Какво се случва с лимузините на Хитлер след войната – една изключителна инвестиция за милиони долари
Всеки един деспот има обичана марка коли. Не можем да отречем, че лимузините са част от престижа и просперитета, който показва страната зад него. Ще открием, че във времето има редица коли, които са били сериозен избор на всеки един водач. Изключваме Франсоа Митеран, който обича Renault 5 и даже обожава да го кара, най-малко по този начин демонстрират фотосите. В Германия обаче имаме напълно друга история. Все отново там се намира една от огромните автомобилни промишлености в Европа и тъкмо затова изборът пред един деспот постоянно е огромен.
Разбира се, няма по какъв начин да приказваме за диктатори, до момента в който не погледнем към индивидът, който трансформира вечно историята на тази страна, а по-късно и на света – Адолф Хитлер. Покрай всички сторени несгоди, можем да открием, че с помощта на него се ражда една кола, която ще се трансформира в автомобилната корпорация, която задвижва света, съдейки по броя коли продадени на година – Volkswagen. Идеята на диктатора е да сътвори автомобил за всеки немски жител, който да има свободата да пътува, основаването на Beеtle не е инцидентно, въпреки и същата машина по-късно да се доразвива от американците и по-късно да получава доста съществено внимание отвън границите на страната. Историята на Beetle е в действителност впечатляваща, само че Хитлер рядко е употребява тази машина.
Макар и първият създаден Beetle да е връчен точно на него като подарък. Какво обаче е употребявал за напредване? Името на желаната машина е Mercedes-Benz 770 прочут на немските конструктори като Großer Mercedes или просто „ Големият Мерцедес “. Същият се създава от 1930 до 1943 година в Щутгарт. Предоставя се единствено и само на високите постове в страната, само че е закупен и от доста други немски сътрудници като Бенито Мусолини и Хирохито – императорът на Япония. Дори папа Пий XI разполага с една такава машина. Нека не забравяме, че в случай че Хитлер е имал пепелник в автомобила, заслугата за него е българска. Батенберг поръчва два автомобила от немската компания, като изисква и в двата да има пепелник, а по-късно самата екстра стартира да се слага във всеки различен. Избраният модел е Mercedes-Benz 770 с номер (W07). До 1938 година са създадени към 117 екземпляра и би трябвало да бъдете сигурни, че това е била изключителна инвестиция.
Scherl: Zur Besprechnung des Führers mit dem englischen Ministerpräsidenten Chamberlain in Bad Godesberg a/Rhein Unter dem Jubel der Bevölkerung führt der Führer vom Bahnhof Godesberg zum Hotel Dreesen, wo die Besprechung stattfindet. Fot.: 22.9.38 Лимузината разполага със 7.6-литров 8-цилиндров мотор с алуминиеви бутала. Скромните 150 конски сили можели да бъдат усетени при 2800 оборота в минута. По-късно са добавени и суперчарджъри, които при активиране прибавят мощ от 200 конски сили. Максималната скорост в този случай е 160 км/ч. Звучи повече от комично, само че дано не забравяме, че по това време доста малко други компании могат да доближат тази скорост. През 1938 година ще открием, че моделът претърпява своя първи подем с екстри като хидравлични спирачки по-добра скоростна кутия и оптималната скорост от 170 км/ч, а благодарение на суперчарджъри може да доближи мощ от 400 конски сили и скорост от 190 км/ч. От този модел са създадени едвам 5. За цена не се приказва, тъй като Mercedes-Benz оставят това с отворена алтернатива – цена при питане.
Повечето машини са създадени персонално за Хитлер и подарявани на съдружници и другари. Хитлер обаче резервира най-хубавото за себе си и в този случай избира машината, която може да издържи на доста съществени набези. Стъклата са с 40 милиметра дебелина, добавени са стоманени плочи с дебелина от 18 милиметра и всевъзможни забавни отбрани, като общото тегло на тази машина е 4.1 тона. Следващият модел, който идва през 1944 година продължава да се радва на брони и спомагателни екстри, само че тъй като гумите не могат да устоят на тежестта, немските инженери прибавят някои по-леки материали.
Препоръчителната скорост на този таран става едвам 80 км/ч. Логично е, че колите се трансформират в една извънредно скъпа инвестиция след войната и ще се изненадате, когато разберете, че огромна част от тези машини са закупени от съветски колекционери. Повечето ги закупуват като знак на успеха. Повечето машини се озовават в разнообразни точки на Европа, само че Дмитри Ломаков съумява да открие огромна част от тях. В неговата сбирка могат да бъдат открити возилата на Гьобелс – Mercedes Benz 540K, закупен през 1972 година от градината на латвиец, който го оставя да гние. Лимузината на Гьоринг Horch-853 и някои други забавни машини. Анонимен съветски колекционер разполага и с тъмносиния Mercedes-Benz 770K, който в миналото е возил Хитлер из Европа.
При покупката са взети и някои от персоналните возила на Рибентроп. Сделката обаче остава анонимна и до през днешния ден никой не може да удостовери какъв брой милиона са били изхарчени за толкоз сериозна сбирка. И множеството машини до през днешния ден се продават от всеки немец, който не може да одобри концепцията и тъмното минало на страната. Добрата вест е, че има задоволително фенове, които просто смъкват свастиките и не престават да употребяват машините. Освен това не би трябвало да забравяме, че след края на Втората Световна война съветските бойци ще вземат всяка една машина, която може да върви и ще я върнат назад в Съюз на съветските социалистически републики. Някои бойци съумяват да се приберат и с челюстта на самия Хитлер.
Руски бойци съумяват да открият и возилото на Гьобелс, който е зарязан по улиците на Берлин. Същият се озовава в Съюз на съветските социалистически републики през 1947 година Дмитри Ломаков може да се похвали като един от хората с изключително добра сбирка, откакто разполага с повече от 120 автомобила и мотора. Хитлер разполага с няколко лимузини и една от тях се озовава в Австрия и се продава след войната за сумата от 2000 марки. По-късно се озовава в Лас Вегас като част от сбирката на пивовар от Мюнхен.
Към този миг машините въобще не се свързват с историята, те са една доста добра инвестиция и с всеки изминат ден не престават да покачват своята стойност. Някои обаче считат, че има и проклинание към тези коли, съвсем всеки, който е закупил лимузина от това време, рано или късно умира, такава е ориста и на Хитлер. Съдейки по историята, залагаме повече на диктатурата и манията, в сравнение с лимузината.
Снимки: Wikipedia
