Винаги се учудвам на нашата късопаметност, казва проф. Антоний Тодоров

Винаги се удивлявам на нашата късопаметност, споделя проф. Антоний Тодоров пред Дъждовни води. Сякаш забравихме защо бяха и какво желаеха дълго траялите митинги през 2020 година.

Дъждовни води: Господин Тодоров, какви са вероятните властови комбинации в 48-ото Народно заседание?

проф. Антоний Тодоров: Струва ми се, че тези властови комбинации, които чисто аритметично могат да се случат, ще се окажат нежелани. сред първите две партии по брой на гласовете - ГЕРБ и " Продължаваме промяната ". Впрочем, даже и техните гласове са много лимитирани. ГЕРБ наподобява изолиран - самите те надали биха приели коалиция с Движение за права и свободи, а Демократична България и Българска социалистическа партия надали биха създали коалиция с ГЕРБ. Изглежда, че няма да има опция да се образува държавно болшинство.
Редакцията предлага
Освен в случай че, тук към този момент стартирам нечиста сделка, не се съгласят на държавно управление отвън партиите и без присъединяване на политически водачи и дейци. Независимо дали ще го назовем експертно или технократско, то би могло да ръководи в идващите няколко месеца, до момента в който България премине през най-трудните зимни месеци. Това изисква доста ясна стратегия и цели. Подобен кабинет няма да може да прави обилни промени, а ще се занимава с рецесиите, пред което обществото е изправено. Засега не виждам предпочитание да се договаря и сходен формат.

Дъждовни води: Ако приемем, че експертният кабинет е вероятен, може ли той да бъде потребен за България сега или асоциациите с държавното управление на Любен Беров към момента са настоящи?

проф. Антоний Тодоров: Аз считам, че така наречен експертни или технократски държавни управления са нездравословни за демокрацията. В случая въпросът не е дали няма да е потребен, а дали сходен кабинет няма да е доста нездравословен за България. Има едно чувство в обществото, че нещата не вървят добре, че ни предстоят извънредно сложни провокации. Важното е да се реши дали е по-добре да имаме конституционното служебно държавно управление или такова, което ще може да разчита на Народното събрание и на това, което той може да направи - да вземем за пример промени в законодателството или бюджета.

Разбира се, разликата с времето на Беров е сериозна, България е в Европейски Съюз и НАТО и това основава друга среда. В страната работи и европейската прокуратура. Това дава повече правни рамки и условия за резистентност.    

Дъждовни води: Докога съгласно Вас ще се отсрочва укрепването на правовата страна в България? Изглежда, че в следващ парламент болшинството няма да има необикновен интерес от сходна промяна.

проф. Антоний Тодоров: Отговарям Ви напряко: до момента в който ние жителите, групово не изберем болшинство, което желае и може да се оправи с тази превзета страна и корупция. Докато болшинството от хората не схванат, че това е наложително. Без това нищо друго не става. И постоянно се удивлявам на нашата късопаметност. Сякаш забравихме защо бяха и какво желаеха. Въпроси като войната в Украйна и доставките на " Газпром "  не вълнуват толкоз гласоподавателите, колкото този проблем.

Дъждовни води: Наистина ли тези избори бяха решаващи за геополитическата ориентировка на България? Много наблюдаващи и медии изрекоха сходна теза.  

проф. Антоний Тодоров: Лично аз не виждам никаква сериозна опасност за геополитическия избор на България. Само една парламентарно показана партия предлага референдум за излизане от НАТО и се опълчва на влизането ни в еврозоната. Тя има много стеснен потенциал и поддръжка в обществото. Големите партии, които имат шанса да ръководят по никакъв метод, няма да провокират сходно нещо, то въобще не стои на дневен ред. Най-големият риск е България да стане като Унгария на Виктор Орбан. Но даже и той има своите граници и надали би изкарал страната си от Европейския съюз.

Дъждовни води: Могат ли да се вършат съществени заключения от сериозния спад на гласовете на Движение за права и свободи в Турция?

проф. Антоний Тодоров: Да. Нека не забравяме, че там има една общественост, която носи в себе си историческа контузия. Тя е на поколението, което. За новото потомство, което не е преживявало всичко това, тези неща са история. И бих споделил, че връзката на тези младежи с България е много проблематична. Въпросът, който стои пред тях, е за какво въобще да гласоподават на българските избори? Те го вършат в името на родителите си. Но в едно близко бъдеще това от ден на ден ще затихва. Аз мисля, че ние към този момент много пресилваме въздействието на Движение за права и свободи в тази общественост. 

Дъждовни води: Българска социалистическа партия загуби над 30 хиляди гласа на тези избори. Каква е равносметката за алената партия, обратими ли са отрицателните трендове?  

прод. Антоний Тодоров: От 2017 година Българска социалистическа партия е изгубила три четвърти от гласоподавателите си. Това е страховит срив - от съвсем милион до малко над 230 000. Това няма аналог. Ако настоящето управление остане, партията последователно ще изчезне. На едни последващи избори може да стигне и 4-те %.

Но в Българска социалистическа партия има и хора, които не желаят това да се случи и които се активизират. Такива като настоящия министър на правораздаването Крум Зарков, евродепутата Петър Витанов, кмета на Перник Станислав Владимиров и други. Има и такива, които очевидно не могат да търпят това състояние. Но промяната на управлението е единствено алегоричен жест. Българска социалистическа партия в действителност прекалено много заседна в една консервативно-национална ниша,. 

И тези хора първо би трябвало да се преборят с управлението. Второ, да проведат сериозен диалог в средите на социалистите. А по-късно да се извърнат към огромните браншове на обществото, с които всекидневно социалистическите партии в Европа си поддържат връзка. Това значи да вземем за пример съдействие със Зелените и с младите демократично насочени хора. Защото нишата на националния консерватизъм е заета, а и по принцип не там е мястото на една социалистическа партия. Трябва да се каже, че времето за всичко това от ден на ден изтича. Защото, когато една партия падне под някакъв предел на поддръжка в обществото, хората просто престават да я виждат.

Дъждовни води: Може ли да се счита, че България е минала за непрекъснато в " италиански сюжет "  и оттук нататък ни чака най-малко по един парламентарен избор на година?

роф. Антоний Тодоров: Страхувам се, че е допустимо. Разбира се, в Италия доста по-често се сменят държавни управления, в сравнение с да се организират избори. По-скоро можем да попаднем в израелския вид - доста чести избори и доста чести смени на кабинети. Злоупотребата с изборите ги трансформира в нещо като ротативка. Много политици си показват, че като се завърти още веднъж тя и може да се паднат три черешки. Това е неуместно. Хората ще изгубят доверие в изборите въобще като инструмент на демокрацията и това е най-лошото.   

Дъждовни води: Разчитат ли вярно политиците сигналът, който гласоподавателите дават, за невъзможността за реализиране на устойчиво ръководство? 

Антоний Тодоров: В самата акция имаше политици, които твърдяха, че тези избори няма да решат нищо и че предстоят нови. Когато го твърдиш сходно нещо, как можеш да разчиташ, че ще мотивираш и организираш гласоподавателя? Тук имаме доближаване на безотговорността на политическата класа и на безотговорността на гласоподавателите. Хората се държат по този начин, като че ли вотът е супермаркет - каквото им скимне това ще изберат, забравяйки, че посочваме освен депутати, ами и идващото ръководство. И че един неприятен избор би навредил на всички.      

Политологът проф. Антоний Тодоров е автор многобройни книги и научни публикации, експерт в региона на прехода в Източна Европа и учител в Нов български Университет.