11.9% планират да напуснат България, през последните 10 г. зад граница са живели 7.5% - Общество
Все повече българи възнамеряват за изоставен страната и да се открият да живеят в чужбина. Тази настройка се усилва изключително измежду младежите у нас - демонстрира извадково проучване на Националния статистически институт, съпътствало преброяването на популацията през 2021 година Данните от него бяха оповестени през днешния ден.
В изследването са обхванати всички на възраст 15-74 навършени години от 16 373 инцидентно определени жилища. Успешно интервюирани са 12 906 души в посочената възрастова група.
През 2021 година за 11.9% от хората е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с 2011 година се усилва делът им и измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциалните трудови мигранти са 3.3%. Преобладават мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от година 4.7% от популацията на възраст 15 - 74 навършени години.
Увеличава се делът на хората, които желаят да обикалят света като туристи, за мъжете - от 15.1% през 2011 година до 20.2%, а за дамите - от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на хората, които не пътуват на открито - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
По-често пътуват в чужбина по-младите. Делът на непътуващите е минимален за хората на възраст 20-29 година (43.4%). Почти подобен е той за 15-19-годишните и 30-39-годишните.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20-29 година (23.4%), следвани от 15-19-годишните (21.3%). Немалък е и делът им в групата на възраст 30-39 година (17.3%).
Делът на трудовите мигранти понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% сред тези на възраст 70-74 година
Най-голям е делът на туристите между 40 и 49 година - 24.0%, а минимален - измежду 15-19- и 70-74-годишните.
По-вероятно е по-високообразованите да пътуват като туристи през идващите няколко години - 33.6% измежду висшистите и 17.4% от приключилите приблизително обучение. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду хората с главно обучение (5.9%).
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13.9% от тези, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37.0% от тях - през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3 - 5 години) може да се преселят 49.1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Икономическият фактор е водещият във връзка с аргументите за преселване в чужбина. За 57.5% от тях водещ е претекстът за по-високия витален стандарт другаде. Да спестят пари стимулира 21.9%, а професионалната реализация - 4.7%.
Категорични, че не желаят да живеят повече в България са 3.2% от евентуалните преселници.
През последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са живели 7.5% от хората на възраст 15 - 74 година От тях 37.0% са били отвън България за три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от година. Основната причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Хората се връщат в България от чужбина главно поради изминал контракт (20.1% от тях). Следват фамилните аргументи - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други, включително грижи за близки (17.0%).
Вътрешна миграция
52.4% от дамите и 47.6% от мъжете са се преселвали най-малко един път в друго обитаемо място в страната. Между двете преброявания (2011 - 2021 г.) това са създали 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите. Водещата причина е сключването на брак или встъпването в общуване (28.3%), следвана от смяна на работата (21.1%) и търсенето на по-добри условия на живот (17.8%).
Разликите според от пола дават превес на повода брак/съжителство на дамите (35.3%), до момента в който при мъжете водещият фактор е работата (27.6%). В търсене на по-добри условия на живот са се преселили 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Анализът на данните за последната смяна в местоживеенето в интервала сред последните две преброявания демонстрира изменение в структурата на главната причина за това. Водещата към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и брак/съжителство (18.7%). Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради брак (23.5%). При мъжете също е записано понижение до 12.7%. Значително е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
В изследването са обхванати всички на възраст 15-74 навършени години от 16 373 инцидентно определени жилища. Успешно интервюирани са 12 906 души в посочената възрастова група.
През 2021 година за 11.9% от хората е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в чужбина. В съпоставяне с 2011 година се усилва делът им и измежду мъжете (от 7.7% на 12.9%), и измежду дамите (от 6.2% на 10.9%).
Потенциалните трудови мигранти са 3.3%. Преобладават мъжете (3.8%). В съпоставяне с 2011 година тази група понижава и за двата пола.
Много или ненапълно евентуално да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, само че не повече от година 4.7% от популацията на възраст 15 - 74 навършени години.
Увеличава се делът на хората, които желаят да обикалят света като туристи, за мъжете - от 15.1% през 2011 година до 20.2%, а за дамите - от 17.0 до 20.4%.
Намалява делът на хората, които не пътуват на открито - от 66.8% за мъжете и 70.4% за дамите през 2011 година до 58.1% за мъжете и 61.6% за дамите през 2021 година.
По-често пътуват в чужбина по-младите. Делът на непътуващите е минимален за хората на възраст 20-29 година (43.4%). Почти подобен е той за 15-19-годишните и 30-39-годишните.
Потенциалните преселници са най-вече във възрастовата група 20-29 година (23.4%), следвани от 15-19-годишните (21.3%). Немалък е и делът им в групата на възраст 30-39 година (17.3%).
Делът на трудовите мигранти понижава с повишаването на възрастта от 8.3% измежду най-младите до 0.9% сред тези на възраст 70-74 година
Най-голям е делът на туристите между 40 и 49 година - 24.0%, а минимален - измежду 15-19- и 70-74-годишните.
По-вероятно е по-високообразованите да пътуват като туристи през идващите няколко години - 33.6% измежду висшистите и 17.4% от приключилите приблизително обучение. По-голям е и делът им като евентуални преселници спрямо нискообразованите. Относителният дял на трудовите емигранти е максимален измежду хората с начално и по-ниско обучение (4.5%), а на краткосрочните - измежду хората с главно обучение (5.9%).
Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се реализира още тази година за 13.9% от тези, за които е доста или ненапълно евентуално да се преселят да живеят в друга страна, а за 37.0% от тях - през идващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3 - 5 години) може да се преселят 49.1% от включените в групата на евентуалните преселници.
Икономическият фактор е водещият във връзка с аргументите за преселване в чужбина. За 57.5% от тях водещ е претекстът за по-високия витален стандарт другаде. Да спестят пари стимулира 21.9%, а професионалната реализация - 4.7%.
Категорични, че не желаят да живеят повече в България са 3.2% от евентуалните преселници.
През последните 10 години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без спиране в чужбина са живели 7.5% от хората на възраст 15 - 74 година От тях 37.0% са били отвън България за три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от година. Основната причина за престоя им отвън страната без значение от периода на престояване е работата.
Хората се връщат в България от чужбина главно поради изминал контракт (20.1% от тях). Следват фамилните аргументи - присъединение към семейство/родители/близки (18.1%) и други, включително грижи за близки (17.0%).
Вътрешна миграция
52.4% от дамите и 47.6% от мъжете са се преселвали най-малко един път в друго обитаемо място в страната. Между двете преброявания (2011 - 2021 г.) това са създали 44.5% от мъжете и 55.5% от дамите. Водещата причина е сключването на брак или встъпването в общуване (28.3%), следвана от смяна на работата (21.1%) и търсенето на по-добри условия на живот (17.8%).
Разликите според от пола дават превес на повода брак/съжителство на дамите (35.3%), до момента в който при мъжете водещият фактор е работата (27.6%). В търсене на по-добри условия на живот са се преселили 19.1% от мъжете и 16.9% от дамите. Образованието е причина за настоящото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от дамите, мигрирали най-малко един път през живота си.
Анализът на данните за последната смяна в местоживеенето в интервала сред последните две преброявания демонстрира изменение в структурата на главната причина за това. Водещата към този момент е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и брак/съжителство (18.7%). Най-съществено е понижението на каузи на дамите, мигрирали за финален път през интервала 2011 - 2021 година поради брак (23.5%). При мъжете също е записано понижение до 12.7%. Значително е нарастването на лицата, за които главната причина за последната миграция в този интервал е образованието.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ