Вселената се разширява все по-бързо. Тази ускорена експанзия се измерва

...
Вселената се разширява все по-бързо. Тази ускорена експанзия се измерва
Коментари Харесай

Колко бързо се разширява Вселената? Астрономите все още са озадачени

Вселената се уголемява все по-бързо. Тази ускорена агресия се мери по най-разнообразни способи. Съществува обаче един главен проблем. Получаваме две разнообразни стойности за скоростта според от това дали се взираме в доста по-далечната Вселена или не.

През последните няколко години тази рецесия в космологията изтезава астрофизиците. Сега ново проучване мери скоростта на уголемение, употребявайки по-различен способ. То откри, че несъмнено съществува разграничение в стойностите.

В своя теоретичен труд екипът разказва по какъв начин е измерил инфрачервените свойства на 63 елиптични галактики, намиращи се в границите на 330 млн. светлинни години от Земята (100 млн. парсека). Астрономите са употребявали техника, наречена флуктуация на повърхностната бляскавост (SBF). Тя работи отлично при елиптичните галактики, защото те са остарели и имат консистентна популация от остарели звезди.

Изследователите мерят константата на Хъбъл и дефинират нейната стойност на към 73 км в секунда на мегапарсек. Това значи, че в случай че две галактики се намират на 1 млн. парсека разстояние една от друга, ще наподобява, че те се отдалечават една от друга със скорост 73 км/с.

Тази стойност е консистентна с другите способи, проучващи скоростта на разширение в локалната Вселена, само че е доста по-голяма от тази, регистрирана в ранните зори на космоса. Според наблюденията над реликтовото лъчение константата на Хъбъл е към 68 км/с на мегапарсек.

„ За измерването на галактики в границите на до 100 мегапарсека, това е приказен способ – споделя съавторът на изследването проф. Чунг-Пей Ма от Калифорнийския университет, Бъркли – Това е първият теоретичен труд, който събира на едно място огромно количество хомогенни данни за 63 галактики с концепцията да изучи константата на Хъбъл благодарение на метода SBF. ”

Фактът, че няколко самостоятелни метода доближават до разнообразни стойности, съставлява извънредно предизвикателство. Това евентуално би могло да значи, че евентуално пропущаме нещо значително или че несигурността на измерванията е прекомерно оптимистична.

Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР