Владимир Димитров е председател на сдружение Зелена Странджа“, което всеки

Владимир Димитров е ръководител на съдружие „ Зелена Странджа “ , което всеки уикенд провежда походи в планината , както и доста други събития, свързани с опазването и любовта към природата. По специалност той е лесовъд, само че също по този начин е лицензиран лидер с богат опит зад тила си . В групите, които води на поход, са добре пристигнали хора от всички възрасти, които могат да се съобразят с равнището на компликация на прехода .

Владимир е и създател на маршрута „ Тур Странджа “ , който е дълъг 180 километра, като потегля от Елхово и приключва в Ахтопол , а по пътя си минава през куп села, естествени забележителности, църкви, параклиси, светилища и археологически обекти. Пред Искра.бг той описа за рисковете от присъединяване в походи с неопитни и нелицензирани водачи , за положението на пътеките и непорочност в Странджа, както и други тематики, които вълнуват всеки екскурзиант . 

Защо проведените походи с нелицензиран и некомпетентен планински лидер са проблем?

Лицензът не е гаранция, че лидерът e първокласен. Далеч съм от мисълта, че един курс с дълготрайност от година и половина, може да те направи алпинист. Има хора, които не са ходили на планина, изкарват курса и стартират да водят. Нямат опит, а той се придобива с доста вървене в планините и в продължение на години. Трябва да си попадал в разнообразни обстановки и сезони, тъй като по този начин се придобива опит. Трябва да имаш отношение към планината, само че и към хората.

Често попадаш в една група, където всеки човек е друг. Твоята роля е да си балансьор, да можеш да си връзката сред тях и групата да не се разпадне. Затова и самият курс е широкообхватен и визира всевъзможни аспекти, в това число и логика на психиката, а освен насочване и познаване на околната среда.

Когато знаеш, че един човек е изкарал курс, това е някаква насочна точка и най-малко гледа съществено на нещата. В момента има къде да се изкара подобен курс, само че допреди 10 години въобще специалността на планински лидер не беше позната. Сега стартира да навлиза и който желае и който е сериозен може да го изкара, защото той провежда всяка година.

Важно е да се каже, че не е редно хората да насърчават и да легитимират нелицензирани и неопитни водачи, тъй като по този метод могат да навредят освен на себе си, само че и на другите. Това важи даже и за обществените мрежи, където с мнения, лайкове и споделяния, може да въведете някого в илюзия.

Как да изберем на кого да се доверим?

Трудно може да се реши, тъй като не може да се има вяра единствено на обществените мрежи, където тези походи се провеждат. Там всеки може да се показа както си желае. Няма точни критерии и няма по какъв начин да схванеш дали някой е доброжелателен или желае да те подведе. Аз повеждам групи от възпитаник, а допреди 7-8 години никой не търсеше такива лицензи и нямаше такава процедура, само че отново имах опит, тъй като това съм го правил дълго време. Може би логиката е да не тръгваш с непознати хора и на сляпо, най-малкото би трябвало да имаш рекомендации от непознати.

Какви опасности крие изборът на неверен лидер?

Изгубването е най-малкият риск. Това в действителност може да се случи и на опитни водачи, само че те най-малко знаят по какъв начин да реагират. Ситуациите, в които са изпадали преди този момент, ще им оказват помощ да откри пътя. Докато лидер без опит може самичък да те вкара в обстановки, които да доведат проблеми. Те могат да са свързани с терена, с метеорологичните условия и даже взаимоотношенията сред хората. В планината най-малкият проблем на един човек, който го счита за нищожен, може да се окаже голям. Ако той не го показа, с цел да се вземат ограничения в точния момент, той може да стане толкоз огромен, че да провали проектите на цялата група. Там всичко доста бързо може да ескалира. Примерно да те заболи пръстчето или да не са ти комфортни обувките, само че си казваш, че ще търпиш. Това може да повлияе на цялата група в един миг, защото тя няма по какъв начин да те остави да се справяш самичък.

Най-малкото лидерът не би трябвало да основава спомагателни опасности и предпоставки за произшествия. За страдание са познати тъкмо такива случаи. Когато той няма опит, може да направи доста неточности, с които директно да навреди.

В какво положение са пътеките в Странджа?

Странджа е ниска планина, а също така има най-голямото биоразнобразие. Растителността там доста бързо избуява и завладява пътеките. Освен това по тях рядко минават туристи и в случай че не се разчистват наложително, а не просто да се тъпчат от хора, а да се отстраняват храстите и клоните, те стават трудноразличими в границите на 1-2 години. Проблемът от край време на маршрутите в Странджа е неналичието на поддръжка. Има маркирани направления, които откакто един път са направени, се изоставят.

Няма институция, която да носи отговорност. Пътеки са правени от разнообразни институции през годините, Природен парк „ Странджа “ е направил доста направления, общините по разнообразни планове, както и горските стопанства. Но никой не ги припознава като нещо, което непрестанно би трябвало да поддържа и действително те не носят отговорност и нямат такава задача. Всичко се прави по-скоро непринудено или по някакви планове.

С какво способства за това „ Зелена Странджа “? 

Аз за себе си открих метод да комбинирам работата и ненапълно изгодата за пътеките. Ние от време на време минаваме по едни и същи направления и всеки се повтаря почти два пъти годишно. Откакто през тези 7-8 години сме почнали да вършим походи, за тях мога да кажа, че са проходими и разчистени. Става дума за кръгови еднодневни направления от всяко едно село в Странджа. Бях си сложил такава цел преди години последователно да има проходими направления, които по-късно да маркираме поетапно, защото това е един дълъг развой – изисква време и средства.

Обхождал съм ги един по един и за всеки един ми е лишило по няколко дни да го ревизира от всички направления и го сглобя, с цел да стане елементарен и наличен за приблизително равнище туристи.

Също по този начин направихме един електронен справочник „ Go To Strandzha “, в който започнах да обявявам информация. Той не е приключен и още се създава, защото концепцията беше променена с времето. В момента има качени към 20 маршрута, само че „ Зелена Странджа “ има общо към 200, в случай че не и 300. Така че всичко това изисква време, защото първо би трябвало да се подреди в подготвен тип, да се синтезира информацията и фотосите.

Идеята е да тръгнеш от Бургас и в границите на един ден да идеш до някое забавно място, да повървиш някакво разстояние самичък и да се прибереш. Само че този път можеш да го направиш и самичък, без проведена група.

За страдание по време на създаването на приложението, получих инсулт. Походите бяха обновени още на третата седмица, само че работата като цяло бе затруднена. Аз към момента се възвръщам и не ми е останало време за този план.

Продължават ли акциите на „ Зелена Странджа “ за разчистване и каква е обстановката със замърсяването сега?

Много ме радва, че съвсем на всеки поход, даже аз да не разгласявам и да не изваждам чувал, хората сами стартират да събират и увличат и другите. Така на всеки поход се връщаме с по 1-2 чувала отпадъци. В групите има всевъзможни хора, само че множеството от тях мръсотията в гората ги нервира.

Източникът на замърсяване сигурно не е от туристи или най-малко не тези, които вървят на поход с раници. Там, където има достъп за коли и се върви на пикници е доста нечисто. Такива са местата към реките да вземем за пример. Боклукът се оставя от хора, които отиват там с коли, с доста багаж и нямат никаква екологична просвета. Тръгвайки си, те остават купища отпадъци след себе си.

През последните години замърсяват и бежанците, само че това е неизбежно. На тези хора това им е последната грижа, защото те оцеляват и бягат от места, където умират хора. Няма по какъв начин да желаеме от тях да си носят боклука през целия път, по тази причина те изхвърлят нещата, с цел да не им тежи. Няма по какъв начин да отидат в някое село и да го изхвърлят.

Този отпадък си остава наш проблем. Нито бежанците ще се върнат да го съберат, нито някой особено ще пристигна да чисти. Ако ние не го почистим, ще си стои по този начин в гората. За страдание в действителност има цели сметища. Виждали сме доста такива места, на които вършат почивки или минават постоянно. По граничните общини Болярово и община Средец сме привикнали на доста грозни гледки. Там мащабите са доста по-големи.

А ловните дружинки и дървосекачите?

Ловните дружинки нямат интерес да изхвърлят отпадък, тъй като по този метод ще прогонят животните, само че дървосекачите въобще не се преценяват. Работниците в гора постоянно са с доста ниско равнище на всякаква просвета и всеобщо събиране туби от моторни масла, шишета от вода и консерви с храна, които те си носят. Това е всеобщо на всички места в гората. По принцип би трябвало Горското стопанство, когато приема едно сечище, да следи компанията, която работи там, да си почисти боклука. За страдание намираме сходни замърсявания на всички места и този развой продължава. Проблемът е доста сериозен, защото служащи в гората все по-трудно се намират, а стопанствата са принудени да се помиряват с ниско качество и равнището пада.

Какво се случва с Вашия план „ Тур Странджа “, който включва 180-километров маршрут от Елхово до Ахтопол?

Тур Странджа се развива и от ден на ден хора имат интерес към него. Добива все по-голяма известност, което мен доста ме радва като негов създател. Идеята е повече хора да дойдат от разнообразни краища на България и чужбина и да останат за няколко дни в Странджа, като отсядат в къщите за посетители и по този метод се подкрепя локалния бизнес и живота на месните.

Има къщи, които особено бяха издигнати или ремонтирани по трасето и се отдават на туристи. Всичко зависи от самите хора – какъв брой са инициативни, амбициозни и непрекъснати. „ Тур Странджа “ е една опция и който я вижда, може да я се възползва, само че тя не дава нищо на готово. Другият миг е, че маршрутът ще се развива дотолкоз, доколкото могат локалните хора да го схванат и да оферират гостоприемството си на туристите. Все повече от тях го вършат, което е хубаво. Дори освен локални, само че и хора от Бургас и от София виждат този капацитет и влагат в къщи.

Потенциалът не е изцяло развъртян, само че има напредък и аз се надявам, че занапред този маршрут ще се развива.