Официално откриха 49-ото Народно събрание
Вразгара на буйната седмица за православните християни публично бе намерено 49-ото Народно заседание.
На Велика сряда достойнството да удари първия звънец се падна на най-възрастният народен представител Вежди Рашидов. Той бе определен за ръководител на 48-ото Народно заседание след дълги дни на диспути и разгорещени разногласия.
Кой ще заеме този пост ва сегашния Парламент, следва да разберем.
В момента своите номинации за ръководител на 49-ото Народно заседание са оповестили от ГЕРБ-СДС. Това е Росен Желязков. За негов заместител ще бъде препоръчана Росица Кирова.
От " Възраждане " също се включват в конкуренцията за председателския пост. Те застават зад името на юрист Петър Петров.
" Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се ". Това е клетвата, която новите народни представители поставиха преди да заемат новите си работни места.
По традиция в пленарна зала прозвучаха химните на Република България и Европейския съюз.
240 са депутатите, които влизат в състава на 49-ото Народно събрание. В него има представители на шест партии и обединения - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, " Възраждане ", Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Преди дни ръководителят на партия " ИТН " Станислав Трифонов подаде заявление, с което се отхвърли да бъде депутат в 49-ото Народно заседание. Заявлението му бе признато с 12 гласа " за " и един " срещу ". Асен Балтов от листата на ГЕРБ-СДС също се отхвърли от депутатското си място в 49-ия парламент.
Разпределението на мандатите в 49-ото Народно заседание
ГЕРБ-СДС получава 69 мандата. Това е с пет места повече от " Продължаваме Промяната - Демократична България ", която ще има общо 64 депутати. От " Възраждане " ще бъдат излъчени 37 народни представители. Движение за права и свободи получава 36 мандата. Депутатите на Българска социалистическа партия ще бъдат 23, а на " ИТН " 11.
В състава на новоизбрания парламент влизат 58 дами и 182 мъже, толкоз, колкото и в 48-ото Народно събрание(НС). Средната възраст на народните представители е 46 години.
Сред тях са политолози, археолози, историци и публицисти, някои от които са с по три магистратури.
Цели 31 пък имат опит в изпълнителната власт като министри в държавните управления на Бойко Борисов и Кирил Петков.
Лидерът на ГЕРБ този път ще се закълне като народен представител от Пловдив. Прави го за първи път от 2021 година насам, откакто пропусна няколкото къси парламентарни мандата. В предизборната акция в този момент даде обещание, че този път ще влезе в Народното събрание, с цел да договаря персонално за държавно управление.
Това обаче няма да направи Слави Трифонов, който остава отвън Народно събрание.
Лидерът на Има Такъв Народ се закле единствено един път до момента, когато партията му влезе за първи път в Парламента през април 2021 година Тогава той по този начин и не отиде в постройката на Народното събрание, само че се включи отдалечено в работата на 45-ото Народно събрание, провело едвам 9 съвещания.
С отхвърли си Трифонов освободи място за 31-годишния Станислав Богдански от Благоевград. Той бе трети в листата, само че с 349 преференции се изкачи място нагоре. Богдански е приключил обществена администрация в ЮЗУ " Неофит Рилски ", кара магистратура по национална сигурност. Работи в застрахователната сфера.
В последния ден преди старта на 49-ото Народно заседание своето предпочитание да се откаже от депутатското място изрази и Лена Бориславова от " Продължаваме Промяната " . Тя подаде заявление в ЦИК, което не бе почетено.
Трима психолози ще има измежду депутатите от този мандат
Сред новобранците в Народното събрание е Валентина Димова от Българска социалистическа партия, която е магистър по обществена логика на психиката и е работила като психолог в център за социална поддръжка в Полски Тръмбеш.
Освен нея специалист по логика на психиката и обществени действия е и Илиана Жекова от ГЕРБ, която има парламентарен опит. Както и колежката ѝ Христина Георгиева, която като се изключи че е приключила политически мениджмънт, има специализация по логика на психиката.
Още осем са медиците в 49-ото Народно събрание. Най-много са в ГЕРБ - някогашният здравен министър и хирург проф. Костадин Ангелов и доцент Лъчезар Иванов. Тук има и двама анестезиолози - доктор Красимир Събев от Смолян и Иван Червенков от Пловдив.
Пулмологът доктор Александър Симидчиев и ортопед-травматологът Ивайло Митковски от Варна са в групата на ПП-ДБ. Последният е новобранец в Народното събрание. Роден през 1966 година във Варна. Работи в МБАЛ “Света Анна ” и е гл. помощник в МУ - Варна. Той е един от учредителите на ДСБ, общински консултант от 1991 година насам.
Групата на лекарите в Народно събрание се добавя от Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи. В Народното събрание се завръща имунологът проф. Андрей Чорбанов от Има Такъв Народ.
Запазва се наклонността от последните парламенти - под 1/4 от всички са дами. 57 са представителките на нежния пол, които ще седнат зад парламентарните банки в този мандат, оповестява " 24 Часа ". За съпоставяне - в 47-ото Народно събрание бяха 54 дами, а в предходните два Народното събрание - 57 и 56. Най-много дами имаше в последното постоянно 44-о Народно събрание - 65, което прави цели 27%.
Най-възрастният народен представител и в 49-ото Народното събрание още веднъж е 71-годишният Вежди Рашидов.
Популярният български ваятел и някогашен министър на културата откри и предходния парламент, а три дни по-късно, след разпалени полемики, бе определен и за негов ръководител.
Освен най-възрастният народен представител, от ГЕРБ-СДС ще бъде и най-младият.
Това е 23-годишният Георги Кръстев,
роден през 1999 година. Той е регионален координатор на ГЕРБ в Русе и втори в листата на обединението.
Георги Кръстев приключва МГ " Баба Тонка " с отличие и сега е студент по специалността " Право " в Русенския университет. Има голям брой университетски и спортни достижения.
По традиция на първото съвещание на новоизбрания парламент
изказвания направиха представители на показаните в Народното събрание партии и обединения.
Какво следва оттук насетне?
Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители е да изберат ръководител на институцията. Пост, изпълнен с голяма отговорност.
Председателят на Народното събрание се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Представителните пълномощия на ръководителя на Народно събрание включват образуване на връзки и взаимоотношение с другите държавни органи, образуване на интернационалните връзки на Народно събрание. Като негови представителни пълномощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други страни, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание). Той е и ръководител на 1 Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на 1 Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров. Председател на 2 Общински народен съвет става Тодор Икономов. Председател на 3 Общински народен съвет първо е Симеон Варненско-Преславски, а след това Димитър Греков.
Петко Каравелов още веднъж става ръководител в 4 Общински народен съвет, само че по-късно поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е определен и за ръководител на 3 Велико народно събрание, по-късно е заменен с Димитър Тончев.
В 5 Общински народен съвет също има трима ръководители в разнообразни интервали. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава ръководител и в 6 Общински народен съвет, само че на поста му застава Димитър Петков. Петков е и ръководител на 4 Велико народно събрание, както и ръководител на VII Общински народен съвет, по-късно на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров ръководи в 8 Общински народен съвет. Георги Янкулов става ръководител на 9 Общински народен съвет. 10 Общински народен съвет е управлявано в началото от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е определен за ръководител на 11 Общински народен съвет, след това на негово място е определен Марко Балабанов. Драган Цанков е ръководителят на 12 Общински народен съвет.
Четирима са ръководителите на 13 Общински народен съвет – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста ръководител на Народното събрание застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 Общински народен съвет, Стоян Данев – 5 Велико народно събрание, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 Общински народен съвет, Димитър Вачов – 16 Общински народен съвет и 17 Общински народен съвет, Найчо Цанов – 18 Общински народен съвет, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 Общински народен съвет, Александър Ботев – 20 Общински народен съвет, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 Общински народен съвет. Цанков оглавява и 22 Общински народен съвет, след това постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 Общински народен съвет. Стойчо Мошанов – 24 Общински народен съвет, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 Общински народен съвет. Васил Коларов ръководи 26 Общински народен съвет, както и 6 Велико народно събрание, като по-късно неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски. Гановски е ръководител и на 31 Народно събрание.
Георги Трайков е ръководител на 32 Народно събрание, Владимир Бонев – на 32 Народно събрание и на 33 Народно събрание.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е съвсем толкоз известен, колкото и ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов, който още е в настоящата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов, водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свален с избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител до рухването на постоянното държавно управление и отиването на предварителни избори през месец октомври.
На Велика сряда достойнството да удари първия звънец се падна на най-възрастният народен представител Вежди Рашидов. Той бе определен за ръководител на 48-ото Народно заседание след дълги дни на диспути и разгорещени разногласия.
Кой ще заеме този пост ва сегашния Парламент, следва да разберем.
В момента своите номинации за ръководител на 49-ото Народно заседание са оповестили от ГЕРБ-СДС. Това е Росен Желязков. За негов заместител ще бъде препоръчана Росица Кирова.
От " Възраждане " също се включват в конкуренцията за председателския пост. Те застават зад името на юрист Петър Петров.
" Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се ". Това е клетвата, която новите народни представители поставиха преди да заемат новите си работни места.
По традиция в пленарна зала прозвучаха химните на Република България и Европейския съюз.
240 са депутатите, които влизат в състава на 49-ото Народно събрание. В него има представители на шест партии и обединения - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, " Възраждане ", Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Преди дни ръководителят на партия " ИТН " Станислав Трифонов подаде заявление, с което се отхвърли да бъде депутат в 49-ото Народно заседание. Заявлението му бе признато с 12 гласа " за " и един " срещу ". Асен Балтов от листата на ГЕРБ-СДС също се отхвърли от депутатското си място в 49-ия парламент.
Разпределението на мандатите в 49-ото Народно заседание
ГЕРБ-СДС получава 69 мандата. Това е с пет места повече от " Продължаваме Промяната - Демократична България ", която ще има общо 64 депутати. От " Възраждане " ще бъдат излъчени 37 народни представители. Движение за права и свободи получава 36 мандата. Депутатите на Българска социалистическа партия ще бъдат 23, а на " ИТН " 11.
В състава на новоизбрания парламент влизат 58 дами и 182 мъже, толкоз, колкото и в 48-ото Народно събрание(НС). Средната възраст на народните представители е 46 години.
Сред тях са политолози, археолози, историци и публицисти, някои от които са с по три магистратури.
Цели 31 пък имат опит в изпълнителната власт като министри в държавните управления на Бойко Борисов и Кирил Петков.
Лидерът на ГЕРБ този път ще се закълне като народен представител от Пловдив. Прави го за първи път от 2021 година насам, откакто пропусна няколкото къси парламентарни мандата. В предизборната акция в този момент даде обещание, че този път ще влезе в Народното събрание, с цел да договаря персонално за държавно управление.
Това обаче няма да направи Слави Трифонов, който остава отвън Народно събрание.
Лидерът на Има Такъв Народ се закле единствено един път до момента, когато партията му влезе за първи път в Парламента през април 2021 година Тогава той по този начин и не отиде в постройката на Народното събрание, само че се включи отдалечено в работата на 45-ото Народно събрание, провело едвам 9 съвещания.
С отхвърли си Трифонов освободи място за 31-годишния Станислав Богдански от Благоевград. Той бе трети в листата, само че с 349 преференции се изкачи място нагоре. Богдански е приключил обществена администрация в ЮЗУ " Неофит Рилски ", кара магистратура по национална сигурност. Работи в застрахователната сфера.
В последния ден преди старта на 49-ото Народно заседание своето предпочитание да се откаже от депутатското място изрази и Лена Бориславова от " Продължаваме Промяната " . Тя подаде заявление в ЦИК, което не бе почетено.
Трима психолози ще има измежду депутатите от този мандат
Сред новобранците в Народното събрание е Валентина Димова от Българска социалистическа партия, която е магистър по обществена логика на психиката и е работила като психолог в център за социална поддръжка в Полски Тръмбеш.
Освен нея специалист по логика на психиката и обществени действия е и Илиана Жекова от ГЕРБ, която има парламентарен опит. Както и колежката ѝ Христина Георгиева, която като се изключи че е приключила политически мениджмънт, има специализация по логика на психиката.
Още осем са медиците в 49-ото Народно събрание. Най-много са в ГЕРБ - някогашният здравен министър и хирург проф. Костадин Ангелов и доцент Лъчезар Иванов. Тук има и двама анестезиолози - доктор Красимир Събев от Смолян и Иван Червенков от Пловдив.
Пулмологът доктор Александър Симидчиев и ортопед-травматологът Ивайло Митковски от Варна са в групата на ПП-ДБ. Последният е новобранец в Народното събрание. Роден през 1966 година във Варна. Работи в МБАЛ “Света Анна ” и е гл. помощник в МУ - Варна. Той е един от учредителите на ДСБ, общински консултант от 1991 година насам.
Групата на лекарите в Народно събрание се добавя от Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи. В Народното събрание се завръща имунологът проф. Андрей Чорбанов от Има Такъв Народ.
Запазва се наклонността от последните парламенти - под 1/4 от всички са дами. 57 са представителките на нежния пол, които ще седнат зад парламентарните банки в този мандат, оповестява " 24 Часа ". За съпоставяне - в 47-ото Народно събрание бяха 54 дами, а в предходните два Народното събрание - 57 и 56. Най-много дами имаше в последното постоянно 44-о Народно събрание - 65, което прави цели 27%.
Най-възрастният народен представител и в 49-ото Народното събрание още веднъж е 71-годишният Вежди Рашидов.
Популярният български ваятел и някогашен министър на културата откри и предходния парламент, а три дни по-късно, след разпалени полемики, бе определен и за негов ръководител.
Освен най-възрастният народен представител, от ГЕРБ-СДС ще бъде и най-младият.
Това е 23-годишният Георги Кръстев,
роден през 1999 година. Той е регионален координатор на ГЕРБ в Русе и втори в листата на обединението.
Георги Кръстев приключва МГ " Баба Тонка " с отличие и сега е студент по специалността " Право " в Русенския университет. Има голям брой университетски и спортни достижения.
По традиция на първото съвещание на новоизбрания парламент
изказвания направиха представители на показаните в Народното събрание партии и обединения.
Какво следва оттук насетне?
Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители е да изберат ръководител на институцията. Пост, изпълнен с голяма отговорност.
Председателят на Народното събрание се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Представителните пълномощия на ръководителя на Народно събрание включват образуване на връзки и взаимоотношение с другите държавни органи, образуване на интернационалните връзки на Народно събрание. Като негови представителни пълномощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други страни, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание). Той е и ръководител на 1 Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на 1 Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров. Председател на 2 Общински народен съвет става Тодор Икономов. Председател на 3 Общински народен съвет първо е Симеон Варненско-Преславски, а след това Димитър Греков.
Петко Каравелов още веднъж става ръководител в 4 Общински народен съвет, само че по-късно поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е определен и за ръководител на 3 Велико народно събрание, по-късно е заменен с Димитър Тончев.
В 5 Общински народен съвет също има трима ръководители в разнообразни интервали. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава ръководител и в 6 Общински народен съвет, само че на поста му застава Димитър Петков. Петков е и ръководител на 4 Велико народно събрание, както и ръководител на VII Общински народен съвет, по-късно на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров ръководи в 8 Общински народен съвет. Георги Янкулов става ръководител на 9 Общински народен съвет. 10 Общински народен съвет е управлявано в началото от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е определен за ръководител на 11 Общински народен съвет, след това на негово място е определен Марко Балабанов. Драган Цанков е ръководителят на 12 Общински народен съвет.
Четирима са ръководителите на 13 Общински народен съвет – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста ръководител на Народното събрание застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 Общински народен съвет, Стоян Данев – 5 Велико народно събрание, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 Общински народен съвет, Димитър Вачов – 16 Общински народен съвет и 17 Общински народен съвет, Найчо Цанов – 18 Общински народен съвет, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 Общински народен съвет, Александър Ботев – 20 Общински народен съвет, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 Общински народен съвет. Цанков оглавява и 22 Общински народен съвет, след това постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 Общински народен съвет. Стойчо Мошанов – 24 Общински народен съвет, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 Общински народен съвет. Васил Коларов ръководи 26 Общински народен съвет, както и 6 Велико народно събрание, като по-късно неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски. Гановски е ръководител и на 31 Народно събрание.
Георги Трайков е ръководител на 32 Народно събрание, Владимир Бонев – на 32 Народно събрание и на 33 Народно събрание.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е съвсем толкоз известен, колкото и ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов, който още е в настоящата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов, водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свален с избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител до рухването на постоянното държавно управление и отиването на предварителни избори през месец октомври.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ