Мрачен US анализ за българската флота обяснява къде грешим
Военноморските сили на България са раздрани сред модерните концепции и престарелия инвентар от руско време, като неналичието на пари и непоследователната политика в областта на процедура подсигуряват, че нашата страна дори в средносрочен проект няма да има мощен флот. Това се показва в разбор, оповестен в списанието на Военноморския лицей на Съединени американски щати.
Авторът, доктор Томас Даръл-Янг, е следил процесите по рационализация на българските Военноморски сили в интервала 2008 година – 2011 година В публикацията, отдадена на положението на всички „ нови” флоти в НАТО, той акцентира, че обстановката в Черно море надалеч не е в интерес на западните страни.
Сред аргументите са мощното съветско наличие (особено след окупацията на Крим) и непредсказуемата политика на Турция под управлението на Реджеп Ердоган.
На този декор, той отбелязва, че и България, и Румъния са надалеч от реализиране на оптимална боеспособност на своите военноморски сили, а, също така, и нито организират задоволително общи учения, нито споделят данни за ранно предизвестие в случаи на противников дейности в Черно море.
„ Политическата динамичност в района е най-голямо предизвикателство за Алианса”, акцентира специалистът, като загатва в едно изречение неразбираемото отношение на Анкара към Москва и отхвърли на нашата страна за основаването на черноморска флотилия на НАТО („ с претекста, че България не желае да разгневява Русия, по отношение на която доста българи имат удобно отношение”).
Флот… съвсем единствено на хартия
В разбора си Даръл-Янг показва, че българският флот е навлязъл в демокрацията раздут и без изясненост за новите си задания, като политическата неустойчивост е блокирала всевъзможни старания за рационализация чак до 2005 година, когато е била получена първата някогашна белгийска фрегата, последвана от още две и миночистач през идващите години. Междувременно в строя остават голям брой морално остарели бойни съдове.
Липсата на връзка сред потребностите на флота, финансовата обстановка и визията на политическото управление за двете пък си е проличала мощно през 2011 година, когато отрасловият министър е оповестил, че България изпраща фрегата в региона на Либия и това е станало чак след две седмици заради липса на финансиране, напомня Даръл-Янг.
„ На хартия фрегатите са със западни ракети (напр. зенитните „ Сий Спароу” и противокорабните „ Екзосет”) – нещо рядко за новите флотилии на НАТО. В същото време, стрелбите с тези оръжия не са чести, тъй като тези кораби прекарват лимитирано време в морето (…) по-малко от половината от нормата за кораби от подобен клас”, написа създателят на разбора.
Освен това, все още българският флот не разполага със системата за продан на информация „ Линк 16”, което лимитира полезността на вертолетите „ Пантер”. При поддръжката и обновяването на старите системи пък се следи податливост цялото внимание да е по линия на материалната база, а не на образованието, консумативите и така нататък
Въпреки подсилването на съветския подводен флот в района, нашите Военноморски сили не са в положение да водят ефикасна битка с противников подводници, излиза наяве от разбора.
„ Неспособността на Министерството на защитата да направи финансова рамка за проектите си блокира процесите на развиване във въоръжените сили”, безапелационен е Даръл-Янг и напомня неуспеха на договорката за нови бойни кораби от преди десетилетие (тогава пояснен със Световната финансова криза-б.р.), която може би ще се осъществя чак в този момент – и то в половината от в началото планувания размер.
„ Оценката на военноморските сили на България е, че флотата е остаряла и няма задоволително финансиране за съответна подготовка”, акцентира специалистът.
Загриженост, само че единствено за Румъния
Най-притеснително в публикацията е, че в края на пасажа за черноморския район специалистът изрича угриженост само за румънския флот, който, след отхвърли на България за черноморската флотилия, „ се нуждае от мощна съюзническа поддръжка и модернизация”.
Според доктор Томас Даръл-Янг НАТО би трябвало да има по-голямо наличие в Черно море в границите на Конвенцията от Монтрьо и с всички благоприятни условия за заобикалянето на рестриктивните мерки ѝ – например с разполагане на самолети за морско наблюдаване.
Авторът, доктор Томас Даръл-Янг, е следил процесите по рационализация на българските Военноморски сили в интервала 2008 година – 2011 година В публикацията, отдадена на положението на всички „ нови” флоти в НАТО, той акцентира, че обстановката в Черно море надалеч не е в интерес на западните страни.
Сред аргументите са мощното съветско наличие (особено след окупацията на Крим) и непредсказуемата политика на Турция под управлението на Реджеп Ердоган.
На този декор, той отбелязва, че и България, и Румъния са надалеч от реализиране на оптимална боеспособност на своите военноморски сили, а, също така, и нито организират задоволително общи учения, нито споделят данни за ранно предизвестие в случаи на противников дейности в Черно море.
„ Политическата динамичност в района е най-голямо предизвикателство за Алианса”, акцентира специалистът, като загатва в едно изречение неразбираемото отношение на Анкара към Москва и отхвърли на нашата страна за основаването на черноморска флотилия на НАТО („ с претекста, че България не желае да разгневява Русия, по отношение на която доста българи имат удобно отношение”).
Флот… съвсем единствено на хартия
В разбора си Даръл-Янг показва, че българският флот е навлязъл в демокрацията раздут и без изясненост за новите си задания, като политическата неустойчивост е блокирала всевъзможни старания за рационализация чак до 2005 година, когато е била получена първата някогашна белгийска фрегата, последвана от още две и миночистач през идващите години. Междувременно в строя остават голям брой морално остарели бойни съдове.
Липсата на връзка сред потребностите на флота, финансовата обстановка и визията на политическото управление за двете пък си е проличала мощно през 2011 година, когато отрасловият министър е оповестил, че България изпраща фрегата в региона на Либия и това е станало чак след две седмици заради липса на финансиране, напомня Даръл-Янг.
„ На хартия фрегатите са със западни ракети (напр. зенитните „ Сий Спароу” и противокорабните „ Екзосет”) – нещо рядко за новите флотилии на НАТО. В същото време, стрелбите с тези оръжия не са чести, тъй като тези кораби прекарват лимитирано време в морето (…) по-малко от половината от нормата за кораби от подобен клас”, написа създателят на разбора.
Освен това, все още българският флот не разполага със системата за продан на информация „ Линк 16”, което лимитира полезността на вертолетите „ Пантер”. При поддръжката и обновяването на старите системи пък се следи податливост цялото внимание да е по линия на материалната база, а не на образованието, консумативите и така нататък
Въпреки подсилването на съветския подводен флот в района, нашите Военноморски сили не са в положение да водят ефикасна битка с противников подводници, излиза наяве от разбора.
„ Неспособността на Министерството на защитата да направи финансова рамка за проектите си блокира процесите на развиване във въоръжените сили”, безапелационен е Даръл-Янг и напомня неуспеха на договорката за нови бойни кораби от преди десетилетие (тогава пояснен със Световната финансова криза-б.р.), която може би ще се осъществя чак в този момент – и то в половината от в началото планувания размер.
„ Оценката на военноморските сили на България е, че флотата е остаряла и няма задоволително финансиране за съответна подготовка”, акцентира специалистът.
Загриженост, само че единствено за Румъния
Най-притеснително в публикацията е, че в края на пасажа за черноморския район специалистът изрича угриженост само за румънския флот, който, след отхвърли на България за черноморската флотилия, „ се нуждае от мощна съюзническа поддръжка и модернизация”.
Според доктор Томас Даръл-Янг НАТО би трябвало да има по-голямо наличие в Черно море в границите на Конвенцията от Монтрьо и с всички благоприятни условия за заобикалянето на рестриктивните мерки ѝ – например с разполагане на самолети за морско наблюдаване.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ