящите в този момент климатични политики. Ангажиментът в Парижкото съглашение бе за ограничение до 1.5 градуса по Целзий (в най-хубавия случай) или най-малко много под 2 градуса (в най-лошия) по отношение на доиндустриалните равнища. Същата стратегия счита, че задачата за нулева индиферентност до 2050 година на Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да се одобри в целия свят , с цел да не се стигне до пагубни последствия.
Ролята на водещите международни стопански системи в това - европейските страни, Съединени американски щати, Бразилия, Индия, Китай - е основополагаща, тъй като те основават не просто 80% от брутния вътрешен артикул, а и 80% от въглеродните му излъчвания. Същевременно част от тях се възприемат като " разрастващи се страни ", с цел да аргументират за какво би трябвало да имат право за по-плавен отвод от замърсяващи енергийни източници, с цел да извървят към този момент изминатия от Запада път. Това означение бе измежду аргументите Турция, считала, че неправилно е посочена като " развита " в Парижкото съглашение, едвам тази есен да го ратифицира; в подмяна. Анкара възнамерява климатична индиферентност към 2053 година
Очаквания
Сред страните от Западна Европа и Северна Америка имаше мощна вяра, че някои от най-големите международни замърсители - Китай, Индия, Саудитска Арабия и Австралия - ще създадат обещания за ограничения, които могат да овладеят излъчванията им. И Китай, и Саудитска Арабия обаче оповестиха тази седмица, че ще станат въглеродно неутрални едвам през 2060 година - десетилетие след Европейски Съюз и Съединените щати. Руският президент Владимир Путин също разгласи, че страната му ще се стреми към индиферентност " не по-късно " от 2060 година
Президентите на Русия и Китай няма да участват на срещата. Аргументът е коронавирусната рецесия, само че това се пояснява на запад като по-слаб ангажимент към измененията. Китай е страната, която отделя най-вече парникови газове в света, и западни водачи подлагаха на критика оповестените тази седмица цели за пик на излъчванията през 2030 година и индиферентност през 2060 година, тъй като не съдържат " нищо ново ".
© Reuters
Друга непредвидена пречка идва от Съединени американски щати, чийто президент Джо Байдън още от началото на мандата си разгласи климатичната политика за приоритет. Той обаче не съумя да убеди съдружниците си демократи да се обединят към пакет за 1.85 трлн. $, който включва 555 милиарда климатични разноски.
Британският министър председател Борис Джонсън, хазаин на срещата, предизвести тази седмица, че резултатът от това " извънредно значимо за планетата ни, само че и доста мъчно " събитие " е нерешителен ". Ден по-късно той събра всички свои вероятни настройки от срещата в едно изречение: " Много съм обезпокоен, тъй като може да не реализираме нужните съглашения и ще е доста, доста мъчно, само че мисля, че може да се оправим. "
А два дни преди срещата Джонсън съпостави заплахите пред актуалната цивилизация с Римската империя и изясни, че светът може да рухне толкоз бързо, в случай че не се вземат ограничения.
"Виждали сме го в упадъка и краха на Римската империя и се притеснявам, че е правилно и през днешния ден. "
Борис Джонсън,
министър председател на Англия
Световните водачи, които приказват за заплахите от климатичните промени, обаче са гневно подложени на критика дружно с останалите водачи от голям брой учени и природозащитници по света. От тях чуват, че говоренето им по тематиката е изцяло лишено от смисъл, защото поради неуспеха да го подплатят с световни дейности човечеството губи скъпо време. Пример бе речта на известната екоактивистка Грета Тунберг преди месец, която осмя всички политически речи за климатичните промени.
Основни точки
Процесът за преодоляване на излъчванията се върти към няколко проблем.
Първо , по какъв начин всяка обособена страна ще ограничи излъчванията си? Русия, Китай и даже основният експортьор на въглища Австралия към този момент са подложени на критика, че задаваните цели или са незадоволителни, или прикриват целеустремено безучастие по тематиката.
Второ , по какъв начин по-бедните страни ще получат средства за климатични политики в благозвучие с договореностите, признати още през 2009 година, които трябваше да влязат в действие през 2020-а за идващите пет години. Споменатите 100 милиарда $ годишно са едвам, които биха били нужни на света за тази цел до 2030 г.; все пак публикувани от Би Би Си документи предходната седмица демонстрираха, че от казуса. Англия, само че нужните средства в него ще се наберат едвам към 2030 година
Трето , концепцията за световно единодушие за цени на въглеродните излъчвания, задоволително високи, с цел да подтикват енергийния преход, оттатък европейската система за търговия с излъчвания. Съединени американски щати разчитат по-конкретно и да реализират единодушие за ограничение на отделянето на метан. Задачата да се изработят разпоредбите за пазарите на излъчвания остана нерешена от конференцията в Париж през 2015 година, дружно с механизма, по който страните ще оповестяват за намаляването на емисии; и двата казуса са основни, с цел да се избегне " позеленяване " на стопанските системи единствено на думи.
© Reuters
Четвърто , ролята на опазването на природата - от улавянето на въглерод от естествени резервоари, каквито са растителността и океанът, до устойчивото земеделие и ръководство на земята и ограничения за запазване на биоразнообразието, защото унищожаването му и климатичните промени са свързани между тях. Част от този диалог е и по какъв начин страните, към този момент потърпевши тежко от промените на климата, ще се оправят с вредите за околната среда, стопанската система и обществата - в това число поради все по-чести и интензивни рискови метеорологични феномени. При това засегнатите страни надалеч не се единствено " разрастващи се " - тази година имаше образци от и.
Пето - отводът от изкопаеми горива, главен замърсител. Очаква се няколко страни, като Коста Рика и Дания, да разгласят на COP26 началото на така наречен - първата сходна дипломатическа самодейност за видоизменение на енергетиката. Много страни,, обаче са внимателни.
Така наречените Конференции на страните (Conference of the Parties, COP) от време на време биват иронизирани от деятели като знак на безсмислието на интернационалната общност. В реалност - както сподели и срещата в Париж, на която бе подписано съглашение за ограничение на повишението на междинната температура с 1.5 градуса през 2015 година - решенията, които се вземат на тези събития, може да трансформират работните места, жилищата, навиците на индивида за хранене и пътешестване.
И тазгодишното събитие обаче рискува да не отговори на високите упования, които доста страни, специалисти и Организация на обединените нации му разпореждат, поради.
Какъв е залогът на започващата конференция?
Далеч от поетите задължения
На срещата, която продължава от през днешния ден до 12 ноември, се събират ръководители от целия свят. Те са изправени пред казуса, че поетите задължения от Парижкото съглашение, както предизвестиха няколко авторитетни отчета тази седмица, са мъчно изпълними при сегашните политики, а методът това да се промени е един: да се понижат парниковите излъчвания.
Това лято влиятелен панел на Организация на обединените нации за климатичните промени. Поне два отчета, оповестени тази седмица, показаха, че, които би трябвало да избегнат пагубни последствия за климата и популацията на Земята. Трети разказа сумата, която евентуално ще е нужна за климатични ограничения това десетилетие - близо 5 трлн. $.
В тези условия най-спорните тематики се свеждат до два въпроса:
- какъв брой надалеч са подготвени да стигнат водачите в ограничението на нездравословните излъчвания - ;
- по какъв начин ще се помогне на по-бедните страни да се изправят против световното стопляне - на предходна среща им бяха обещани, само че средствата надалеч не са дъбрани. Програмата на Организация на обединените нации за околната среда предизвести тази седмица и за унищожителните последствия от световното стопляне, което се чака този век - междинната температура евентуално ще се усили с 2.7 градуса по Целзий при настоящите в този момент климатични политики. Ангажиментът в Парижкото съглашение бе за ограничение до 1.5 градуса по Целзий (в най-хубавия случай) или най-малко много под 2 градуса (в най-лошия) по отношение на доиндустриалните равнища. Същата стратегия счита, че задачата за нулева индиферентност до 2050 година на Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да се одобри в целия свят , с цел да не се стигне до пагубни последствия.
Ролята на водещите международни стопански системи в това - европейските страни, Съединени американски щати, Бразилия, Индия, Китай - е основополагаща, тъй като те основават не просто 80% от брутния вътрешен артикул, а и 80% от въглеродните му излъчвания. Същевременно част от тях се възприемат като " разрастващи се страни ", с цел да аргументират за какво би трябвало да имат право за по-плавен отвод от замърсяващи енергийни източници, с цел да извървят към този момент изминатия от Запада път. Това означение бе измежду аргументите Турция, считала, че неправилно е посочена като " развита " в Парижкото съглашение, едвам тази есен да го ратифицира; в подмяна. Анкара възнамерява климатична индиферентност към 2053 година
Очаквания
Сред страните от Западна Европа и Северна Америка имаше мощна вяра, че някои от най-големите международни замърсители - Китай, Индия, Саудитска Арабия и Австралия - ще създадат обещания за ограничения, които могат да овладеят излъчванията им. И Китай, и Саудитска Арабия обаче оповестиха тази седмица, че ще станат въглеродно неутрални едвам през 2060 година - десетилетие след Европейски Съюз и Съединените щати. Руският президент Владимир Путин също разгласи, че страната му ще се стреми към индиферентност " не по-късно " от 2060 година
Президентите на Русия и Китай няма да участват на срещата. Аргументът е коронавирусната рецесия, само че това се пояснява на запад като по-слаб ангажимент към измененията. Китай е страната, която отделя най-вече парникови газове в света, и западни водачи подлагаха на критика оповестените тази седмица цели за пик на излъчванията през 2030 година и индиферентност през 2060 година, тъй като не съдържат " нищо ново ".
© Reuters
Друга непредвидена пречка идва от Съединени американски щати, чийто президент Джо Байдън още от началото на мандата си разгласи климатичната политика за приоритет. Той обаче не съумя да убеди съдружниците си демократи да се обединят към пакет за 1.85 трлн. $, който включва 555 милиарда климатични разноски.
Британският министър председател Борис Джонсън, хазаин на срещата, предизвести тази седмица, че резултатът от това " извънредно значимо за планетата ни, само че и доста мъчно " събитие " е нерешителен ". Ден по-късно той събра всички свои вероятни настройки от срещата в едно изречение: " Много съм обезпокоен, тъй като може да не реализираме нужните съглашения и ще е доста, доста мъчно, само че мисля, че може да се оправим. "
А два дни преди срещата Джонсън съпостави заплахите пред актуалната цивилизация с Римската империя и изясни, че светът може да рухне толкоз бързо, в случай че не се вземат ограничения.
"Виждали сме го в упадъка и краха на Римската империя и се притеснявам, че е правилно и през днешния ден. "
Борис Джонсън,
министър председател на Англия
Световните водачи, които приказват за заплахите от климатичните промени, обаче са гневно подложени на критика дружно с останалите водачи от голям брой учени и природозащитници по света. От тях чуват, че говоренето им по тематиката е изцяло лишено от смисъл, защото поради неуспеха да го подплатят с световни дейности човечеството губи скъпо време. Пример бе речта на известната екоактивистка Грета Тунберг преди месец, която осмя всички политически речи за климатичните промени.
Основни точки
Процесът за преодоляване на излъчванията се върти към няколко проблем.
Първо , по какъв начин всяка обособена страна ще ограничи излъчванията си? Русия, Китай и даже основният експортьор на въглища Австралия към този момент са подложени на критика, че задаваните цели или са незадоволителни, или прикриват целеустремено безучастие по тематиката.
Второ , по какъв начин по-бедните страни ще получат средства за климатични политики в благозвучие с договореностите, признати още през 2009 година, които трябваше да влязат в действие през 2020-а за идващите пет години. Споменатите 100 милиарда $ годишно са едвам, които биха били нужни на света за тази цел до 2030 г.; все пак публикувани от Би Би Си документи предходната седмица демонстрираха, че от казуса. Англия, само че нужните средства в него ще се наберат едвам към 2030 година
Трето , концепцията за световно единодушие за цени на въглеродните излъчвания, задоволително високи, с цел да подтикват енергийния преход, оттатък европейската система за търговия с излъчвания. Съединени американски щати разчитат по-конкретно и да реализират единодушие за ограничение на отделянето на метан. Задачата да се изработят разпоредбите за пазарите на излъчвания остана нерешена от конференцията в Париж през 2015 година, дружно с механизма, по който страните ще оповестяват за намаляването на емисии; и двата казуса са основни, с цел да се избегне " позеленяване " на стопанските системи единствено на думи.
© Reuters
Четвърто , ролята на опазването на природата - от улавянето на въглерод от естествени резервоари, каквито са растителността и океанът, до устойчивото земеделие и ръководство на земята и ограничения за запазване на биоразнообразието, защото унищожаването му и климатичните промени са свързани между тях. Част от този диалог е и по какъв начин страните, към този момент потърпевши тежко от промените на климата, ще се оправят с вредите за околната среда, стопанската система и обществата - в това число поради все по-чести и интензивни рискови метеорологични феномени. При това засегнатите страни надалеч не се единствено " разрастващи се " - тази година имаше образци от и.
Пето - отводът от изкопаеми горива, главен замърсител. Очаква се няколко страни, като Коста Рика и Дания, да разгласят на COP26 началото на така наречен - първата сходна дипломатическа самодейност за видоизменение на енергетиката. Много страни,, обаче са внимателни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ