Време за отпечатъци
Виждаме ги по улиците на София – емигрантите от Сирия, Ирак, Палестина, Афганистан, Либия, Етиопия… Но прекомерно надменно отместваме взор. Етно-културните предубеждения, вкоренени в съзнанието на българина, пречат да погледнем с човечност на преминаващите през нашата страна емигранти. Защото хуманизмът не би трябвало да е нереално разбиране, подхвърляно от философи и политици.
Корицата на „ Отпечатъци по стената на изгнанието ”
Може би по напълно метод ще реагираме, в случай че прочетем излязлата преди малко у нас книга на Бадер Алсуейти, озаглавена „ Отпечатъци по стената на изгнанието ” (Изд. „ Алдарауиш ”, Пловдив, 2018). Лично създателят участва на премиерата в клуб „ Журналист ” (София) вечерта на 25 септември, когато преводачи и фенове на поезията изслушаха неговата поетична изповед и разбора на блестящия преводач Хайри Хамдан. Какво е изгнанието и по какъв начин се минава през разкъсващите душата трудности – апетит, мраз, ненавист, безработица, пренебрежение… Всичко това ще усетим, прочитайки новата книга. Авторът е стихотворец, роден в Ирак, обитавал без поданство в Кувейт, живял в София месеци през 2004 година, когато написва стихотворението „ Градът на любовта и глада ”. Именно с него стартира тази книга, съдържащи 28 стихотворения. В поезията на Бадер Алсуейти се контаминират действителни обстоятелства от живота му в България, Холандия, Финландия, Германия, само че прекарванията му са обагрени с истински метафори, кипяща емоционалност и контраст на изображението. За нас е изненада да открием поета Бадер Алсуейти – един млад създател (роден 1977 г.), само че с дълбока, проникновена, изстрада лирика, в която обществените и мултинационални спорове в Европа са препретени по надарен метод.
През неговия взор ние виждаме спорния пейзаж на София, която има четири лица – слънце и луна, апетит и неявяване. Поетичното око прониква зад движещите се по улиците фигури, зад шумовете на бита и пулса на града – с просяците, проститутките, ромите и забързаните софиянци, безразлични към ориста на емигрантите.
София – любовно знамение,
София – слънчева женитба
измежду апогея на мрачните нощи.
Скривалищата на поета са неговите сънища, той бленува родните простори, тъй като „ Същността на битието / се маскира с лицемерие и парадокс ”. Но постоянно води и безпределно дълги разговори със гибелта, даже търси нейната благосклонност, изправен пред стената от неспособност. Интересното е, че тук няма да намерите директни политически филипики или гневни речи против политиците, против ръководещите класи… Негодуванието му е обрасло в знаци, във философска мъдрост, само че толкоз страдалческа, че читателят потръпва. Той умее да се превъплъщава – виждаме го в облика на Ван Гог, светецът, който рисува отчаянието на вселената. Скиталчествата му в Германия маркират топоси на разнообразни култури и положения. В Мюнхен той простенва:
Затова легнах върху
асфалта като
мъртвец от тютюн и пепел.
На премиерата Бадер Алсуейти сподели: „ Да си без поданство значи да си самичък на тази планета, отвън човечеството. Дали съм съумял да изразя тази голяма болежка? Написах 3 стихосбирки и две автобиографични прозаични книги, с цел да излея тази тежест ”.
В експозето си Хайри Хамдан означи: „ Тази лирика е многопластова и има европейски мирис. Написана е от един тънък човек, той изтласква своята страст в крайни положения, изграждайки повсеместен облик на своите съвременници. Обиколил над 100 града, в амалгамата на неговата лирика е събрано голямо житейско благосъстояние. ”
Появата на преводни книги от арабски език е необичайност в българското литературно пространство, по тази причина с изключително внимание четящата аудитория и литературната рецензия следи новите заглавия, които преводачът Хайри Хамдан ни показва. Още по-интересно е, че Бадер Алсуейти основа издателство в Пловдив, издало тази книга, само че и доста книги на арабски език. „ Моето прекосяване през България остави в душата ми мощни и дълбоки следи. Уважавам София, Пловдив, Сливен и доста други градове, които съм обиколил тук. В моето издателство издавам книги на арабски, които се показват в Германия, Холандия, Швеция – из цяла Европа. Успехът им е важен. Така Пловдив се трансформира в център на арабската просвета – сред Азия и Европа. ”
Корицата на „ Отпечатъци по стената на изгнанието ” Може би по напълно метод ще реагираме, в случай че прочетем излязлата преди малко у нас книга на Бадер Алсуейти, озаглавена „ Отпечатъци по стената на изгнанието ” (Изд. „ Алдарауиш ”, Пловдив, 2018). Лично създателят участва на премиерата в клуб „ Журналист ” (София) вечерта на 25 септември, когато преводачи и фенове на поезията изслушаха неговата поетична изповед и разбора на блестящия преводач Хайри Хамдан. Какво е изгнанието и по какъв начин се минава през разкъсващите душата трудности – апетит, мраз, ненавист, безработица, пренебрежение… Всичко това ще усетим, прочитайки новата книга. Авторът е стихотворец, роден в Ирак, обитавал без поданство в Кувейт, живял в София месеци през 2004 година, когато написва стихотворението „ Градът на любовта и глада ”. Именно с него стартира тази книга, съдържащи 28 стихотворения. В поезията на Бадер Алсуейти се контаминират действителни обстоятелства от живота му в България, Холандия, Финландия, Германия, само че прекарванията му са обагрени с истински метафори, кипяща емоционалност и контраст на изображението. За нас е изненада да открием поета Бадер Алсуейти – един млад създател (роден 1977 г.), само че с дълбока, проникновена, изстрада лирика, в която обществените и мултинационални спорове в Европа са препретени по надарен метод.
През неговия взор ние виждаме спорния пейзаж на София, която има четири лица – слънце и луна, апетит и неявяване. Поетичното око прониква зад движещите се по улиците фигури, зад шумовете на бита и пулса на града – с просяците, проститутките, ромите и забързаните софиянци, безразлични към ориста на емигрантите.
София – любовно знамение,
София – слънчева женитба
измежду апогея на мрачните нощи.
Скривалищата на поета са неговите сънища, той бленува родните простори, тъй като „ Същността на битието / се маскира с лицемерие и парадокс ”. Но постоянно води и безпределно дълги разговори със гибелта, даже търси нейната благосклонност, изправен пред стената от неспособност. Интересното е, че тук няма да намерите директни политически филипики или гневни речи против политиците, против ръководещите класи… Негодуванието му е обрасло в знаци, във философска мъдрост, само че толкоз страдалческа, че читателят потръпва. Той умее да се превъплъщава – виждаме го в облика на Ван Гог, светецът, който рисува отчаянието на вселената. Скиталчествата му в Германия маркират топоси на разнообразни култури и положения. В Мюнхен той простенва:
Затова легнах върху
асфалта като
мъртвец от тютюн и пепел.
На премиерата Бадер Алсуейти сподели: „ Да си без поданство значи да си самичък на тази планета, отвън човечеството. Дали съм съумял да изразя тази голяма болежка? Написах 3 стихосбирки и две автобиографични прозаични книги, с цел да излея тази тежест ”.
В експозето си Хайри Хамдан означи: „ Тази лирика е многопластова и има европейски мирис. Написана е от един тънък човек, той изтласква своята страст в крайни положения, изграждайки повсеместен облик на своите съвременници. Обиколил над 100 града, в амалгамата на неговата лирика е събрано голямо житейско благосъстояние. ”
Появата на преводни книги от арабски език е необичайност в българското литературно пространство, по тази причина с изключително внимание четящата аудитория и литературната рецензия следи новите заглавия, които преводачът Хайри Хамдан ни показва. Още по-интересно е, че Бадер Алсуейти основа издателство в Пловдив, издало тази книга, само че и доста книги на арабски език. „ Моето прекосяване през България остави в душата ми мощни и дълбоки следи. Уважавам София, Пловдив, Сливен и доста други градове, които съм обиколил тук. В моето издателство издавам книги на арабски, които се показват в Германия, Холандия, Швеция – из цяла Европа. Успехът им е важен. Така Пловдив се трансформира в център на арабската просвета – сред Азия и Европа. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ