Войната в Украйна, започнала само преди дни, накара хиляди хора

Войната в Украйна, почнала единствено преди дни, накара хиляди хора да потърсят леговище в прилежащите страни . Тези хора, оставили домовете си, околните си, работата си, целия си доскорошен живот, съумяха да вземат със себе си малко облекла, домашните си любимци и да тръгнат, в множеството случаи, без да знаят къде отиват, просто знаейки че това някъде е надалеч от военните дейности. Първите рейсове, тръгнали от Одеса с български и украински жители, дойдоха рано сутринта в събота, 26 февруари. 

В първите коли от Украйна, минали още в петък сутринта границата на България при Дуранкулак , пътуваха цели фамилии – мъже, дами, деца, домашните им любимци.
 Само ден по-късно , с оповестяването на цялостна готовност в Украйна и възбраната мъжете сред 18 и 60-годишна възраст да напущат рамките на Украйна, се промени и потокът от пасажери през границата и в колите и рейсовете се возят най-вече дами и деца. След 15 часа път от Одеса до границата с България дойдоха и първите проведени от външното ни министерство рейсове.

Уморени, уплашени, притихнали по седалките – по този начин изглеждаха пасажерите на двата рейса.  

" Пътят беше ужасяващ, само че се наложи да изберем различен маршрут, с цел да осигурим сигурност на хората ", споделя вторият водач на рейса Гешо Любенов, който потегля два дни по-рано, с цел да прибере фамилията си. 

„ Пътуваме към България, само че мислите ни са непрекъснато към всички, които остават в Украйна “, споделя българска учителка, която преподава езика ни на украинските деца в Одеса. 

Студентка по медицина споделя, че до последно не е желала да напусне Одеса, защото задачата й е да приключи образованието си, само че в последна сметка шумът на бомби, взривяващи се в непосредствена непосредственост до нея, я карат да размишления. 

Хората благодариха на българския консул , че е съдействал за тяхното пътешестване, а също и са признателни на молдовцитие, които по пътя са има давали храна, вода, чай и кафе.

Докато сме на границата, в противоположна посока, от България към Румъния, минава украински автомобил. Спира до нас, а хората вътре ни изясняват, че са били на отмора в Турция, когато войната почнала. Решили незабавно да стегнат багажа си и да се върнат в Украйна, тъй като, по думите им, домът им е там , техните сънародници са там, а техен дълг е да оказват помощ с каквото могат. 

Илюзия е да считаме, че в която и да е война, има спечелили, сигурно обаче човешкото страдалчество е действително и го виждаме с очите си . За благополучие виждаме и вълната от съпричастност и подготвеност в доста от нас да оказват помощ с каквото могат. 

Още по тематиката в звуковия файл.