Високата цена на вредните емисии поставя пред изпитание не само

...
Високата цена на вредните емисии поставя пред изпитание не само
Коментари Харесай

Климатичните политики издигат нова Желязна завеса в Европа

Високата цена на нездравословните излъчвания слага пред тестване освен енергетиката, само че и цялата промишленост

© Надежда Чипева Боян Рашев е ръководещ сътрудник в denkstatt България – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси. Още по тематиката
Бавното задушаване на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "

Внезапният скок на въглеродните квоти заплашва да убие въглищни централи и да удари тежката промишленост.
26 окт 2018
Кметовете ще бъдат глобявани персонално поради въздуха в общините

Промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух влязоха в Народното събрание
23 окт 2018
Тежката промишленост е имала една добра година

Специално издание на " Капитал " за най-големите компании в бранша
19 окт 2018
Полша строи голям Топлоелектрическа централа макар проблемите с излъчванията

Варшава се пробва да стане по-независима от въглищата, само че влага 1.6 милиарда $ в плана
8 окт 2018
Печките, които могат да оказват помощ на въздуха

Над 50% от фините прахови частици се дължат на битовото отопление
5 окт 2018
Идва сезонът на мръсния въздух. Кой може да го почисти?

Властите за пръв път ще имат проект за деяние, който координира дейностите на няколко разнообразни институции.
5 окт 2018
Европейски Съюз има доказателства, че автомобилни компании манипулират резултатите за нездравословни излъчвания

Действията на производителите обаче може да са контрапродуктивни
29 юли 2018 Иде зима. Цените на газа, а след него и на топлофикациите, към този момент скочиха два пъти поред. На Нова година още веднъж ще се усилят. Те не могат да смъкват държавното управление. Токът обаче може. Защото със зимата иде и съвършената стихия в енергетиката, която сигурно ще удари и тежката ни промишленост.

Климатът е на път да ги унищожи, само че не посредством някакви промени или естествени бедствия, а посредством консистентните едностранни задължения на европейския политически хайлайф, известни като климатични политики.

Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Първа ще потъне Топлоелектрическа централа " Марица-Изток 2 ". До през вчерашния ден нещата изглеждаха зле – загуби от 260 млн. лв. за последните две години, напън за увеличение на изкупната цена на лигнитните въглища, преразходи и неефективност, 2500 души в централа, която може да бъде оперирана от 4-5 пъти по-малко хора – само че не напълно безнадеждно. Тази година обаче централата получи нови два тежки удара от Брюксел, които няма по какъв начин да преживее, каквито и оптимизации да направи. Първо, Европейската комисия сътвори така наречен Резерв за непоклатимост на пазара на въглеродни квоти с ясната цел да вдигне цената им – неслучайно, тя скочи от към 7 до 25 евро/тон за половин година. За да е сигурна обаче, че няма да останат доста оживели лигнитни Топлоелектрическа централа, Европейска комисия утвърди и нови условия особено за тях, които подвигат летвата от 96% на 97% степен на ликвидиране на излъчванията на серни оксиди, а поставят и безспорен предел. Изглежда малко, само че съответно за Топлоелектрическа централа " Марица-Изток 2 " значи спомагателна инвестиция от стотици милиони евро единствено с цел да има право да работи след декември, 2020 година Крайният резултат е, че на следващия ден ТЕЦ-ът няма да може да си купи въглеродните квоти и на доктрина би трябвало да бъде изключен. Как тъкмо си го показват в Брюксел, в случай че без него енергийната ни система не може да покрие потреблението през зимата, а всички прилежащи страни изпитват продължителен дефицит?

Съпътстващи проблеми

Топлоелектрическа централа " Марица-Изток 2 " обаче е единствено върхът на айсберга. Цена на въглеродните квоти от 30 евро/тон, която към този момент е изцяло реалистична, би оскъпила извънредно доста тока от въглища. Ако най-голямата ни централа би трябвало да закупи всички 10 млн. тона СО2 от пазара, това е спомагателен разход, който надвишава общите й годишни доходи, т.е. продажната цена на нейното електричество би трябвало най-малко да се удвои! Американските ТЕЦ-ове нямат проблем – ще си работят на цялостна мощ, тъй като ползване ще има. А кой ще заплаща? Ако цената за семействата мръдне с повече от 10% нагоре, държавното управление автоматизирано пада. Затова цялата тежест ще отиде върху бизнеса и по-конкретно – тежката, енергоемка промишленост.

Забележете, че в този сюжет промишлеността ще бъде ударена от цените на въглеродните квоти от две страни по едно и също време – първо, като директен участник в Европейската скица за търговия с излъчвания и второ, като важен консуматор на електрическа енергия. Първи биха затворили порти енергийно интензивни предприятия, които създават за експорт и принадлежат на световни играчи с подготвени други възможности – циментовите и торовите фабрики, " Солвей Соди ", " Аурубис ", " София-мед ", " Стомана-индъстри " и така нататък За разлика от българското държавно управление, което години наред безгрижно подписва всяка евро-приумица, мениджмънтът на тези компании ежемесечно си прави сметката и от дълго време е квалифициран. Турция, Украйна, Сърбия – евентуални дестинации, които не страдат от " климатично водачество ", не липсват в близост. Освен това неизбежно ще забележим и измъкването на български компании като мините, КЦМ, " Алкомет ", които също се пренасочат вложенията си.

Какво може да значи това за нашата стопанска система? Срив, който в обособени общини се трансформира в древен потоп Да, евентуално на тяхно място бързо ще се наместят кол-центрове и предприятия за сглобяване на какво ли не. Обаче добавената стойност, която те биха могли да основават, е доста по-малка и надлежно заплатите няма по какъв начин да стигнат и половината от равнището на тежката промишленост. А в случай че инцидентно някой огромен вложител с енергоемко произвеждане почука на вратата, му споделяме да си опита шанса в Турция. Тъй като е самостоятелна и разрастваща се страна, въпреки и към този момент с по-висок Брутният вътрешен продукт на човек от нас, в Париж тя се е " заела " лекичко да си усили излъчванията – до 110% от 2012 до 2030 година Няма да гони вложения, я?

Ако въпреки всичко държавното управление преживее огромен скок на цената на тока за семействата, то огромна част от българските жители няма да могат. Не, тъй като ще умрат от мраз през зимата, а тъй като ще осъществят брюкселските фантазии да се топлят въглеродно-неутрално – на дърва. И тогава ще разберем какво в действителност значи да се задушаваш от еко-пушек.

Има ли излаз?

Разбира се! Първо, не сме сами – цяла Източна Европа би потърпевша по сходен метод. Така климатичните политики основават нова Желязна завеса посред Европа. Нали никой не си мисли, че Полша и Унгария просто ще одобряват да бъдат вкарани в гореописания сюжет? Освен това, енергийната беднотия се завръща и в Западна Европа – цените на електрическата енергия стават непоносими за все по-широки пластове от популацията и към този момент чукат на вратата на междинната класа. Неслучайно, даже публична Германия към този момент дава обратно.

Второ, цялата работа е безумно самобичуване, което Европа може да приключи безусловно на следващия ден, в случай че се намерят задоволително съответни политици, които да го осъзнаят и сложат край преди да е станало прекомерно късно. Европейски Съюз е единственият индивид, който гледа съществено на така наречен битка с изменението на климата. Старият континент си измисли, ратифицира и преизпълни Протокола от Киото – 21% понижение на излъчванията от 1990 до 2014 година (България с 50%!) – и към този момент е виновен единствено за към 8-9% от световните излъчвания. На крилете на тези триумфи еврократите взеха решение, че понижението на СО2 излъчванията е някакъв необратим, натурален ход на историята и въодушевено се подписаха под самоубийствени цели за 2030 година Пазарната действителност им се изсмя, стопанската система потегли малко по-мощно и след 2014 година СО2 излъчванията от приложимост на изкопаеми горива на Европейски Съюз годишно порастват с към 1% като това се случва на фона на междинен годишен растеж на електрическата енергия от ВЕИ от 10%. Щом ВЕИ не може, то само стопански колапс може да спре нарастването на въглеродните излъчвания. Това ли желае Европа?

Фиктивната битка с климатичните промени

Простата истина е, че на останалия свят въобще не му пука – някой имат куража да си го кажат в прав текст, а други интензивно лицемерничат. Америка на Тръмп просто пренебрегва тематиката и през 2018 година ще записва скок на СО2 излъчванията от към 2%. В Китай през последните три години нови 259 гигавата въглищни централи – повече от всички работещи в Европа – са издигнати " без знанието на централното държавно управление ", което другояче се кълне в климатична честност!? Индия, Югоизточна Азия и Африка няма никаква възможност да лимитират използването на фосилни горива в идващото десетилетие. Въпреки всичкото говорене, през 2017 година вложенията в петрол и газ на световно равнище са 4 пъти по-големи от тези във ВЕИ, а през 2018 е още по-зле – даже и международният рандеман и търговия с въглища се възраждат. Канадските провинции се надсмиват на патетиката на Трюдо, а Австралия и Бразилия напълно скоро ще последват Съединени американски щати, излизайки от Парижкото съглашение.

През декември, 2018 година ще се организира следващата среща на страните по Конвенцията за климата в Полша, а сметките към този момент ще демонстрират злополуката – тази година ще забележим голям скок на СО2 излъчванията на световно равнище. Страната-домакин ще открие форума с красиви слова, пробвайки се да прикрие новините за създаване на нови лигнитни мини и ТЕЦ-ове, които да зареждат въглищната й енергийна система. Европа ще го играе климатичен водач, който има краткотрайни усложнения, само че те няма да й попречат да се закълне в нови, още " по-амбициозни " цели за 2030 година Развиващите се страни ще питат " Кой ще ни даде пари-и-и? ", визирайки обещаните 100 милиарда $ годишно за планове за акомодация и ще заплашват да се отдръпват от съглашението. Големите корпорации и градове всеобщо ще се кичат с " въглеродна индиферентност ", реализирана с пазаруване на сякаш " зелена сила ". Странно обаче за какво това не се отразява на световните излъчвания?

Америка просто ще гледа целия този сеир и ще си гони интереса. А той съответствува с неизказаната, само че ясно забележима в действителното държание, фантазия на всеки един човек на планетата – безграничен достъп до евтина и надеждна сила, която да подхранва както базовите ни потребности, по този начин и безкрайните ни стремежи. В опитите си да се опълчи на естествения човешкия блян за по-добър живот, Европейски Съюз самичък си основава вътрешни напрежения, които могат да доведат до разпада му. Не имам вяра, че има рационален европеец, който да желае това!

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР