Винаги съм гледал на предателството като на едно от най-противните

Винаги съм гледал на измяната като на едно от най-противните черти на характера. Мога да простя доста дефекти - нелепост, мързел, равнодушие, само че изменничество - в никакъв случай. То обезсмисля всички позитивни черти, които предателят може би има. Не ме интересува дали е интелигентен, дали е приключил всички университети от Бръшляновата лига, дали е деятелен и новаторски. Всичко това изчезва на мига, в който лъсва предателската същина.

И, да, напусналите групата на Има Такъв Народ са тъкмо такива. И, доста ви апелирам, не ми обяснявайте, че постъпвали морално, че се били разочаровали от Слави, че не заспивали от мисли за България. Да, обикновено е да се разочароваш от партията, към която принадлежиш, или от нейния водач. Но следователно достойното държание е да напуснеш Народното събрание. Най-малкото тъй като си влезнал там, посредством точно на тази партия и на този водач. Без тях щеше да продължиш да бъдеш цялостен анонимник. Така че в този момент напускащите не са нито " морални ", нито " милеещи за бъдещето на България ".

Това са най-банални политически тарикати, които желаят да се облагодетелстват оптимално за късото време живот, който остава на този парламент. Освен всичко останало, днешната преживелица за следващ път демонстрира същинската същина на фронтмените на " Продължаваме промяната ". След като прибягват до услугите на предатели, значи в самите тях има нещо надълбоко сбъркано. И, не, за никаква битка с корупцията не става въпрос. Става дума за най-банална човешка пристрастеност да откраднеш колкото се може повече, преди да си отидеш от властта. Наистина, българският политически живот е една непрестанно повтаряща се долнопробност.