Мислите, които докарват депресията и черногледството
Всеки път, когато се чувствате депресирани поради нещо, се пробвайте да идентифицирате съответната негативна мисъл, която сте имали тъкмо преди и по време на депресията. Тъй като тези мисли в действителност са основали неприятното ви въодушевление, ще сте в положение да измененията настроението си, като се научите да ги преструктурирате.
Това поучава читателите си доктор Дейвид Бърнс, създател на „ Да се чувстваш добре. Клинично потвърдено лекуване на депресията без лекарства. “ Той предлага лист с 10 когнитивни изкривявания, които образуват основата на всички познати депресии. Бърнс поучава читателите да ги почувстват. Твърди, че е подготвил листата доста деликатно и че това е дестилираната същина на многогодишни проучвания и клиничен опит. Ето неговите 10 дефиниции на когнитивните изкривявания:
1) МИСЛЕНЕ „ ВСИЧКО ИЛИ НИЩО ”: виждате нещата в черно-бели категории. Ако представянето ви не е съвършено, възприемате себе си като цялостен неуспех.
2) СВРЪХГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ: разглеждате едно-единствено негативно събитие като безконечен модел на провали.
3) УМСТВЕН ФИЛТЪР: избирате един негативен подробност и предъвквате единствено него, тъй че усещането ви на действителността става по-мрачно, сходно на капка мастило, която оцветява цяла колба с вода.
4) ДИСКВАЛИФИЦИРАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО: отхвърляте позитивните прекарвания, като настоявате, че те „ не се броят ” по една или друга причина. По този метод можете да поддържате негативно разбиране, което се оборва от всекидневните ви прекарвания.
5) СКАЧАНЕ КЪМ ПРИБЪРЗАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ: вършиме негативна интерпретация, въпреки че няма безапелационни обстоятелства, които безапелационно поддържат заключението ви.Четене на мисли: случайно заключавате, че някой реагира негативно на вас, и не си вършиме труда да ревизирате това.Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте уверени, че прогнозата ви е към този момент открит факт.
6) УГОЛЕМЯВАНЕ (КАТАСТРОФИЗИРАНЕ) ИЛИ МИНИМИЗИРАНЕ: преувеличавате смисъла на нещата (например ваш фал или нечие непознато постижение) или несвоевременно „ свивате ” нещата, до момента в който стартират да наподобяват дребни и маловажни (собствените ви желателни качества или несъвършенствата на другия). Това се назовава и „ бинокулярен трик ”.
7) ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ: приемате, че негативните ви страсти наложително отразяват метода, по който стоят нещата в действителност: „ Чувствам го, значи би трябвало да е правилно ”.
8) ТВЪРДЕНИЯ „ БИ ТРЯБВАЛО ”: пробвате се да се мотивирате с „ би трябвало ” и „ не би трябвало ”, като че ли би трябвало да ви шибат с бич и да ви санкционират, преди да може да се чака от вас да извършите нещо. „ Трябва ” и „ не би трябвало ” са от същата категория. Емоционалното следствие е виновност. Когато насочвате изказвания „ би трябвало ” към другите, изпитвате яд, фрустрация и възмущение.
9) ЕТИКЕТИРАНЕ И ПОГРЕШНО ЕТИКЕТИРАНЕ: това е последна форма на свръхгенерализация. Вместо да описвате грешката си, вие прикрепяте негативен етикет на себе си: „ Аз съм несретник ”. Когато нечие непознато държание ви нервира, прикрепвате негативен етикет на индивида: „ Той е противен гадняр ”. Погрешното етикетиране включва разказване на събитие с език, който е мощно обагрен и прочувствено зареден.
10) ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ: виждате себе си като повода за някакво негативно външно събитие, за което в действителност не сте виновни.
Това поучава читателите си доктор Дейвид Бърнс, създател на „ Да се чувстваш добре. Клинично потвърдено лекуване на депресията без лекарства. “ Той предлага лист с 10 когнитивни изкривявания, които образуват основата на всички познати депресии. Бърнс поучава читателите да ги почувстват. Твърди, че е подготвил листата доста деликатно и че това е дестилираната същина на многогодишни проучвания и клиничен опит. Ето неговите 10 дефиниции на когнитивните изкривявания:
1) МИСЛЕНЕ „ ВСИЧКО ИЛИ НИЩО ”: виждате нещата в черно-бели категории. Ако представянето ви не е съвършено, възприемате себе си като цялостен неуспех.
2) СВРЪХГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ: разглеждате едно-единствено негативно събитие като безконечен модел на провали.
3) УМСТВЕН ФИЛТЪР: избирате един негативен подробност и предъвквате единствено него, тъй че усещането ви на действителността става по-мрачно, сходно на капка мастило, която оцветява цяла колба с вода.
4) ДИСКВАЛИФИЦИРАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО: отхвърляте позитивните прекарвания, като настоявате, че те „ не се броят ” по една или друга причина. По този метод можете да поддържате негативно разбиране, което се оборва от всекидневните ви прекарвания.
5) СКАЧАНЕ КЪМ ПРИБЪРЗАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ: вършиме негативна интерпретация, въпреки че няма безапелационни обстоятелства, които безапелационно поддържат заключението ви.Четене на мисли: случайно заключавате, че някой реагира негативно на вас, и не си вършиме труда да ревизирате това.Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте уверени, че прогнозата ви е към този момент открит факт.
6) УГОЛЕМЯВАНЕ (КАТАСТРОФИЗИРАНЕ) ИЛИ МИНИМИЗИРАНЕ: преувеличавате смисъла на нещата (например ваш фал или нечие непознато постижение) или несвоевременно „ свивате ” нещата, до момента в който стартират да наподобяват дребни и маловажни (собствените ви желателни качества или несъвършенствата на другия). Това се назовава и „ бинокулярен трик ”.
7) ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ: приемате, че негативните ви страсти наложително отразяват метода, по който стоят нещата в действителност: „ Чувствам го, значи би трябвало да е правилно ”.
8) ТВЪРДЕНИЯ „ БИ ТРЯБВАЛО ”: пробвате се да се мотивирате с „ би трябвало ” и „ не би трябвало ”, като че ли би трябвало да ви шибат с бич и да ви санкционират, преди да може да се чака от вас да извършите нещо. „ Трябва ” и „ не би трябвало ” са от същата категория. Емоционалното следствие е виновност. Когато насочвате изказвания „ би трябвало ” към другите, изпитвате яд, фрустрация и възмущение.
9) ЕТИКЕТИРАНЕ И ПОГРЕШНО ЕТИКЕТИРАНЕ: това е последна форма на свръхгенерализация. Вместо да описвате грешката си, вие прикрепяте негативен етикет на себе си: „ Аз съм несретник ”. Когато нечие непознато държание ви нервира, прикрепвате негативен етикет на индивида: „ Той е противен гадняр ”. Погрешното етикетиране включва разказване на събитие с език, който е мощно обагрен и прочувствено зареден.
10) ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ: виждате себе си като повода за някакво негативно външно събитие, за което в действителност не сте виновни.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ