Всеки, който е гледал новата екранизация на Великия Гетсби“, е

Всеки, който е гледал новата екранизация на „ Великия Гетсби “, е останал замаян и омаян от празненствата на загадъчния мистър Гетсби. А истината е, че по своя искра и полуда Ню Йорк през 20-те години на предишния век въобще не отстъпвал на фантастичните видения на Баз Лурман. И измежду цялата тази феерична и блестяща навалица имало една некоронована кралица – Зелда Фицджералд. Двамата със Скот били първите в света медийни звезди – пресата следяла всяка тяхна крачка, за тях пишели непрестанно, мнението им по всеки въпрос ставало известно и меродавно, даже когато си нямали разбиране от тематиката. Те просто били попаднали в точното време на точното място – Ню Йорк имал потребност от звезда, а Зелда била родена за такава. Нейната популярност траяла малко – единствено няколко години, от неочакваната популярност на Скот след издаването на „ Отсам парадайса “ през 1920 година, до влизането й в психиатрична клиника през 1930 година, от където тя на процедура не излязла в никакъв случай. Зелда била идеалното дете на своето време – прекомерна във всичко, надарена, извънредно интелигентна (има изказвания, че е създател на част от творбите на мъжа си), красива, свръх прочувствена, експанзивна и лишена от всякаква мярка. Краткият й обществен живот може да бъде проследен като поредност от случки, белязали времето и дали начало на жълтата хроника такава, каквато я познаваме и до през днешния ден. Скот и Зелда били красиви, безупречно облечени и познати на всеки барман от Ню Йорк до Париж. Те спели до късно, закусвали сандвичи и уиски, а вечер обикаляли по питейни заведения и заведения за хранене до зори. Това не се трансформирало даже след раждането на щерка им Скоти, която Зелда оставила за развъждане на прислугата с сбитата повеля „ Искам да стане красива и глупава “. Една вечер Скот и Зелда обиколили Манхатън с такси, возейки се седнали на капака. Друг път полицията арестувала Зелда, тъй като се къпела гола във шадраван – било й горещо. Двамата със Скот отишли да гледат представлението „ Скандал “, само че тъй като в него нямало нищо скандално, Скот се съблякъл чисто гол в театъра. В Париж попаднали в един ресторант с Айседора Дънкан и до момента в който Скот отишъл да сервира почитанията си, ревностната Зелда се качила на втория етаж на ресторанта и се хвърлила от там – не потърпевша, само че резултатът бил отговарящ. На празненство на Конде Наст Зелда подарила на домакина бельото си – съблечено пред него. Обсебена от концепцията да стане балерина, Зелда танцувала часове наред, съвсем престанала да яде, само че не спряла да пие. Опитала се да се самоубие поради един френски авиатор. И зад всички тези прояви на полуда прозирала нейната неспокойна креативна натура – тя била надарена художничка и пишела не по-зле от популярния си брачен партньор. Само че никой не желал от Зелда творчество – за това бил Скот, от нея желали единствено екстравагантност. Последните години на Зелда минали от една клиника в друга. Скот постоянно бил наоколо, наемал си стая и пишел, с цел да има пари за лекуването на обичаната жена и с цел да опише за всичките й лица – всички героини в романите му били Зелда. Той по този начин и не се съгласил на бракоразвод, без значение от примамливите оферти на влюбените в него дами. Починал млад, а тя го надживяла с осем години, през които не спряла да приказва с него, все едно е там. Умряла неуместно при пожар – с нея изчезнала и последната диря от превъзходното време на джаза.