Проф. д-р Христо Хинков: Министерство на здравето, не Министерство на болестите
ВизиткаПроф. доктор Христо Хинков е министър на опазването на здравето в държавното управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Той е психиатър по компетентност, почнал е трудовия си път като участъков доктор в Ботевград, работи в психиатричната болница в Нови Искър, където придобива компетентност, бил е теоретичен помощник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия и съветник психиатър в Институт за незабавна помощ " Пирогов ".През 1997-1999 година е назначен в Министерството на здравеопазването като шеф отдел планове, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на здравната каса. От 2001 година работи в Националния център по публично здраве и разбори и е назначен за негов шеф през 2014 година Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, Съединени американски щати.
Вие сте един от бащите на здравната промяна, участник в екипа на доктор Илко Семерджиев, който я стартира през 1999 година Тогава смятахте да изградите тристълбов модел - подобен, какъвто е в пенсионната система. В момента мислите ли за нужда от демонополизация и конкуренция на здравната каса, или имате други цели? След като започнах работа в министерството, открих към този момент в елементи, че нещата са отишли прекомерно напред в цялостната идея за здравноосигурителния модел. Подозирал съм и преди този момент, че значително здравната каса е одържавена и се е трансформирала в нещо като данъчна институция, което е друго от първичната концепция за социална институция. Разсъждавайки прагматично от висотата на моите 70 години, си давам сметка, че надали ще ми стигне времето - персонално на мен, пък и на някой различен, да върнем този модел към корените му. Принципният, прагматичният метод би трябвало да следва това, което към този момент е основано, да проработи по-добре. Полезното в този модел се следи в случаи на налично читаво управление на Министерството на здравеопазването, което може да реализира доста положителни резултати в ръководството на публичните средства посредством Надзорния съвет на НЗОК, в който вземат участие представители на страната. Идеалният модел е здравното министерство да стои като съдия в договорния развой сред касата и лекарския съюз, което беше първичната концепция. Оказа се, че тя не е доста в полза на самите консуматори, на самите пациенти, тъй като те не всеки път са бенефициенти на това, което се договаря. Ангажиментът на министерството като държавна институция е да пази ползите на всички жители на страната. Това е чисто теоретично, в стратегически проект си мисля, че министерството би трябвало да поеме в доста по-голяма степен своята роля на поръчител за публичното здраве. И по този начин крилатият израз, който ми хрумна преди години: " Министерство на здравето, не Министерство на заболяванията ", придобива смисъл. Министерство на заболяванията за мен значи министерство, което се ангажира с цялата лечебна активност, с ръководството на лечебните заведения, с клиничните пътеки, с остойностяването на медицинския труд и по този начин нататък... Все неща, за които бих Ви попитала по кое време ги виждате във времето? Едва ли министерството има цялостния запас да се оправи с всички тези проблеми. Двете институции - Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да поемат доста повече своята роля в този развой и да оставят поле на министерството да се обърне повече към проблемите на публичното здраве. Например да извършат остойностяването на труда на медиците.
ВизиткаПроф. доктор Христо Хинков е министър на опазването на здравето в държавното управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Той е психиатър по компетентност, почнал е трудовия си път като участъков доктор в Ботевград, работи в психиатричната болница в Нови Искър, където придобива компетентност, бил е теоретичен помощник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия и съветник психиатър в Институт за незабавна помощ " Пирогов ".През 1997-1999 година е назначен в Министерството на здравеопазването като шеф отдел планове, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на здравната каса. От 2001 година работи в Националния център по публично здраве и разбори и е назначен за негов шеф през 2014 година Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, Съединени американски щати.
Вие сте един от бащите на здравната промяна, участник в екипа на доктор Илко Семерджиев, който я стартира през 1999 година Тогава смятахте да изградите тристълбов модел - подобен, какъвто е в пенсионната система. В момента мислите ли за нужда от демонополизация и конкуренция на здравната каса, или имате други цели? След като започнах работа в министерството, открих към този момент в елементи, че нещата са отишли прекомерно напред в цялостната идея за здравноосигурителния модел. Подозирал съм и преди този момент, че значително здравната каса е одържавена и се е трансформирала в нещо като данъчна институция, което е друго от първичната концепция за социална институция. Разсъждавайки прагматично от висотата на моите 70 години, си давам сметка, че надали ще ми стигне времето - персонално на мен, пък и на някой различен, да върнем този модел към корените му. Принципният, прагматичният метод би трябвало да следва това, което към този момент е основано, да проработи по-добре. Полезното в този модел се следи в случаи на налично читаво управление на Министерството на здравеопазването, което може да реализира доста положителни резултати в ръководството на публичните средства посредством Надзорния съвет на НЗОК, в който вземат участие представители на страната. Идеалният модел е здравното министерство да стои като съдия в договорния развой сред касата и лекарския съюз, което беше първичната концепция. Оказа се, че тя не е доста в полза на самите консуматори, на самите пациенти, тъй като те не всеки път са бенефициенти на това, което се договаря. Ангажиментът на министерството като държавна институция е да пази ползите на всички жители на страната. Това е чисто теоретично, в стратегически проект си мисля, че министерството би трябвало да поеме в доста по-голяма степен своята роля на поръчител за публичното здраве. И по този начин крилатият израз, който ми хрумна преди години: " Министерство на здравето, не Министерство на заболяванията ", придобива смисъл. Министерство на заболяванията за мен значи министерство, което се ангажира с цялата лечебна активност, с ръководството на лечебните заведения, с клиничните пътеки, с остойностяването на медицинския труд и по този начин нататък... Все неща, за които бих Ви попитала по кое време ги виждате във времето? Едва ли министерството има цялостния запас да се оправи с всички тези проблеми. Двете институции - Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да поемат доста повече своята роля в този развой и да оставят поле на министерството да се обърне повече към проблемите на публичното здраве. Например да извършат остойностяването на труда на медиците.
Когато излезем от сферата на лечебната медицина и отидем в публичното здраве, там би трябвало ясно да си даваме сметка, че виновни за здравето на една нация са разнообразни фактори. Има усреднени проучвания за целия свят, които демонстрират, че към 10% от отговорността за положението на публичното здраве се пада на съответната здравна система, 40% - на персоналното държание към личното здраве, и останалите са стопански фактори: положението на страната, околна среда, приемственост и други фактори. Така излиза, че над 80% от здравето директно зависят от икономическото положение на страната и персоналното отношение на хората към тяхното лично здраве. А се чудим за какво всяка година наливаме от ден на ден пари в здравната система, само че публичното здраве не се усъвършенства. Само 38% от жителите посещават профилактичен обзор, като огромна част от тях са деца. Да, а на втория етаж в Народното събрание не се вижда от тютюнев пушек. Народните избраници са репрезентативна извадка за положението на обществото и това е единствено за тютюнопушенето. Като прибавите и храненето, застоялия живот, неналичието на всевъзможен тип спорт при огромна част от популацията, прибавите напрежението, кристализира въпросът по какъв начин се лекуват следствията на публично равнище. Представяте ли си, в случай че има един дежурен контрольор от РЗИ за няколко месеца в Народно заседание, какви триумфи ще се реализира? Как го виждате със относително скромния бюджет на здравното министерство? Не са нужни доста пари. Трябва да се вкара това, за което приказваме от дълго време - здравно обучение в учебните заведения. Обаче като резистентен предмет, не като разхвърляни тематики в разнообразни предмети. Има сравнителни отчети по другите възрастови групи и критерии на Световната здравна организация, които не са в интерес на България и никой не реагира на това. Ето това са част от проблемите, които съгласно мен би трябвало да стоят пред едно Министерство на здравето. Преди няколко дни един доктор загатна, че с сътрудниците му споделят, че времето за лекуване е равно на времето за очакване да се стигне до лекуване. Но когато се стигне до лекуване, незабавно изниква въпросът, че пациентите заплащат здравни вноски, а когато се разболеят, би трябвало и да доплащат от джоба си, по какъв начин ще решите този проблем? Вече преглеждаме структурата на доплащанията. Те идват от простичкия факт, че себестойността на медицинските услуги непрестанно нараства при непокътнати приходи в здравната каса. Някой би трябвало да доплати разликата - доплаща я популацията. Най-простият отговор на това е увеличение на вноската от 8 на 12%, колкото е, да кажем, приблизително в европейските страни. Само че този въпрос е дискутиран неведнъж и общото мнение, с което съм изцяло склонен, е, че преди да се усъвършенства системата с наличните запаси, не може да се приказва за увеличение на вноската. Въпросът с доплащането значи, че нашата система от позиция на стандартите на Световната банка е система вид " нерегламентиран копеймънт ". Същото е и с листите на чакащите. И това са все неща, които министерството може да взема решение. Ние работим по разбор на доплащането и хрумвания по какъв начин да бъде понижено. Въпросът е с какво време разполагаме, с цел да ги решим, и дали идващият на това място ще схване тези хрумвания. Когато одобрих тази служба, си дадох обещание, че всички планове, които са стартирани, ще ги доправям. Разбира се, не безрезервно. Служебният здравен министър взе решението Националната детска болница да бъде в Горна баня, без да го съгласува с никого. Когато встъпих в служба, се срещнах с развиването на този план и взех решение, че има някаква опция да се премисли още веднъж местоположението му. Разговарях с разнообразни специалисти, които да поканя да вземат участие в публичния съвет за болничното заведение, който ще основа със заповед тези дни. Разбрах, че няма обосновка за какво болничното заведение би трябвало да бъде тъкмо в Горна баня. След една среща с управлението взехме решение да създадем преоценка на всичко и да проверим какви са опциите. Нещо като SWOT разбор на мощните и слабите страни. Резултатът от него, той е напълно свеж, е, че в действителност нещата надалеч не са толкоз розови, което във всички случаи ще удължи плана. А тъкмо това аз желая да не се случи. Мислех, че той ще се форсира, в случай че проучвам опцията да намерим място сегашната педиатрична болница да се помести в постройката на " Лозенец " да вземем за пример. Това изследване по какъв начин да се форсира градежът и да имаме по-скоро Национална детска болница беше интерпретирано по най-различен метод, в това число и от хора, които не познавам, а оповестяват, че " министърът е решил да смени местоположението на детската болница ". Категорично декларирам, че е взето дефинитивно решение, че болничното заведение ще се строи в Горна баня с всички плюсове и минуси. Същото ще бъде и с хеликоптерите, въздушната незабавна помощ, където се оказа, че желанията да имаме незабавна помощ по въздуха незабавно са виртуални. Оказа се, че нямаме контракт, имаме положителни планове и в този смисъл нещата би трябвало да се поправят. С остойностяването на труда на медиците ще продължите ли? Остойностяването на труда на медиците е тематика от 2000 година и стои в дилемите на Българския лекарски и Българския зъболекарски съюз. Те са хората, които би трябвало да кажат " толкоз коства нашият труд ". Ако не могат да го кажат, медицинският труд ще се явява % или съответствие в границите на цената на една клинична пътека. Понеже приказваме за клинични пътеки, да отворя и тази тематика. Клиничните пътеки са един доста ригиден инструмент за финансиране. От 1992-1993 година до момента има три-четири съществени провалили се опита да се вкара системата на диагностично обвързваните групи в болничната помощ и точковата система. Като комбиниране от доста фактори имаме тази система на болнично финансиране, учредена на диагнози.
Според мен това, което би трябвало да се направи, е тези клинични пътеки да бъдат снабдени с коефициенти за тежест и коморбидност и към клиничните пътеки да изработим коефициенти за тежко протичане. Една нозологична единица дава затруднение в границите на боледуването, което постанова повече средства, а цената на клиничната пътека сега е една и съща и лечебните заведения са принудени да вършат преразпределение на средства от по-леко протекли случаи по дадена клинична пътека към други, които изискват повече запас. С въвеждане на такива коефициенти и с надзор, несъмнено, ще може да се изсветли този развой и да се сътвори някакъв правилник.
Реклама
Другият значим миг е коефициентът за коморбидност, или за съпътстващи болести. Много постоянно болните влизат в болничното заведение със съпътстващи хронични болести, които също изискват лекуване. Те обаче не са планувани за възнаграждение в клиничната пътека и по този начин болничното заведение се затруднява, като лекува тежко заболели. Организираме работна група, която да стартира да работи по тези въпроси дружно със здравната каса, здравни икономисти и финансисти. За мен това е първият метод да се реализира някаква еластичност на клиничните пътеки.
Според изчисленията на министерството 20-30% от клиничните пътеки са свързани с диагностика, при която пациентите пролежават най-малко 3 дни по каса, с цел да им създадат скенер, ядрено-магнитен резонанс или колоноскопия. Как ще решите този въпрос? Всичко това води до деформиране на философията на клиничните пътеки. Защото клиничната пътека би трябвало да бъде процедура за диагностика и лекуване, и да включва в това и нужните запаси, които би трябвало да имат лечебните заведения. Имаме спор по този въпрос с сътрудниците. Установено е, че доста огромна част от плановите диагностични процедури, които в този момент се вършат в болнични условия, би трябвало да се вършат в извънболнична помощ. В Западна Европа е по този начин и по тази причина и лечебните заведения са по-малко, тъй като там се концентрират тежката диагностична техника и оперативно лекуване, само че на високо равнище. В Холандия, има огромни лабораторни центрове, които обслужват цели региони от общопрактикуващи лекари и експерти от извънболнична помощ и хората не влизат изобщо в лечебните заведения, с цел да си вършат проучвания.
Затова се основават тези процедури, които да заплащат отново на лечебните заведения за тази диагностична активност. Трябва да има пътеки за извънболнична помощ, да го назовем по този начин. Освен това няма пътеки за палиативни грижи. Има пътеки за долекуване, обаче са доста едва остойностени. И тук въпросът е за идната година, за идващия бюджет да се мисли точно за тях. Да може да се направи една по-добра съразмерност и да се ангажират лечебни заведения, които имат претенцията, че са за интензивно лекуване, а в действителност не правят никакви такива действия, изключително дребните общински лечебни заведения. То така и така тъкмо това вършат - дълготрайно лечение, долекуване, палиативни грижи. Да, обаче не получават задоволително пари и някои от тях едвам устоят. Общините не ги финансират задоволително Добре. За заплатите казахте, че остойностяването е задача на БЛС. Като казахме заплатите, има нещо, което желая да кажа. Случаят " Иван Костов ", не е оня Иван Костов, а този, актуалният Иван Костов. Директорът на Майчин дом ли? На " Майчин дом " Иван Костов, което стана към този момент нарицателно за жалост, тъй като той е един доста добър експерт, само че излезе информация, че приходът му е прекомерно висок за няколко години. Ако във всички държавни лечебни заведения се вкара методика за систематизиране на ДМС (допълнително материално стимулиране), доходи от разнообразни действия в болничното заведение, в това число тези от ДКЦ-то там, където има като дъщерно сдружение, тогава нещата може би ще придобият малко по-справедлив тип.
Аз взех решение да изчакам всички инспекции, ще прочета всичко и ще си взема решение, само че въз основа на всичко, което съм видял, в случай че този човек няма доказуеми злоупотреби, същински престъпления, аз няма да имам учредения да го махна. Това, което ми се желае да трансформира е стилът на работа, тъй като финансовото положение на болничното заведение е положително и там спорът е междуличностен.
Реклама
Поне за случая " Майчин дом " аз считам това да му го предложа и чакам, че ще има такава методика. Ако това стане норма за всички лечебни заведения с държавно присъединяване и национални центрове, тези, които също са на наше послушание, ще бъде добре. Между другото, в Народното събрание непрестанно има офанзиви за това, че лечебните заведения не са стигнали равнищата на заплати по груповия трудов контракт.
Когато приказваме за частните лечебни заведения, ние знаем ли какъв брой са заплатите в частните лечебни заведения? Досещаме се единствено, тъй като те изсмукват човешкия запас от държавните лечебни заведения. Там, където се появи частна болница, лекарите отиват да работят в нея. Какво значи това? Че евентуално заплатите са по-високи, евентуално частният бизнесмен може да се оправи по-добре с мениджмънта на лечебните заведения. Очевидно е по този начин. Няма нито една банкрутирала частна болница. Има директори-емблеми на едно събитие, което в " Капитал " назоваваме здравен феодализъм - управлявали десетки години, без никакъв надзор, хора, които са по-силни от всеки екип на министерството, лекарския съюз, здравната каса и ИАМН, тъй като по този начин им е било разрешено от политиците. И последно стигнахме до там да им диктуват кой шеф на НЗОК да изберат. Как ще се справите с това, тъй като тези шефове са в основата на това медиците да получават по-малко от касиерка в хипермаркет, а заплатите и ДМС да се разпределят безпринципно? В огромните национални центрове това се следи на всички места и това е в действителност грозна картина. Вижте, този феодализъм е рожба на балкански нрав, на балканска просвета на замогване, която прескача всевъзможни морални граници. Просто нямат вътрешни задръжки тези хора и образци колкото желаете в това отношение. Аз не желая да влизам в конкретика и няма потребност да загатваме имена. Защото, когато някой застане на висок пост в държавната работа, той със своята в десетки пъти по-малка заплата спрямо един подобен здравен феодал, се чака да го управлява. И в случай че той каже " дай да се разберем, има метод ", и се схващат. Това е мое съмнение, единствено допускам, не го настоявам. Но с цел да съществува тази сграда, явно става по този начин на всевъзможни равнища в институциите. Ако ти имаш властта, която ти е дадена, то би трябвало да можеш да я употребиш в полза на обществото. И още нещо следя - системата е структурирана по този начин, че даже и да пристигна човек, който би желал да си упражни на 100% властта, би трябвало да премине през голям брой законодателни спънки. Ето в този момент имаме съответен проблем, където би трябвало да се махне индивида, от стотици места имаме сигнали против него и не можем заради законови спънки, които би трябвало да преодолеем. Това би било сигнал към системата, тъй като се основава чувството за цялостната липса на страна. Да, тъкмо по този начин. Мислите ли, че е мотив, че лечебните заведения са независими търговски сдружения, а принципалът няма роля. В енергетиката също са независими, само че извършват държавна политика? Много прекрасен мотив. Управлението не е проблем на комерсиалното право, на комерсиалното сдружение. Защо в частните лечебни заведения това не се получава? Много просто, тъй като притежателят на болничното заведение знае, че въпреки всичко може да банкрутира. Държавна болница банкрутирала няма. Най-зле да е, някой ще я поддържа. И аз това ще върша. Аз отново ще ги поддържам. Защо? Защото има структуроопределящи лечебни заведения, които фактически са гръбнакът на опазването на здравето, не, тъй като оферират най-хубави медицински услуги, а са сложени в инфраструктурата, обслужват здравни региони, имат отношение към достъпа, към популацията. Локацията също им е такава, че в действителност не престават да бъдат структуроопределящи. Там работят експерти, които са градили през годините. И в този момент какво би трябвало да се направи? За частната болница нищо не мога да направя, с изключение на примерно да спра разрешението й, в случай че, да кажем, прави нарушавания. Но това, което мисля и което може би би трябвало да го изговорим и с сътрудниците, е да създадем едни публично-частни партньорства, тъй като явно единствено наливането на пари и промяната на управлението не са задоволителни. Нещо би трябвало да се направи по този начин, че някои лечебни заведения да съществуват като конгломерати от частни, държавни, общински лечебни заведения, тъй като от позиция на финансовия орган, на касата, те са идентични и няма никакво значение каква е собствеността, тъй като цените на клиничните пътеки са едни и същи. И не е правилно това, което отляво приказва опозицията, че частните лечебни заведения си избирали клинични пътеки. Нищо не си избират, просто отварят пазара колкото може повече, подписват контракти за колкото може повече бройки клинични пътеки, работят, печелят и т. н. Ето една от лечебните заведения разкрива и незабавна помощ. Защо незабавна помощ, която не се заплаща? Защото по този начин се борят за пациенти. Казахте, че ще подготвите методика за по-справедливо възнаграждение на медиците. Мислите ли за мандатност на шефовете на лечебни заведения? Ще вършиме ли промени в ръководството и контрола на държавната благосъстоятелност? Хубаво е да се намерения за мандатност на шефовете, откакто президентът има два мандата, за какво не се намерения и за мандатите на шефовете. Логично е. В последна сметка управлението на министерството би трябвало да каже ще вършим ли промени, какви, ще вкарваме ли такива методики, или не.
По-големите проблеми в междинния ешелон са свързани с това, че очевидно не си правят работата задоволително добре. Значи, да вземем медицинския контрол. Аз имам усещане, че е много беззъб. Това е една от многото ми първи задания. Ръководството ми се показа, в този момент ще приказваме съответно по какъв начин работят, какви са им критериите, за какво дават на всички, които изискат, позволение за здравна активност, въз основа на каква здравна карта, на колко лечебни заведения. Защото в този момент съм заставен да разписвам нови и нови медицински действия, с които договорни сътрудници на здравната каса желаят да уголемяват активността си. И си давам сметка, че в случай че не ги разписвам, ще ме осъдят, тъй като законът е по този начин изработен, че да би трябвало да подпиша и всичко върви в посока на това да се уголемява болничната помощ.
Интервюто взе Десислава Николова
Вие сте един от бащите на здравната промяна, участник в екипа на доктор Илко Семерджиев, който я стартира през 1999 година Тогава смятахте да изградите тристълбов модел - подобен, какъвто е в пенсионната система. В момента мислите ли за нужда от демонополизация и конкуренция на здравната каса, или имате други цели? След като започнах работа в министерството, открих към този момент в елементи, че нещата са отишли прекомерно напред в цялостната идея за здравноосигурителния модел. Подозирал съм и преди този момент, че значително здравната каса е одържавена и се е трансформирала в нещо като данъчна институция, което е друго от първичната концепция за социална институция. Разсъждавайки прагматично от висотата на моите 70 години, си давам сметка, че надали ще ми стигне времето - персонално на мен, пък и на някой различен, да върнем този модел към корените му. Принципният, прагматичният метод би трябвало да следва това, което към този момент е основано, да проработи по-добре. Полезното в този модел се следи в случаи на налично читаво управление на Министерството на здравеопазването, което може да реализира доста положителни резултати в ръководството на публичните средства посредством Надзорния съвет на НЗОК, в който вземат участие представители на страната. Идеалният модел е здравното министерство да стои като съдия в договорния развой сред касата и лекарския съюз, което беше първичната концепция. Оказа се, че тя не е доста в полза на самите консуматори, на самите пациенти, тъй като те не всеки път са бенефициенти на това, което се договаря. Ангажиментът на министерството като държавна институция е да пази ползите на всички жители на страната. Това е чисто теоретично, в стратегически проект си мисля, че министерството би трябвало да поеме в доста по-голяма степен своята роля на поръчител за публичното здраве. И по този начин крилатият израз, който ми хрумна преди години: " Министерство на здравето, не Министерство на заболяванията ", придобива смисъл. Министерство на заболяванията за мен значи министерство, което се ангажира с цялата лечебна активност, с ръководството на лечебните заведения, с клиничните пътеки, с остойностяването на медицинския труд и по този начин нататък... Все неща, за които бих Ви попитала по кое време ги виждате във времето? Едва ли министерството има цялостния запас да се оправи с всички тези проблеми. Двете институции - Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да поемат доста повече своята роля в този развой и да оставят поле на министерството да се обърне повече към проблемите на публичното здраве. Например да извършат остойностяването на труда на медиците.
ВизиткаПроф. доктор Христо Хинков е министър на опазването на здравето в държавното управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Той е психиатър по компетентност, почнал е трудовия си път като участъков доктор в Ботевград, работи в психиатричната болница в Нови Искър, където придобива компетентност, бил е теоретичен помощник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия и съветник психиатър в Институт за незабавна помощ " Пирогов ".През 1997-1999 година е назначен в Министерството на здравеопазването като шеф отдел планове, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на здравната каса. От 2001 година работи в Националния център по публично здраве и разбори и е назначен за негов шеф през 2014 година Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, Съединени американски щати.
Вие сте един от бащите на здравната промяна, участник в екипа на доктор Илко Семерджиев, който я стартира през 1999 година Тогава смятахте да изградите тристълбов модел - подобен, какъвто е в пенсионната система. В момента мислите ли за нужда от демонополизация и конкуренция на здравната каса, или имате други цели? След като започнах работа в министерството, открих към този момент в елементи, че нещата са отишли прекомерно напред в цялостната идея за здравноосигурителния модел. Подозирал съм и преди този момент, че значително здравната каса е одържавена и се е трансформирала в нещо като данъчна институция, което е друго от първичната концепция за социална институция. Разсъждавайки прагматично от висотата на моите 70 години, си давам сметка, че надали ще ми стигне времето - персонално на мен, пък и на някой различен, да върнем този модел към корените му. Принципният, прагматичният метод би трябвало да следва това, което към този момент е основано, да проработи по-добре. Полезното в този модел се следи в случаи на налично читаво управление на Министерството на здравеопазването, което може да реализира доста положителни резултати в ръководството на публичните средства посредством Надзорния съвет на НЗОК, в който вземат участие представители на страната. Идеалният модел е здравното министерство да стои като съдия в договорния развой сред касата и лекарския съюз, което беше първичната концепция. Оказа се, че тя не е доста в полза на самите консуматори, на самите пациенти, тъй като те не всеки път са бенефициенти на това, което се договаря. Ангажиментът на министерството като държавна институция е да пази ползите на всички жители на страната. Това е чисто теоретично, в стратегически проект си мисля, че министерството би трябвало да поеме в доста по-голяма степен своята роля на поръчител за публичното здраве. И по този начин крилатият израз, който ми хрумна преди години: " Министерство на здравето, не Министерство на заболяванията ", придобива смисъл. Министерство на заболяванията за мен значи министерство, което се ангажира с цялата лечебна активност, с ръководството на лечебните заведения, с клиничните пътеки, с остойностяването на медицинския труд и по този начин нататък... Все неща, за които бих Ви попитала по кое време ги виждате във времето? Едва ли министерството има цялостния запас да се оправи с всички тези проблеми. Двете институции - Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, би трябвало да поемат доста повече своята роля в този развой и да оставят поле на министерството да се обърне повече към проблемите на публичното здраве. Например да извършат остойностяването на труда на медиците.
Когато излезем от сферата на лечебната медицина и отидем в публичното здраве, там би трябвало ясно да си даваме сметка, че виновни за здравето на една нация са разнообразни фактори. Има усреднени проучвания за целия свят, които демонстрират, че към 10% от отговорността за положението на публичното здраве се пада на съответната здравна система, 40% - на персоналното държание към личното здраве, и останалите са стопански фактори: положението на страната, околна среда, приемственост и други фактори. Така излиза, че над 80% от здравето директно зависят от икономическото положение на страната и персоналното отношение на хората към тяхното лично здраве. А се чудим за какво всяка година наливаме от ден на ден пари в здравната система, само че публичното здраве не се усъвършенства. Само 38% от жителите посещават профилактичен обзор, като огромна част от тях са деца. Да, а на втория етаж в Народното събрание не се вижда от тютюнев пушек. Народните избраници са репрезентативна извадка за положението на обществото и това е единствено за тютюнопушенето. Като прибавите и храненето, застоялия живот, неналичието на всевъзможен тип спорт при огромна част от популацията, прибавите напрежението, кристализира въпросът по какъв начин се лекуват следствията на публично равнище. Представяте ли си, в случай че има един дежурен контрольор от РЗИ за няколко месеца в Народно заседание, какви триумфи ще се реализира? Как го виждате със относително скромния бюджет на здравното министерство? Не са нужни доста пари. Трябва да се вкара това, за което приказваме от дълго време - здравно обучение в учебните заведения. Обаче като резистентен предмет, не като разхвърляни тематики в разнообразни предмети. Има сравнителни отчети по другите възрастови групи и критерии на Световната здравна организация, които не са в интерес на България и никой не реагира на това. Ето това са част от проблемите, които съгласно мен би трябвало да стоят пред едно Министерство на здравето. Преди няколко дни един доктор загатна, че с сътрудниците му споделят, че времето за лекуване е равно на времето за очакване да се стигне до лекуване. Но когато се стигне до лекуване, незабавно изниква въпросът, че пациентите заплащат здравни вноски, а когато се разболеят, би трябвало и да доплащат от джоба си, по какъв начин ще решите този проблем? Вече преглеждаме структурата на доплащанията. Те идват от простичкия факт, че себестойността на медицинските услуги непрестанно нараства при непокътнати приходи в здравната каса. Някой би трябвало да доплати разликата - доплаща я популацията. Най-простият отговор на това е увеличение на вноската от 8 на 12%, колкото е, да кажем, приблизително в европейските страни. Само че този въпрос е дискутиран неведнъж и общото мнение, с което съм изцяло склонен, е, че преди да се усъвършенства системата с наличните запаси, не може да се приказва за увеличение на вноската. Въпросът с доплащането значи, че нашата система от позиция на стандартите на Световната банка е система вид " нерегламентиран копеймънт ". Същото е и с листите на чакащите. И това са все неща, които министерството може да взема решение. Ние работим по разбор на доплащането и хрумвания по какъв начин да бъде понижено. Въпросът е с какво време разполагаме, с цел да ги решим, и дали идващият на това място ще схване тези хрумвания. Когато одобрих тази служба, си дадох обещание, че всички планове, които са стартирани, ще ги доправям. Разбира се, не безрезервно. Служебният здравен министър взе решението Националната детска болница да бъде в Горна баня, без да го съгласува с никого. Когато встъпих в служба, се срещнах с развиването на този план и взех решение, че има някаква опция да се премисли още веднъж местоположението му. Разговарях с разнообразни специалисти, които да поканя да вземат участие в публичния съвет за болничното заведение, който ще основа със заповед тези дни. Разбрах, че няма обосновка за какво болничното заведение би трябвало да бъде тъкмо в Горна баня. След една среща с управлението взехме решение да създадем преоценка на всичко и да проверим какви са опциите. Нещо като SWOT разбор на мощните и слабите страни. Резултатът от него, той е напълно свеж, е, че в действителност нещата надалеч не са толкоз розови, което във всички случаи ще удължи плана. А тъкмо това аз желая да не се случи. Мислех, че той ще се форсира, в случай че проучвам опцията да намерим място сегашната педиатрична болница да се помести в постройката на " Лозенец " да вземем за пример. Това изследване по какъв начин да се форсира градежът и да имаме по-скоро Национална детска болница беше интерпретирано по най-различен метод, в това число и от хора, които не познавам, а оповестяват, че " министърът е решил да смени местоположението на детската болница ". Категорично декларирам, че е взето дефинитивно решение, че болничното заведение ще се строи в Горна баня с всички плюсове и минуси. Същото ще бъде и с хеликоптерите, въздушната незабавна помощ, където се оказа, че желанията да имаме незабавна помощ по въздуха незабавно са виртуални. Оказа се, че нямаме контракт, имаме положителни планове и в този смисъл нещата би трябвало да се поправят. С остойностяването на труда на медиците ще продължите ли? Остойностяването на труда на медиците е тематика от 2000 година и стои в дилемите на Българския лекарски и Българския зъболекарски съюз. Те са хората, които би трябвало да кажат " толкоз коства нашият труд ". Ако не могат да го кажат, медицинският труд ще се явява % или съответствие в границите на цената на една клинична пътека. Понеже приказваме за клинични пътеки, да отворя и тази тематика. Клиничните пътеки са един доста ригиден инструмент за финансиране. От 1992-1993 година до момента има три-четири съществени провалили се опита да се вкара системата на диагностично обвързваните групи в болничната помощ и точковата система. Като комбиниране от доста фактори имаме тази система на болнично финансиране, учредена на диагнози.
Според мен това, което би трябвало да се направи, е тези клинични пътеки да бъдат снабдени с коефициенти за тежест и коморбидност и към клиничните пътеки да изработим коефициенти за тежко протичане. Една нозологична единица дава затруднение в границите на боледуването, което постанова повече средства, а цената на клиничната пътека сега е една и съща и лечебните заведения са принудени да вършат преразпределение на средства от по-леко протекли случаи по дадена клинична пътека към други, които изискват повече запас. С въвеждане на такива коефициенти и с надзор, несъмнено, ще може да се изсветли този развой и да се сътвори някакъв правилник.
Реклама
Другият значим миг е коефициентът за коморбидност, или за съпътстващи болести. Много постоянно болните влизат в болничното заведение със съпътстващи хронични болести, които също изискват лекуване. Те обаче не са планувани за възнаграждение в клиничната пътека и по този начин болничното заведение се затруднява, като лекува тежко заболели. Организираме работна група, която да стартира да работи по тези въпроси дружно със здравната каса, здравни икономисти и финансисти. За мен това е първият метод да се реализира някаква еластичност на клиничните пътеки.
Според изчисленията на министерството 20-30% от клиничните пътеки са свързани с диагностика, при която пациентите пролежават най-малко 3 дни по каса, с цел да им създадат скенер, ядрено-магнитен резонанс или колоноскопия. Как ще решите този въпрос? Всичко това води до деформиране на философията на клиничните пътеки. Защото клиничната пътека би трябвало да бъде процедура за диагностика и лекуване, и да включва в това и нужните запаси, които би трябвало да имат лечебните заведения. Имаме спор по този въпрос с сътрудниците. Установено е, че доста огромна част от плановите диагностични процедури, които в този момент се вършат в болнични условия, би трябвало да се вършат в извънболнична помощ. В Западна Европа е по този начин и по тази причина и лечебните заведения са по-малко, тъй като там се концентрират тежката диагностична техника и оперативно лекуване, само че на високо равнище. В Холандия, има огромни лабораторни центрове, които обслужват цели региони от общопрактикуващи лекари и експерти от извънболнична помощ и хората не влизат изобщо в лечебните заведения, с цел да си вършат проучвания.
Затова се основават тези процедури, които да заплащат отново на лечебните заведения за тази диагностична активност. Трябва да има пътеки за извънболнична помощ, да го назовем по този начин. Освен това няма пътеки за палиативни грижи. Има пътеки за долекуване, обаче са доста едва остойностени. И тук въпросът е за идната година, за идващия бюджет да се мисли точно за тях. Да може да се направи една по-добра съразмерност и да се ангажират лечебни заведения, които имат претенцията, че са за интензивно лекуване, а в действителност не правят никакви такива действия, изключително дребните общински лечебни заведения. То така и така тъкмо това вършат - дълготрайно лечение, долекуване, палиативни грижи. Да, обаче не получават задоволително пари и някои от тях едвам устоят. Общините не ги финансират задоволително Добре. За заплатите казахте, че остойностяването е задача на БЛС. Като казахме заплатите, има нещо, което желая да кажа. Случаят " Иван Костов ", не е оня Иван Костов, а този, актуалният Иван Костов. Директорът на Майчин дом ли? На " Майчин дом " Иван Костов, което стана към този момент нарицателно за жалост, тъй като той е един доста добър експерт, само че излезе информация, че приходът му е прекомерно висок за няколко години. Ако във всички държавни лечебни заведения се вкара методика за систематизиране на ДМС (допълнително материално стимулиране), доходи от разнообразни действия в болничното заведение, в това число тези от ДКЦ-то там, където има като дъщерно сдружение, тогава нещата може би ще придобият малко по-справедлив тип.
Аз взех решение да изчакам всички инспекции, ще прочета всичко и ще си взема решение, само че въз основа на всичко, което съм видял, в случай че този човек няма доказуеми злоупотреби, същински престъпления, аз няма да имам учредения да го махна. Това, което ми се желае да трансформира е стилът на работа, тъй като финансовото положение на болничното заведение е положително и там спорът е междуличностен.
Реклама
Поне за случая " Майчин дом " аз считам това да му го предложа и чакам, че ще има такава методика. Ако това стане норма за всички лечебни заведения с държавно присъединяване и национални центрове, тези, които също са на наше послушание, ще бъде добре. Между другото, в Народното събрание непрестанно има офанзиви за това, че лечебните заведения не са стигнали равнищата на заплати по груповия трудов контракт.
Когато приказваме за частните лечебни заведения, ние знаем ли какъв брой са заплатите в частните лечебни заведения? Досещаме се единствено, тъй като те изсмукват човешкия запас от държавните лечебни заведения. Там, където се появи частна болница, лекарите отиват да работят в нея. Какво значи това? Че евентуално заплатите са по-високи, евентуално частният бизнесмен може да се оправи по-добре с мениджмънта на лечебните заведения. Очевидно е по този начин. Няма нито една банкрутирала частна болница. Има директори-емблеми на едно събитие, което в " Капитал " назоваваме здравен феодализъм - управлявали десетки години, без никакъв надзор, хора, които са по-силни от всеки екип на министерството, лекарския съюз, здравната каса и ИАМН, тъй като по този начин им е било разрешено от политиците. И последно стигнахме до там да им диктуват кой шеф на НЗОК да изберат. Как ще се справите с това, тъй като тези шефове са в основата на това медиците да получават по-малко от касиерка в хипермаркет, а заплатите и ДМС да се разпределят безпринципно? В огромните национални центрове това се следи на всички места и това е в действителност грозна картина. Вижте, този феодализъм е рожба на балкански нрав, на балканска просвета на замогване, която прескача всевъзможни морални граници. Просто нямат вътрешни задръжки тези хора и образци колкото желаете в това отношение. Аз не желая да влизам в конкретика и няма потребност да загатваме имена. Защото, когато някой застане на висок пост в държавната работа, той със своята в десетки пъти по-малка заплата спрямо един подобен здравен феодал, се чака да го управлява. И в случай че той каже " дай да се разберем, има метод ", и се схващат. Това е мое съмнение, единствено допускам, не го настоявам. Но с цел да съществува тази сграда, явно става по този начин на всевъзможни равнища в институциите. Ако ти имаш властта, която ти е дадена, то би трябвало да можеш да я употребиш в полза на обществото. И още нещо следя - системата е структурирана по този начин, че даже и да пристигна човек, който би желал да си упражни на 100% властта, би трябвало да премине през голям брой законодателни спънки. Ето в този момент имаме съответен проблем, където би трябвало да се махне индивида, от стотици места имаме сигнали против него и не можем заради законови спънки, които би трябвало да преодолеем. Това би било сигнал към системата, тъй като се основава чувството за цялостната липса на страна. Да, тъкмо по този начин. Мислите ли, че е мотив, че лечебните заведения са независими търговски сдружения, а принципалът няма роля. В енергетиката също са независими, само че извършват държавна политика? Много прекрасен мотив. Управлението не е проблем на комерсиалното право, на комерсиалното сдружение. Защо в частните лечебни заведения това не се получава? Много просто, тъй като притежателят на болничното заведение знае, че въпреки всичко може да банкрутира. Държавна болница банкрутирала няма. Най-зле да е, някой ще я поддържа. И аз това ще върша. Аз отново ще ги поддържам. Защо? Защото има структуроопределящи лечебни заведения, които фактически са гръбнакът на опазването на здравето, не, тъй като оферират най-хубави медицински услуги, а са сложени в инфраструктурата, обслужват здравни региони, имат отношение към достъпа, към популацията. Локацията също им е такава, че в действителност не престават да бъдат структуроопределящи. Там работят експерти, които са градили през годините. И в този момент какво би трябвало да се направи? За частната болница нищо не мога да направя, с изключение на примерно да спра разрешението й, в случай че, да кажем, прави нарушавания. Но това, което мисля и което може би би трябвало да го изговорим и с сътрудниците, е да създадем едни публично-частни партньорства, тъй като явно единствено наливането на пари и промяната на управлението не са задоволителни. Нещо би трябвало да се направи по този начин, че някои лечебни заведения да съществуват като конгломерати от частни, държавни, общински лечебни заведения, тъй като от позиция на финансовия орган, на касата, те са идентични и няма никакво значение каква е собствеността, тъй като цените на клиничните пътеки са едни и същи. И не е правилно това, което отляво приказва опозицията, че частните лечебни заведения си избирали клинични пътеки. Нищо не си избират, просто отварят пазара колкото може повече, подписват контракти за колкото може повече бройки клинични пътеки, работят, печелят и т. н. Ето една от лечебните заведения разкрива и незабавна помощ. Защо незабавна помощ, която не се заплаща? Защото по този начин се борят за пациенти. Казахте, че ще подготвите методика за по-справедливо възнаграждение на медиците. Мислите ли за мандатност на шефовете на лечебни заведения? Ще вършиме ли промени в ръководството и контрола на държавната благосъстоятелност? Хубаво е да се намерения за мандатност на шефовете, откакто президентът има два мандата, за какво не се намерения и за мандатите на шефовете. Логично е. В последна сметка управлението на министерството би трябвало да каже ще вършим ли промени, какви, ще вкарваме ли такива методики, или не.
По-големите проблеми в междинния ешелон са свързани с това, че очевидно не си правят работата задоволително добре. Значи, да вземем медицинския контрол. Аз имам усещане, че е много беззъб. Това е една от многото ми първи задания. Ръководството ми се показа, в този момент ще приказваме съответно по какъв начин работят, какви са им критериите, за какво дават на всички, които изискат, позволение за здравна активност, въз основа на каква здравна карта, на колко лечебни заведения. Защото в този момент съм заставен да разписвам нови и нови медицински действия, с които договорни сътрудници на здравната каса желаят да уголемяват активността си. И си давам сметка, че в случай че не ги разписвам, ще ме осъдят, тъй като законът е по този начин изработен, че да би трябвало да подпиша и всичко върви в посока на това да се уголемява болничната помощ.
Интервюто взе Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ