Голямата чистка на чувства
Всеки желае да стартира новата година на чисто. Да бъде по-щастлив, по-успешен, по-обичан и обичащ. А какво би трябвало да дадем, с цел да реализираме този резултат?
Точно както домът ни е напълнен с десетки непотребни движимости, по този начин и сърцето ни постоянно се оказва склад за остарели и ненужни усеща . Било то носталгия по предишното, тъга по човек, който към този момент не в живота ни, яд поради наша или непозната неточност.
Архивираме този негативизъм надълбоко в себе си. А по-късно се чудим за какво все няма място за нови усеща, хора, места. Най-голямата неточност, която може да създадем със себе си, е да живеем в предишното и да съжаляваме за моменти, които няма по какъв начин да изправим.
Докато извръщаме глава обратно , пред нас минават доста благоприятни условия, които остават незабелязани. Същото е и с хората. Неизбежно е - едни си потеглят, други идват. А тези, които остават, заслужават да ги гледаме като цвете под капак.
Но и да им даваме да дишат понякога. Прекаленото задушаване с усеща не е положително за никого. Изпива нашата сила, а постоянно остава недооценено или неверно тълкувано.
Освен да спрем да хабим нерви и страсти за предишното, същата процедура е добре да използван и по адрес на близките. В днешното всекидневие постоянно срещаме хора, способни да скапват деня ни за минута-две. Но дали ще им позволим - е персонално наш избор.
Няма по-добра услуга, която да си създадем, от тази да щадим нерви и усеща . Цялата тази сила, изразходвана нецелесъобразно, може да генерира едно доста по-щастливо съществуване в изцяло обозримо бъдеще.
Заслужава ли в действителност оня, който ви засече с колата сутринта, да го споменавате през целия ден. Мислим, че сами добре знаете отговора, макар че постоянно го забравяте.
Разбира се, не желаеме да слагаме розовите очила и да ставаме слепи за нюансите на живота. Макар прочувственият далтонизъм от време на време е за избираме. Тези, които заслужават, обичаме мощно. А другите възприемаме някъде към гамата със сивите цветове.
Именно там е мъртвата зона на възприятията. Малко смях, няколко усмивки, помощ и състрадание. Но в премерени дози. Точно както физическото претоварване води до безсилие, по този начин и несъразмерната емоционалност изстисква душата.
Планиране на мечтано пътешестване, старателен труд за покачване в работата, грижи за роднините и незабравими мигове с обичания човек. Това са в действителност значимите моменти от живота . А с цел да успеем да им се насладим пълноценно, би трябвало да разчистим място. В съзнанието, в сърцето.
Точно както домът ни е напълнен с десетки непотребни движимости, по този начин и сърцето ни постоянно се оказва склад за остарели и ненужни усеща . Било то носталгия по предишното, тъга по човек, който към този момент не в живота ни, яд поради наша или непозната неточност.
Архивираме този негативизъм надълбоко в себе си. А по-късно се чудим за какво все няма място за нови усеща, хора, места. Най-голямата неточност, която може да създадем със себе си, е да живеем в предишното и да съжаляваме за моменти, които няма по какъв начин да изправим.
Докато извръщаме глава обратно , пред нас минават доста благоприятни условия, които остават незабелязани. Същото е и с хората. Неизбежно е - едни си потеглят, други идват. А тези, които остават, заслужават да ги гледаме като цвете под капак.
Но и да им даваме да дишат понякога. Прекаленото задушаване с усеща не е положително за никого. Изпива нашата сила, а постоянно остава недооценено или неверно тълкувано.
Освен да спрем да хабим нерви и страсти за предишното, същата процедура е добре да използван и по адрес на близките. В днешното всекидневие постоянно срещаме хора, способни да скапват деня ни за минута-две. Но дали ще им позволим - е персонално наш избор.
Няма по-добра услуга, която да си създадем, от тази да щадим нерви и усеща . Цялата тази сила, изразходвана нецелесъобразно, може да генерира едно доста по-щастливо съществуване в изцяло обозримо бъдеще.
Заслужава ли в действителност оня, който ви засече с колата сутринта, да го споменавате през целия ден. Мислим, че сами добре знаете отговора, макар че постоянно го забравяте.
Разбира се, не желаеме да слагаме розовите очила и да ставаме слепи за нюансите на живота. Макар прочувственият далтонизъм от време на време е за избираме. Тези, които заслужават, обичаме мощно. А другите възприемаме някъде към гамата със сивите цветове.
Именно там е мъртвата зона на възприятията. Малко смях, няколко усмивки, помощ и състрадание. Но в премерени дози. Точно както физическото претоварване води до безсилие, по този начин и несъразмерната емоционалност изстисква душата.
Планиране на мечтано пътешестване, старателен труд за покачване в работата, грижи за роднините и незабравими мигове с обичания човек. Това са в действителност значимите моменти от живота . А с цел да успеем да им се насладим пълноценно, би трябвало да разчистим място. В съзнанието, в сърцето.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ