Воинът на светлината никога не забравя да благодари
Воинът знае, че задачата не оправдава средствата, написа Паулу Коелю във " Воинът на светлината ". Защото не съществуват цели; съществуват единствено средствата, споделя световноизвестният публицист. Животът го е донесъл от незнайното, с цел да го отнесе още веднъж в незнайното. Всяка минута е забулена в тази вълнуваща загадка: воинът не знае от кое място е пристигнал, нито пък къде отива. Но той не е на този свят инцидентно. И по тази причина изненадите го радват, непознатите пейзажи го очароват. Много постоянно той се опасява, само че за един боец това е обикновено. Ако воинът мисли само за финала, няма да е в положение да забележи поличбите по пътя. Ако се концентрира единствено върху един въпрос, ще пропусне доста отговори, които са към него. Затова воинът е безрезервен. Нека си напомним някои от характерностите на воина на светлината и да се попитаме дали желаеме да имаме някои от тях.
Воинът на светлината в никакъв случай не не помни да благодари.
По време на борбата ангелите са му помогнали, небесните сили са сложили всяко нещо на мястото му и са разрешили той да даде най-хубавото нещо от себе си.
Другарите му означават: “Има огромен шанс! ” И в действителност, от време на време воинът съумява да реализира доста повече, в сравнение с му разрешават опциите. Ето за какво, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни настойници.
Благодарността му обаче не се лимитира единствено с духовния свят; той в никакъв случай не не помни приятелите си, тъй като тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Не е нужно някой да припомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той самичък се сеща за нея и разделя с тях премията.
Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без съмнение в реката от пристрастености, която пресича целия му живот.
Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си самоуверено, без значение и – от време на време - с известна доза полуда.
Приема своите пристрастености и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска устрема си към нови завоевания; те са част от живота и доставят наслада на всички, които вземат участие в тях.
Той обаче в никакъв случай не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.
Воинът умее да разграничава преходното от устойчивото.
Воинът на светлината не разчита единствено на личните си сили; употребява също по този начин и силата на съперника си. В началото на борбата той не разполага с нищо друго, с изключение на с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, до момента в който е тренирал; сражавайки се обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са задоволителни: необходим е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го въодушеви, тъй че всеки удар на врага да се трансформира за него в урок по отбрана.Другарите му означават: ”Колко е религиозен! Излезе от борбата, с цел да се моли. Бои се от ловкостта на съперника. ”
Воинът не отвръща на тези провокации. Знае, че без ентусиазъм и опит никоя подготовка няма да даде резултат.
Воинът на светлината в никакъв случай не си служи с машинация, само че умее да отвлича вниманието на съперника си.
Колкото и да е под напрежение, той употребява всички стратегически средства, с цел да реализира задачата си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара съперника си да мисли, че не бърза. Когато би трябвало да нанесе удар по десния фланг, води войските си на левия фланг. Ако желае да влезе в борба неотложно, преструва се, че му се спи и се подготвя за сън.
Другарите му означават: “Вижте, ентусиазмът му се стопи! ” Той обаче не обръща внимание на забележките, тъй като неговите приятели не познават бойната му тактичност.
Воинът на светлината знае какво желае. И не е нужно да изяснява.
Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без мъка. Когато желае да разбере дали индивидът до нега заслужава доверие, воинът се пробва да огледа на него през очите на дете.
Воинът на светлината в никакъв случай не не помни да благодари.
По време на борбата ангелите са му помогнали, небесните сили са сложили всяко нещо на мястото му и са разрешили той да даде най-хубавото нещо от себе си.
Другарите му означават: “Има огромен шанс! ” И в действителност, от време на време воинът съумява да реализира доста повече, в сравнение с му разрешават опциите. Ето за какво, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни настойници.
Благодарността му обаче не се лимитира единствено с духовния свят; той в никакъв случай не не помни приятелите си, тъй като тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Не е нужно някой да припомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той самичък се сеща за нея и разделя с тях премията.
Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без съмнение в реката от пристрастености, която пресича целия му живот.
Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си самоуверено, без значение и – от време на време - с известна доза полуда.
Приема своите пристрастености и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска устрема си към нови завоевания; те са част от живота и доставят наслада на всички, които вземат участие в тях.
Той обаче в никакъв случай не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.
Воинът умее да разграничава преходното от устойчивото.
Воинът на светлината не разчита единствено на личните си сили; употребява също по този начин и силата на съперника си. В началото на борбата той не разполага с нищо друго, с изключение на с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, до момента в който е тренирал; сражавайки се обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са задоволителни: необходим е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го въодушеви, тъй че всеки удар на врага да се трансформира за него в урок по отбрана.Другарите му означават: ”Колко е религиозен! Излезе от борбата, с цел да се моли. Бои се от ловкостта на съперника. ”
Воинът не отвръща на тези провокации. Знае, че без ентусиазъм и опит никоя подготовка няма да даде резултат.
Воинът на светлината в никакъв случай не си служи с машинация, само че умее да отвлича вниманието на съперника си.
Колкото и да е под напрежение, той употребява всички стратегически средства, с цел да реализира задачата си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара съперника си да мисли, че не бърза. Когато би трябвало да нанесе удар по десния фланг, води войските си на левия фланг. Ако желае да влезе в борба неотложно, преструва се, че му се спи и се подготвя за сън.
Другарите му означават: “Вижте, ентусиазмът му се стопи! ” Той обаче не обръща внимание на забележките, тъй като неговите приятели не познават бойната му тактичност.
Воинът на светлината знае какво желае. И не е нужно да изяснява.
Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без мъка. Когато желае да разбере дали индивидът до нега заслужава доверие, воинът се пробва да огледа на него през очите на дете.
Из " Воинът на светлината ", Паулу Коелю
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ