Майкъл Игнатиеф: Всеки "успех" на Путин в Украйна би бил маскиране на провала
Визитка Майкъл Игнатиеф е роден в Канада, учи в Университета на Торонто, а след това приключва и " Харвард ". Преподавател, публицист и някогашен политик. Правнук е на съветския посланик граф Игнатиев. До юли 2021 година е ректор на Централноевропейския университет в Будапеща, сега е професор в историческия факултет. Неговите книги, пиеси, публикации и есета непрестанно се връщат към няколко повтарящи се тематики: човешките права и ориста на моралния универсализъм в свят на воюващи ценности; либерализмът като политическа доктрина, процедура и метод на живот; борбата за поддържане на демократичните свободи. Последната му книга " On Consolation " (2021) размишлява върху опитите ни да приемем екзистенциалните тествания на живота - гибел, загуба, покруса - по какъв начин съумяваме все пак да живеем с вяра. Проф. Игнатиеф изнесе в София лекция на тематика " Историята, която ни докара дотук ", част от поредицата " Мемориални лекции Джу " на Центъра за демократични тактики. Томас Фридмън споделя, че седемте най-опасни думи в публицистиката са " светът към този момент в никакъв случай няма да бъде същият ". Но дали спорът в Украйна не е миг, който в действителност ще промени света, с който сме привикнали от десетилетия?
Войната в Украйна разруши нашите илюзии, само че това не значи безусловно, че е трансформирала света. България към момента е тук, където е от епохи, приказва своя език, води своите борби, избира своята ориентировка. Има фундаменти, които не се трансформират.
Що се отнася до илюзиите, че Русия може да бъде включена в интернационалния юридически и търговски ред, те завършиха. И това е потрес. Когато споделяме, че светът няма да бъде същият, в действителност споделяме, че не знаем накъде отива светът. Не че не може след войната да наподобява по този начин, както в този момент, само че сега не знаем по какъв начин ще стигнем до такава степен. Ще ви дам образец - след събитията в Будапеща през 1956 и в Прага 1968 година никой не би предсказал, че през 1975 година ще имаме Заключителния акт от Хелзинки (документ, който поставя нови правила на интернационалното съдействие и урежда редица основни съглашения сред Изтока и Запада - бел. ред.). Мислехме, че с тези две свои дейности Съюз на съветските социалистически републики се самоизключва от интернационалния ред, само че седем години по-късно той подписа съглашение, което го върна в него. Така че сега просто не знаем и това е плашещото.
Реклама Какъв е залогът в Украйна? Това борба сред разнообразни визии за света ли е - едната, съгласно която огромните страни дефинират бъдещето на дребните, и другата, която подсигурява правото на избор?
Ще изтъквам Тукидид: " Силните вършат каквото желаят, а слабите вършат каквото би трябвало ". Какво друго е украинската идея, в случай че не стремежът на една дребна нация - една от слабите съгласно Тукидид - да отбрани правото си на независимост, да твори личното си бъдеще, както го прави една велика мощ. Това е най-старата борба в историята, в този момент просто се повтаря още веднъж. В един постимпериалистически свят, в който имаме 195 хипотетично самоуправляващи се страни, това е борба за последния империализъм. И е борба, която споделя, че Русия няма правото да дефинира свободния избор на украинския народ. Точка. Това е залогът. Важно за всички е правилото всяка страна да има правото да дефинира своето бъдеще да бъде спазван. Путин срамно го нарушава в Украйна. Ако Украйна изгуби правото да избира своя път, правото на България да избира своя път ще бъде заложено на карта.
Владимир Путин няма да постави завършек на войната, без да е постигнал нещо, което може да показа като победа. Какво би могло да значи триумф за Русия в този спор?
Знаем, че Путин дефинира триумфа като цялостно заличаване на украинската страна. Не би струпал толкоз войски и не би атакувал Киев, в случай че не вярваше, че може да събори държавното управление. Но не съумя. Така че всеки " триумф " би бил маскиране на неуспеха. Може да се задоволи с Донецка и Луганска област, с Мариупол и със сухопътен кулоар към Крим и да каже " Достатъчно ". Но е ясно, че той няма да спре там. Путин желае цяла Украйна и няма да се откаже, до момента в който не я получи. Ако не може да направи това в този момент, ще чака и ще го направи по-късно. Но няма метод безпределно да прикрива степента на неуспеха си - следствията за съветската стопанска система, за съветската войска, за съветския хайлайф. Путин може да разгласи за победа каквото си пожелае, само че това е злополука за него.
Какъв е най-вероятният сюжет за привършване на спора в Украйна?
Тази война тече към този момент от осем години. И умерено може да продължава още най-малко толкоз. Вероятно ще има помирение, което да завърши на интервенцията в Донбас. Но никой няма да си мисли, че това е краят. Не мога да си показва Украйна да одобри да бъде за непрекъснато половината от себе си. Да одобри да изгуби огромна част от черноморското си крайбрежие. Да одобри, че Мариупол в никакъв случай повече няма да бъде част от нея. Това би било мъчителна рана, която ще сътвори непрестанен casus belli. И ще сме очевидци на безконечен спор сред Русия и Украйна.
Като разследване Украйна няма да влезе в НАТО и няма да получи незабавно участие в Европейски Съюз, само че армията й ще бъде превъоръжена от НАТО, а страната ще бъде възобновена от Европейски Съюз. Ето за какво дейностите на Путин са полуда. Той в действителност подсигурява това, което се пробва да предотврати. Европейски Съюз ще похарчи стотици милиони евро, с цел да помогне на Украйна да се възвърне, а НАТО ще й изпраща оръжия. Точно това ще се случи с всички произлизащи от него опасности. Дори да има промяна на режима в Русия, на нея ще й е мъчно да се откаже от добитите украински територии. Не мога да видя вероятен компромис. Виждам единствено непрекъснат casus belli на няколкостотин километра от България.
Реклама Какви ще са следствията за Европа от тази война?
Чуваме горди изказвания по какъв начин Европейски Съюз преоткрива себе си, по какъв начин НАТО преоткрива себе си. Но до момента в който Путин е на власт и до момента в който съветският режим е подобен, какъвто е, несъмнено има опасност за сигурността на Европа по цялото продължение на източната й граница от Финландия чак до Черно море. Така че Европейски Съюз ще би трябвало да харчи доста повече за въоръжаване и ще би трябвало да похарчи доста за възобновяване на Украйна. И това ще провокира вътрешно напрежение в европейските страни, хората ще питат за какво би трябвало да им е по-студено през зимата, за какво сметките им порастват.
В геостратегическо отношение, както показва Иван Кръстев, въпросът е дали проблемите в Европа ще доведат до това центърът на световната мощ да се измести още повече към Китай, дали ще се ускори съюзът сред Китай и Русия и дали те ще съумеят да привлекат и Индия в своята орбита. Усещането е, че пластовете се разместват.
Проблемът на демократичните демокрации е, че отвореното общество е общество, което непрекъснато се саморазкъсва, поляризира, трови се от самооценка. Съединени американски щати минават през най-лошата фаза на това, откогато се помня. Европа също. Но в случай че зададем друг въпрос - кои общества са водещи в науката, в нововъведенията, в технологиите, които ще образуват нашето бъдеще. Отговорът е Европа и Съединени американски щати. И това не е идеология. Имам поради способността на Съединени американски щати и Европа да изобретяват себе си отначало, тъй като са свободни общества. Не съм прочувствен във връзка на свободните общества, те си имат своите проблеми. Но е неуместно да залагате против тях.
Нашето предизвикателство не е да стоим и да си мислим: " О, смут, центърът на гравитация на света се мести на изток, Китай е толкоз огромен и мощен. " Просто би трябвало да създадем това, което е споделил Волтер - да обработваме своята градина. Да се фокусираме по какъв начин да създадем нашите демократични общества по-честни, по-малко корумпирани, с най-хубавите вероятни просветителни системи. Това е нещото, което има значение. Всичко останало е идеология.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Енергетика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори Реклама Казвате, че до момента в който Путин ръководи в Русия, Европа не може да се усеща сигурна. Как би могъл да завърши този режим и дали войната в Украйна форсира края му?
Ако Путин загуби в Донбас, дните му са преброени. Ако " завоюва ", ще оцелее. Но е мъчно за него, това е началото на края. Не съм сигурен, че този край ще пристигна скоро. Но Путин към този момент е интернационален парий, той е отвън закона, изолиран. И би трябвало да остане подобен. Няма път обратно за него - не може да се срещате с него, да говорите с него, да го каните на посещаване в столицата си, да вършиме покупко-продажби с него. Ако се върнем към образеца от началото на диалога, през 1968 година Брежнев прати танкове в Прага, през 1975 година имахме Заключителния акт от Хелзинки и Съюз на съветските социалистически републики беше признат назад в интернационалния ред. Това няма да се случи в този момент. И би трябвало да сме наясно, че това е амбивалентен резултат. Всички желаеме още веднъж да има Хелзинки, само че в този момент няма да има и това е проблем и за двете страни. Остракирането на популярен водач на велика страна е морално, политически и стратегически нужно, само че ще има последици и би трябвало да сме наясно с това.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светломира Гюрова
Войната в Украйна разруши нашите илюзии, само че това не значи безусловно, че е трансформирала света. България към момента е тук, където е от епохи, приказва своя език, води своите борби, избира своята ориентировка. Има фундаменти, които не се трансформират.
Що се отнася до илюзиите, че Русия може да бъде включена в интернационалния юридически и търговски ред, те завършиха. И това е потрес. Когато споделяме, че светът няма да бъде същият, в действителност споделяме, че не знаем накъде отива светът. Не че не може след войната да наподобява по този начин, както в този момент, само че сега не знаем по какъв начин ще стигнем до такава степен. Ще ви дам образец - след събитията в Будапеща през 1956 и в Прага 1968 година никой не би предсказал, че през 1975 година ще имаме Заключителния акт от Хелзинки (документ, който поставя нови правила на интернационалното съдействие и урежда редица основни съглашения сред Изтока и Запада - бел. ред.). Мислехме, че с тези две свои дейности Съюз на съветските социалистически републики се самоизключва от интернационалния ред, само че седем години по-късно той подписа съглашение, което го върна в него. Така че сега просто не знаем и това е плашещото.
Реклама Какъв е залогът в Украйна? Това борба сред разнообразни визии за света ли е - едната, съгласно която огромните страни дефинират бъдещето на дребните, и другата, която подсигурява правото на избор?
Ще изтъквам Тукидид: " Силните вършат каквото желаят, а слабите вършат каквото би трябвало ". Какво друго е украинската идея, в случай че не стремежът на една дребна нация - една от слабите съгласно Тукидид - да отбрани правото си на независимост, да твори личното си бъдеще, както го прави една велика мощ. Това е най-старата борба в историята, в този момент просто се повтаря още веднъж. В един постимпериалистически свят, в който имаме 195 хипотетично самоуправляващи се страни, това е борба за последния империализъм. И е борба, която споделя, че Русия няма правото да дефинира свободния избор на украинския народ. Точка. Това е залогът. Важно за всички е правилото всяка страна да има правото да дефинира своето бъдеще да бъде спазван. Путин срамно го нарушава в Украйна. Ако Украйна изгуби правото да избира своя път, правото на България да избира своя път ще бъде заложено на карта.
Владимир Путин няма да постави завършек на войната, без да е постигнал нещо, което може да показа като победа. Какво би могло да значи триумф за Русия в този спор?
Знаем, че Путин дефинира триумфа като цялостно заличаване на украинската страна. Не би струпал толкоз войски и не би атакувал Киев, в случай че не вярваше, че може да събори държавното управление. Но не съумя. Така че всеки " триумф " би бил маскиране на неуспеха. Може да се задоволи с Донецка и Луганска област, с Мариупол и със сухопътен кулоар към Крим и да каже " Достатъчно ". Но е ясно, че той няма да спре там. Путин желае цяла Украйна и няма да се откаже, до момента в който не я получи. Ако не може да направи това в този момент, ще чака и ще го направи по-късно. Но няма метод безпределно да прикрива степента на неуспеха си - следствията за съветската стопанска система, за съветската войска, за съветския хайлайф. Путин може да разгласи за победа каквото си пожелае, само че това е злополука за него.
Какъв е най-вероятният сюжет за привършване на спора в Украйна?
Тази война тече към този момент от осем години. И умерено може да продължава още най-малко толкоз. Вероятно ще има помирение, което да завърши на интервенцията в Донбас. Но никой няма да си мисли, че това е краят. Не мога да си показва Украйна да одобри да бъде за непрекъснато половината от себе си. Да одобри да изгуби огромна част от черноморското си крайбрежие. Да одобри, че Мариупол в никакъв случай повече няма да бъде част от нея. Това би било мъчителна рана, която ще сътвори непрестанен casus belli. И ще сме очевидци на безконечен спор сред Русия и Украйна.
Като разследване Украйна няма да влезе в НАТО и няма да получи незабавно участие в Европейски Съюз, само че армията й ще бъде превъоръжена от НАТО, а страната ще бъде възобновена от Европейски Съюз. Ето за какво дейностите на Путин са полуда. Той в действителност подсигурява това, което се пробва да предотврати. Европейски Съюз ще похарчи стотици милиони евро, с цел да помогне на Украйна да се възвърне, а НАТО ще й изпраща оръжия. Точно това ще се случи с всички произлизащи от него опасности. Дори да има промяна на режима в Русия, на нея ще й е мъчно да се откаже от добитите украински територии. Не мога да видя вероятен компромис. Виждам единствено непрекъснат casus belli на няколкостотин километра от България.
Реклама Какви ще са следствията за Европа от тази война?
Чуваме горди изказвания по какъв начин Европейски Съюз преоткрива себе си, по какъв начин НАТО преоткрива себе си. Но до момента в който Путин е на власт и до момента в който съветският режим е подобен, какъвто е, несъмнено има опасност за сигурността на Европа по цялото продължение на източната й граница от Финландия чак до Черно море. Така че Европейски Съюз ще би трябвало да харчи доста повече за въоръжаване и ще би трябвало да похарчи доста за възобновяване на Украйна. И това ще провокира вътрешно напрежение в европейските страни, хората ще питат за какво би трябвало да им е по-студено през зимата, за какво сметките им порастват.
В геостратегическо отношение, както показва Иван Кръстев, въпросът е дали проблемите в Европа ще доведат до това центърът на световната мощ да се измести още повече към Китай, дали ще се ускори съюзът сред Китай и Русия и дали те ще съумеят да привлекат и Индия в своята орбита. Усещането е, че пластовете се разместват.
Проблемът на демократичните демокрации е, че отвореното общество е общество, което непрекъснато се саморазкъсва, поляризира, трови се от самооценка. Съединени американски щати минават през най-лошата фаза на това, откогато се помня. Европа също. Но в случай че зададем друг въпрос - кои общества са водещи в науката, в нововъведенията, в технологиите, които ще образуват нашето бъдеще. Отговорът е Европа и Съединени американски щати. И това не е идеология. Имам поради способността на Съединени американски щати и Европа да изобретяват себе си отначало, тъй като са свободни общества. Не съм прочувствен във връзка на свободните общества, те си имат своите проблеми. Но е неуместно да залагате против тях.
Нашето предизвикателство не е да стоим и да си мислим: " О, смут, центърът на гравитация на света се мести на изток, Китай е толкоз огромен и мощен. " Просто би трябвало да създадем това, което е споделил Волтер - да обработваме своята градина. Да се фокусираме по какъв начин да създадем нашите демократични общества по-честни, по-малко корумпирани, с най-хубавите вероятни просветителни системи. Това е нещото, което има значение. Всичко останало е идеология.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Енергетика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори Реклама Казвате, че до момента в който Путин ръководи в Русия, Европа не може да се усеща сигурна. Как би могъл да завърши този режим и дали войната в Украйна форсира края му?
Ако Путин загуби в Донбас, дните му са преброени. Ако " завоюва ", ще оцелее. Но е мъчно за него, това е началото на края. Не съм сигурен, че този край ще пристигна скоро. Но Путин към този момент е интернационален парий, той е отвън закона, изолиран. И би трябвало да остане подобен. Няма път обратно за него - не може да се срещате с него, да говорите с него, да го каните на посещаване в столицата си, да вършиме покупко-продажби с него. Ако се върнем към образеца от началото на диалога, през 1968 година Брежнев прати танкове в Прага, през 1975 година имахме Заключителния акт от Хелзинки и Съюз на съветските социалистически републики беше признат назад в интернационалния ред. Това няма да се случи в този момент. И би трябвало да сме наясно, че това е амбивалентен резултат. Всички желаеме още веднъж да има Хелзинки, само че в този момент няма да има и това е проблем и за двете страни. Остракирането на популярен водач на велика страна е морално, политически и стратегически нужно, само че ще има последици и би трябвало да сме наясно с това.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ