Всеки има лоши седмици, но последните няколко са направо ужасяващи

Всеки има неприятни седмици, само че последните няколко са напряко ужасяващи за Европейската национална партия (ЕНП) – домът на огромна част от дясно-центристките политически партии на континента.

За начало – най-голямото име на партията, Ангела Меркел най-сетне слезе от политическата сцена след 16 години като канцлер на Германия. Това може да остави вакуум, който немските християндемократи да не могат да запълнят с години. В същото време една от най-големите очаквания на ЕНП и някогашен канцлер на Австрия, Себастиан Курц реши да се отдръпна от политиката на фона на течащите против него серия от следствия за корупционни практики. Курц е още едвам на 35 години.

Напускането на „ мама “ и „ детето знамение “ повдигат въпросите за бъдещето на политическото семейство, което има голямо въздействие върху политиката, а и върху целия континент от доста време насам.

Какво тъкмо се обърка? Един от причините е, че партията беше обладана от несъразмерна жадност за власт, а в това време си затваряше очите за част от членовете си, които очевидно злоупотребяваха с позициите си. Така черните овце, каквито има във всяка партия, наподобява станаха прекалено много в ЕНП.
Не е ясно обаче какъв брой още ще продължи търпението по отношение на водачи, заливани от кавги като Бойко Борисов.
След дълго, дълго очакване връзките с Фидез на унгарския министър председател Виктор Орбан най-сетне бяха прекратени. Не е ясно обаче какъв брой още ще продължи търпението по отношение на водачи, заливани от кавги като Бойко Борисов в България, Янез Янша в Словения или Мариано Рахой в Испания. Не е ясно и по какъв начин техните дейности, дружно със случилото се да вземем за пример със Себастиан Курц, ще повлияят на имиджа на партията.

Друг мотив за отстъплението на партията е загубата на еднаквост, която идва в миг, в който политиките на идентичността се възраждат. ЕНП не са толкоз демократични, колкото либералите, не са толкоз „ зелени “, колкото зелените, не са толкоз консервативни и антисистемни, колкото по-десните от тях и не се афишират толкоз ясно за обществена страна и раздута администрация, колкото ляво-центристите. В същото време центристките социалдемократически партии, които до неотдавна изглеждаха мъртви, в този момент като че ли още веднъж надигат глава.

Защо обаче протичащото се в ЕНП въобще е значимо?

Ако попитате длъжностните лица, които работят в Брюксел, кой в действителност кара влака, те евентуално ще ви отговорят, че това е Европейският съвет, където страните членки се събират, с цел да вземат решение основни въпроси, или Европейската комисия с нейните армии от експерти, юристи и бюрократи, които пишат идващия нов закон.

Много обаче ще отговорят просто: ЕНП – огромното политическо семейство, в която влизат всички партии на Европа, които се разказват като либерално-консервативни, другари на бизнеса, християндемократи, или нещо сходно.
Много от личностите, които се считат за бащи-основатели на Европейски Съюз, са християндемократи.
Лесно е да се разбере и за какво доста хора мислят по този метод. Просто погледнете историята. Много от личностите, които се считат за бащи-основатели на Европейски Съюз, като немските канцлери Конрад Аденауер и Хелмут Кол , италианският министър председател Алчиде де Гаспери и френският общественик Робер Шуман са християндемократи. Но не е нужно и да се връщаме толкоз обратно в предишното, с цел да забележим превъзходството на ЕНП в Брюксел.

Последните трима ръководители на Европейската комисия идват от редиците им, а същото важи и за двама от последните трима ръководители на Европейския съвет. ЕНП е и най-голямата партия в Европейския парламент в последните две десетилетия, макар че в този момент е такава напълно на косъм. Когато текат срещите на върха в Брюксел, партията постоянно има съществено посланичество. Понякога най-малко половината водачи, от време на време малко по-малко, само че постоянно задоволително доста, с цел да имат съществена роля в събитията.

Не се обърквайте, ЕНП ще продължава да е главен състезател и отсега нататък. Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен има още доста време от мандата си, а съпартийката ѝ Роберта Мецола евентуално ще оглави Европейския парламент. Розовите облаци обаче от ден на ден се разсейват.

Само погледнете последната за годината среща на върха на Европейски Съюз. Едва 7 от всички 27 водачи ще бъдат от ЕНП. Повечето от тях пък са от дребни или междинни по величина страни от югоизточния завършек на Европейски Съюз като Хърватия, Кипър, Гърция и Словения. Но по-важното е, че с отдръпването на Меркел нито една от петте най-големи членки – Франция, Германия, Италия, Полша и Испания не е ръководена от политически водач, който е от дясно-центристка партия. И това може да остане по този метод за много дълго време.

В Германия Християндемократическият съюз (ХДС) изпадна в необикновената роля на опозиционна мощ, а и не е разкрила правоприемник на Меркел.

„ Ние явно сме неготината партия на Германия сега “, се оплака пред мен един от недоволните й членове.

В България след 12 години в ръководството ГЕРБ към този момент е отвън властта, а водачът ѝ Борисов даже не е народен представител. Във Франция пък кандидатката на Републиканската партия Валери Пекрес ще води тежка борба, единствено с цел да доближи до балотаж. В Италия представителите на ЕНП от „ Форца Италия “ са четвърти по поддръжка в локалните изследвания.

Така ЕНП, която в миналото изглеждаше като знак на силата и покровителството, в този момент е по доста по-малко и от двете. Не бъдете учудени обаче, в случай че още от членовете ѝ последват ориста на Фидез и бъдат изхвърлени. На тяхно място могат да бъдат потърсени партии надалеч по-вдясно или малко по-вляво.

Важното обаче е, че политическата карта на Европа следва да бъде преначертана.

*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.