Христо Стоичков: В Испания, Америка и Япония нямам проблеми, само тук имам
Винаги е имало ЦСКА и постоянно ще има.
Това съобщи Христо Стоичков в изявление за НТ. В него именитият футболист приказва за днешния празник на ЦСКА, за който той се прибра в България от Съединени американски щати.
Стоичков засегна и други тематики към своя живот в този момент и в предишното.
„ Как започнах в ЦСКА? Докараха ме до съблекалнята, 5 януари, 9 часа, сняг, мраз. Когато влязох вътре и погледнах всички, естествено, че имаше някакъв боязън в мен. Бях разтревожен. Представиха ме. И в един миг Стойчо Младенов ме попита какво диря там, а аз му отвърнах, че съм пристигнал да играя футбол. Отидох и седнах в съблекалнята и като погледнах - Георги Димитров в един миг влиза в съблекалнята и ми вика: „ Това е моето място!”, и аз се дръпнах. Георги Димитров тук, Георги Велинов там и аз в средата. Това беше началото. Като новобранец нямах халат. Гледам на бат Джеки халатът свободен, той вика: „ Това е моят”, обърнах го на назад и крещя – „ Ето!”.
„ Един мой ден в този момент няма да стигне за един мач подготовка като публицист. Трябва да си направиш разбор. Да видиш какво са правили в последните два-три мача тимовете. Анализът стартира с 20-30 страници преди мача. Интересувам се тимът по какъв начин играе, имат ли контузени. Не да седна с един микрофон и да виждам на стадиона. Това е работата ми като публицист. 100 милиона ни гледат, на Световното ни гледаха над 120 милиона”.
„ Цялата информация я имат децата от моята школа в Етрополе. Аз ги следя от Америка тук в клуба. Аз съм си дал името и би трябвало да има ред. Излязоха отсам някои наши момчета и отидоха в огромни тимове. В Англия имаме момчета, аз съм щастлив”.
„ Като стана, към 10 ч. съм на голф игрището. Сега някои неща ги оставям на назад във времето, тъй като внучката ми е преди всичко. Винаги съм бил уталожен. Прям човек съм. С приятелите съм другар. Като видиш папарашки работи обаче, няма късмет...”.
Как толкоз доста години в Испания, Америка и Япония в никакъв случай съм нямал проблеми. И единствено тук стават проблеми. Те са си заслужили моето отношение, когато съм по-агресивен. “
„ Като те почитат, си добре пристигнал, благополучен съм, щастлив съм. Имам първа внучка Едната ми дъщеря към този момент е мастър в Америка, другата е майка. С Михаела съм всеки ден, единствено на 100 метра живеем. С Христина по-трудно, тъй като е в Остин. Но като приключи, ще бъдем по-често дружно. Това ни прави щастливи мен и Марияна – към този момент сме баба и дядо. Поверяват ми я дребната и на мен. Радостен дядо съм – като каже „ предци “ е друго. По-радостен, в сравнение с терена. На терена сме 11 индивида, а тук е друго. Марияна, като се оженихме аз бях на 21, а тя на 18. Винаги е била до мен. Тя ми е пособия най-вече. Сами сме били, пътят ни е бил начертан. Моите триумфи множеството са на Марияна”.
Това съобщи Христо Стоичков в изявление за НТ. В него именитият футболист приказва за днешния празник на ЦСКА, за който той се прибра в България от Съединени американски щати.
Стоичков засегна и други тематики към своя живот в този момент и в предишното.
„ Как започнах в ЦСКА? Докараха ме до съблекалнята, 5 януари, 9 часа, сняг, мраз. Когато влязох вътре и погледнах всички, естествено, че имаше някакъв боязън в мен. Бях разтревожен. Представиха ме. И в един миг Стойчо Младенов ме попита какво диря там, а аз му отвърнах, че съм пристигнал да играя футбол. Отидох и седнах в съблекалнята и като погледнах - Георги Димитров в един миг влиза в съблекалнята и ми вика: „ Това е моето място!”, и аз се дръпнах. Георги Димитров тук, Георги Велинов там и аз в средата. Това беше началото. Като новобранец нямах халат. Гледам на бат Джеки халатът свободен, той вика: „ Това е моят”, обърнах го на назад и крещя – „ Ето!”.
„ Един мой ден в този момент няма да стигне за един мач подготовка като публицист. Трябва да си направиш разбор. Да видиш какво са правили в последните два-три мача тимовете. Анализът стартира с 20-30 страници преди мача. Интересувам се тимът по какъв начин играе, имат ли контузени. Не да седна с един микрофон и да виждам на стадиона. Това е работата ми като публицист. 100 милиона ни гледат, на Световното ни гледаха над 120 милиона”.
„ Цялата информация я имат децата от моята школа в Етрополе. Аз ги следя от Америка тук в клуба. Аз съм си дал името и би трябвало да има ред. Излязоха отсам някои наши момчета и отидоха в огромни тимове. В Англия имаме момчета, аз съм щастлив”.
„ Като стана, към 10 ч. съм на голф игрището. Сега някои неща ги оставям на назад във времето, тъй като внучката ми е преди всичко. Винаги съм бил уталожен. Прям човек съм. С приятелите съм другар. Като видиш папарашки работи обаче, няма късмет...”.
Как толкоз доста години в Испания, Америка и Япония в никакъв случай съм нямал проблеми. И единствено тук стават проблеми. Те са си заслужили моето отношение, когато съм по-агресивен. “
„ Като те почитат, си добре пристигнал, благополучен съм, щастлив съм. Имам първа внучка Едната ми дъщеря към този момент е мастър в Америка, другата е майка. С Михаела съм всеки ден, единствено на 100 метра живеем. С Христина по-трудно, тъй като е в Остин. Но като приключи, ще бъдем по-често дружно. Това ни прави щастливи мен и Марияна – към този момент сме баба и дядо. Поверяват ми я дребната и на мен. Радостен дядо съм – като каже „ предци “ е друго. По-радостен, в сравнение с терена. На терена сме 11 индивида, а тук е друго. Марияна, като се оженихме аз бях на 21, а тя на 18. Винаги е била до мен. Тя ми е пособия най-вече. Сами сме били, пътят ни е бил начертан. Моите триумфи множеството са на Марияна”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ