По следите на изтеклата вода - къде е ефективният контрол при ВиК
Водата е едно от най-големите благосъстояния на България. Чистата вода е право на всеки, само че различен е въпросът какъв брой от градовете и селата имат достъп до такава. През последните години по Оперативна стратегия " Околна среда " на Европейски Съюз, доста общини подадоха планове за реорганизация и рационализация на водопроводните си мрежи. На процедура за подмяната на старите водопроводни тръби се приказва от много време, само че сходни вложения съгласно районните ВиК сдружения са непостижими за създаване и приемането на нов тръбопровод и пречиствателна станция е мираж за доста общини.
В миг, когато на общините беше сложено изискване за подкрепяне при непрестанно повишаване на тока, на 31.01. 20022 година Министерски съвет (МС) взе решение да подкрепи ВиК сдруженията. Те ще бъдат обезщетени за нарасналите цени на електрическата енергия посредством специфични стратегии. Това се случва вследствие на изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни консуматори, касаещо ВиК операторите.
На 22 януари 2020 година държавното управление отпусна 1 милиарда лв. към бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) за 1 милиарда лв., които бяха предопределени за основаване на " Български ВиК Холдинг " ЕАД., само че действителната обстановка в бранша не се промени. През януари 2022 година, по време на парламентарния надзор, вицепремиерът и министър на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов заяви, че " Български ВиК холдинг " ЕАД по самостоятелния доклад към 30 септември 2021 година регистрира загуба от 944 000 лв..
На 1 февруари от Министерски съвет оповестиха, че ще бъдат отпуснати 61 милиона лв. за ВиК сдруженията, с цел да бъдат обезщетени за поскъпналия ток. Според държавното управление по този начин ще бъде нормализирано разтърсеното финансово положение на бранша и ще се подсигуряват ВиК услугите за хората.
През последните години финансовото положение на целия бранш не е цветущо. Реално Министерски съвет отпуска отплата, само че поради непрекъснатите загуби, които се регистрират във ВиК сдруженията, пораждат въпросите по какъв начин ще бъдат изхарчени тези пари. Нека да не забравяме, че и доста общини са в същото състояние, с непрестанно растящи сметки за електрическа енергия и слагане пред проблем, който е непостижим.
Заради цените на тока: ВиК сдруженията получават спомагателна отплата
ВиК секторът ще получи спомагателна отплата в размер на 61 млн. лева поради високите цени на електрическата енергия. Това оповестиха министъ...
Прочети повече
Излизането на ВиК структурите и общините на свободния пазар беше планувано преди месеци, само че действително няма създадени стратегии и дейности, които да са подхванати в тази посока. В общините няма енергетици. С енергетика в множеството общини се занимават всички други, само че не и хора, които в действителност знаят какво правят. В множеството случаи, счетоводителят е този, който се занимава с енергетика. Така няма по какъв начин да бъде реализирана нито енергийна, нито икономическа успеваемост. Дали политиката на общините е вярна? При състояние, че има тесни експерти по просвета, обучение, адвокати, обществени действия, европроекти, не е ли нужно да бъдат търсени и тесни експерти, свързани с енергетиката и ВиК мрежата? Длъжна ли е страната да мисли за тези въпроси в случай, че всяка една община има личен бюджет и проект, по който да бъдат изразходвани средствата?
На процедура, какви са действителните дейности за енергийна успеваемост, които са подхванали общините и ВиК бранша през последните години? Ако вземем за образец Столична община и високите сметки за електрическа енергия през последните месеци, там също нямат енергетик. Реално се харчат едни големи средства, само че няма хора, които да мислят в посока по какъв начин да бъдат понижени тези средства, с цел да бъдат изразходвани вярно.
През последното десетилетие сме убеждавани, че загубите във ВиК бранша се дължат на остарялата мрежа и загубите на питейна вода. Дали това обаче действително е по този начин?
Има два съществени способа за зареждане на питейната вода – помпен и гравитачен.
При помпения прийом , помпите пълнят контейнер, подавайки вода непрестанно. Този вид уреди не са автоматизирани, т.е. нямат прекъсвачи и работят 24/7 т.е. непрестанно. Независимо дали резервоарът е цялостен или не, те работят на луфт и харчат ток. По този метод от ВиК сдруженията се регистрира, че през помпата е предходна вода, харчили са ток 24 часа, само че действително не е било належащо. Можем да създадем една обикновена, примерна сметка. Ако на час тази помпа харчи 100 кв./ч, то за 24 часа ще бъдат изхарчени 2 400 кв./ч., само че огромна част от този разход е изработен на луфт, без никакво потребно деяние. В взаимозависимост от помпата, в случай че същата изтласква 100 кубика вода /по механически характеристики/, само че действително резервоарът е цялостен, то тази вода действително не е изпомпена, макар че е изхарчена силата по тази причина. За ВиК сдруженията това се регистрира като загуба от 60-80%, само че тя в действителност в никакъв случай не е губена. Това е метод да бъдат оправдани едни разноски за електрическа енергия, която е изразходена. Тази работа на помпата на луфт се регистрира като загуба по водопроводната мрежа. Всеки от нас си дава сметка за това какъв брой доста вода би трябвало да има по улиците, в случай че в действителност използваме едвам 20 – 40% от водата, която минава през ВиК сдруженията.
Близо 60% от водата във ВиК се губи
Общите загуби на вода в публичното водоснабдяване (ВиК) доближават цели 57.4% от подадените количества през 2020 година, сочат данните...
Прочети повече
Другият проблем е с вилните зони, които се зареждат от помпи, без да се регистрира никаква успеваемост на осъществяваната работа. На доста места сметката за употребяваната сила е по-голяма от платената, действително употребявана вода. Липсата на експерти, които да решат тези проблеми, неналичието на практично мислене, води до загуби в бранша, които покриваме всички ние като консуматори. Времето се трансформира и автоматизацията на бранша е наложителна, тъй като в случай че има прекъсвачи, които изключват помпата автоматизирано, то това просто решение би икономисало доста разноски. На процедура се регистрират загуби, само че нерядко те не са загуби на вода, а на сила, без тази сила да бъде оползотворена. Другият проблем е неналичието на разходомери, с цел да се види какъв брой тъкмо вода се харчи. Ако ги имаше, то казусът с работата на помпите на луфт ще бъде осветлен доста бързо.
В цяла България, в множеството помпените станции не стъпва никой. Цената на водата непрестанно пораства, тъй като никой не прекъсва порочният кръг и не търси същинския проблем. Идва въпросът: щом харчиш толкоз пари за ток, има ли човек, който да следи енергийната успеваемост, който да прави надзор на тези разноски? Електромерите демонстрират какъв брой е изразходвано, а не дали е изразходвано вярно или не.
При гравитачния принцип на водоснабдяване поражда различен проблем. Голяма част от разхода на вода не може да бъде регистриран. Съществуват доста противозаконни свързвания, а тази вода няма по какъв начин да бъде регистрирана. Това се разрешава от неналичието на разходомери. На доста места хората са срещу изнасянето на водомерите отвън парцелите им, както енергийните дружества направиха с електромерите. Това обаче е методът да бъдат хванати непозволените включвания, а разноските за вода биха спаднали доста. Реално не загубите на вода са огромни, а кражбите. Ако не се регистрира вярно изразходваната вода, огромна част от водата изчезва. Другата част от водата се регистрира за подадена, само че тя стига ли действително до потребителя?
Липсата на разходомери в системата го разрешава. Никой не може да каже действително какви разноски са направени за изпомпването на един кубик вода. Колко електрическа енергия е изхарчена - изключително при помпените групи. Липсата на действителни данни в бранша води до непрекъснатото затъване на системата. Тази информация би помогнала и посочила каква е действителната успеваемост и то не по калкулации, а на процедура. При положително предпочитание ВиК сдруженията могат да схванат каква е цената на кубик вода – какъв брой сила е нужно за набирането ѝ. Ако има същински индикатори, то на ярко могат да бъдат изведени същински неправилните практики на бранша. Показателите на другите сдружения ще покаже къде са слабостите и пробойните, които би трябвало да бъдат запушени. Използването на статистиката е витално належащо. Трябва да бъдат оценени данните, които се събират. На първо място фактурите за електрическа енергия, индикаторите на помпите в станциите, посредством които статистиката ще хване тъкмо тези разминавания и ще е по-лесно да се покаже какви дейности би трябвало да бъдат подхванати, с цел да се понижи внезапно потреблението на сила.
Отпуснатите обезщетения от Министерски съвет ще бъдат получени до 31 март, само че някой дава ли си сметка по какъв начин ще бъдат изхарчени? Каква ще бъде успеваемостта? Много от ВиК сдруженията упорстват, че има потребност от замяна на водопровода. Но това няма да донесе действителна смяна в метода на отчитане и на харчене на парите. Няма да донесе смяна в работата на сдруженията.
Два месеца след материал-предупреждение на Actualno.com: Пак се приказва за липса на вода поради сметките за ток на ВиК
Голяма част от ВиК операторите са застрашени от банкрут. Най-засегнати са ВиК в Североизточна България – Шумен, Разград, Добрич. Веч...
Прочети повече
В едно са прави ВиК сдруженията. Водопроводите са остарели, стават повреди, само че никой не се знае какъв брой вода е изгубена. Това никой не го регистрира. С повредите се изписват количества, които никой може да кажат какви са. И с цел да бъдат решени проблемите, то контролът е същински нужен. Липсата на надзор, освен на високо, само че и на ниско управническо равнище, води единствено до задълбочаване на проблемите.
Без да има открита стратегия за работа и приемане на съответни ограничения, които да се съблюдават, има ли смисъл да се налива вода в пясък? Парите ще бъдат изхарчени на вятъра. На процедура всяко едно ВиК сдружение би трябвало да има основана стратегия, която е обоснована с разбори. Да се види къде са отишли парите, които са събрани от сметките на жителите, какви са действителните вложенията, какви с разноските за повреди и водоподаване. Всяко едно сдружение желае повече пари, само че в това време съвсем никое от тях не подхваща ограничения за намаляването на разноските – няма разбори, данни, никой не знае какво е действителното положение на мрежата, какво се влага, губи и заплаща.
А всички ние като консуматори, като данъкоплатци, имаме право да знаем защо плащаме. За да не позволяваме над 60% загуба на вода, която в действителност не съществува.
Риск: Ще има ли вода на всички места в България след повишаването на тока
Автор: Анна Борисова
Още от ОБЩЕСТВО:
В миг, когато на общините беше сложено изискване за подкрепяне при непрестанно повишаване на тока, на 31.01. 20022 година Министерски съвет (МС) взе решение да подкрепи ВиК сдруженията. Те ще бъдат обезщетени за нарасналите цени на електрическата енергия посредством специфични стратегии. Това се случва вследствие на изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни консуматори, касаещо ВиК операторите.
На 22 януари 2020 година държавното управление отпусна 1 милиарда лв. към бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) за 1 милиарда лв., които бяха предопределени за основаване на " Български ВиК Холдинг " ЕАД., само че действителната обстановка в бранша не се промени. През януари 2022 година, по време на парламентарния надзор, вицепремиерът и министър на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов заяви, че " Български ВиК холдинг " ЕАД по самостоятелния доклад към 30 септември 2021 година регистрира загуба от 944 000 лв..
На 1 февруари от Министерски съвет оповестиха, че ще бъдат отпуснати 61 милиона лв. за ВиК сдруженията, с цел да бъдат обезщетени за поскъпналия ток. Според държавното управление по този начин ще бъде нормализирано разтърсеното финансово положение на бранша и ще се подсигуряват ВиК услугите за хората.
През последните години финансовото положение на целия бранш не е цветущо. Реално Министерски съвет отпуска отплата, само че поради непрекъснатите загуби, които се регистрират във ВиК сдруженията, пораждат въпросите по какъв начин ще бъдат изхарчени тези пари. Нека да не забравяме, че и доста общини са в същото състояние, с непрестанно растящи сметки за електрическа енергия и слагане пред проблем, който е непостижим.
Заради цените на тока: ВиК сдруженията получават спомагателна отплата
ВиК секторът ще получи спомагателна отплата в размер на 61 млн. лева поради високите цени на електрическата енергия. Това оповестиха министъ...
Прочети повече
Излизането на ВиК структурите и общините на свободния пазар беше планувано преди месеци, само че действително няма създадени стратегии и дейности, които да са подхванати в тази посока. В общините няма енергетици. С енергетика в множеството общини се занимават всички други, само че не и хора, които в действителност знаят какво правят. В множеството случаи, счетоводителят е този, който се занимава с енергетика. Така няма по какъв начин да бъде реализирана нито енергийна, нито икономическа успеваемост. Дали политиката на общините е вярна? При състояние, че има тесни експерти по просвета, обучение, адвокати, обществени действия, европроекти, не е ли нужно да бъдат търсени и тесни експерти, свързани с енергетиката и ВиК мрежата? Длъжна ли е страната да мисли за тези въпроси в случай, че всяка една община има личен бюджет и проект, по който да бъдат изразходвани средствата?
На процедура, какви са действителните дейности за енергийна успеваемост, които са подхванали общините и ВиК бранша през последните години? Ако вземем за образец Столична община и високите сметки за електрическа енергия през последните месеци, там също нямат енергетик. Реално се харчат едни големи средства, само че няма хора, които да мислят в посока по какъв начин да бъдат понижени тези средства, с цел да бъдат изразходвани вярно.
През последното десетилетие сме убеждавани, че загубите във ВиК бранша се дължат на остарялата мрежа и загубите на питейна вода. Дали това обаче действително е по този начин?
Има два съществени способа за зареждане на питейната вода – помпен и гравитачен.
При помпения прийом , помпите пълнят контейнер, подавайки вода непрестанно. Този вид уреди не са автоматизирани, т.е. нямат прекъсвачи и работят 24/7 т.е. непрестанно. Независимо дали резервоарът е цялостен или не, те работят на луфт и харчат ток. По този метод от ВиК сдруженията се регистрира, че през помпата е предходна вода, харчили са ток 24 часа, само че действително не е било належащо. Можем да създадем една обикновена, примерна сметка. Ако на час тази помпа харчи 100 кв./ч, то за 24 часа ще бъдат изхарчени 2 400 кв./ч., само че огромна част от този разход е изработен на луфт, без никакво потребно деяние. В взаимозависимост от помпата, в случай че същата изтласква 100 кубика вода /по механически характеристики/, само че действително резервоарът е цялостен, то тази вода действително не е изпомпена, макар че е изхарчена силата по тази причина. За ВиК сдруженията това се регистрира като загуба от 60-80%, само че тя в действителност в никакъв случай не е губена. Това е метод да бъдат оправдани едни разноски за електрическа енергия, която е изразходена. Тази работа на помпата на луфт се регистрира като загуба по водопроводната мрежа. Всеки от нас си дава сметка за това какъв брой доста вода би трябвало да има по улиците, в случай че в действителност използваме едвам 20 – 40% от водата, която минава през ВиК сдруженията.
Близо 60% от водата във ВиК се губи
Общите загуби на вода в публичното водоснабдяване (ВиК) доближават цели 57.4% от подадените количества през 2020 година, сочат данните...
Прочети повече
Другият проблем е с вилните зони, които се зареждат от помпи, без да се регистрира никаква успеваемост на осъществяваната работа. На доста места сметката за употребяваната сила е по-голяма от платената, действително употребявана вода. Липсата на експерти, които да решат тези проблеми, неналичието на практично мислене, води до загуби в бранша, които покриваме всички ние като консуматори. Времето се трансформира и автоматизацията на бранша е наложителна, тъй като в случай че има прекъсвачи, които изключват помпата автоматизирано, то това просто решение би икономисало доста разноски. На процедура се регистрират загуби, само че нерядко те не са загуби на вода, а на сила, без тази сила да бъде оползотворена. Другият проблем е неналичието на разходомери, с цел да се види какъв брой тъкмо вода се харчи. Ако ги имаше, то казусът с работата на помпите на луфт ще бъде осветлен доста бързо.
В цяла България, в множеството помпените станции не стъпва никой. Цената на водата непрестанно пораства, тъй като никой не прекъсва порочният кръг и не търси същинския проблем. Идва въпросът: щом харчиш толкоз пари за ток, има ли човек, който да следи енергийната успеваемост, който да прави надзор на тези разноски? Електромерите демонстрират какъв брой е изразходвано, а не дали е изразходвано вярно или не.
При гравитачния принцип на водоснабдяване поражда различен проблем. Голяма част от разхода на вода не може да бъде регистриран. Съществуват доста противозаконни свързвания, а тази вода няма по какъв начин да бъде регистрирана. Това се разрешава от неналичието на разходомери. На доста места хората са срещу изнасянето на водомерите отвън парцелите им, както енергийните дружества направиха с електромерите. Това обаче е методът да бъдат хванати непозволените включвания, а разноските за вода биха спаднали доста. Реално не загубите на вода са огромни, а кражбите. Ако не се регистрира вярно изразходваната вода, огромна част от водата изчезва. Другата част от водата се регистрира за подадена, само че тя стига ли действително до потребителя?
Липсата на разходомери в системата го разрешава. Никой не може да каже действително какви разноски са направени за изпомпването на един кубик вода. Колко електрическа енергия е изхарчена - изключително при помпените групи. Липсата на действителни данни в бранша води до непрекъснатото затъване на системата. Тази информация би помогнала и посочила каква е действителната успеваемост и то не по калкулации, а на процедура. При положително предпочитание ВиК сдруженията могат да схванат каква е цената на кубик вода – какъв брой сила е нужно за набирането ѝ. Ако има същински индикатори, то на ярко могат да бъдат изведени същински неправилните практики на бранша. Показателите на другите сдружения ще покаже къде са слабостите и пробойните, които би трябвало да бъдат запушени. Използването на статистиката е витално належащо. Трябва да бъдат оценени данните, които се събират. На първо място фактурите за електрическа енергия, индикаторите на помпите в станциите, посредством които статистиката ще хване тъкмо тези разминавания и ще е по-лесно да се покаже какви дейности би трябвало да бъдат подхванати, с цел да се понижи внезапно потреблението на сила.
Отпуснатите обезщетения от Министерски съвет ще бъдат получени до 31 март, само че някой дава ли си сметка по какъв начин ще бъдат изхарчени? Каква ще бъде успеваемостта? Много от ВиК сдруженията упорстват, че има потребност от замяна на водопровода. Но това няма да донесе действителна смяна в метода на отчитане и на харчене на парите. Няма да донесе смяна в работата на сдруженията.
Два месеца след материал-предупреждение на Actualno.com: Пак се приказва за липса на вода поради сметките за ток на ВиК
Голяма част от ВиК операторите са застрашени от банкрут. Най-засегнати са ВиК в Североизточна България – Шумен, Разград, Добрич. Веч...
Прочети повече
В едно са прави ВиК сдруженията. Водопроводите са остарели, стават повреди, само че никой не се знае какъв брой вода е изгубена. Това никой не го регистрира. С повредите се изписват количества, които никой може да кажат какви са. И с цел да бъдат решени проблемите, то контролът е същински нужен. Липсата на надзор, освен на високо, само че и на ниско управническо равнище, води единствено до задълбочаване на проблемите.
Без да има открита стратегия за работа и приемане на съответни ограничения, които да се съблюдават, има ли смисъл да се налива вода в пясък? Парите ще бъдат изхарчени на вятъра. На процедура всяко едно ВиК сдружение би трябвало да има основана стратегия, която е обоснована с разбори. Да се види къде са отишли парите, които са събрани от сметките на жителите, какви са действителните вложенията, какви с разноските за повреди и водоподаване. Всяко едно сдружение желае повече пари, само че в това време съвсем никое от тях не подхваща ограничения за намаляването на разноските – няма разбори, данни, никой не знае какво е действителното положение на мрежата, какво се влага, губи и заплаща.
А всички ние като консуматори, като данъкоплатци, имаме право да знаем защо плащаме. За да не позволяваме над 60% загуба на вода, която в действителност не съществува.
Риск: Ще има ли вода на всички места в България след повишаването на тока
Автор: Анна Борисова
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ