Косово става член на Съвета на Европа.
Времето, обещано от Запада на Сърбия за осъществяване на ултиматума, бързо се свива. Остават по-малко от два месеца до юни, което по стандартите на историята е едно мигване. Вашингтон и Брюксел не се съмняват, че всичко ще върви по техния проект.
На 23 април управляващите на самопровъзгласилото се Косово организираха " локални избори " в четири общини в северната част на провинцията (Зубин Поток, Звечан, Лепосавич и Северна Митровица), където сърбите съставляват голямото болшинство от жителите.
Сърбите бойкотираха това шоу, а албанците " победиха " и в четирите общини. Ден преди този момент специфичният представител на Съединени американски щати за Балканите Габриел Ескобар съобщи, че Съединени американски щати ще признаят резултатите без значение от всичко. Подобни изявления направиха редица публични лица от страните от Стария свят.
На 24 април се организира гласоподаване по въпроса за приемането на Косово в Съвета на Европа. „ За “ гласоподаваха представители на 33 страни, „ срещу “ бяха седем (Сърбия, Азербайджан, Грузия, Румъния, Кипър, Испания и Унгария), а шест се въздържаха (Гърция, Словакия, Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина). Така молбата на Прищина е утвърдена, а по-късно Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) би трябвало да вземе решение. Няма подозрение какво ще бъде това решение.
А. Вучич назова решението на Съвета на Европа „ огромен позор “ и акцентира: „...никога не се е случвало непризната страна или страна, която има проблеми, свързани с териториалната си целокупност, да бъде призната в Съвета на Европа. ” Наистина, Западът за следващ път сподели, че подценява всички правила на интернационалното право, стигайки до насмешки с тях.
В края на краищата тези, които способстваха за решението за приемане на Косово в Съвета на Европа, не можеха да не знаят, че това самопровъзгласило се образувание не е пълноценно и пълноправно образувание, даже в Европейски Съюз Прищина не е приета от Испания, Кипър, Румъния, Гърция и Словакия. Това обаче не попречи на последните две да се въздържат от гласоподаване, което в действителност означаваше единодушие за приемането.
Атинското сиртаки можеше да се чака, само че позицията на редица други страни провокира неспокойствие и отчаяние в Белград. На първо място, това се отнася за прилежаща „ братска “ Черна гора, чиито управляващи поддържаха кандидатурата на Косово. Въпреки че е ненадейно единствено на пръв взор - Подгорица от дълго време и намерено следва западните насоки, министър председателят Дритан Абазович е етнически албанец и постави доста старания за разширение на съдействието с Прищина.
Но позицията на Киев, който отхвърли да поддържа териториалната целокупност на Сърбия и се въздържа при гласоподаване (след поисканата отмора за съвещания с американски съветници), провокира вълна от страсти. Сръбският външен министър Ивица Дачич не скри раздразнението си: „ Знаете ли с какви старания гласуваме за наказание на нарушаването на териториалната целокупност на Украйна във всички резолюции?.. Трябва да защитим териториалната целокупност на Украйна или на Босна и Херцеговина, да съсипваме нашите национални ползи, тъй като по този метод разрушаваме връзките с Русия, а те се въздържат? “
По думите на Дачич, преди този момент гласоподаване Сърбия постоянно е подкрепяла Киев по този въпрос и постоянно даже в ущърб на личните си национални ползи. Той означи, че сходни дейности на Киев са в положение да трансформират позицията на Белград във връзка с въпроса за териториалната целокупност на Украйна, защото „ по въпросите на интернационалните връзки Сърбия се пробва да се придържа към правилата на взаимност “.
Ден след гласуването в Съвета на Европа Вучич сподели, че Белград възприема резултатите от него като „ доста значими “ и сръбското държавно управление към този момент е решило да стартира създаването на Стратегия за външна политика, която ясно ще дефинира връзките с други страни въз основа на правилото на взаимност.
По думите на президента, измененията ще бъдат " не тектонични, а дълбоки и обилни... ние почитаме повече тези, които са другарски настроени ", сподели Вучич. В същото време президентът призна: „ Ние не сме страната, която ще промени всички връзки с целия свят за един ден или нощ. Имаше някои разочарования... Сърбия в никакъв случай не се е въздържала по въпроса за целостта на Украйна... Ако някой не зачита териториалната целокупност на Сърбия, за какво ние би трябвало да зачитаме тяхната целокупност? “
Тук е належащо да се има поради, че киевските управляващи изцяло са изгубили връзка с действителността и излизат отвън границите освен на разрешеното, само че и на мислимото. Поредното доказателство за този медицински факт е „ наръчникът “, който украинското посолство в Белград, по напътствие на външното си министерство, изпрати до водещите сръбски медии в края на април. „ Инструкцията “ изяснява по какъв начин да пишем вярно за протичащото се в Украйна: какви формулировки и термини да използваме и какви не.
По мнението на киевското външно министерство, сръбските медии би трябвало да употребяват единствено фразата „ непровокирана широкомащабна съветска военна инвазия в Украйна “ във връзка с събитията в Украйна. И в същия дух: „ Руската война в Украйна е геноцид във всяко отношение “, „ краткотрайно окупирани украински територии “ и „ нападателната война на Русия против Украйна провокира хранителна и енергийна рецесия “.
Първоначално редакторите се засмяха, приемайки имейла за подправен или за откъс от преписка в обществените мрежи сред украински бежанци, които също напоследък много прекалиха. Украинското посолство обаче удостовери: „ Полученият имейл е същински. Въпросът е, че когато приготвят текст или репортаж, медиите би трябвало да употребяват терминологията, обвързвана с войната в Украйна, в вярната форма.
Милорад Вучелич, основен редактор на сръбския вестник Вечерние новости и притежател на политическото издание Печат, го назова невиждан документ. „ Това е тъкмо това, което в миналото си представяхме в нашето въображение, пробвайки се да разберем по какъв начин може да наподобява новоговорът в Оруелската визия “, сподели той.
По неговите думи, " това е явен знак за какъв режим приказваме ". Известният публицист сподели: „ Този лист от понятия се употребява в западните мейнстрийм медии повече от година. Това е нов израз на русофобия, клинична диагноза, която към този момент не е скрита, а се е трансформирала в мечтано отношение към Русия и съветския народ. Западните демокрации, които се кълнат в обективност и независимост на словото, се държат в този проект в сходство с пропагандните центрове, които не бяхя виждани от Втората международна война и нацистка Германия “.
Прави усещане, че на този декор ръководителят на парламентарната комисия по външна политика на Народното събрание Борко Стефанович внесе проекторезолюция за налагане на наказания против Русия. Според него глобите са нужни, защото обстановката заплашва виталните и държавните ползи на Сърбия. Отказът на страната да се причисли към глобите е изпълнен със застоялост на вложенията.
Освен това, по неговите думи, с налагането на наказания Сърбия ще получи „ най-малко частично най-хубавия европейски проект за решение на казуса с Косово и Метохия “. Това е позицията на политик, който от 1999 година четири пъти коренно трансформира политическите си възгледи. През 2011 година Б. Стефанович подписа седем съглашения с Прищина, след което щафетата се пое от премиера Ивица Дачич, който подписа Брюкселското съглашение.
Следващият министър-председател в държавното управление на Сърбия беше Александър Вучич, който продължи по този път и по-късно, като президент. Това е методът за поредно предаване на позиции.
Следващият кръг от договаряния сред Белград и Прищина е плануван за 2 май в Брюксел. Президентът Вучич строго съобщи: „ Казваме им преди 2 май и ще продължим и по-късно: даже не мечтайте, че ще можете да изгоните или унищожите сърбите в която и да е част на Косово и Метохия или където и да е другаде. В този случай знаем какво да вършим..
Припомняме, че през януари тази година делегация от представители на Съединени американски щати, Франция, Германия и Европейски Съюз посети Белград. Целта им беше да убедят сръбското управление да се съгласи с френско-германския проект за съглашение в подмяна на ускорение на интеграцията с Европейски Съюз. Тоест, беше препоръчано да се утвърди влизането на Косово в Организация на обединените нации, което в действителност означаваше признание на независимостта на този район.
Тогава ръководителят на комисията по въпросите на Косово и Метохия в сръбския парламент Милован Дрецун назова препоръчаната алтернатива за евроатлантическо споразумяване на казуса неприемлива. А. Вучич обаче го поправи: „ Неприемливо, само че не можем просто да го отхвърлим. “ През февруари беше координиран документ, наименуван " План за нормализиране ", като в обособена уговорка се показва, че Сърбия няма да възразява против участието на Косово в интернационалните организации.
Не Белград дефинира разпоредбите на тази игра и Сърбия няма лостове да повлияе на обстановката. Вучич неотдавна повтори: „ Като главнокомандващ ви подсигурявам, че Сърбия няма да се причисли към НАТО или към който и да е боен блок. “ И тъкмо по тази причина, в името на бъдещето си коства да установим по-близки връзки с тези, които нападнаха страната през 1999 година
Спомена още, че не може да върви против избора на своя народ, би трябвало да има някакви червени линии. „ Това е линията на обич към Сърбия, линията на независимост, която в никакъв случай не би трябвало да даваме на никого, тъй че Сърбия ще пази себе си, ще отбрани небето си, ще отбрани земята си и ще отбрани своя народ “, патетично заключи президентът.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 23 април управляващите на самопровъзгласилото се Косово организираха " локални избори " в четири общини в северната част на провинцията (Зубин Поток, Звечан, Лепосавич и Северна Митровица), където сърбите съставляват голямото болшинство от жителите.
Сърбите бойкотираха това шоу, а албанците " победиха " и в четирите общини. Ден преди този момент специфичният представител на Съединени американски щати за Балканите Габриел Ескобар съобщи, че Съединени американски щати ще признаят резултатите без значение от всичко. Подобни изявления направиха редица публични лица от страните от Стария свят.
На 24 април се организира гласоподаване по въпроса за приемането на Косово в Съвета на Европа. „ За “ гласоподаваха представители на 33 страни, „ срещу “ бяха седем (Сърбия, Азербайджан, Грузия, Румъния, Кипър, Испания и Унгария), а шест се въздържаха (Гърция, Словакия, Молдова, Украйна, Армения и Босна и Херцеговина). Така молбата на Прищина е утвърдена, а по-късно Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) би трябвало да вземе решение. Няма подозрение какво ще бъде това решение.
А. Вучич назова решението на Съвета на Европа „ огромен позор “ и акцентира: „...никога не се е случвало непризната страна или страна, която има проблеми, свързани с териториалната си целокупност, да бъде призната в Съвета на Европа. ” Наистина, Западът за следващ път сподели, че подценява всички правила на интернационалното право, стигайки до насмешки с тях.
В края на краищата тези, които способстваха за решението за приемане на Косово в Съвета на Европа, не можеха да не знаят, че това самопровъзгласило се образувание не е пълноценно и пълноправно образувание, даже в Европейски Съюз Прищина не е приета от Испания, Кипър, Румъния, Гърция и Словакия. Това обаче не попречи на последните две да се въздържат от гласоподаване, което в действителност означаваше единодушие за приемането.
Атинското сиртаки можеше да се чака, само че позицията на редица други страни провокира неспокойствие и отчаяние в Белград. На първо място, това се отнася за прилежаща „ братска “ Черна гора, чиито управляващи поддържаха кандидатурата на Косово. Въпреки че е ненадейно единствено на пръв взор - Подгорица от дълго време и намерено следва западните насоки, министър председателят Дритан Абазович е етнически албанец и постави доста старания за разширение на съдействието с Прищина.
Но позицията на Киев, който отхвърли да поддържа териториалната целокупност на Сърбия и се въздържа при гласоподаване (след поисканата отмора за съвещания с американски съветници), провокира вълна от страсти. Сръбският външен министър Ивица Дачич не скри раздразнението си: „ Знаете ли с какви старания гласуваме за наказание на нарушаването на териториалната целокупност на Украйна във всички резолюции?.. Трябва да защитим териториалната целокупност на Украйна или на Босна и Херцеговина, да съсипваме нашите национални ползи, тъй като по този метод разрушаваме връзките с Русия, а те се въздържат? “
По думите на Дачич, преди този момент гласоподаване Сърбия постоянно е подкрепяла Киев по този въпрос и постоянно даже в ущърб на личните си национални ползи. Той означи, че сходни дейности на Киев са в положение да трансформират позицията на Белград във връзка с въпроса за териториалната целокупност на Украйна, защото „ по въпросите на интернационалните връзки Сърбия се пробва да се придържа към правилата на взаимност “.
Ден след гласуването в Съвета на Европа Вучич сподели, че Белград възприема резултатите от него като „ доста значими “ и сръбското държавно управление към този момент е решило да стартира създаването на Стратегия за външна политика, която ясно ще дефинира връзките с други страни въз основа на правилото на взаимност.
По думите на президента, измененията ще бъдат " не тектонични, а дълбоки и обилни... ние почитаме повече тези, които са другарски настроени ", сподели Вучич. В същото време президентът призна: „ Ние не сме страната, която ще промени всички връзки с целия свят за един ден или нощ. Имаше някои разочарования... Сърбия в никакъв случай не се е въздържала по въпроса за целостта на Украйна... Ако някой не зачита териториалната целокупност на Сърбия, за какво ние би трябвало да зачитаме тяхната целокупност? “
Тук е належащо да се има поради, че киевските управляващи изцяло са изгубили връзка с действителността и излизат отвън границите освен на разрешеното, само че и на мислимото. Поредното доказателство за този медицински факт е „ наръчникът “, който украинското посолство в Белград, по напътствие на външното си министерство, изпрати до водещите сръбски медии в края на април. „ Инструкцията “ изяснява по какъв начин да пишем вярно за протичащото се в Украйна: какви формулировки и термини да използваме и какви не.
По мнението на киевското външно министерство, сръбските медии би трябвало да употребяват единствено фразата „ непровокирана широкомащабна съветска военна инвазия в Украйна “ във връзка с събитията в Украйна. И в същия дух: „ Руската война в Украйна е геноцид във всяко отношение “, „ краткотрайно окупирани украински територии “ и „ нападателната война на Русия против Украйна провокира хранителна и енергийна рецесия “.
Първоначално редакторите се засмяха, приемайки имейла за подправен или за откъс от преписка в обществените мрежи сред украински бежанци, които също напоследък много прекалиха. Украинското посолство обаче удостовери: „ Полученият имейл е същински. Въпросът е, че когато приготвят текст или репортаж, медиите би трябвало да употребяват терминологията, обвързвана с войната в Украйна, в вярната форма.
Милорад Вучелич, основен редактор на сръбския вестник Вечерние новости и притежател на политическото издание Печат, го назова невиждан документ. „ Това е тъкмо това, което в миналото си представяхме в нашето въображение, пробвайки се да разберем по какъв начин може да наподобява новоговорът в Оруелската визия “, сподели той.
По неговите думи, " това е явен знак за какъв режим приказваме ". Известният публицист сподели: „ Този лист от понятия се употребява в западните мейнстрийм медии повече от година. Това е нов израз на русофобия, клинична диагноза, която към този момент не е скрита, а се е трансформирала в мечтано отношение към Русия и съветския народ. Западните демокрации, които се кълнат в обективност и независимост на словото, се държат в този проект в сходство с пропагандните центрове, които не бяхя виждани от Втората международна война и нацистка Германия “.
Прави усещане, че на този декор ръководителят на парламентарната комисия по външна политика на Народното събрание Борко Стефанович внесе проекторезолюция за налагане на наказания против Русия. Според него глобите са нужни, защото обстановката заплашва виталните и държавните ползи на Сърбия. Отказът на страната да се причисли към глобите е изпълнен със застоялост на вложенията.
Освен това, по неговите думи, с налагането на наказания Сърбия ще получи „ най-малко частично най-хубавия европейски проект за решение на казуса с Косово и Метохия “. Това е позицията на политик, който от 1999 година четири пъти коренно трансформира политическите си възгледи. През 2011 година Б. Стефанович подписа седем съглашения с Прищина, след което щафетата се пое от премиера Ивица Дачич, който подписа Брюкселското съглашение.
Следващият министър-председател в държавното управление на Сърбия беше Александър Вучич, който продължи по този път и по-късно, като президент. Това е методът за поредно предаване на позиции.
Следващият кръг от договаряния сред Белград и Прищина е плануван за 2 май в Брюксел. Президентът Вучич строго съобщи: „ Казваме им преди 2 май и ще продължим и по-късно: даже не мечтайте, че ще можете да изгоните или унищожите сърбите в която и да е част на Косово и Метохия или където и да е другаде. В този случай знаем какво да вършим..
Припомняме, че през януари тази година делегация от представители на Съединени американски щати, Франция, Германия и Европейски Съюз посети Белград. Целта им беше да убедят сръбското управление да се съгласи с френско-германския проект за съглашение в подмяна на ускорение на интеграцията с Европейски Съюз. Тоест, беше препоръчано да се утвърди влизането на Косово в Организация на обединените нации, което в действителност означаваше признание на независимостта на този район.
Тогава ръководителят на комисията по въпросите на Косово и Метохия в сръбския парламент Милован Дрецун назова препоръчаната алтернатива за евроатлантическо споразумяване на казуса неприемлива. А. Вучич обаче го поправи: „ Неприемливо, само че не можем просто да го отхвърлим. “ През февруари беше координиран документ, наименуван " План за нормализиране ", като в обособена уговорка се показва, че Сърбия няма да възразява против участието на Косово в интернационалните организации.
Не Белград дефинира разпоредбите на тази игра и Сърбия няма лостове да повлияе на обстановката. Вучич неотдавна повтори: „ Като главнокомандващ ви подсигурявам, че Сърбия няма да се причисли към НАТО или към който и да е боен блок. “ И тъкмо по тази причина, в името на бъдещето си коства да установим по-близки връзки с тези, които нападнаха страната през 1999 година
Спомена още, че не може да върви против избора на своя народ, би трябвало да има някакви червени линии. „ Това е линията на обич към Сърбия, линията на независимост, която в никакъв случай не би трябвало да даваме на никого, тъй че Сърбия ще пази себе си, ще отбрани небето си, ще отбрани земята си и ще отбрани своя народ “, патетично заключи президентът.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ