Винъс Уилямс: В Оукланд загубиха багажа ми, не съм играла в по-странни условия
Винъс Уилямс описа по какъв начин е получила травмата си в подколянното сухожилие, която я извади от Australian Open, и разкри по какъв начин се развива възобновяване ѝ. Носителката на седем трофеи от Големия шлем игра осминафинал на WTA 250 шампионата в Оукланд при започване на януари, само че травма ѝ попречи да се възползва от предоставения ѝ „ уайлд кард “ за откритото състезание на Австралия. Бившата №1 разгласява дълго и забавно видео в своя YouTube канал, в което описа за престоя си в Нова Зеландия и разкри какво ѝ следва в близко бъдеще.
„ Миналата година играх в четири шампионата на сингъл, всичките в Съединени американски щати. Тогава завръщането ми на корта беше малко преждевременно и по тази причина взех решение още веднъж да си взема отмора от Тура, с цел да имам повече време да работя върху играта си. В продължение на четири месеца упражнявах съвсем непрекъснато и бях доста разчувствана да се завърна на Australian Open “.
„ Преди да заминавам за Мелбърн взех решение да играя в Нова Зеландия, откъдето имам чудесни мемоари, защото завоювах купата в шампионата, след което още един път стигнах до край. Когато дойдох обаче получих новината, че багажът ми се е изгубил на летището, в това число цялата ми екипировка. Представяте ли си – подготвях се четири месеца, дойдох в Нова Зеландия и внезапно нямах даже ракета. Опитахме да се свържем с летището и авиолинията и да оправим нещата, само че не се получи. Не съм човек, който се обезсърчава елементарно, само че тази преживелица в действителност ми повлия. Намерихме ракета, която бе допустимо най-сходна с моята. Не се усещах изключително удобно с нея, само че въпреки всичко трябваше да упражнявам с нещо “.
„ За благополучие, успяхме да се свържем с представител на Wilson и той ми обезпечи няколко от моите ракети, което беше отлично. Не единствено това, само че и три дни по-късно всичкият ми багаж бе открит. Неусетно пристигна моментът за първия ми мач в шампионата. Почти не съм играла през последните две години и по тази причина всяко излизане на корта значи доста за мен. От доста години съм в Тура и по тази причина съм наясно какъв брой е мъчно да достигнеш най-хубавото си равнище и да го задържиш. В оня ден ми беше доста мъчно да се съсредоточвам и, за жалост, по този начин и не съумях да го реализира в хода на мача “.
„ Играх против друга американка – Кейти Волинец, която е доста надарена и съм сигурна, че я чака отлично бъдеще. Най-добрият миг в мача за мен беше във втория сет, когато водех с 5-0, ударите ми бяха доста положителни и се усещах чудесно на корта. След дуела бях наясно, че към момента имам доста неща за възстановяване, само че все пак се усещах ужасно, слънцето още веднъж грееше. До момента, в който спря да грее “.
„ Във вторник стартира да вали и дъждът продължи до края на седмицата. Вторият ми мач стартира на Централния корт, само че по-късно трябваше да се преместим на закрито. Постоянно се местехме според от атмосферните условия и в един миг към този момент не знаех къде се намирам. Бяхме почнали мача в 12:30, а в 17:00 към момента не бяхме завършили. Краят беше много спорен, защото в тениса има предписание, което гласи, че мачът би трябвало да приключи на същия корт, на който е почнал “.
„ Играх срещи Лин Жу, която също е доста добра тенисистка. В третия сет някак съумях да се контузя. Тичах непрекъснато и в един миг чух оня присъщ тон, който се получава при скъсване на сухожилие. В началото не знаех дали ситуацията е добре или зле, само че беше много по-вероятно да е зле. Треньорът ми ме посъветва да взема здравно спиране, само че съм контузвала подколянното си сухожилие задоволително пъти, с цел да знам, че без значение дали продължиш да играеш или не, няма какво да направиш по отношение на контузията. Затова не взех здравно спиране “.
„ След това се паникьосах и от самото начало до края на мача бях ядосана на себе си. Имах опция да разпространявам уинъри, само че вместо това се стъписвах. Щях да откача. В последна сметка напуснах корта като губеща след най-странните условия, в които съм играла в своята много дълга кариера “.
„ Напуснах корта накуцвайки и си мислех „ Това не е добре “. Не можех да върша нормалните извършения за релаксация след мач, по тази причина се качих на велотренажора. Физиотерапевтът ми ме съветваше да не товаря крайници си, само че не я послушах. Мислех единствено за това, че до Australian Open не остава доста време. Качих се в стаята си и започнах да хапвам бисквити, защото нормално по този начин церя болката от загубите (смее се). Лежах в леглото, само че с напредването на вечерта болката се усилваше, което е доста неприятен знак “.
„ На идващия ден отидох да ми създадат ядрено-магнитен резонанс. В оня миг към този момент едвам ходех. Резултатите не бяха изненадващи – отчасти скъсване на подколянното сухожилие, поради което щях да пропусна Australian Open, за който имах „ уайлд кард “. Много желаех още веднъж да играя в Мелбърн и бях признателна на Крейг Тайли и Tennis Australia за тази опция, само че не е било писано “.
„ Когато се прибрах вкъщи, бях потисната, защото бях контузена в продължение на много дълго време и не можех да допускам, че иска ми се наложи още веднъж да преминавам през рехабилитация. В първата седмица след травмата не отидох на нито един обзор, като се изключи проучването с ЯМР, защото към момента ми беше мъчно да приема обстановката. След това обаче си насрочих часове за прегледи и с лекарите започнахме да обсъждаме какви са идващите стъпки и какъв брой време ще ми отнеме, с цел да се завърна на корта “.
„ При сходни контузии би трябвало да мине известно време, преди да можеш да започнеш рехабилитационните сесии. Аз към този момент ги започнах и ще попитам физиотерапевта ми дали мога да снима някои от тях, с цел да ги видите. Началото постоянно е мъчно. Както се споделя – „ Трябва да проходиш, преди да тичаш “. В момента вървя относително добре и се надявам, че скоро още веднъж ще стартира да търча, само че към този момент ще се любувам на мързелуването в обичаното си кресло, което копирах от Райли Опелка. Когато той си купи такова незабавно взех решение, че и аз желая “.
„ И по този начин – това е настоящата информация по отношение на травмата ми. Въпреки всичко правя оценка началото на годината като положително, защото завоювах мач и играх сносно. Бях удовлетворена от всичко досега, в който нещата се объркаха. Това е една от дребното травми, след която ми се постанова да възвръщам увереността си, само че с Божията помощ това ще се случи. Благодаря на всички ви, че ме подкрепяте в това пътешестване към възобновяване и завръщането на корта. Все още не знам по кое време ще се случи това, само че ще ви уведомя “ – приключи петкратната шампионка на Уимбълдън.
