ЕИБ не само увеличава подкрепата си за зеления преход, но и помага за успеха на инвестициите
Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова и останалите участници в полемиката " Финансиране на зелената промяна в района на Централна и Източна Европа "
Снимка: Иван Коловос
По думите на вицепрезидента на Европейска инвестиционна банка са налични единствено половината от технологиите, които ни трябват - останалите са или в разработка, или в тестова фаза. " Именно по тази причина най-големият приоритет за всички в обществения и частния бранш и нас - финансиращите институции, е да обърнем фокуса към нововъведенията и технологиите, с цел да може това да се случи ".
Тази нужда, съгласно Павлова, от ден на ден се осъзнава. Забелязва го освен по това, което Европейска инвестиционна банка прави като финансираща институция за нововъведения, цифровизация и поддръжка, а и по последните начинания, оповестени от Европейска комисия.
" Това от ден на ден се осъзнава като нужда, само че Европа не би трябвало да изостава. Европа има неповторима опция. И, в случай че я съпоставим със Съединени американски щати и с Азия, не сме наложително най-решителни в бърза инвестиция в обещаващи започващи компании. А даже да го създадем, казусът, който имаме на континента, е, че сега, в който тези компании могат да наберат запас и инвестицията да порасне, няма задоволително бързи налични капитали за към този момент назряващи, разрастващи се вложения. И всички иноватори отиват най-често в Америка ".
" Затова ние би трябвало да ги задържим в Европа ", безапелационна е Павлова. А с цел да стане това, Европейска инвестиционна банка работи по няколко начинания.
Една такава самодейност е Europe Scale-up Initiative, оповестена от президента Еманюел Макрон по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз. " За да се осъществя тази самодейност, през нашия създадохме . Вече имаме събрани 3,75 милиарда евро, с които да влагаме най-малко в 15 огромни фонда, които от своя страна да поддържат започващите компании, и по този начин европейските иноватори да се разрастват ", обясни вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка.
През юни излезе и предлагането на Европейска комисия за проверката на многогодишната финансова рамка. Зад абревиатурата STEP - новото название на т.нар. стои една самодейност, по която още веднъж Европейска инвестиционна банка ще бъде основен състезател. И тук целите са вложения в deep tech - " във всичко, което е належащо, с цел да може да имаме нововъведения, с цел да може да подкрепим Зеления преход ", акцентира Павлова.
" Като финансираща институция това, с което сме по-специални и неповторими като благоприятни условия отвън вложенията, директното финансиране, финансирането посредством нашите финансови медиатори и принадлежности за equity и quasi-equity, е, че предоставяме безплатна финансова техническа помощ за подготовка на планове, на тактики, разбори и прочие. Например, по линия на стратегия ELENA - за енергийна успеваемост, по линия на JASPERS - за инфраструктура, по линия на Target - за зелени нововъведения. Така че, имаме нужните принадлежности, или както ние го назоваваме lending, blending, advisory - да предоставяме и заеми, и смесено финансиране с грантове и, несъмнено, да дадем консултантска помощ, с цел да могат да се случват вложенията и те да са финансово постоянни ".
Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова
Снимка: Иван Коловос
Павлова загатна и три детайла от годишното капиталово изследване, което Европейска инвестиционна банка прави, сравнявайки европейския бизнес с американския. Тя посочи по-конкретно изводите за Централна Източна Европа:
имаме повишаване с 10% на компаниите, които са подготвени, осъзнават и влагат в зелени вложения, декарбонизация и така нататък т.е. осъзнаваме, че измененията на климата са значими. За страдание обаче това са единствено 55% от компаниите в Европа. Най-много инфраструктурният бранш регистрира тази необходимост; фирмите от Румъния и Хърватска са доста по-готови и с ясно осъзнаване за вложения в бранша, до момента в който Латвия и България се подреждат доста по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал нуждата от тези инвестиции; продуктивните вложения в Европа са с 2% от Брутният вътрешен продукт по-малко, в сравнение с в Съединени американски щати. Това е голям размер средства, които са пропуснати изгоди, а това е една огромна опция за бизнеса, изключително в Централна Източна Европа, уточни Павлова.
Според изследването на Европейска инвестиционна банка бизнесът показва три аргументи и проблеми за по-малко вложения:
несигурност - политическа, икономическа, финансова, войната в Украйна. Затова е доста значима ролята на политиците, на тези, които дават решенията, да не отстъпват от целите и от техните ангажименти;
неналичието на квалифицирана работна ръка нараства като проблем и той става голям. Целенасочените вложения в това са сериозно важни;
високите енергийни цени - по принцип в района на ЦИЕ имаме доста по-енергоемко произвеждане, индустрия и стопанска система, по тази причина са основни вложенията в декарбонизация. България и някои други страни от ЦИЕ не се възползват задоволително от вложенията. Пари и средства има и през финансовите институции, и по линия на REPowerEU, по линия на Плана за Възстановяване и Устойчивост, на за Справедлив преход.
" Все още не сме там, където би трябвало. България окончателно изгуби парите по Механизма за обективен преход през 2022-ра, а тази година още веднъж са под риск, тъй като България още няма проекти. Ние също сме главен финансиращ орган по този проект, само че прогрес няма. Радвам се, че след 2 години, в които нямаше никакви планове, към този момент имаме първите такива по . Започваме с вложения в електропреносната мрежа, тъй като в случай че желаеме да присъединим ВЕИ-тата, без мрежа за присъединение вложенията нямат никакъв късмет ", акцентира Павлова.
Други благоприятни условия, които изброи тя, са InvestEU и Европейския иновационен съвет, по които Европейската капиталова банка също е сътрудник за реализацията им.
По думите на Павлова частният бранш и частната самодейност са тези, които би трябвало да бъдат подкрепяни. " Потенциалът е огромен, опциите са огромни, въпросът е да имаме готовност на обществения и частния бранш и всички нас, които го поддържаме ".
Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова и останалите участници в полемиката " Финансиране на зелената промяна в района на Централна и Източна Европа "
Снимка: Иван Коловос
Визитка
Лиляна Павлова е първият представител на България в Управителния комитет на Европейската капиталова банка (ЕИБ), на която е вицепрезидент и член на УС от 1 ноември 2019 г.
Областите, в които вицепрезидентът Павлова упражнява контрол, включват кохезионната политика, финансиране на икономическото и общественото доближаване, съвещания, Съвместна помощ за поддръжка на планове в европейските райони (JASPERS) и Европейски консултантски център по капиталови въпроси (ЕКЦИВ), Съвместна европейска поддръжка за устойчиви вложения в градските зони (JESSICA), ИТ и ръководство на данни, Стратегия за района на р. Дунав, интервенции по финансиране в България, Кипър, Словакия, Словения, Чехия, Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) и Турция. Вицепрезидентът Павлова дава отговор и за връзките с " Виенската самодейност " и с Черноморската банка за търговия и развиване (ЧБТР).
Преди това Лиляна Павлова е заемала редица държавни длъжности както в държавното управление, по този начин и в Народното събрание. Тя е била част от българското държавно управление от 2009 година насам, като заместник-министър, два мандата като министър на районното развиване и благоустройството (2011-2013 година и 2014-2017 г.) и е първата жена, заемала този пост в България. Министър на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Снимка: Иван Коловос
По думите на вицепрезидента на Европейска инвестиционна банка са налични единствено половината от технологиите, които ни трябват - останалите са или в разработка, или в тестова фаза. " Именно по тази причина най-големият приоритет за всички в обществения и частния бранш и нас - финансиращите институции, е да обърнем фокуса към нововъведенията и технологиите, с цел да може това да се случи ".
Тази нужда, съгласно Павлова, от ден на ден се осъзнава. Забелязва го освен по това, което Европейска инвестиционна банка прави като финансираща институция за нововъведения, цифровизация и поддръжка, а и по последните начинания, оповестени от Европейска комисия.
" Това от ден на ден се осъзнава като нужда, само че Европа не би трябвало да изостава. Европа има неповторима опция. И, в случай че я съпоставим със Съединени американски щати и с Азия, не сме наложително най-решителни в бърза инвестиция в обещаващи започващи компании. А даже да го създадем, казусът, който имаме на континента, е, че сега, в който тези компании могат да наберат запас и инвестицията да порасне, няма задоволително бързи налични капитали за към този момент назряващи, разрастващи се вложения. И всички иноватори отиват най-често в Америка ".
" Затова ние би трябвало да ги задържим в Европа ", безапелационна е Павлова. А с цел да стане това, Европейска инвестиционна банка работи по няколко начинания.
Една такава самодейност е Europe Scale-up Initiative, оповестена от президента Еманюел Макрон по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз. " За да се осъществя тази самодейност, през нашия създадохме . Вече имаме събрани 3,75 милиарда евро, с които да влагаме най-малко в 15 огромни фонда, които от своя страна да поддържат започващите компании, и по този начин европейските иноватори да се разрастват ", обясни вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка.
През юни излезе и предлагането на Европейска комисия за проверката на многогодишната финансова рамка. Зад абревиатурата STEP - новото название на т.нар. стои една самодейност, по която още веднъж Европейска инвестиционна банка ще бъде основен състезател. И тук целите са вложения в deep tech - " във всичко, което е належащо, с цел да може да имаме нововъведения, с цел да може да подкрепим Зеления преход ", акцентира Павлова.
" Като финансираща институция това, с което сме по-специални и неповторими като благоприятни условия отвън вложенията, директното финансиране, финансирането посредством нашите финансови медиатори и принадлежности за equity и quasi-equity, е, че предоставяме безплатна финансова техническа помощ за подготовка на планове, на тактики, разбори и прочие. Например, по линия на стратегия ELENA - за енергийна успеваемост, по линия на JASPERS - за инфраструктура, по линия на Target - за зелени нововъведения. Така че, имаме нужните принадлежности, или както ние го назоваваме lending, blending, advisory - да предоставяме и заеми, и смесено финансиране с грантове и, несъмнено, да дадем консултантска помощ, с цел да могат да се случват вложенията и те да са финансово постоянни ".
Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова
Снимка: Иван Коловос
Павлова загатна и три детайла от годишното капиталово изследване, което Европейска инвестиционна банка прави, сравнявайки европейския бизнес с американския. Тя посочи по-конкретно изводите за Централна Източна Европа:
имаме повишаване с 10% на компаниите, които са подготвени, осъзнават и влагат в зелени вложения, декарбонизация и така нататък т.е. осъзнаваме, че измененията на климата са значими. За страдание обаче това са единствено 55% от компаниите в Европа. Най-много инфраструктурният бранш регистрира тази необходимост; фирмите от Румъния и Хърватска са доста по-готови и с ясно осъзнаване за вложения в бранша, до момента в който Латвия и България се подреждат доста по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал нуждата от тези инвестиции; продуктивните вложения в Европа са с 2% от Брутният вътрешен продукт по-малко, в сравнение с в Съединени американски щати. Това е голям размер средства, които са пропуснати изгоди, а това е една огромна опция за бизнеса, изключително в Централна Източна Европа, уточни Павлова.
Според изследването на Европейска инвестиционна банка бизнесът показва три аргументи и проблеми за по-малко вложения:
несигурност - политическа, икономическа, финансова, войната в Украйна. Затова е доста значима ролята на политиците, на тези, които дават решенията, да не отстъпват от целите и от техните ангажименти;
неналичието на квалифицирана работна ръка нараства като проблем и той става голям. Целенасочените вложения в това са сериозно важни;
високите енергийни цени - по принцип в района на ЦИЕ имаме доста по-енергоемко произвеждане, индустрия и стопанска система, по тази причина са основни вложенията в декарбонизация. България и някои други страни от ЦИЕ не се възползват задоволително от вложенията. Пари и средства има и през финансовите институции, и по линия на REPowerEU, по линия на Плана за Възстановяване и Устойчивост, на за Справедлив преход.
" Все още не сме там, където би трябвало. България окончателно изгуби парите по Механизма за обективен преход през 2022-ра, а тази година още веднъж са под риск, тъй като България още няма проекти. Ние също сме главен финансиращ орган по този проект, само че прогрес няма. Радвам се, че след 2 години, в които нямаше никакви планове, към този момент имаме първите такива по . Започваме с вложения в електропреносната мрежа, тъй като в случай че желаеме да присъединим ВЕИ-тата, без мрежа за присъединение вложенията нямат никакъв късмет ", акцентира Павлова.
Други благоприятни условия, които изброи тя, са InvestEU и Европейския иновационен съвет, по които Европейската капиталова банка също е сътрудник за реализацията им.
По думите на Павлова частният бранш и частната самодейност са тези, които би трябвало да бъдат подкрепяни. " Потенциалът е огромен, опциите са огромни, въпросът е да имаме готовност на обществения и частния бранш и всички нас, които го поддържаме ".
Вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейска инвестиционна банка Лиляна Павлова и останалите участници в полемиката " Финансиране на зелената промяна в района на Централна и Източна Европа "
Снимка: Иван Коловос
Визитка
Лиляна Павлова е първият представител на България в Управителния комитет на Европейската капиталова банка (ЕИБ), на която е вицепрезидент и член на УС от 1 ноември 2019 г.
Областите, в които вицепрезидентът Павлова упражнява контрол, включват кохезионната политика, финансиране на икономическото и общественото доближаване, съвещания, Съвместна помощ за поддръжка на планове в европейските райони (JASPERS) и Европейски консултантски център по капиталови въпроси (ЕКЦИВ), Съвместна европейска поддръжка за устойчиви вложения в градските зони (JESSICA), ИТ и ръководство на данни, Стратегия за района на р. Дунав, интервенции по финансиране в България, Кипър, Словакия, Словения, Чехия, Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) и Турция. Вицепрезидентът Павлова дава отговор и за връзките с " Виенската самодейност " и с Черноморската банка за търговия и развиване (ЧБТР).
Преди това Лиляна Павлова е заемала редица държавни длъжности както в държавното управление, по този начин и в Народното събрание. Тя е била част от българското държавно управление от 2009 година насам, като заместник-министър, два мандата като министър на районното развиване и благоустройството (2011-2013 година и 2014-2017 г.) и е първата жена, заемала този пост в България. Министър на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ