Подарихме патриотизма на ченгета, бабаити, русофилски продажници
Винаги съм считал. че национализмът (или патриотизмът, в случай че предпочитате) е неотменна част от самосъзнанието на огромното болшинство от хората, живеещи в актуалния свят. Изграждайки се като персона, човек се разпознава първо със фамилията си, с рода си (в модерния свят - донякъде), с махалата, с града, с приятелите и съкласниците в учебно заведение.
След 18-и век множеството от хората, изграждащи се като съвременни персони, се разпознават със своята нация - една " въобразена общественост " съгласно Бенедикт Андерсън, която е доста значима реферативна рамка за нашата човешка еднаквост в модерния свят. Тази принадлежност - националната - минава през избрана идеологическа картина, национална химера, която се образува от модерната страна с цел да бъде построена солидарността сред хората в националната общественост.
Все още неголяма част от актуалните хора се разпознават с световната общественост, изповядват космополитна принадлежност. Най-добър образец за космополити са интелектуалците и визионерите, принадлежащи към полезностите и възгледите на хуманизма. Идентификацията с човечеството може да бъде духовна - християнска, будистка, мирова - вселенска, а може да бъде и световна - демократична, през днешния ден глобалистка идентификация.
Но с цел да бъде принадлежността на един човек вселенска - мирова, или световна, тя би трябвало хармонично да вписва стъпалата на неговото личностно развиване до придобиването на сходна космополитна картина на света. В световната идентификация е належащо да се впишат фамилната, родовата, градската, националната еднаквост, през които всеки от нас минава - а някои си остават на тези равнища, без да доближават до върха на мировата еднаквост.
Възможно е обаче космополитизмът да е декларативен, конфликтен, неинтегриран с предходните стъпки на идентификация на личността, която го изповядва. Този космополитизъм е коренен - той се отнася към по- " ниските " форми на идентификация с негативизъм и подбив. Тези хора - сякаш космополити - пренебрежително правят оценка " нещастниците " и " неграмотниците ", които към момента се разпознават с родова, общностна, национална - националистическа принадлежност.
Този вид деформиран космополитизъм доминираше - и към момента господства картината за света на значително демократични и космополитни хора, в това число в България, които не схващат, че за доста техни съграждани общностната - националната самоидентификация е върхът на личностното развиване, до която им разрешава да доближат техният разсъдък, образование, персонална и фамилна история.
Поради това нарцистичният глобалист - отказалият се от наследството си космополит не схваща, че е по-добре за всички националистът - патриотът, родовият човек, или който и да било с по-малък обсег на общностна идентификация, да бъде насочен към позитивните наличия на неговата национална/общностна еднаквост, а не към радикалните, конфликтните, примитивните прояви на родово-националистическото възприятие за предимство и владичество.
В България след 1989 година младата либерално-интелектуална общественост към демократичните сили стъпи върху суровите уроци на " Възродителния развой " и с цел да го преодолее, изхвърли дружно с мръсната вода и " бебето ". Докато всички демократични придвижвания в посткомунистическа Европа бяха учредени върху демократичния възторг на националното възобновление след половин век кремълска доминация, българските демократични сили останаха строго проевропейски и космополитни, ориентирани против " национализма ".
Така пропуснахме опцията патриотичната национална еднаквост да бъде дефинирана и предпазена като европейска демократична еднаквост. Националните усеща бяха " подарени " на някогашни комунистически ченгета и/или на примитивни бабаити, които започнаха да пропагандират " шовинизъм " като проевразийски и антилиберален традиционализъм - патриархалност. И по този начин - до ден сегашен.
Смеем се на мъжкото хоро в ледените води, възмущаваме се на " тричането " на кучета и следим по какъв начин към нас се издигат все по-големи пилони с националното знаме - българско, а в този момент и македонско. Вместо от ден първи след 1989-а да отделим зърното от плявата - да въздадем дължимото на Ботев, Левски, Раковски, Стамболов, на хората починали за България, да оживотворим техния образец и завещание, ние какво направихме?
Обявихме " национализма " за мъртъв и предадохме патриотичните усеща в ръцете на комунистическите ченгета, на русофилските продажници и на смотаняци като " бялата Златка " и " Копейката ". Затова ще се " радваме " на примитивна отбрана на националните усеща - тъй като не сме социализирали личния си народ във вдъхновението на позитивните образци за национално развиване и разцвет, с които всяка нация разполага, а в България те са повече от изобилни.
Днес в България се борят политическите други възможности на градската демократична общественост - интелигентна и красива, презряла примитивизма на личните си " патриоти ", и доминираните от съветското посолство квазинационалистически примитиви, за които патриотизмът е цялост от прояви на прокремълски мутренски радикализъм. Честито!
Най-глупавите прояви на сходен първичен шовинизъм в последно време се концентрират в държавната политика по отношение на районен съд Македония, в която " патриотизмът " и " национализмът " са на същото равнище като в България - ами, един народ сме, въпреки всичко. Мутренският примитивизъм на враждата и омразата е обилно подправен с подкупност и работа на непознати ползи (в Москва и Белград) както в София, по този начин и в Скопие.
Затова се пригответе пилоните да пробиват небесата. Войводите да пият руйно вино, запасали ръждясали пищови и да пеят юначен песни долу в механата. " Лидерите " сякаш да се ненавиждат и да водят война, само че да събират 30-те си сребърника за нелепостите, които правят в националната политика.
Повтарям - виновност имат освен ченгетата и примитивните шовинисти. Вина имат и демократичните интелектуалци и жители, които оставиха патриотично настроените жители да бъдат поведени от " водачи ", за които националната горделивост се мери с височината на пилона, от който ще развеем знамето си. Каквото сме надробили - това ще сърбаме.
Националните усеща, патриотизмът не са демонстрация на дивотия, драги мои демократични космополити. Те са част от пътя към тази мирова общественост, която жадувате, само че до която не знаете по какъв начин да стигнете. А пътят е елементарен и е един - уважавайте стъпките, които една по една са ви извели на върха.
Ако въобще сте на върха - нещо, в което аз доста се колебая.
---
Бел. ред на Клуб Z. Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
След 18-и век множеството от хората, изграждащи се като съвременни персони, се разпознават със своята нация - една " въобразена общественост " съгласно Бенедикт Андерсън, която е доста значима реферативна рамка за нашата човешка еднаквост в модерния свят. Тази принадлежност - националната - минава през избрана идеологическа картина, национална химера, която се образува от модерната страна с цел да бъде построена солидарността сред хората в националната общественост.
Все още неголяма част от актуалните хора се разпознават с световната общественост, изповядват космополитна принадлежност. Най-добър образец за космополити са интелектуалците и визионерите, принадлежащи към полезностите и възгледите на хуманизма. Идентификацията с човечеството може да бъде духовна - християнска, будистка, мирова - вселенска, а може да бъде и световна - демократична, през днешния ден глобалистка идентификация.
Но с цел да бъде принадлежността на един човек вселенска - мирова, или световна, тя би трябвало хармонично да вписва стъпалата на неговото личностно развиване до придобиването на сходна космополитна картина на света. В световната идентификация е належащо да се впишат фамилната, родовата, градската, националната еднаквост, през които всеки от нас минава - а някои си остават на тези равнища, без да доближават до върха на мировата еднаквост.
Възможно е обаче космополитизмът да е декларативен, конфликтен, неинтегриран с предходните стъпки на идентификация на личността, която го изповядва. Този космополитизъм е коренен - той се отнася към по- " ниските " форми на идентификация с негативизъм и подбив. Тези хора - сякаш космополити - пренебрежително правят оценка " нещастниците " и " неграмотниците ", които към момента се разпознават с родова, общностна, национална - националистическа принадлежност.
Този вид деформиран космополитизъм доминираше - и към момента господства картината за света на значително демократични и космополитни хора, в това число в България, които не схващат, че за доста техни съграждани общностната - националната самоидентификация е върхът на личностното развиване, до която им разрешава да доближат техният разсъдък, образование, персонална и фамилна история.
Поради това нарцистичният глобалист - отказалият се от наследството си космополит не схваща, че е по-добре за всички националистът - патриотът, родовият човек, или който и да било с по-малък обсег на общностна идентификация, да бъде насочен към позитивните наличия на неговата национална/общностна еднаквост, а не към радикалните, конфликтните, примитивните прояви на родово-националистическото възприятие за предимство и владичество.
В България след 1989 година младата либерално-интелектуална общественост към демократичните сили стъпи върху суровите уроци на " Възродителния развой " и с цел да го преодолее, изхвърли дружно с мръсната вода и " бебето ". Докато всички демократични придвижвания в посткомунистическа Европа бяха учредени върху демократичния възторг на националното възобновление след половин век кремълска доминация, българските демократични сили останаха строго проевропейски и космополитни, ориентирани против " национализма ".
Така пропуснахме опцията патриотичната национална еднаквост да бъде дефинирана и предпазена като европейска демократична еднаквост. Националните усеща бяха " подарени " на някогашни комунистически ченгета и/или на примитивни бабаити, които започнаха да пропагандират " шовинизъм " като проевразийски и антилиберален традиционализъм - патриархалност. И по този начин - до ден сегашен.
Смеем се на мъжкото хоро в ледените води, възмущаваме се на " тричането " на кучета и следим по какъв начин към нас се издигат все по-големи пилони с националното знаме - българско, а в този момент и македонско. Вместо от ден първи след 1989-а да отделим зърното от плявата - да въздадем дължимото на Ботев, Левски, Раковски, Стамболов, на хората починали за България, да оживотворим техния образец и завещание, ние какво направихме?
Обявихме " национализма " за мъртъв и предадохме патриотичните усеща в ръцете на комунистическите ченгета, на русофилските продажници и на смотаняци като " бялата Златка " и " Копейката ". Затова ще се " радваме " на примитивна отбрана на националните усеща - тъй като не сме социализирали личния си народ във вдъхновението на позитивните образци за национално развиване и разцвет, с които всяка нация разполага, а в България те са повече от изобилни.
Днес в България се борят политическите други възможности на градската демократична общественост - интелигентна и красива, презряла примитивизма на личните си " патриоти ", и доминираните от съветското посолство квазинационалистически примитиви, за които патриотизмът е цялост от прояви на прокремълски мутренски радикализъм. Честито!
Най-глупавите прояви на сходен първичен шовинизъм в последно време се концентрират в държавната политика по отношение на районен съд Македония, в която " патриотизмът " и " национализмът " са на същото равнище като в България - ами, един народ сме, въпреки всичко. Мутренският примитивизъм на враждата и омразата е обилно подправен с подкупност и работа на непознати ползи (в Москва и Белград) както в София, по този начин и в Скопие.
Затова се пригответе пилоните да пробиват небесата. Войводите да пият руйно вино, запасали ръждясали пищови и да пеят юначен песни долу в механата. " Лидерите " сякаш да се ненавиждат и да водят война, само че да събират 30-те си сребърника за нелепостите, които правят в националната политика.
Повтарям - виновност имат освен ченгетата и примитивните шовинисти. Вина имат и демократичните интелектуалци и жители, които оставиха патриотично настроените жители да бъдат поведени от " водачи ", за които националната горделивост се мери с височината на пилона, от който ще развеем знамето си. Каквото сме надробили - това ще сърбаме.
Националните усеща, патриотизмът не са демонстрация на дивотия, драги мои демократични космополити. Те са част от пътя към тази мирова общественост, която жадувате, само че до която не знаете по какъв начин да стигнете. А пътят е елементарен и е един - уважавайте стъпките, които една по една са ви извели на върха.
Ако въобще сте на върха - нещо, в което аз доста се колебая.
---
Бел. ред на Клуб Z. Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ