Вместо в 6-7 вагона, пътниците са натъпкани в 4Да пътуваш

Вместо в 6-7 вагона, пасажерите са натъпкани в 4


Да пътуваш в неделя с трен по линията „ Видин-София “ се оказа същински пъкъл. „ Няма въздух, апелирам ви, отворете прозорец някъде. Задушавам се! Как да стигна до вратата от толкоз доста хора… “ Такива молби се чуват от всеки вагон в по този начин наречения „ лоен трен “, както назоваха по времето на комунизма нощния влак от София за Видин. Сега на всички влакове в Северозападна България им споделят по този начин. Повечето пътуват с по няколко чанти, куфари и големи пликове, цялостни с консерви и буркани. В следобедния (от Видин потегля в 12,15 ч. и идва в 16,50) за столицата правостоящите пасажери са съвсем колкото седящите. Само от Враца се качват хора за 2-3 вагона. Достатъчно вагони обаче няма. Но пък има билети със непокътнати места. И врачани си купуват „ места “. Да, но места няма. В четирите вагона на влака за столицата са набутани пасажери за шест, че и седем. От първата до последната врата, по пътеката сред седалките, в дребните предверия на полувагоните, където няма и прозорци, даже на местата с четири седалки сред тях има хора – всеки се мъчи да си откри по-удобно място.

Ако транспортният министър се беше посочил отнякъде, той сигурно щеше да бъде раздран. Така, както пасажерите щяха да създадат с кондуктора – минимум виновният за обстановката. Най-гневните размахват билета (той към този момент наподобява на по-едра касова бележка), на който написа вагона и мястото. Всички те са се качили от гара Враца, където оферират непокътнато място – цената му е единствено 50 стотинки.

Кондукторът обаче е квалифициран и не се дава – това му се случва всяка събота и неделя по неговите думи. „ Оплачете се, идете при шеф влака, а като слезете напишете тъжба – телефонът и адресът са на билетчето “, съвсем вика той. „ Всичко знаят началниците, по този начин е всяка събота и изключително неделя, споделяме им всякога, само че резултат няма. Кажете им вие, нас ще ни уволнят, в случай че продължаваме да се оплакваме, снимайте! “ – напряко си крещи на всички клетият чиновник.

Пътуването от Враца до София продължава с политически мнения във всеки вагон. И в случай че министър Ивайло Московски и подчиненият му началник на БДЖ Владимир Владимиров можеха да чуят хорските обети по техен адрес… Българските жители повече от 20 години слушат едно и също – железниците ще бъдат възобновени, ще станат като европейските. БДЖ бяха оповестени за предпочитан бранш на сегашния кабинет „ Борисов 3 “. Промени към по-добро обаче никакви. Особено в също предпочитана Северозападна България, наричана от хората северозападнала…

„ Що ли ми намирисва на корупция?! Държавните железници не поставят спомагателни вагони. Пътниците щеш не щеш се трансферират при частните автобусни превозвачи и заплащат двойна цена. Някой от управленците получава рушвет от частните превозвачи. Част от сумата отива в партийните касички. Капка по капка вир става. С тези пари се зарежда пазаруването на гласове. И се печели властта… “ Такива разсъждения се чуват от заклещените като сардели хора.

За всички е ясно, че в годините след измененията БДЖ е съзнателно фалирана от всички ръководещи – СДС-БСП-ДПС-ГЕРБ – и то в продължение на 20-25 години, с цел да печелят транспортните им компании.

„ БДЖ-то се крепи на свети крепки, само че не е единствено то! Цяла България залязва, постепенно, величествено и по инструкции, рекомендации и наставления от Европейски Съюз “, заключава пасажер, който изясни, че омерзен си е тръгнал от системата на БДЖ. Допреди няколко години бил стрелочник, написал стихотворение (мъжът се оказа и стихотворец с няколко стихосбирки), в което излял тъгата си по железниците, а шефовете за признателност му споделили „ Гудбай! “.

Почти половината от пасажерите са младежи – множеството студенти. „ Учудвате ли се, че Северозападнала България е населила Северозападна Европа? Натам сме се запътили и аз, и приятелите ми, няма и да се върнем “, приказва на хората от вагона един от тях.