Резултати и изводи след една година война между Русия и Украйна
- Войната се върна в Европа и то за дълго;
- След година сражения силите сред двете армии са изравнени, а позициите на Киев и Москва – непримирими. Следователно войната ще продължи още дълго.
- Настъпва коренна смяна в визиите за актуалната война. Артилерията е оправдана изцяло, въздушната мощност към този момент не наподобява като решителен фактор за победа, в Украйна съветските самолетите са употребени за ракетен обстрел, само че съвсем в никакъв случай не бомбардират.
- Свидетели сме на най-голямото разбъркване на население в Европа след 1945 година Над 8 милиона украинци напуснаха страната си, а още 5-6 милиона са вътрешно разселени. От продължителността на войната ще зависи какъв брой трайни ще бъдат тези пространствено-демографски промени.
- Конфронтацията сред Русия и Запада се ускори до краен лимит и това не е моментно напрежение, а новата нормалност.
- Агресивността на Русия сплоти евроатлантическите редици, съюзническата заварка сред Съединени американски щати и Европа е по-силна от всеки път през този век. Но има и изключения – като черни овце (или бели лястовици) се обрисуваха Турция и Унгария в НАТО и отново Унгария в Европейски Съюз.
- Войната на Русия в Украйна до известна степен отсрочи двуполюсния миг в международния геополитически баланс. Преди година съперничеството сред Съединени американски щати и Китай беше на път да се трансформира в основна ос на интернационалната политика, до момента в който в този момент напъните на Запада за възпиране на съветската настъпателност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния кандидат за международна надмощие.
- Настоящата война възражда значимостта на ракетно-ядреното въздържане, което създаваше прословутия „ баланс на страха “ по времето на Студената война. Главната причина спорът в Украйна да не е приключил с бързо проваляне за Москва, е фактът, че Русия има доста нуклеарни бойни глави и ракети с огромен обхват. Точно това възпира западните съдружници от изпращане на войски в Украйна.
- Възможността безконтролни властнически водачи на огромни и мощни страни да вършат несъизмерим военно-политически избор е основната заплаха за интернационалната непоклатимост. Решението на Путин да нападне Украйна не е разумно от позиция на салдото ползи/вреди за Русия. В демократичните страни опцията за пробутване на ирационални решения е сведена до най-малко, тъй като там властта инкорпорира голям брой ползи, чиито общ брой нормално дава някакъв рационален компромисен краен резултат. При властническите режими курсът на държавния транспортен съд става пленник на упоритостите, уплахите и комплексите на водача. Особено рисково е, когато той усеща, че биологичният му часовник тиктака, а още не направил великите дели, с които да смае света и да остане в историята. Това важи за Путин, само че дръжте под око и Си Дзинпин.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
- След година сражения силите сред двете армии са изравнени, а позициите на Киев и Москва – непримирими. Следователно войната ще продължи още дълго.
- Настъпва коренна смяна в визиите за актуалната война. Артилерията е оправдана изцяло, въздушната мощност към този момент не наподобява като решителен фактор за победа, в Украйна съветските самолетите са употребени за ракетен обстрел, само че съвсем в никакъв случай не бомбардират.
- Свидетели сме на най-голямото разбъркване на население в Европа след 1945 година Над 8 милиона украинци напуснаха страната си, а още 5-6 милиона са вътрешно разселени. От продължителността на войната ще зависи какъв брой трайни ще бъдат тези пространствено-демографски промени.
- Конфронтацията сред Русия и Запада се ускори до краен лимит и това не е моментно напрежение, а новата нормалност.
- Агресивността на Русия сплоти евроатлантическите редици, съюзническата заварка сред Съединени американски щати и Европа е по-силна от всеки път през този век. Но има и изключения – като черни овце (или бели лястовици) се обрисуваха Турция и Унгария в НАТО и отново Унгария в Европейски Съюз.
- Войната на Русия в Украйна до известна степен отсрочи двуполюсния миг в международния геополитически баланс. Преди година съперничеството сред Съединени американски щати и Китай беше на път да се трансформира в основна ос на интернационалната политика, до момента в който в този момент напъните на Запада за възпиране на съветската настъпателност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния кандидат за международна надмощие.
- Настоящата война възражда значимостта на ракетно-ядреното въздържане, което създаваше прословутия „ баланс на страха “ по времето на Студената война. Главната причина спорът в Украйна да не е приключил с бързо проваляне за Москва, е фактът, че Русия има доста нуклеарни бойни глави и ракети с огромен обхват. Точно това възпира западните съдружници от изпращане на войски в Украйна.
- Възможността безконтролни властнически водачи на огромни и мощни страни да вършат несъизмерим военно-политически избор е основната заплаха за интернационалната непоклатимост. Решението на Путин да нападне Украйна не е разумно от позиция на салдото ползи/вреди за Русия. В демократичните страни опцията за пробутване на ирационални решения е сведена до най-малко, тъй като там властта инкорпорира голям брой ползи, чиито общ брой нормално дава някакъв рационален компромисен краен резултат. При властническите режими курсът на държавния транспортен съд става пленник на упоритостите, уплахите и комплексите на водача. Особено рисково е, когато той усеща, че биологичният му часовник тиктака, а още не направил великите дели, с които да смае света и да остане в историята. Това важи за Путин, само че дръжте под око и Си Дзинпин.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ