Все по-нарастващата употреба на цифрови технологии трансформират начина на създаване,

...
Все по-нарастващата употреба на цифрови технологии трансформират начина на създаване,
Коментари Харесай

България се представи успешно в „европейската битка“ за авторското право

Все по-нарастващата приложимост на цифрови технологии трансформират метода на основаване, разпространяване и достъп до креативно наличие в Европейския съюз (ЕС). По данни на Европейската комисия съвсем 11,6 млн. от работещите са ангажирани в авторскоправната промишленост, което съставлява съвсем 5.4 % от работещото население в Европа, формиращо към 6.8 % от нейния БВП.

Европейски Съюз предложи нов пакет от промени в авторското право, целящ по-добро му действие, възстановяване на достъпа до онлайн наличие и обезпечаване на по-широки благоприятни условия при потреблението на авторскоправни материали в образованието, научните проучвания и културната промишленост. Като част от Европейски Съюз, България също е заинтригувана от ефикасното решение на повдигнатите проблеми в тази деликатна област. Активни в това отношение са Съюзът на българските писатели, Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, цялата библиотечна общественост, обединена под егидата на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и университетските среди. От известно време интензивно с казуса се занимава и Комисията по културата и медиите в Народното събрание на Р България.

По самодейност на Пан-Европейската организация Public Policy Exchange и Международния център за парламентарни проучвания на 24 януари 2019 година в Брюксел, Белгия, се организира полемика, отдадена на новия пакет от европейски авторскоправни регулации под надпис „ Осигуряване на авторското право в цифровия век “ (на англ. ез. “Ensuring Intellectual Property Rights in a Digital Age: Discussing the New EU Copyright Reforms Package ”). Като лектори на форума участваха едни от най-хубавите специалисти в Европа по проблемите на авторското право, както и водещи академични учени и преподаватели. Аудиторията покриваше съвсем 24 представители на европейски държави-членки на Европейски Съюз, в това число представители на държавните администрации, имащи отношение към казуса и академични учени. Тук поражда въпросът: по какъв начин България беше показана на този толкоз значим конгрес? За страдание страната в лицето на администрацията отсъстваще (!?), само че въпреки всичко отговорът на този въпрос е позитивен, тъй като интензивно присъединяване във форума и последвалата полемика взеха представители на два български университета, работещи интензивно по тази проблематика: Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) беше показан от проф. д.ик.н. Стоян Денчев и доцент доктор Тереза Тренчева – зам.-ректор по научноизследователската и интернационална дейност; Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) от доцент доктор Марияна Лазарова. На форума, като наблюдадетели участваха и български студенти от Правния факултет на СУ „ Климент Охридски “.

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР