Великите военни изцепки: Битката при Льойтен (5.XII.1757 г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Осемнадесетото столетие е един от най-кървавите и динамични интервали в историята на Европа. Всяко от неговите десетилетия е белязано от огромна война сред водещите европейски сили. Векът е открит с Войната за испанското завещание (1700-1714 г.), продължава с войните за наследствата на Полша и Австрия, минава през именитата Седемгодишна война (1756-1763 г.), последвана от войната за самостоятелност на Съединени американски щати, войните на Русия с Османската империя и най-после революционните войни на Франция.
В хода на тези поредни войни, потомство след потомство корави мъже изковават с кръв и стомана основите на актуалното военно изкуство. Пепелищата и барутния пушек са декор за трансформацията на наемническите армии от XVII век в постоянните, професионални армии, чийто директен правоприемник са днешните въоръжени сили. Хиляди щикове са пречупени в стотици борби, милиони снаряди са изстреляни против десетки замъци. Човешкият живот постепенно, само че праволинейно се трансформира в следващия военновременен запас.
В тази кървава и яростна битка изгряват и залязват имената на десетки именити пълководци – херцогът на Марлбъро, принц Ойген Савойски, Карл XII Шведски, маршал де Секс, Александър Суворов. Сред тези имена би трябвало да се добави и още една персона, чийто смелост, увереност и прям дебелоглав, му печелят място измежду най-знаменитите командири във военната история – крал Фридрих II Хоенцолерн, именуван още Велики.
Снимка: By Carl Röchling – de:Bild:Schlacht von Leuthen.JPG & [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3273690
Легендата на Фридрих се ражда през 40-те години на XVIII век по кървавите полесражения на Войната за австрийското завещание (1740-1748 г.) Кралят персонално води своите прусаци в поредност от сражения против Хабсбургската империя и нейните съдружници и с цената на доста жертви, ограничения и нерви, съумява да издигне своята дребна Прусия от второстепенна мощ в немските земи, до първокачествен фактор в централноевропейската политика.
През 1756 година, Европа е хвърлена в следващия кървясъл спор. Днес ние го назоваваме Седемгодишната война, само че когато оръдията оповестяват, че е настанал часът Смъртта да стартира следващата беритба, никой не допуска какъв брой дълго може да продължи тази война. Още първоначално наподобява, че Фортуна не е кацнала на раменете на прусаците. Срещу тях застава необятна коалиция от европейски сили – Франция, Австрия и Русия – най-могъщите континентални страни в онази ера. Срещу тях, Фридрих II може да разчита само на Англия.
Островното кралство е мощен съдружник, с мощна стопанска система, само че нейният всемогъщ Парламент не гледа с положително око на несъразмерното ангажиране със сухопътни интервенции в континентална Европа. Докато Лондон, сходно на антична Атина, счита своя всесилен флот за крепостните си стени, Прусия е в действителност обкръжена от врагове, уязвима за офанзива по всичките си граници. Нейната войска е и обезверено превъзхождана по бройка от враговете. За австрийци, руснаци и французи не е проблем всяка по отделно да провежда полеви армии от порядъка на 60-80 000.
За съпоставяне, Фридрих II мъчно може да си разреши повече от 30-35 000 души като цяло. С тези скромни запаси, той някак си би трябвало да покрие множеството фронтове, най-много против Русия и Австрия. Единственото му облекчение идва на западния фронт, където силите на Франция са ангажирани от коалиция на дребни немски страни, обединена от електората Хановер – по това време персонално притежание на британския крал.
Седемгодишната война започва релативно късно през 1756 година и враждуващите страни нямат задоволително време да разпрострат своите сили за дейни интервенции. Въпреки това, прусаците съумяват да окупират електората Саксония и да го употребяват като територия за набиране на пари и запаси, с които да подсилят скромните си финанси. На идната година, 1757-ма, Фридрих Велики взема решение да рискува с директна офанзива против Прага – столицата на кралство Бохемия (Чехия), тогава притежание на Хабсбургите.
Снимка: By Richard Knötel – http://www.britishbattles.com/frederick-the-great-wars/seven-years-war/battle-of-leuthen/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48757271
Опитът за завладяване на основната цитадела се проваля. В последвалата борба при Колин (18.VII.1757 г.), прусаците губят към половината си войска след което са принудени бързо да се изтеглят към личните си владения, следвани по петите от забележителна австрийска войска. За да се утежни още ситуацията, към австрийците се причислява и една френска войска, отпред с принц Субиз. Французите и дребен австрийски контингент са изненадващо победени от Фридрих при Росбах (5.XI.1757 г.), само че главните австрийки сили не престават настъплението си и разгромяват част от пруските войски при Бреслау (дн. Вроцлав, 22.XI.1757 г.) Това принуждава Фридрих да премисли цялостното си оперативно обмисляне и да пренасочи войските си от Росбах в Саксония към Льойтен в Силезия. Войските му изминават разстояние от над 270 километра единствено за 12 дни – истински героизъм, в ера, в която армиите се движат с ок. 20 км дневно при почивки от по ден-два след всеки 3-4 дни преход. Форсирания марш дава опция на прусаците да пресрещнат войските на Хабсбургите, само че на жестока цена. Голяма част от бойците са изтощени, а немалка част от тях са и наборници, които нямат прекалено огромен военен опит с изключение на сегашния походен сезон.
Техните съперници от австрийска страна са надалеч по-отпочинали. След успеха при Колин моралът им е висок, а командирите им – военачалник Йозеф декор Даун и принц Александър Емануел Лотарингски са уверени в способността си да реализират съдбоносен триумф. Австрийците разполагат с 66 000 души и имат предимство в артилерията – 250 оръдия против 166 пруски. В допълнение, те авансово са известени за приближаването на Фридрих и построяват деликатно своята отбранителна позиция.
Няколко села, обхванати в 8-километровия фронт на армията са укрепени, а откритите пространства сред тях са подсилени с диги, огради от набити колове против кавалерията и ровове против пехотата. Възползвайки се от своето числено преимущество, австрийците могат да си разрешат да изчакат вражеската офанзива и не са принудени да търсят стълкновение непременно. Те към този момент са завладяли стратегическата цитадела Бреслау и могат удобно да останат на тази позиция и без да търсят по-нататъшно нахлуване с оглед напредващата зима.
Фридрих няма този разкош. Бреслау е от стратегическа значимост за пруските владения в Силезия. Днешната полска област е най-важната и богата провинция на Прусия. Без надзор над нея, финансите на кралството бързо ще рухнат, както и снабдяването с желязо, барут и други артикули от първа нужда. За краля, връщането на крепостта и подсигуряването на Силезия са от първостепенна значимост, затова той би трябвало да прогони австрийците непременно. Но може ли? Армията му се състои от 32 000 души. От тях 22 000 са изтощените от бързия преход спечелили от Росбах, а останалите 10 000 са демотивираните прусаци, останали след настъплението на австрийците и рухването на Бреслау. Изгледите за победа се понижават в допълнение от укрепването на австрийските позиции и релативно равнинната околност, в която по-малката пруска войска може елементарно да бъде обкръжена и ликвидирана.
Снимка: By Carl Röchling – Original publication: "Die Potsdamer Wachparade bei Leuthen " Color print by Carl Röchling, c. 1890, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41350880
В мъгливото утро на 5-ти декември, 1757 година, пруските войски потеглят напред към австрийските позиции. Фридрих е прекарал трескава нощ в обсъждане на своята тактика. Успехът на проекта му зависи от времето, терена и на първо място от поведеното на австрийците. Самите австрийци би трябвало да сторят единствено едно – да изчакат търпеливо и да не прибързват. Кралят на Прусия разделя своите по-малочислени сили, като оставя част от пехотата и кавалерията си на левия фланг (срещу австрийското дясно – б.а.), а с останалите си войски прави бърза маневра на югоизток.
Целта му е да заобиколи целия австрийски фронт и да изведе главните си сили във фланг на съперника, заобикаляйки полевите му укрепления. Същевременно оставените за прикритие сили би трябвало да извършат диверсионна офанзива, заблуждавайки австрийците, че пруските войски ще продължат с фронтално нахлуване. В тази основна обстановка, принц Лотарингски би трябвало единствено да употребява отличната си лека конница с цел да разузнае вражеските маневри. Самоуверен в своето предимство, той не го прави. Нещо повече, убеден, че пруската офанзива идва против десния му фланг, принцът изтегля целият си запас в тази посока, оголвайки точно оня бранш от бойното поле, където Фридрих възнамерява да нанесе главния с удар.
Прусаците навлизат в една котловина, ситуирана измежду няколко хълма, които на процедура прикриват маневрата им. За разположения в центъра на своите войски принц Лотарингски, за миг наподобява като че ли Фридрих напуща бойното поле и в действителност употребява забележимите за австрийците сили като ариергард, който да прикрие отдръпването им. Съвсем скоро, пруските редици, изникнали досами левия фланг на австрийците разсейват сходни подозрения. Фридрих хвърля войските си в съсредоточена офанзива, която опустошава сюрпризираните австрийски флангови полкове.
Следва вихрено нахлуване, което не разрешава на силите на Александър Лотарингски да се прегрупират. В онази ера, посрещането на линейна офанзива (подредени в необятен фронт две-три редици бойци – б.а.) е ставало единствено с противоположна линия. Атакувани от тясната страна на своите правоъгълни обединения, австрийците не съумяват да отвърнат с задоволително огнева мощност. Освен това, цялото образование на бойците е концентрирано във воденето на борба линия против линия. Войските на Хабсбургите не са готови за борба в сходен несъразмерен жанр – нещо, което Фридрих вижда и употребява при предходната си победа при Росбах, където ползва сходна флангова офанзива.
Пруската офанзива „ нагъва “ във фланг австрийската отбранителна линия, пристискайки я в посока юг-север. Австрийците въпреки всичко съумяват да прегрупират част от полковете си и образуват последна, обезверена линия на защита в и към самия Льойтен, досегашен център на тяхната позиция. За момент наподобява че силите на Хабсбургите могат и да съумеят. Тяхната конница разрушава пруската диверсионна офанзива на север и контраатакува настъпващите съществени сили на Фридрих. В този миг, остатъкът от пруската конница, оставен от Фридрих за прикритие на главните сили, атакува австрийската кавалерия и я разрушава дефинитивно. Отстъпващите коне се натрисат на престрояващата се австрийска пехота и дефинитивно разстройват бойния й порядък. Моралът на хабсбургските сили е срутен и те стартират паническо оттегляне на североизток.
Снимка: By Hugo Ungewitter – http://www.britishbattles.com/frederick-the-great-wars/seven-years-war/battle-of-leuthen/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48757270
Успоредно с рухването на ранната зимна нощ, стартира да вали сняг и Фридрих вярно преценя, че не трябва да рискува малобройната си и изтощена войска за нощно гонене. Според легендата, непринудено, окрилени от успеха, пруските бойци стартират да пеят остарелият протестантски хорал „ Сега благодарим ти, Боже! “, именуван от време на време и Льойтенски хорал по този мотив. По мрачно, пруските войски влизат в прилежащото населено място Лиса. В двора на замъка заварват група комплицирани австрийски офицери. Слизайки от коня си, Фридрих Велики се обръща към тях в типичния си подигравателен жанр, шлифован от години преписка с Волтер – „ Е, господа, наподобява не ме очаквахте тук през днешния ден. Дали ще се откри място за нощувка измежду вашата компания за мен и хората ми? “.
След къса отмора на 6-ти декември, прусаците обсаждат Бреслау на идващия ден. Въпреки мощният си, 17 000-ен гарнизон, крепостта капитулира единствено 12 дни по-късно. С един брилянтен удар, Фридрих си връща контрола над Силезия и в действителност обезсмисля цялата австрийска акция от 1757 година От армията на принц Лотарингски са изгубени ок. 1/3 – 22 000 души, половината от които пленени. Като прибавим и пленения по-късно гарнизон, близо 30 000 австрийски бойци попадат в ръцете на прусаците в границите на две седмици. Битката при Льойтен е евентуално най-големият тактически триумф в цялата кариера на Фридрих и едно от най-позорните провали в историята на Австрия.
Снимка: By Wilhelm Camphausen – From the collections of Sanssouci Palace, Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16041622
