Интервюто с Клоп: Аз съм шефът, аз определям правилата
Винаги е забавно да чуеш мнението на Юрген Клоп по въпроси от разнообразни сфери на футбола и живота. Интервюто му за подкаста In The Duffle Bag не прави изключение. В него немският управител на Ливърпул приказва по куп тематики като пътешествието си от футболист до треньор, цената на успехите, полезността на скромността, жонглирането сред това да е началник и другар на подопечните си играчи и още. Предлагаме ви най-интересните извадки от изявлението.
ЗА ОЧАКВАНИЯТА ЗА УСПЕХИ
“Ние сме Ливърпул, а това значи, че сме длъжни да сме сполучливи. Това чакат всички от нас. Не се постанова да убеждаваш който и да е състезател и да му казваш: „ Между другото, не забравяй, че си в Ливърпул и би трябвало да вършим повече. “
ЗА ТОВА КАК ВЕЛИКИТЕ ЛИДЕРИ ИЗКОВАВАТ МАНТАЛИТЕТ НА ПОБЕДИТЕЛ У ИГРАЧИТЕ СИ
„ Аз им се поверявам. Имам голяма религия в своите играчи, пък и е елементарно да я имам, тъй като те са чудесни индивиди. Затова би трябвало да направиш по този начин, че всички да теглят в една посока в един и същи миг. Това е футбол, просто игра, така че не е в действителност чак толкоз съществено нещо. Има надалеч по-важни неща в живота, по тази причина просто пробвай да си леко находчив и да му се наслаждаваш. “
ЗА ВАЖНОСТТА НА ТОВА ДА СИ СКРОМЕН
“Всеки би трябвало да е непретенциозен, тъй като каква съответна причина имаш да си мислиш, че си нещо по-специално от останалите? Момчетата ми водят специфичен живот във всяко едно отношение. Те печелят доста пари, но не могат да си разрешат да излязат умерено, без всички очи да са ориентирани към тях. Всяка седмица целият свят ги гледа, а те са още доста млади. Онова, от което се нуждаят, е религия и доверие. Те би трябвало да осъзнаят, че е допустимо да създадат най-голямата неточност въобще пред аудитория, само че животът отново ще продължи, стига да имат точните хора към себе си. “
ЗА ВАЖНОСТТА НА ЧЕСТНОСТТА
“Винаги съм 100% почтен. Е, не всеки път споделям истината, само че това е нещо друго. Никога не съм лъгал състезател, това просто не работи. Ако му кажа: „ Ще имаш късмет да играеш, в случай че правиш това и това “, значи в действителност ще има късмет да играе, в случай че прави това и това. Трябва обаче самичък да си подсещам, че тъкмо тези са моментите, в които може да загубиш състезател и даже целия тим, в случай че не подкрепиш думите си с дейности. Никога обаче не съм губил цялата съблекалня, тъй като просто не действам по този начин. Опитвам се да заобикалям да върша неща, които няма да ме накарат да се усещам по-добре. “
ЗА ТОВА ДА ИМАШ КЪСМЕТ С РАБОТАТА
“Можеш да си най-хубавият треньор в света, само че да идеш в неправилния клуб и това да ти убие кариерата. Така стоят нещата… Не съм сигурен дали бих предложил дадена работа по принцип, само че съответно моята мога да препоръчам с лекост, тъй като бях голям късметлия. “
ЗА ВРЕМЕТО СИ КАТО ФУТБОЛИСТ
“Бях доста несъвършен състезател, само че въпреки всичко играех непрекъснато в моя втородивизионен тим и по разнообразни аргументи всеки треньор си мислеше, че съм значима част от колектива. Аз бях моторът на отбора. Ако нещо бъркахме, го споделях на всички и при опция им споделях и по какъв начин можем да изправим нещата. Имах тази роля даже и като футболист. “
ЗА ОПИТА СИ В ЖИВОТА И РАННОТО БАЩИНСТВО
“Мнозина играчи са ме питали за житейски съвет. Аз станах татко млад, така че съм минал през същите проблеми като тях, когато са на 20-21 години. Научих се по какъв начин животът внезапно се трансформира, когато станеш татко. Затова и бях квалифициран за идната стъпка в кариерата си – да стана от футболист треньор. Беше напълно естествено за мен, тъй като се случи като че ли с едно тракване на пръстите: в неделя бях на терена, в понеделник към този момент бях на пейката. “
ЗА ТОВА ДА СИ И ШЕФ, И ПРИЯТЕЛ НА ИГРАЧИТЕ
“Аз съм шефът! Аз споделям кой ще играе, аз споделям по кое време ще упражняваме, аз споделям какво ще вършим на тренировките. Аз вземам решение всички тези неща. Между вземането на тези решения обаче мога да съм другар на играчите. Винаги съм го обяснявал по следния метод: аз съм другар на моите играчи, само че не и най-хубавият им другар. Не съм индивидът, който схваща всичко протичащо им се, само че се пробвам да съм. “
ЗА ДЪЛБОКАТА СИ ВРЪЗКА С ИГРАЧИТЕ
“Не се преструвам, че демонстрирам интерес какво им се случва. Аз демонстрирам същински интерес. Те знаят значително всичко за мен, за жена ми и за синовете ми. Важно е да знаеш с кого работиш, както и да знаеш какво стимулира съответния човек. Откъде си пристигнал? За да печелиш пари ли си тук, което е изцяло окей, или с цел да направиш фамилията си или цялата си страна горди? Има толкоз доста и разнообразни неща… Мисля, че би трябвало да познавам играчите си – това изковава връзката. Те могат да приказват с мен, а това е постоянно значимо.
Като изключим по време на сън, мисля за своите играчи по през целия ден. Всъщност евентуално мисля за тях даже и насън. Не че чак толкоз го желая де, просто съм покрит с толкоз доста информация за тях. За мен най-важното е футболистът да е в най-хубавата си форма в най-важния миг и ние се опитваме да му помогнем с хранене, трениране и тактическо образоване. Има обаче време, когато той не е под наш надзор, а вкъщи си и там също може да изникне непредвидена обстановка. Нормалният живот отвън терена също въздейства на представянето на него. “
ЗА ОПИТИТЕ ДА ПРЕВКЛЮЧВА ОТ РАБОТАТА
“Все още работя по този въпрос, само че нещата стоят доста по-добре спрямо младостта ми. Дори и моят асистент, който е на средата на 30-те си години, страда в това отношение, само че това е обикновено. На неговата възраст той си няма още концепция по какъв начин да изключва от работата, така че това в никакъв случай няма да спре. Всички ние си имаме разнообразни свои способи да се опазваме от целия стрес. Човек в един миг неизбежно самичък осъзнава потребността да изключва и превключва на различен режим, тъй като няма по какъв начин непрекъснато да се пържиш на мощен огън. “
ЗА ОЧАКВАНИЯТА ЗА УСПЕХИ
“Ние сме Ливърпул, а това значи, че сме длъжни да сме сполучливи. Това чакат всички от нас. Не се постанова да убеждаваш който и да е състезател и да му казваш: „ Между другото, не забравяй, че си в Ливърпул и би трябвало да вършим повече. “
ЗА ТОВА КАК ВЕЛИКИТЕ ЛИДЕРИ ИЗКОВАВАТ МАНТАЛИТЕТ НА ПОБЕДИТЕЛ У ИГРАЧИТЕ СИ
„ Аз им се поверявам. Имам голяма религия в своите играчи, пък и е елементарно да я имам, тъй като те са чудесни индивиди. Затова би трябвало да направиш по този начин, че всички да теглят в една посока в един и същи миг. Това е футбол, просто игра, така че не е в действителност чак толкоз съществено нещо. Има надалеч по-важни неща в живота, по тази причина просто пробвай да си леко находчив и да му се наслаждаваш. “
ЗА ВАЖНОСТТА НА ТОВА ДА СИ СКРОМЕН
“Всеки би трябвало да е непретенциозен, тъй като каква съответна причина имаш да си мислиш, че си нещо по-специално от останалите? Момчетата ми водят специфичен живот във всяко едно отношение. Те печелят доста пари, но не могат да си разрешат да излязат умерено, без всички очи да са ориентирани към тях. Всяка седмица целият свят ги гледа, а те са още доста млади. Онова, от което се нуждаят, е религия и доверие. Те би трябвало да осъзнаят, че е допустимо да създадат най-голямата неточност въобще пред аудитория, само че животът отново ще продължи, стига да имат точните хора към себе си. “
ЗА ВАЖНОСТТА НА ЧЕСТНОСТТА
“Винаги съм 100% почтен. Е, не всеки път споделям истината, само че това е нещо друго. Никога не съм лъгал състезател, това просто не работи. Ако му кажа: „ Ще имаш късмет да играеш, в случай че правиш това и това “, значи в действителност ще има късмет да играе, в случай че прави това и това. Трябва обаче самичък да си подсещам, че тъкмо тези са моментите, в които може да загубиш състезател и даже целия тим, в случай че не подкрепиш думите си с дейности. Никога обаче не съм губил цялата съблекалня, тъй като просто не действам по този начин. Опитвам се да заобикалям да върша неща, които няма да ме накарат да се усещам по-добре. “
ЗА ТОВА ДА ИМАШ КЪСМЕТ С РАБОТАТА
“Можеш да си най-хубавият треньор в света, само че да идеш в неправилния клуб и това да ти убие кариерата. Така стоят нещата… Не съм сигурен дали бих предложил дадена работа по принцип, само че съответно моята мога да препоръчам с лекост, тъй като бях голям късметлия. “
ЗА ВРЕМЕТО СИ КАТО ФУТБОЛИСТ
“Бях доста несъвършен състезател, само че въпреки всичко играех непрекъснато в моя втородивизионен тим и по разнообразни аргументи всеки треньор си мислеше, че съм значима част от колектива. Аз бях моторът на отбора. Ако нещо бъркахме, го споделях на всички и при опция им споделях и по какъв начин можем да изправим нещата. Имах тази роля даже и като футболист. “
ЗА ОПИТА СИ В ЖИВОТА И РАННОТО БАЩИНСТВО
“Мнозина играчи са ме питали за житейски съвет. Аз станах татко млад, така че съм минал през същите проблеми като тях, когато са на 20-21 години. Научих се по какъв начин животът внезапно се трансформира, когато станеш татко. Затова и бях квалифициран за идната стъпка в кариерата си – да стана от футболист треньор. Беше напълно естествено за мен, тъй като се случи като че ли с едно тракване на пръстите: в неделя бях на терена, в понеделник към този момент бях на пейката. “
ЗА ТОВА ДА СИ И ШЕФ, И ПРИЯТЕЛ НА ИГРАЧИТЕ
“Аз съм шефът! Аз споделям кой ще играе, аз споделям по кое време ще упражняваме, аз споделям какво ще вършим на тренировките. Аз вземам решение всички тези неща. Между вземането на тези решения обаче мога да съм другар на играчите. Винаги съм го обяснявал по следния метод: аз съм другар на моите играчи, само че не и най-хубавият им другар. Не съм индивидът, който схваща всичко протичащо им се, само че се пробвам да съм. “
ЗА ДЪЛБОКАТА СИ ВРЪЗКА С ИГРАЧИТЕ
“Не се преструвам, че демонстрирам интерес какво им се случва. Аз демонстрирам същински интерес. Те знаят значително всичко за мен, за жена ми и за синовете ми. Важно е да знаеш с кого работиш, както и да знаеш какво стимулира съответния човек. Откъде си пристигнал? За да печелиш пари ли си тук, което е изцяло окей, или с цел да направиш фамилията си или цялата си страна горди? Има толкоз доста и разнообразни неща… Мисля, че би трябвало да познавам играчите си – това изковава връзката. Те могат да приказват с мен, а това е постоянно значимо.
Като изключим по време на сън, мисля за своите играчи по през целия ден. Всъщност евентуално мисля за тях даже и насън. Не че чак толкоз го желая де, просто съм покрит с толкоз доста информация за тях. За мен най-важното е футболистът да е в най-хубавата си форма в най-важния миг и ние се опитваме да му помогнем с хранене, трениране и тактическо образоване. Има обаче време, когато той не е под наш надзор, а вкъщи си и там също може да изникне непредвидена обстановка. Нормалният живот отвън терена също въздейства на представянето на него. “
ЗА ОПИТИТЕ ДА ПРЕВКЛЮЧВА ОТ РАБОТАТА
“Все още работя по този въпрос, само че нещата стоят доста по-добре спрямо младостта ми. Дори и моят асистент, който е на средата на 30-те си години, страда в това отношение, само че това е обикновено. На неговата възраст той си няма още концепция по какъв начин да изключва от работата, така че това в никакъв случай няма да спре. Всички ние си имаме разнообразни свои способи да се опазваме от целия стрес. Човек в един миг неизбежно самичък осъзнава потребността да изключва и превключва на различен режим, тъй като няма по какъв начин непрекъснато да се пържиш на мощен огън. “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ