Енергийната криза в Европа: Предизвикателства и възможности при прехода към възобновяема енергия
Войната на съветския президент Владимир Путин против Украйна докара до усилване на загрижеността за националната сигурност във всички аспекти на политиката на западните страни. Най-очевидният аспект е военната сигурност, като Съединените щати и европейците усилват производството на муниции и спорят за доставките на танкове.
Но що се отнася до Европа, още по-неотложният приоритет е енергийната сигурност. След като доставките на природен газ от Русия бяха прекратени и цените се повишиха до рекордни равнища, европейските държавни управления похарчиха повече средства за субсидиране на сметките за сила на своето население, за струпване на ресурси от газ и за избавяне на банкрутирали енергийни компании, в сравнение с за своите военни сили или за поддръжка на Украйна.
Извънредните енергийни стратегии бяха краткосрочни ограничения. Сега незабавният въпрос е в каква посока би трябвало да се търси дълготрайна енергийна сигурност.
Кризата засегна Европа в разгара на интензивен енергиен преход от изкопаеми горива, свързан от загрижеността за климата и програмата за зелена индустриална политика. От 2020 година насам Европа удвоява зелената енергийна политика с капиталовата стратегия на Европейски Съюз „ Next Generation “, рамката за енергиен преход „ Fit for 55 “, възходящите цени на въглеродните излъчвания и потока от национални стратегии.
Англия неотдавна означи ден без потребление на въглища. Испания означи ден, в който напълно се употребява слънчева и вятърна сила. Разходите за чиста сила понижават, частично заради паралелните старания, полагани от Китай в евтиното всеобщо произвеждане на слънчеви панели. Европейската автомобилна промишленост пое курс към електрификация доникъде на 30-те години. Европейските производители на коли и инженерингови компании видяха не риск, а големи благоприятни условия в Китай, който е преобладаващата международна мощ в региона на електрическите транспортни средства.
Агресията на Москва, в допълнение към утежняването на връзките сред Вашингтон и Пекин, обърка тази вероятност. Всъщност някои крайни гласове в Съединени американски щати стигнаха до такава степен, че допуснаха, че новата геополитическа настройка слага под въпрос цялата европейска визия за енергиен преход. Те настояват, че главната математика в интерес на изкопаемите горива в този момент победи над зелената идеология. Историята е произнесла присъдата си против наивните и нереалистични упоритости на Европа за преход към възобновима сила и в интерес на изкопаемите горива като основен детайл от огромната тактика на Запада и на нуклеарната сила като въглеродно безпристрастен източник на сила.
Решението на Германия да спре нуклеарната енергетика и да се откаже от въглищата да вземем за пример я остави подвластна от съветския газ и непостоянните възобновими енергийни източници. Нищо чудно, че в този момент тя се пробва да купува полутечен природен газ от целия свят. Когато сте изправени против танковете на Путин, както настояват критиците на Европа, това, от което се нуждаете, не е слънчева и вятърна сила, а газ от сигурен източник, да вземем за пример от Тексас.
Този закостенял, учреден на националната сигурност мотив в интерес на изкопаемите горива и нуклеарната сила има темперамент на корав натурализъм. Вярно е, че възобновимите енергийни източници към момента са в развой на развиване, а Китай сега е главният снабдител на слънчеви панели в света. Проблемът с непостоянството е действителен. Нуждаем се от повече акумулатори и помпени резервоари за вода. Затварянето на немските нуклеарни централи не оказа помощ за декарбонизацията; Берлин трябваше да се бори да отвори терминали за газификация. И когато доставките на газ изглеждаха ненадеждни, европейските компании за комунални услуги внасяха повече въглища, от известно време насам.
Но въпреки и незадълбочено безапелационна, дали това в действителност е обективна оценка на енергийния преход в Европа? Колко тежка в действителност е била европейската рецесия? Доколко Европа и останалата част от международната енергийна система в действителност са отстъпили от възобновимите енергийни източници през 2022 година? И какво предвещава това за енергийния преход отсега нататък?
Нека стартираме с елементарния факт, че светлините в Европа останаха запалени и никой не остана без ток. Ситуацията в Европа не би трябвало да се бърка с тази в Тексас през 2021 година Историята на европейската енергийна политика през 2022 година е история на стрес, а не на открита рецесия и спирания на електрозахранването.
За да разберете за какво, е задоволително да се запознаете с данните за търсенето и предлагането на сила през 2022 година Това, което те демонстрират, не е изцяло завръщане към изкопаемите горива, а по-скоро продължаващ преход към нов и по-диверсифициран енергиен микс, в който най-бързо растящите съставни елементи са възобновимите енергийни източници.
Един от въпросите, които критиците на европейската енергийна политика постоянно неправилно преглеждат, е салдото сред търсенето и предлагането. Критиките нормално се концентрират върху неуспеха да се влага в надеждни източници на доставки, за които се твърди, че са изкопаемите горива и нуклеарната сила. Всъщност рецесията на международните енергийни пазари през 2021 година и 2022 година първо беше провокирана не от дефицит на предложение, а от необикновен растеж на търсенето, обвързван с възобновяване след пандемията. Това стартира в Китай през 2021 година и се популяризира в Европа през 2022 година, като провокира потрес на международните пазари на газ.
По същата логичност през втората половина на 2022 година най-важният фактор, съдействал за преодоляването на европейската газова рецесия, беше не прекосяването към въглища, а намаляването на търсенето.
Промишлените лобисти, които упорстваха, че това не може да се направи, се оказаха в неточност. В Германия да вземем за пример енергоемките браншове ограничиха производството, само че по-малко енергоемките производства останаха постоянни – ребалансиране, което разреши понижаване на потреблението на сила без срив в производството. Общо взето, през 2022 година потреблението на електрическа енергия в Европа понижа с 3,5 %. Между август 2022 година и януари 2023 година потреблението на газ в Европа беше с 19,3 % по-ниско, в сравнение с през предходните пет години.
Наистина през 2022 година имаше проблеми с предлагането. Производството на водноелектрическа сила беше понижено от слабите превалявания. А нуклеарният парк също се оказа обезсърчителен. Затварянето на централи в Германия беше от дълго време планувано и не попречи на Германия да се трансформира в чист експортьор на електрическа енергия през 2022 година Истинският проблем беше във Франция, където производството на електрическа енергия от нуклеарни централи спадна до исторически най-малко. Но макар че Франция очевидно е занемарила своя реакторен парк, това беше по-скоро въпрос на спестовно ръководство и несполучлив миг, в сравнение с стратегически завой против атомната сила. Със сигурност Париж не може да бъде упрекнат, че отделя прекалено внимание на възобновимите енергийни източници за сметка на нуклеарната енергия; във Франция се следи едно от най-бавните натрупвания на слънчева и вятърна сила в Европа.
Тази композиция от фактори на търсенето и предлагането оказва напън върху газовите и въглищните централи. Потреблението на въглища в действителност се увеличи през първата половина на 2022 година, което докара до нежелано нарастване на излъчванията. В цяла Европа 26 блока на въглищни електроцентрали бяха обновени или животът им беше продължен. Това обезпечи успокояваща възглавница от авариен потенциал. Но защото степента на потребление на тези електроцентрали беше едвам 18%, това докара до малко в допълнение ползване на въглища. Дори и в пика си в края на лятото на 2022 година общото ползване на въглища остана много под равнищата отпреди пандемията, а от септември 2022 година насам потреблението на въглища в Европа възобнови низходящата си наклонност.
Както разяснява Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за проучвания в региона на енергетиката и чистия въздух, чистият резултат е нищожно прекосяване от газ към въглища, само че защото потреблението на въглища понижава, наподобява надценено да се приказва за завръщане към въглищата. Общо взето, провокираните от рецесията корекции в Европа през 2022 година прибавят единствено 0,3 % към международните излъчвания на въглища през 2022 година През 2023 година, при поголям принос на водната сила и възобновяване на френския нуклеарен парк, би трябвало да чакаме търсенето на въглища да спадне до рекордно ниски равнища.
Междувременно няма безусловно никакви признаци за оттегляне на вложителите от възобновимите енергийни източници, а по-скоро противоположното.
Далеч от това да се влюби още веднъж в газа, петрола и въглищата, през 2022 година светът ясно осъзна, че изкопаемите горива са безценен и променлив капан. Инвестициите в слънчевата сила в Европа са в напредък. Последните данни на SolarPower Europe, браншова организация, демонстрират, че през 2022 година в Европа са конфигурирани близо 32 гигавата слънчеви мощности, което съставлява растеж от 33% по отношение на 2021 година По отношение на производството 2022 година ще остане в историята като годината, в която слънчевата и вятърната сила изпреварват всяка друга форма на произвеждане на електрическа енергия в Европа – газ, нуклеарна сила или въглища. А през 2023 година наклонността евентуално ще се резервира.
Тези вложения се случват, тъй като слънчевата и вятърната сила оферират сила на ненадминато ниска цена. Европейската вятърна енергетика надалеч не зависи от дотации, както настояват критиците, а в този момент работи на такава печеливша основа, че връща доходи в европейската хазна. Текущите търгове за контракти за доставка на електрическа енергия притеглят предложения от вятърни паркове на толкоз ниски цени, че те дефинират по нов метод смисъла на евтината електрическа енергия.
За разлика от тях двата най-големи плана за нуклеарни реактори, които се построяват сега в Европа, във Англия и Франция, са вероятни единствено при извънредно високи равнища на ценова дотация. По-малките или по-малко амбициозни в софтуерно отношение атомни електроцентрали може да се окажат по-малко неконкурентоспособни. Но Унгария разчита на съветски дотации, с цел да направи атомната си стратегия жизнеспособна. Полша пък поддържа нуклеарния си възторг с нов ангажимент към възобновимите енергийни източници.
Междувременно революцията в региона на електрическите транспортни средства (ЕПС) се развива с бързи темпове.
Покупката на електрически транспортни средства се разраства в цяла Европа. В Нидерландия, Норвегия и Швеция те към този момент са нещо всекидневно. Като забележителна оригиналност китайските производители на електрически автомобили навлизат в огромен мащаб на европейския пазар, което ще докара до понижаване на цените, както се случи със слънчевата сила. Гигантите в автомобилната промишленост стартират развой на привършване и прекъсване на създаването на нови задвижващи системи с мотори с вътрешно горене. Европейският ангажимент за преустановяване на продажбата на нови транспортни средства с мотори с вътрешно горене до 2035 година остава неизменен, макар напъните на немското държавно управление в последния миг да направи изключение за високотехнологични транспортни средства, задвижвани със синтетични биогорива
Самообявилите се за реалисти в Съединените щати обичат да упрекват европейските политици в региона на енергетиката, че вършат стратегически избори, до момента в който са заслепени от зелената идеология. Но кой носи идеологическите очила? Що се отнася до Европа, внушението от страна на Съединени американски щати, че войната на Путин е потвърдила незаменимото значение на изкопаемите горива и е предизвикала общо оттегляне от енергийния преход, просто опонира на обстоятелствата.
Европейските държавни управления, предприятия и общество форсират енергийния преход. И те не го вършат на идеологическа основа, или тъй като са слепи за рисковете от нови зависимости (особено от Китай). Те го вършат, тъй като в свят на сложен избор и неустановеност, в това число във връзка с политиката на Съединени американски щати, възходящата екологична рецесия и геополитическия риск, преходът към зелена сила просто наподобява като най-разумния залог.
Източник: БГНЕС
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Но що се отнася до Европа, още по-неотложният приоритет е енергийната сигурност. След като доставките на природен газ от Русия бяха прекратени и цените се повишиха до рекордни равнища, европейските държавни управления похарчиха повече средства за субсидиране на сметките за сила на своето население, за струпване на ресурси от газ и за избавяне на банкрутирали енергийни компании, в сравнение с за своите военни сили или за поддръжка на Украйна.
Извънредните енергийни стратегии бяха краткосрочни ограничения. Сега незабавният въпрос е в каква посока би трябвало да се търси дълготрайна енергийна сигурност.
Кризата засегна Европа в разгара на интензивен енергиен преход от изкопаеми горива, свързан от загрижеността за климата и програмата за зелена индустриална политика. От 2020 година насам Европа удвоява зелената енергийна политика с капиталовата стратегия на Европейски Съюз „ Next Generation “, рамката за енергиен преход „ Fit for 55 “, възходящите цени на въглеродните излъчвания и потока от национални стратегии.
Англия неотдавна означи ден без потребление на въглища. Испания означи ден, в който напълно се употребява слънчева и вятърна сила. Разходите за чиста сила понижават, частично заради паралелните старания, полагани от Китай в евтиното всеобщо произвеждане на слънчеви панели. Европейската автомобилна промишленост пое курс към електрификация доникъде на 30-те години. Европейските производители на коли и инженерингови компании видяха не риск, а големи благоприятни условия в Китай, който е преобладаващата международна мощ в региона на електрическите транспортни средства.
Агресията на Москва, в допълнение към утежняването на връзките сред Вашингтон и Пекин, обърка тази вероятност. Всъщност някои крайни гласове в Съединени американски щати стигнаха до такава степен, че допуснаха, че новата геополитическа настройка слага под въпрос цялата европейска визия за енергиен преход. Те настояват, че главната математика в интерес на изкопаемите горива в този момент победи над зелената идеология. Историята е произнесла присъдата си против наивните и нереалистични упоритости на Европа за преход към възобновима сила и в интерес на изкопаемите горива като основен детайл от огромната тактика на Запада и на нуклеарната сила като въглеродно безпристрастен източник на сила.
Решението на Германия да спре нуклеарната енергетика и да се откаже от въглищата да вземем за пример я остави подвластна от съветския газ и непостоянните възобновими енергийни източници. Нищо чудно, че в този момент тя се пробва да купува полутечен природен газ от целия свят. Когато сте изправени против танковете на Путин, както настояват критиците на Европа, това, от което се нуждаете, не е слънчева и вятърна сила, а газ от сигурен източник, да вземем за пример от Тексас.
Този закостенял, учреден на националната сигурност мотив в интерес на изкопаемите горива и нуклеарната сила има темперамент на корав натурализъм. Вярно е, че възобновимите енергийни източници към момента са в развой на развиване, а Китай сега е главният снабдител на слънчеви панели в света. Проблемът с непостоянството е действителен. Нуждаем се от повече акумулатори и помпени резервоари за вода. Затварянето на немските нуклеарни централи не оказа помощ за декарбонизацията; Берлин трябваше да се бори да отвори терминали за газификация. И когато доставките на газ изглеждаха ненадеждни, европейските компании за комунални услуги внасяха повече въглища, от известно време насам.
Но въпреки и незадълбочено безапелационна, дали това в действителност е обективна оценка на енергийния преход в Европа? Колко тежка в действителност е била европейската рецесия? Доколко Европа и останалата част от международната енергийна система в действителност са отстъпили от възобновимите енергийни източници през 2022 година? И какво предвещава това за енергийния преход отсега нататък?
Нека стартираме с елементарния факт, че светлините в Европа останаха запалени и никой не остана без ток. Ситуацията в Европа не би трябвало да се бърка с тази в Тексас през 2021 година Историята на европейската енергийна политика през 2022 година е история на стрес, а не на открита рецесия и спирания на електрозахранването.
За да разберете за какво, е задоволително да се запознаете с данните за търсенето и предлагането на сила през 2022 година Това, което те демонстрират, не е изцяло завръщане към изкопаемите горива, а по-скоро продължаващ преход към нов и по-диверсифициран енергиен микс, в който най-бързо растящите съставни елементи са възобновимите енергийни източници.
Един от въпросите, които критиците на европейската енергийна политика постоянно неправилно преглеждат, е салдото сред търсенето и предлагането. Критиките нормално се концентрират върху неуспеха да се влага в надеждни източници на доставки, за които се твърди, че са изкопаемите горива и нуклеарната сила. Всъщност рецесията на международните енергийни пазари през 2021 година и 2022 година първо беше провокирана не от дефицит на предложение, а от необикновен растеж на търсенето, обвързван с възобновяване след пандемията. Това стартира в Китай през 2021 година и се популяризира в Европа през 2022 година, като провокира потрес на международните пазари на газ.
По същата логичност през втората половина на 2022 година най-важният фактор, съдействал за преодоляването на европейската газова рецесия, беше не прекосяването към въглища, а намаляването на търсенето.
Промишлените лобисти, които упорстваха, че това не може да се направи, се оказаха в неточност. В Германия да вземем за пример енергоемките браншове ограничиха производството, само че по-малко енергоемките производства останаха постоянни – ребалансиране, което разреши понижаване на потреблението на сила без срив в производството. Общо взето, през 2022 година потреблението на електрическа енергия в Европа понижа с 3,5 %. Между август 2022 година и януари 2023 година потреблението на газ в Европа беше с 19,3 % по-ниско, в сравнение с през предходните пет години.
Наистина през 2022 година имаше проблеми с предлагането. Производството на водноелектрическа сила беше понижено от слабите превалявания. А нуклеарният парк също се оказа обезсърчителен. Затварянето на централи в Германия беше от дълго време планувано и не попречи на Германия да се трансформира в чист експортьор на електрическа енергия през 2022 година Истинският проблем беше във Франция, където производството на електрическа енергия от нуклеарни централи спадна до исторически най-малко. Но макар че Франция очевидно е занемарила своя реакторен парк, това беше по-скоро въпрос на спестовно ръководство и несполучлив миг, в сравнение с стратегически завой против атомната сила. Със сигурност Париж не може да бъде упрекнат, че отделя прекалено внимание на възобновимите енергийни източници за сметка на нуклеарната енергия; във Франция се следи едно от най-бавните натрупвания на слънчева и вятърна сила в Европа.
Тази композиция от фактори на търсенето и предлагането оказва напън върху газовите и въглищните централи. Потреблението на въглища в действителност се увеличи през първата половина на 2022 година, което докара до нежелано нарастване на излъчванията. В цяла Европа 26 блока на въглищни електроцентрали бяха обновени или животът им беше продължен. Това обезпечи успокояваща възглавница от авариен потенциал. Но защото степента на потребление на тези електроцентрали беше едвам 18%, това докара до малко в допълнение ползване на въглища. Дори и в пика си в края на лятото на 2022 година общото ползване на въглища остана много под равнищата отпреди пандемията, а от септември 2022 година насам потреблението на въглища в Европа възобнови низходящата си наклонност.
Както разяснява Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за проучвания в региона на енергетиката и чистия въздух, чистият резултат е нищожно прекосяване от газ към въглища, само че защото потреблението на въглища понижава, наподобява надценено да се приказва за завръщане към въглищата. Общо взето, провокираните от рецесията корекции в Европа през 2022 година прибавят единствено 0,3 % към международните излъчвания на въглища през 2022 година През 2023 година, при поголям принос на водната сила и възобновяване на френския нуклеарен парк, би трябвало да чакаме търсенето на въглища да спадне до рекордно ниски равнища.
Междувременно няма безусловно никакви признаци за оттегляне на вложителите от възобновимите енергийни източници, а по-скоро противоположното.
Далеч от това да се влюби още веднъж в газа, петрола и въглищата, през 2022 година светът ясно осъзна, че изкопаемите горива са безценен и променлив капан. Инвестициите в слънчевата сила в Европа са в напредък. Последните данни на SolarPower Europe, браншова организация, демонстрират, че през 2022 година в Европа са конфигурирани близо 32 гигавата слънчеви мощности, което съставлява растеж от 33% по отношение на 2021 година По отношение на производството 2022 година ще остане в историята като годината, в която слънчевата и вятърната сила изпреварват всяка друга форма на произвеждане на електрическа енергия в Европа – газ, нуклеарна сила или въглища. А през 2023 година наклонността евентуално ще се резервира.
Тези вложения се случват, тъй като слънчевата и вятърната сила оферират сила на ненадминато ниска цена. Европейската вятърна енергетика надалеч не зависи от дотации, както настояват критиците, а в този момент работи на такава печеливша основа, че връща доходи в европейската хазна. Текущите търгове за контракти за доставка на електрическа енергия притеглят предложения от вятърни паркове на толкоз ниски цени, че те дефинират по нов метод смисъла на евтината електрическа енергия.
За разлика от тях двата най-големи плана за нуклеарни реактори, които се построяват сега в Европа, във Англия и Франция, са вероятни единствено при извънредно високи равнища на ценова дотация. По-малките или по-малко амбициозни в софтуерно отношение атомни електроцентрали може да се окажат по-малко неконкурентоспособни. Но Унгария разчита на съветски дотации, с цел да направи атомната си стратегия жизнеспособна. Полша пък поддържа нуклеарния си възторг с нов ангажимент към възобновимите енергийни източници.
Междувременно революцията в региона на електрическите транспортни средства (ЕПС) се развива с бързи темпове.
Покупката на електрически транспортни средства се разраства в цяла Европа. В Нидерландия, Норвегия и Швеция те към този момент са нещо всекидневно. Като забележителна оригиналност китайските производители на електрически автомобили навлизат в огромен мащаб на европейския пазар, което ще докара до понижаване на цените, както се случи със слънчевата сила. Гигантите в автомобилната промишленост стартират развой на привършване и прекъсване на създаването на нови задвижващи системи с мотори с вътрешно горене. Европейският ангажимент за преустановяване на продажбата на нови транспортни средства с мотори с вътрешно горене до 2035 година остава неизменен, макар напъните на немското държавно управление в последния миг да направи изключение за високотехнологични транспортни средства, задвижвани със синтетични биогорива
Самообявилите се за реалисти в Съединените щати обичат да упрекват европейските политици в региона на енергетиката, че вършат стратегически избори, до момента в който са заслепени от зелената идеология. Но кой носи идеологическите очила? Що се отнася до Европа, внушението от страна на Съединени американски щати, че войната на Путин е потвърдила незаменимото значение на изкопаемите горива и е предизвикала общо оттегляне от енергийния преход, просто опонира на обстоятелствата.
Европейските държавни управления, предприятия и общество форсират енергийния преход. И те не го вършат на идеологическа основа, или тъй като са слепи за рисковете от нови зависимости (особено от Китай). Те го вършат, тъй като в свят на сложен избор и неустановеност, в това число във връзка с политиката на Съединени американски щати, възходящата екологична рецесия и геополитическия риск, преходът към зелена сила просто наподобява като най-разумния залог.
Източник: БГНЕС
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ