Антология събира най-доброто от българската военна проза
Впечатляваща антология, събрала най-хубавото от българската военна прозаичност, излезе на книжния пазар у нас през април. Книгата се споделя “Шедьоври на българския боен роман ” и е с логото на издателство “Пергамент прес ”.
Драматични исторически интервали претърпява страната ни в предишното. След Освобождението, макар очакванията, че страната ни ще се подреди почтено до останалите европейски страни и ще продължи безпроблемно пътя си напред, това не се случва.
Българската войска се слави със своята храброст на бойните полета, само че претърпяваме и поражение на националния си блян. Това се отразява и на военната ни прозаичност, само че пък ни сближава с европейската военна прозаичност, с общи тематики, герои, послания.
“За западната цивилизация първият изстрел на Първата международна война бележи началото на модерността, това се отнася и за българската литература и просвета. Разрухата и шокът от войната прекатурват полезности. Те отварят пространства за нови течения в областта на духа, науката и политиката.
Съвременният европеец не може да се показа личното съществуване, не може да го осмисли, без да осмисли войните от ХХ век и по тази причина продължава да търси нови и нови тълкования на военната тематика ”, споделя основният редактор на издателството Силвия Йотова .
По думите ѝ българската военна прозаичност в продължение на повече от половин век става жертва на един колосален народен нихилизъм и на една много брутална (ако не и вулгарна) политическа цензура.
Силвия Йотока показва също, че българската прозаичност се заражда и закалява по време на войните. На фронта, дружно с целия народ, водят война и български писатели като Йордан Йовков, Кирил Христов, Георги Райчев, Тодор Кожухаров, и когато се връщат от фронта, в действителност се завръщат българските бъдещи класици.
Още за антологията чуйте в диалога на Гергана Пейкова.
Драматични исторически интервали претърпява страната ни в предишното. След Освобождението, макар очакванията, че страната ни ще се подреди почтено до останалите европейски страни и ще продължи безпроблемно пътя си напред, това не се случва.
Българската войска се слави със своята храброст на бойните полета, само че претърпяваме и поражение на националния си блян. Това се отразява и на военната ни прозаичност, само че пък ни сближава с европейската военна прозаичност, с общи тематики, герои, послания.
“За западната цивилизация първият изстрел на Първата международна война бележи началото на модерността, това се отнася и за българската литература и просвета. Разрухата и шокът от войната прекатурват полезности. Те отварят пространства за нови течения в областта на духа, науката и политиката.
Съвременният европеец не може да се показа личното съществуване, не може да го осмисли, без да осмисли войните от ХХ век и по тази причина продължава да търси нови и нови тълкования на военната тематика ”, споделя основният редактор на издателството Силвия Йотова .
По думите ѝ българската военна прозаичност в продължение на повече от половин век става жертва на един колосален народен нихилизъм и на една много брутална (ако не и вулгарна) политическа цензура.
Силвия Йотока показва също, че българската прозаичност се заражда и закалява по време на войните. На фронта, дружно с целия народ, водят война и български писатели като Йордан Йовков, Кирил Христов, Георги Райчев, Тодор Кожухаров, и когато се връщат от фронта, в действителност се завръщат българските бъдещи класици.
Още за антологията чуйте в диалога на Гергана Пейкова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ