Пловдивчанка вдъхва вяра със стихотворения
Виктория Янева е родена в Пловдив. Тя е на 31 години и е щастливо омъжена с две деца. Виктория е цялост от разнообразни страсти. В всекидневието си се пробва да не се " пали " елементарно. Старае се най-много поради двете й деца, тъй като всекидневно попада в обстановки, изострящи напрежението. Стреми се да постъпва добре, по този начин както би желала другите да се отнасят към нея. По този метод се пробва да възпитава децата си. Жулналист на беседва с Виктория Янева.
-Как се справяте с ролята на майка и публицист?
Прочетете още
-Родителството е сложна и виновна задача. Невинаги се получават нещата по този начин, както аз ги желая, само че не се предавам. Това важи и за писането.
Обичам танците, музиката, ритъма. Дълго време упражнявах джаз балет. Така че бих споделила, че е в кръвта ми. Така го чувствам. В рода ми има художници, диригенти, артисти, все хора на изкуството.
Обожавам четенето. Първата ми прочетена книга беше " Хари Потър и Философският камък ". Бях първи клас. Тогава стартира фамилна традиция по конкуренция за четене, а точно кой ще прочете първи всяка последваща книга от поредицата. Сещам се за тези моменти отвреме в точния момент и ме връхлитат приятни страсти.
По-късно, в тийнейджърските ми години, се зароди любовта ми към поезията. С проучването на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов - моите обичани поети и литературоведи, които с неподправения си гений, отвориха вратите за мен към пътя на поезията.
Обичам доста и киното. Имаме шанс, че живеем в пика на кино промишлеността. Да, има доста филми, чиято цел е само правене на пари (Е, кой не обича блокбъстъри), само че има и също толкоз стойностни филми. Заради тези филми си заслужава да отидеш на кино.
-Защо решихте да издадете стихосбирка?
-Първоначалната причина беше, че желаех да направя нещо за себе си и в това време да изляза от удобната си зона. Спомням си, че тогава писах на братовчед си Оги. Освен всичко останало, той се занимава и с коучинг. Даде ми няколко задания, които да свърша в границите на две седмици. Писах на разнообразни издателства и единствено едно ми отговори, че не издават лирика. Тогава се замислих какво мога да направя, с цел да доближат моите творби до повече хора. Реших да вземам участие в конкурс " Гайтани вежди, снага топола " на фондация " Буквите ". След гласоподаване моето стихотворение " Пеещото видение " беше определено за присъединяване в алманаха. След това взех решение да надградя и записах Авторския клас към фондацията. Там се срещнах с мои съидейници и се роди едно прелестно другарство. Създадохме план " Мечтатели ", от който са част " Пишещата " - Алисън Рейн, " Рисуващата " - Диляна Игнатова, Валс Волокина (псевдоним на Кристина Димитрова, която също е от Пловдив), Надежда Тодорова, Бисерка Тодорова и Бела Велчева. Все мощни дами, от които има какво да се научи.
Разбрах, че някои от тях са подписали контракти за издаване и се свързах с фондацията. След известни договаряния изпратих чернова на стихосбирката ми. И по този начин октомври месец моята съкровена фантазия се сбъдна. Първо премиера в родния ми Пловдив, а по-късно и в София. Моменти, които постоянно ще помня. Тук е редно да благодаря на моя издател - Иван Богданов, за това че ми даде късмет и че повярва в мен. Благодаря!
-Кое Ви въодушевява, когато пишете?
-Черпя ентусиазъм от всекидневието. Още със ставането ни рано заран, стартира нашето прочувствено странствуване денем. Колкото и добре да се владеем и от време на време да прикриваме нашите страсти, те са там и са неизменима част от нас. Затова бих споделила, че изхождам от прочувственото ни положение. Дали моето или на някой, с който съм била денем. Затова избрах за заглавие на стихосбирката ми " Кръговрат ", тъй като животът е един самобитен кръговрат.
Също по този начин като спусък, който възпламенява в мен желанието да пиша, може да бъде дадена обстановка, която ми е повлияла и мощно ме е впечатлила. Важно е незабавно да стартира да пиша, тъй като в противоположен случай ще остане някъде в небитието и няма да мога да се сетя какво е изникнало в съзнанието ми.
-Кое е обичаното ви стихотворение?
-Любимото ми стихотворение е " Аз имам вяра ".
-Защо тъкмо него?
-Човек е цялост от вярвания и разбирания за живота. На тяхна база прави ежедневните избори, които са го отвели до моментното му състояние в живота като цяло.
Аз имам вяра
Когато ми споделят:
- Не можеш...
Аз имам вяра.
Аз имам вяра, че мога.
И падам, и ставам,
и отново не преставам.
В живота трудности
има доста, аз зная,
да бъда щастлива,
единствено искам.
Когато ми споделят:
- Ще паднеш...
Аз ставам.
Аз ставам, тъй като вярата
в себе си нося..Аз имам вяра
в добротата, в богатствата дума,
в майката, която милва детето,
в положителните обноски. О, да!
Аз имам вяра.
В чистото сърце, туптящо
в гърдите, в братската прегръдка,
в казаната дума с ръка
на гърдите...
Аз имам вяра.
В съзерцанието на твоята душа,
в положителните планове,
в честната битка, в целия свят
и в неговата берекет.
И в случай че някой изиска
аз да нямам доверие,
е, това не е допустимо,
аз право ви споделям.
Не замествам за нищо
аз моята религия,
на всеки е отредено
мяра, съгласно мяра.
-Оценени ли са писателите в България?
-Ако трябваше да давам отговор на този въпрос преди време, може би щях да кажа " не ". Но в този момент гледната ми точка е малко по-различна.
В днешно време има дребни издателства, които дават късмет на по-неизвестните писатели за изява. Организират се състезания на разнообразни тематики. След това се издават алманаси. Даже мога да кажа, че пишещите хора са повече от четящите. Трябва да не се отказваш и да знаеш къде искаш да стигнеш.
От друга страна, след тежък работен ден, хората са привикнали да си пуснат тв приемника за почивка. Хапват нещо небрежно и си лягат. Имат най-различни отговорности, които по една или друга причина, ги попречват да седнат и да четат. Дори от моя непретенциозен персонален опит, мога да кажа, че не чета толкоз колкото ми се желае.
И въпреки всичко, отделете най-малко 10 минути всеки ден за четене. Заслужава си!
-Имате ли желание да издадете нова книга/стихосбирка скоро?
-Не бързам с издаване на последваща книга. Всеки ден пиша стихотворения. Но с цел да издадеш, би трябвало да има цялостна рамка и концепция какви тъкмо творби искаш да включиш вътре. Още не съм я определила.
Иначе работя по един разказ, който е в зародиш. Иска още доста работа по него. Имам концепция за детска книга с разкази. Моят по-голям наследник - Александър, ме въодушеви със своите рисунки и видях капацитет за освен това в тях. Останалото ще запазя в загадка. Искам да Ви изненадам.
-Какво вършиме в свободното си време?
-Свободното си време извозвам със фамилията ми. Когато имаме опция, излизаме на открито. Връзката с природата е значима за мен. Друг път просто мързелуваме у дома. Попринцип обичам да замислям къде ще вървим авансово, с цел да сме наясно с програмата и да си разпрелим дилемите със брачна половинка ми.
-Защо сте избрала да живеете в Пловдив?
-Пловдив е прелестен град, който последните години се разви, както в културно отношение, по този начин и в заетостта. Град, който може да се конкурира с най-големите културни центрове в Европа, че дори по света.
Замалко избягах от него. Реших да вкуся от атмосферата на столицата. След като приключих гимназия, следвах в София и живях известно време там. Предполагам, че не можах да привикна. Не си го постанових. След като приключих висшето си обучение, се върнах още веднъж в Пловдив. Тогава бях в напълно друг стадий от живота ми. Не скърбя за избора си, тъй като нямаше да срещна мъжа ми и да имаме тези прелестни и буйни момчета.
-Къде може да прочетем повече от творчеството ви?
-Вече една година, откогато сътворих фейсбук страницата " От дълбините на Душата ". Там можете да прочетете част от стихотворенията, оповестени в стихосбирката ми " Кръговрат ", както и други такива. Там можете да намерите себе си, когато сте изгубени, само че също по този начин, когато сте щастливи и сте се намерили. Благодаря за вниманието!
-Как се справяте с ролята на майка и публицист?
Прочетете още
-Родителството е сложна и виновна задача. Невинаги се получават нещата по този начин, както аз ги желая, само че не се предавам. Това важи и за писането.
Обичам танците, музиката, ритъма. Дълго време упражнявах джаз балет. Така че бих споделила, че е в кръвта ми. Така го чувствам. В рода ми има художници, диригенти, артисти, все хора на изкуството.
Обожавам четенето. Първата ми прочетена книга беше " Хари Потър и Философският камък ". Бях първи клас. Тогава стартира фамилна традиция по конкуренция за четене, а точно кой ще прочете първи всяка последваща книга от поредицата. Сещам се за тези моменти отвреме в точния момент и ме връхлитат приятни страсти.
По-късно, в тийнейджърските ми години, се зароди любовта ми към поезията. С проучването на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов - моите обичани поети и литературоведи, които с неподправения си гений, отвориха вратите за мен към пътя на поезията.
Обичам доста и киното. Имаме шанс, че живеем в пика на кино промишлеността. Да, има доста филми, чиято цел е само правене на пари (Е, кой не обича блокбъстъри), само че има и също толкоз стойностни филми. Заради тези филми си заслужава да отидеш на кино.
-Защо решихте да издадете стихосбирка?
-Първоначалната причина беше, че желаех да направя нещо за себе си и в това време да изляза от удобната си зона. Спомням си, че тогава писах на братовчед си Оги. Освен всичко останало, той се занимава и с коучинг. Даде ми няколко задания, които да свърша в границите на две седмици. Писах на разнообразни издателства и единствено едно ми отговори, че не издават лирика. Тогава се замислих какво мога да направя, с цел да доближат моите творби до повече хора. Реших да вземам участие в конкурс " Гайтани вежди, снага топола " на фондация " Буквите ". След гласоподаване моето стихотворение " Пеещото видение " беше определено за присъединяване в алманаха. След това взех решение да надградя и записах Авторския клас към фондацията. Там се срещнах с мои съидейници и се роди едно прелестно другарство. Създадохме план " Мечтатели ", от който са част " Пишещата " - Алисън Рейн, " Рисуващата " - Диляна Игнатова, Валс Волокина (псевдоним на Кристина Димитрова, която също е от Пловдив), Надежда Тодорова, Бисерка Тодорова и Бела Велчева. Все мощни дами, от които има какво да се научи.
Разбрах, че някои от тях са подписали контракти за издаване и се свързах с фондацията. След известни договаряния изпратих чернова на стихосбирката ми. И по този начин октомври месец моята съкровена фантазия се сбъдна. Първо премиера в родния ми Пловдив, а по-късно и в София. Моменти, които постоянно ще помня. Тук е редно да благодаря на моя издател - Иван Богданов, за това че ми даде късмет и че повярва в мен. Благодаря!
-Кое Ви въодушевява, когато пишете?
-Черпя ентусиазъм от всекидневието. Още със ставането ни рано заран, стартира нашето прочувствено странствуване денем. Колкото и добре да се владеем и от време на време да прикриваме нашите страсти, те са там и са неизменима част от нас. Затова бих споделила, че изхождам от прочувственото ни положение. Дали моето или на някой, с който съм била денем. Затова избрах за заглавие на стихосбирката ми " Кръговрат ", тъй като животът е един самобитен кръговрат.
Също по този начин като спусък, който възпламенява в мен желанието да пиша, може да бъде дадена обстановка, която ми е повлияла и мощно ме е впечатлила. Важно е незабавно да стартира да пиша, тъй като в противоположен случай ще остане някъде в небитието и няма да мога да се сетя какво е изникнало в съзнанието ми.
-Кое е обичаното ви стихотворение?
-Любимото ми стихотворение е " Аз имам вяра ".
-Защо тъкмо него?
-Човек е цялост от вярвания и разбирания за живота. На тяхна база прави ежедневните избори, които са го отвели до моментното му състояние в живота като цяло.
Аз имам вяра
Когато ми споделят:
- Не можеш...
Аз имам вяра.
Аз имам вяра, че мога.
И падам, и ставам,
и отново не преставам.
В живота трудности
има доста, аз зная,
да бъда щастлива,
единствено искам.
Когато ми споделят:
- Ще паднеш...
Аз ставам.
Аз ставам, тъй като вярата
в себе си нося..Аз имам вяра
в добротата, в богатствата дума,
в майката, която милва детето,
в положителните обноски. О, да!
Аз имам вяра.
В чистото сърце, туптящо
в гърдите, в братската прегръдка,
в казаната дума с ръка
на гърдите...
Аз имам вяра.
В съзерцанието на твоята душа,
в положителните планове,
в честната битка, в целия свят
и в неговата берекет.
И в случай че някой изиска
аз да нямам доверие,
е, това не е допустимо,
аз право ви споделям.
Не замествам за нищо
аз моята религия,
на всеки е отредено
мяра, съгласно мяра.
-Оценени ли са писателите в България?
-Ако трябваше да давам отговор на този въпрос преди време, може би щях да кажа " не ". Но в този момент гледната ми точка е малко по-различна.
В днешно време има дребни издателства, които дават късмет на по-неизвестните писатели за изява. Организират се състезания на разнообразни тематики. След това се издават алманаси. Даже мога да кажа, че пишещите хора са повече от четящите. Трябва да не се отказваш и да знаеш къде искаш да стигнеш.
От друга страна, след тежък работен ден, хората са привикнали да си пуснат тв приемника за почивка. Хапват нещо небрежно и си лягат. Имат най-различни отговорности, които по една или друга причина, ги попречват да седнат и да четат. Дори от моя непретенциозен персонален опит, мога да кажа, че не чета толкоз колкото ми се желае.
И въпреки всичко, отделете най-малко 10 минути всеки ден за четене. Заслужава си!
-Имате ли желание да издадете нова книга/стихосбирка скоро?
-Не бързам с издаване на последваща книга. Всеки ден пиша стихотворения. Но с цел да издадеш, би трябвало да има цялостна рамка и концепция какви тъкмо творби искаш да включиш вътре. Още не съм я определила.
Иначе работя по един разказ, който е в зародиш. Иска още доста работа по него. Имам концепция за детска книга с разкази. Моят по-голям наследник - Александър, ме въодушеви със своите рисунки и видях капацитет за освен това в тях. Останалото ще запазя в загадка. Искам да Ви изненадам.
-Какво вършиме в свободното си време?
-Свободното си време извозвам със фамилията ми. Когато имаме опция, излизаме на открито. Връзката с природата е значима за мен. Друг път просто мързелуваме у дома. Попринцип обичам да замислям къде ще вървим авансово, с цел да сме наясно с програмата и да си разпрелим дилемите със брачна половинка ми.
-Защо сте избрала да живеете в Пловдив?
-Пловдив е прелестен град, който последните години се разви, както в културно отношение, по този начин и в заетостта. Град, който може да се конкурира с най-големите културни центрове в Европа, че дори по света.
Замалко избягах от него. Реших да вкуся от атмосферата на столицата. След като приключих гимназия, следвах в София и живях известно време там. Предполагам, че не можах да привикна. Не си го постанових. След като приключих висшето си обучение, се върнах още веднъж в Пловдив. Тогава бях в напълно друг стадий от живота ми. Не скърбя за избора си, тъй като нямаше да срещна мъжа ми и да имаме тези прелестни и буйни момчета.
-Къде може да прочетем повече от творчеството ви?
-Вече една година, откогато сътворих фейсбук страницата " От дълбините на Душата ". Там можете да прочетете част от стихотворенията, оповестени в стихосбирката ми " Кръговрат ", както и други такива. Там можете да намерите себе си, когато сте изгубени, само че също по този начин, когато сте щастливи и сте се намерили. Благодаря за вниманието!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ