Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи

Военната история е изтъкана от доста епоси и митове. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и почтени бранители на обезверени дела. В тези именити епизоди от историята човешката покруса, подвиг и всеотдайност се преплитат по неповторим метод, който разкрива цялата разноцветност на нашата психика. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.

Всяка борба е признание. Всяка война е тестване. Ала даже и измежду пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден сегашен сграбчват мозъците на поколенията. Всяка борба е величава по собствен метод, само че измежду патроните, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които трансформират ориста на нации, райони и континенти.

През 490 година прочие Хр. в равнините на Маратон се случва немислимото – по-малобройната войска на Атина нанася съкрушително проваляне на войските на Персийската империя. Победата раздрусва тогавашния свят – дребният полис, ситуиран на ръба на цивилизования свят съкрушава мощта на най-голямата империя в дотогавашната история на човечеството. Подобно оскърбление изисква отплата. През 480 година прочие Хр. синът на Дарий – Ксеркс събира най-голямата войска, стъпвала в Европа и се заема да накаже гърците за позора, с който са опетнили името на великият му татко Дарий.

Над 120 000 персийски бойци пресичат Дарданелите, помитайки всяка опозиция по пътя си. Беломорието, Македония и Тесалия скланят глава. Повечето гръцки полиси одобряват да преклонят глава пред царя на царете. Опълчват се единствено два – Атина и лакадемонците от Спарта. В борбата при Термопилите малочислената спартанска войска е удавена от персийския потоп, след което градовете в Атика са подложени на огън и меч, а атиняните се избавят на косъм скрити на о. Саламин.

В най-мрачният час дръзкия пълководец Темистокъл съумява да измъкне победа на ръба на острието от персийския флот в борбата при Саламин. Атиняните са избавени, а персийската войска остава без поддръжка по море. Въпреки това, нейният колосален размер я прави неуязвима за какъв да е обособен полис. Спокоен че е извършил всичките си проекти в Гърция и получил множеството обети за честност на локалните, Кир напуща Европа и се завръща в своята империя.

За да затвърди персийкото превъзходство в Елада, Ксеркс оставя след себе си пълководеца Мардоний. Опитен пълководец и правилен покровител на починалия Дарий, Мардоний е един от най-важните военни и политически водачи в  тогавашна Персия. Собственоръчно подчинява непокорните тракийски племена през 492 година прочие Хр. в навечерието на похода против Атина. Пак на него Персия дължи усмиряването на разбунтувалите се Йонийски полиси, чието надигане се трансформира в мотива за Гръко-персийските войни.

Армията на Мардоний несъмнено е изтощена от дългия поход (над 1000 км) и тежките сражения, които се постанова да водят на всяка крачка в Елада. Настъпващата зима с нищо не дава обещание да усъвършенства ситуацията на персийските войски. Припасите са лимитирани, а разгрома на флота при Саламин значи, че Персия не може да изпрати спомагателни войски и продоволствия напролет. Мардоний би трябвало да разчита единствено на личните си сили и на много съмнителната честност на гръцките полиси, които са се врекли във честност на Ахеменидската империя. Въпреки това, под негово командване остават към 100 000 боеспособни мъже – мощ, способна да съкруши всеки конкурент в Европа.

От другата страна на барикадата, елините се намират на стратегически кръстопът. От една страна, успеха при Саламин е дала глътка въздух и място за маневриране на разединените полиси. От друга страна персите са подчинили цяла Северна и Централна Елада, оставяйки опция за противопоставяне на първо място от страна на пелопонеските градове. Атина резервира своето население и флот, само че самият град е опустошен и това ще се окаже дълготраен проблем в случай че персите не бъдат изтласкани от Атика и Беотия.  

Атинският флот остава основен фактор за отбраната и на Пелопонес и атиняните упорстват пелопонеските войски да се задействат по-решително за изгонването на персийските нашественици. Когато това не се случва, атиняните изтеглят ескадрите си от съюзната флота. Междувременно, Мардоний прави опит да подпише с тях сепаративен мир, с което дефинитивно да изолира Пелопонес.

За да завоюват морално преимущество, атиняните канят пелопонеска делегация на договарянията и пред нея отхвърлят персийските увертюри. Отказът предизвика ново персийско настъпление в Атика и наново опустошение на Атина, която неотдавна е била върната от атиняните, опитващи се да изградят отначало града си.  В тази обстановка, Спарта е изправена пред прям срам в случай че не успее да се притече на помощ на атиняните.

Съветът на старейшините на града, надзиравани от петимата ефори, вършат избор – мобилизирана е половината войска на лакадемонците, към които са добавени същия брой войски от васалните градове на Лакония и още няколко хиляди илоти, мобилизирани като пажове на спартанските тежки хоплити. Историците и до през днешния ден спорят тъкмо какъв брой бойци събира Спарта – цифрите варират сред 10 000 и 30 000 души. При всяко състояние, това е най-голямата войска, която спартанците в миналото са събирали на едно място.

Следвайки техния образец като водачи на пелопонеския съюз, огромна част от останалите градове на полуострова изпращат своите контингенти в посока Коринт. Войнството, което се концентрира в Коринтския провлак през лятото на 479 година прочие Хр. е най-голямата гръцка войска, събирала се от времето на Троянската война.

Общата й бройка остава неразбираема. Предположенията варират от 60 000 до 110 000 души, като по-голямото число е много малко евентуално, предвид на обстоятелството, че немалка част от войските са изпратени като морска пехота за съюзническия флот, който се заема да се конфронтира с персийките военноморски сили редом със сухопътната интервенция.

Мардоний подхожда извънредно внимателно и рационално към обстановката. За да не бъде заловен в капан в пресечения терен на Атика, той изтегля войските си на северозапад и се разполага в равнините на Беотия по течението на р. Есоп. Персийският пълководец вярно преценя, че главното преимущество на армията му е огромната кавалерия, наброяваща евентуално до 20 000 души – гръцките от своя страна нямат кавалерийски контингенти.

Същевременно, Мардоний е наясно, че по-голямата част от армията му не може да се съпоставя като качества с елинските хоплити. Персийската пехота отстъпва на гърците и като качество на нападателните оръжия и като равнище на защитната екипировка. Парадоксално, най0тежко бронираните контингенти в персийската войска са формирани от хоплитите на тези елински полиси, да вземем за пример Тива, които остават на страната на нашествениците. Претегляйки тези фактори, Мардоний взема решение да изчака враговете си и да им даде стълкновение на терен и при условия, които той диктува.

Водените от спартанския военачалник Павзаний съюзни войски доближават хълмовете над градчето Платея, разрушено от персите предходната година. На първо време, съзнавайки че армията му е по-малочислена, Павзаний заема отбранителна позиция по височините, които преобладават полето към р. Есоп. За да предизвика елините д анапуснат своята прекомерно добре предпазена позиция, Мардоний изпраща против тях няколко кавалерийски отряда.

Атаките на конницата против елинската фаланга е много неефективна. При един от набезите умира Масистас- главният пълководец на персийската кавалерия. В разгрома си обаче персите съумяват там, където в нахлуване се провалят – окрилени от успеха, гърците вземат решение да се приближат към вражеската армия, спускайки се в хълмистата южна част на долината на р. Есоп.

Мардоний се възползва от новата обстановка и изпраща кавалерията си в поредност от маневрени офанзиви по фланговете и тила на елините, които в действителност прекъсват линиите за доставяне и връзка на Павзаний. Изтощени от невъзможността да си доставят прясна вода и храна, гърците стартират оттегляне към по-лесно защитима позиция. Операцията е зле координирана и елинската линия се раздира на фрагменти. Атиняните заемат далечния ляв фланг, а спартанците и тегейците се строяват най-в дясно. Останалите гръцки контингенти се разпръскват в центъра, без да образуват съответен фронт.

Съзирайки късмет да вклини силите си сред сегментите на врага и д аги обкръжи, Мардоний заповядва офанзива с цялата войска. Част от командирите му, водени от Артабазд, не се съгласяват със заповедта за офанзива и ок. 1/3 от персийските войски по този начин и не влиза в борбата. Междувременно, главните сили на Мардоний атакуват разединените гръцки елементи. На левия елински фланг се разиграва кърваво меле, в което атинския контингент се сблъсква със своите остарели врагове – тиванците, които минават на персийска страна.

Двете хоплитски фаланги се вкопчват в яростен ръкопашен пердах, който ще се проточи през целия ден. В центъра гръцките елементи са приковани от вражеската офанзива, а интегритета на частите им виси на косъм. В дясно (персийско ляво), Мардоний персонално повежда персоналния си отряд, дружно с най-тежката персийска пехота (т.нар. спарабара – щитоносци) против именитата лакадемонска пехота.

Персите се борят като пустинни лъвове, вкарвайки всяка капка пот и парченце мощ в щурма си. Мардоний се бори в разгара на борбата, давайки персонален образец по този начин, както го прави тринадесет години по-рано в сражения против страховитите тракийски бойци в Беломорието. Персите се бият смело и почтено, само че това, оказва е, не е задоволително.

Мълчаливи, прикрити зад своите щитове, украсени с лакадемонската „ ламбда “, спартанските хоплити одобряват една след друга вражеските талази и ги разрушават като в бетонен вълнолом. Облечени от глава до пети в бронз и стомана, лакадемонците стартират да изтласкват вражеската пехота малко по малко, прегазвайки телата на падналите перси. В основния миг от борбата, споделя ни Херодот, един спартански боец на име Аеймнестос сграбчва огромен камък от земята и го запраща с всичка мощ против Мардоний, открояващ се на своя жребец.

Камъкът попада в главата на персийския военачалник и го убива на място. С рухването на тялото на Мардоний на бойното поле, рухва и морала на персийската армия. Надавайки застрашителен плач, спартанците се хвърлят в офанзива и безусловно прегазват своите съперници, които стартират да бягат под паника.

Колапсът на персийския ляв фланг увлича и останалата част от армията им. Нашествениците бягат под паника към лагера си, където към 1/3 от войските се пробва да се укрие. Междувременно, Артабазд, съзирайки развоя на борбата, изтегля своя контингент и стартира да отстъпва на север към васалната на персите Тесалия с концепцията да избегне обграждане. На елинското ляво, тиванците отхвърлят още няколко атински офанзиви, след което в добър ред, запазвайки своята фаланга, се изтеглят на запад, за да се разграничат от главните персийски сили.

Затварянето на персите в лагера им се оказва груба неточност, защото лишава преимуществото на тяхната конница. Ако измежду персийците бе останал някой съдбоносен пълководец, който да реорганизира конницата и да удари във фланг разтеглените и увлечени в офанзивата противников хоплити, Платея би приключила по друг метод. Мардоний и Масистас са мъртви, а Артабазд е прекомерно ангажиран да избавя личната си кожа. Останали без висш пълководец, персите се трансформират в стадо за заколение, което единствено се натиква в кошарата на касапина.

Елините употребяват оградата на лагера с цел да изолират персийските войски вътре, нападат ги безпощадно и ги избиват поголовно. Според Херодот оживели не повече от 3 000 души. Разгромът на персийските войски е цялостен, а Платея – градът срутен от нашествениците, се трансформира и в погребална клада на техните военни и политически упоритости в Елада.

Битката при Платея се явява последния случай в историята, в който огромна персийска войска навлиза в сърцето на елинските земи. Всъщност, до времето на Филип Македонски и борбата при Херонея (338 година прочие Хр.), в Елада няма да стъпи крайници на друга огромна, нашественическа армия. Победата при Платея дефинитивно придвижва Гръко-персийските войни отвън рамките на Елада и дава опция за нахлуване против персите на техен терен.

Този триумф се подпечатва няколко дни по-късно, откакто елинския флот, командван от спартанския цар Леотихид, нанася ново проваляне на персите при нос Микале. Гръкоперсийските войни ще се проточат още цели двадесет години, само че през 479 година, в равнините на р. Есоп, обединените армии на елинските полиси печелят своята независимост, самостоятелност и безконечна популярност.