Туристите придобиват резистентни на антибиотици гени само за два дни
Внимание при пътувания! Само за няколко дни, откакто попаднем в чужбина, ние развиваме гени, които вършат живеещите в нас бактерии устойчиви на антибиотици.
Най-новите проучвания демонстрират, че гени, които предизвикват устойчивост към антибиотици, могат да се извлекат от микроби в червата ни, когато сте в чужбина. Пробите от изпражнения на 122 пътешественици потвърждават, че процентът на резистентни на антибиотици гени в бактериите в червата им се е нараснал от под 10 на 100 преди за заминат до 55 на 100 при завръщането им.
За да открият какъв брой бързо могат да бъдат добити тези антибиотик-устойчиви гени, учените от екипа са вземали ежедневни проби от кожата и изпражнения на холандски туристи преди, по време и след престоя им в Китай, Индия, Канада, Южна Корея или Филипините . Пътуващите са развили антибиотик-резистентните гени единствено два дни след идването си в съответната дестинация.
„ Международните пътувания водят до добиването на високи равнища на резистентни на антибиотици гени и ние бяхме сюрпризирани да научим какъв брой бързо се развива тази устойчивост “ – споделя Петра Волфс от Медицинския център в Университета в Маастрихт в Холандия, която предходната седмица показа резултатите на годишната среща на Американската асоциация по микробиология в Бостън. „ Открихме също, че от време на време тези гени просъществуват и в нескончаем интервал след завръщането на пасажера вкъщи “, прибавя тя.
Два дни след идване в Индия да вземем за пример двама от изследваните повишават равнищата на qnrB – ген, който прави бактериите резистентни на хинолоните, едни от най-употребяваните антибиотици в света. Чревната флора на пасажерите е запазила равнищата на новите гени минимум един месец след завръщането им.
Типът на добитата устойчивост към лекарства зависи от дестинацията, споделя Волфс. В Индия да вземем за пример е документирана необятно публикувана устойчивост към хинолони, не на последно място тъй като огромна част от антибиотиците се създават и постоянно се предписват на пациенти там.
Посетител на Южна Корея и различен, пътувал в Индия, са развили CTX – M гени, които поддържат ензим, наименуван ESBL , който може да унищожи пеницилин, цефалоспорини и обвързваните с тях антибиотици. Процентът на хората в Югоизточна Азия, които носят тези гени, се е повишил от два до 70 на 100 през последното десетилетие.
Внимавайте какво ядете
Волфс подозира, че храна и вода, съдържаща естествени бактерии, са най-вероятният източник на нови гени на устойчивост. Резултатите от проучването демонстрират, че е прекомерно едва евентуално пасажерите да са придобили гените по време на полетите.
„ Възможно е това да се дължи на по-лошите санитарни условия и съществуването на повече благоприятни условия за замърсяване, в сравнение с в Европа или Съединени американски щати “, споделя Вилем ван Шайк от Медицинския център към Университета в Утрехт, Холандия, чиито лични изследвания наблюдават развиването на резистентни на антибиотици гени измежду пациентите в лечебни заведения. „ Резултатите на Волфс удостоверяват доста изследвания, доказващи, че пътуването е рисков фактор за инфекции. “
Успокоителното е, че никой от участниците в проучването не е претърпял отрицателни резултати от новопридобитите гени. „ Ако сте здрави, това няма да има никакви съществени последици за вас. По-притеснени сме обаче за хората, чиято имунна система е повредена и може би към този момент одобряват антибиотици. Те може да се окажат изложени на по-висок риск от неподходящ резултат. “
Волфс има намерение да откри и дали донесените от пътешествениците вкъщи нови резистентни гени могат да бъдат предадени на родственици и другари. „ Това прочуване още не е приключено “, споделя тя.