Бъдещето на минната индустрия
Високо в планините на южно Перу се намира голямата медна мина Quellaveco. Тя е една от най-големите неизползвани залежи на аления метал в света. Минният колос Anglo American и неговият мажоритарен притежател дружно с още един вложител похарчиха над 5 милиарда $, с цел да я пуснат в употреба. Очаква се това да стане през 2022 година След като проработи, тя ще добави повече от 10% към производството на мед в Перу - вторият максимален производител на метала в света.
Когато цените на суровините се покачваха в предишното, както порастват и в този момент, минните компании се насочват към огромни планове като Quellaveco. Този план обаче е неповторим. Малко от фирмите бегемоти като Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto и Vale създават нови залежи. Това се дължи частично на дългото време, належащо за това в промишлеността - Anglo купи Quellaveco през 1992 година Под тихата инвестиция се крият и други сили. Те ще имат последици за енергийния преход към по-благоприятен за климата свят.
Затвърдена пазарна мощност
Петте огромни компании за рандеман на метали затвърдиха пазарната си мощност с обилие от големи придобивания през 2000 година - таман в точния момент за появяването на Китай като голям консуматор на метали. Резултатът от това беше 15-годишен суперцикъл на високи цени. Миннните компании похарчиха към 1 трлн. $ в гонене на по-високи добиви и мегапроекти. Много от тях се оказаха пагубни - евентуално една пета от тази инвестиция беше върната на акционерите съгласно една оценка. След поредност от уволнения ново потомство от шефове дава обещание да се оправи по-добре. През последните години не размерът, а цената се трансформира в девиз на промишлеността. " Никога няма да загубим финансовата си дисциплинираност ", дава обещание Едуардо Бартоломео, началник на Vale.
Засега добиващите компании съблюдават обещанието си. Въпреки че финансовите разноски в промишлеността се усилват от 2015 година насам, те към момента са с 50% под пика им от 2012 година Повечето от тях бяха изхарчени за опазване на производството, а не за прибавяне на нов потенциал. Макар покачващите се цени на металите да покачиха маржовете на облага, разноските за изследвания остават ниски, отбелязва Даниел Чигумира от брокерската компания Bernstein. Това е радикална смяна.
Дали отрезвяването ще бъде дълготрайно зависи от свежите попълнения изпълнителни шефове. През последните 18 месеца три от колосите се снабдиха с петима нови шефове. През януари 2020 година Майк Хенри пое надзор над BHP, а година по-късно Якоб Стаусхолм стана началник на Rio Tinto, откакто предшественикът му беше уволнен поради разрушаването на аборигенски находки на 46 хиляди години в Австралия. На 1 юли Гари Негъл застава на върха на Glencore, с което ще постави завършек на 19-годишното ръководство на Айвън Глазенберг на основания в Швейцария търговец, трансфорат в минна компания. Марк Кутифани, шефът на Anglo American, може да се пенсионира следващата година.
Най-голямото предизвикателство
Най-голямото предизвикателство пред тях е по какъв начин ще отговорят на енергийния преход. Компаниите започнаха някои защитни стъпки, като се отърваха от най-интензивните си въглеродни интервенции. Rio Tinto да вземем за пример напусна бизнеса с въглища през 2018 година На 6 юни Anglo също приключи активността си с въглища. BHP и Vale дадоха обещание да създадат същото. Мините по света изпускат по-малко въглероден диоксид във въздуха, тъй като операторите влагат във възобновима сила и електрифицират транспортните средства в находищата.
Когато цените на суровините се покачваха в предишното, както порастват и в този момент, минните компании се насочват към огромни планове като Quellaveco. Този план обаче е неповторим. Малко от фирмите бегемоти като Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto и Vale създават нови залежи. Това се дължи частично на дългото време, належащо за това в промишлеността - Anglo купи Quellaveco през 1992 година Под тихата инвестиция се крият и други сили. Те ще имат последици за енергийния преход към по-благоприятен за климата свят.
Затвърдена пазарна мощност
Петте огромни компании за рандеман на метали затвърдиха пазарната си мощност с обилие от големи придобивания през 2000 година - таман в точния момент за появяването на Китай като голям консуматор на метали. Резултатът от това беше 15-годишен суперцикъл на високи цени. Миннните компании похарчиха към 1 трлн. $ в гонене на по-високи добиви и мегапроекти. Много от тях се оказаха пагубни - евентуално една пета от тази инвестиция беше върната на акционерите съгласно една оценка. След поредност от уволнения ново потомство от шефове дава обещание да се оправи по-добре. През последните години не размерът, а цената се трансформира в девиз на промишлеността. " Никога няма да загубим финансовата си дисциплинираност ", дава обещание Едуардо Бартоломео, началник на Vale.
Засега добиващите компании съблюдават обещанието си. Въпреки че финансовите разноски в промишлеността се усилват от 2015 година насам, те към момента са с 50% под пика им от 2012 година Повечето от тях бяха изхарчени за опазване на производството, а не за прибавяне на нов потенциал. Макар покачващите се цени на металите да покачиха маржовете на облага, разноските за изследвания остават ниски, отбелязва Даниел Чигумира от брокерската компания Bernstein. Това е радикална смяна.
Дали отрезвяването ще бъде дълготрайно зависи от свежите попълнения изпълнителни шефове. През последните 18 месеца три от колосите се снабдиха с петима нови шефове. През януари 2020 година Майк Хенри пое надзор над BHP, а година по-късно Якоб Стаусхолм стана началник на Rio Tinto, откакто предшественикът му беше уволнен поради разрушаването на аборигенски находки на 46 хиляди години в Австралия. На 1 юли Гари Негъл застава на върха на Glencore, с което ще постави завършек на 19-годишното ръководство на Айвън Глазенберг на основания в Швейцария търговец, трансфорат в минна компания. Марк Кутифани, шефът на Anglo American, може да се пенсионира следващата година.
Най-голямото предизвикателство
Най-голямото предизвикателство пред тях е по какъв начин ще отговорят на енергийния преход. Компаниите започнаха някои защитни стъпки, като се отърваха от най-интензивните си въглеродни интервенции. Rio Tinto да вземем за пример напусна бизнеса с въглища през 2018 година На 6 юни Anglo също приключи активността си с въглища. BHP и Vale дадоха обещание да създадат същото. Мините по света изпускат по-малко въглероден диоксид във въздуха, тъй като операторите влагат във възобновима сила и електрифицират транспортните средства в находищата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ