Цензурата и честта на историка
= Вижда се, че не за първи път пепелта след следващото изригване на вулкана на политическата цензура засипва всичко, което й се мерне по пътя. Не са доста разликите с някои предходни опити да се захлупят мислещите глави, в случай че щете тези на любопитните читатели и слушатели, и преди деветия ден на септември 1944 година, и след десетия на ноември 1989 година
Една огромна аналогия има – и дясна, и извънредно дясна да е, или лява и извънредно лява да е властта, тя не търпи несъгласни отзиви. Примери в близкото и по-далечното минало колкото щеш.
И една фундаментална разлика боде очите, в случай че стремежът на „ настойниците ” на днешните родни цензори, на първо място е бил истината да не стига до хората, то в този момент, изключително в историята и литературата, новите „ плоскочели и с изпъкнали очи ” юначаги ги надминават и бастисват безмилостно това, което не им уйдисва. Та Ботев ли не щеш, та Вазов ли, та…. Списъкът е дълъг
Някои претенденти за непогрешима талантливост през днешния ден наподобява не са били усърдни и като възпитаници и студенти по история и са я възприемали единствено като ходило по стълбата, която води нагоре. А тя нерядко е и предизвестие, а освен облаги и празна популярност.
Проф. Искра Баева не се нуждае от показване. Тя е уважавана поради храбростта й, обичана авторка е освен от „ свои ”, само че и от непознати.
Предлагаме ви през днешния ден текст, в който тя разкрива и един неотдавнашен изстрадан епизод от своята борба за отстояване на съществени правила в историческата просвета.
Заради достойнството историческа.
„ Модерният историк 3. Баланс, атрактивност, въображение ”.
Академично издателство „ За буквите – О писменехь ”, С., 2019, 467–474.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА В ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
Искра Баева
Снимка 24 часа
В заглавието умишлено не нарекох България след 1989 година демократична, а постсоциалистическа страна. Основание за това са миналите три десетилетия от тези ноемврийски дни, когато се роди вярата на доста българи, че дружно ще променим страната, ще я отървем от омръзналите ни ограничавания и ще утвърдим политическа система, която ще даде опция на всеки да показва своите хрумвания и да се бори за реализирането им. Само че действителностите през днешния ден са доста по-различни от тогавашните ни очаквания. Действително, през последните 30 години беше възобновен политическият плурализъм, Народното събрание си върна правото да основава закони, бяха основани нови демократични институции, а една от първите прояви на демокрацията бе опцията жителите, публицистите и учените свободно да показват позициите си и да ги отстояват, тоест получихме независимост на словото и съвестта. С течение на времето обаче българската политическа процедура еволюира, като ни продемонстрира по какъв начин всички демократични достижения могат официално да се запазят, само че да се окажат единствено фасада, зад която изпълнителната власт изземва функционалностите на другите управляващи, а свободата на словото деградира до цялостната взаимозависимост на частните медии от финансово-икономическите ползи на техните притежатели, до момента в който при така наречен публични медии по същия метод работи изпълнителната власт.
Именно поради злоупотребата с демократичните правила и превръщането им във фасада за един все по-ясно очертаващ се авторитаризъм, избирам да употребявам термина постсоциалистическа България с вярата, че недемократичните прояви могат да бъдат преодолени в бъдеще и в България в действителност да се утвърди демокрацията. Но би трябвало да припомня, че това не може да стане без осъзнаването на проблемите и битката на осъзнатите жители за действителна народна власт. Дали това ще се случи, ще покаже бъдещето, само че занапред желая да посоча проблемите, един от който за нас, историците, е новата политическа цензура.
В началото ще напомня по какъв начин се появява цензурата, предопределена да ограничи разпространението на хрумвания, оценени като рискови за другите типове управляващи. Като не трябва да забравяме и това, че противоположната страна на цензурата е пропагандата1. Чомски, Ноам. Ранната история на пропагандата. Забележителните достижения на пропагандата. С., 1994. – https://chitanka.info/text/8935/2#textstart. Става дума за детайл от връзките власт – общество, по тази причина цензурата се появява по едно и също време с одобряването на властовите структури. По отношение на писменото слово тя добива същински проведен темперамент с одобряването на католическата черква като идеологическа основа на средновековна Европа. Политическата роля на цензурата нараства по време и след огромните буржоазни революции, значима част от подготовката за които е била битката за независимост на словото, трансформирала се и в едно от огромните достижения на демокрацията. Но свободата на словото неизбежно поражда и желанието за нейното ограничение, а оттова и цензурата, която би трябвало да подчини или заобиколи конституционно одобрения принцип за независимост на словото и съвестта. Идеята за независимост на словото, както и желанието за нейното ограничение, стават изключително значими през ХХ в., когато се сблъскват няколко глобалистични идеологии.
В противоборството сред комунизма, фашизма и либерализма цензурата в областта на политиката и културата става неотменна линия, която ние, в системата на държавен социализъм от руски вид в Източна Европа след Втората международна война, изживяваме изключително мъчително. Цензурата в Източния блок има разнообразни прояви, проведена е по друг метод по няколко аргументи, най-важната от които е в характерните исторически обичаи в Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания и Германска демократична република. Втората причина е, че при преместването на руската система в Източна Европа тя на никое място не е приложена в идеалния си тип, а е видоизменена по волята на съответните ръководещи комунистически партии, техните съдружници в националните фронтове, а и от съпротивата, която срещат в обществото. Третата причина е най-трудна за следене, защото е обвързвана със субективния фактор – настройките на хората, които осъществят цензурата, както и на тези, които се съпротивляват против нея.
Връзката на политическата цензура със социалистическото общество, в което липсва плурализъм, накара българската интелигенция да посрещне с толкоз огромни очаквания демокрацията и с твърдата увереност, че цензурата е останала в предишното. И първоначално в действителност изглеждаше като че ли е пристигнал краят на рестриктивните мерки, че към този момент може да се приказва и написа всичко. Вестниците и издателствата започнаха да никнат като гъби и да представат разнородни гледни точки – от прокомунистически до профашистки, от извънредно демократични до извънредно консервативни. Свободата на словото беше вярата, а и практиката от първите години на прехода. Усетихме го и ние, историците, защото на бял свят се появиха доста неразрешени или забравени преди този момент книги – сред българските заслужава да се упоменат тези на Петър Мутафчиев, Симеон Радев, Любомир Владикин, Борис Йоцов и доста други. Постепенно обаче както и периодиката, по този начин и книгоиздаването, се сблъскаха с една ограничаваща стена, друга от политическите забрани. Дойде времето на финансовите ограничавания, подвластни както на пазара, по този начин и на хората с парите. Тези последните елементарно влязоха в ролята на предходните политически цензори, свързаха се с властта и в случай че погледнем медиите 30 години след началото на измененията, ще забележим какъв брой комфортно се усещат хората с парите в тази нова роля. Затова през днешния ден можем да кажем, че с доста малко изключения свободата на словото в медиите е сведена до отбрана на политическите ползи на ръководещите или на частните ползи на притежателите им.
Явлението не е ново и не е единствено българско. Френският медиен анализатор Серж Алими споделя за свободата на медиите след края на диктатурите в Източна Европа и Латинска Америка следното: „ Уви, този тип независимост на пресата – свободата да не те убият или хвърлят в пандиза – не стига за дефиниране на свободата. Той от време на време прикрива един различен тип цензура, по-малко забележима, само че също толкоз действителна... Стената на демократичната цензура на информацията е построена от три съществени съставки: властта на притежателя, пазарната мисъл, информацията като стока ” 2 . Резултатите от тази характерна „ демократична цензура ” са осъзнати от европейските и международните откриватели, илюстрация за което ни дава немският политолог Томас Майер, съгласно който „ медиите ни показват политическия и публичния живот през погрешно огледало, което променя картината ”, а „ обществени въпроси, като беднотия, неравноправие, изключване, битието и страданията на нисшите съсловия, на практика към този момент не намират място в новините и репортажите им ” 3 .
Преди да мина към същината на моята теза за политическата цензура в представянето на историята пред обществото, ми се желае да посоча и две български отзиви за днешната независимост на словото. Първото е на основната редакторка на в. „ Култура ” (днес в. „ К ”, откакто издателят на в. „ Култура ” отхвърли да го финансира и избра да съобщи името и средствата на изданието на Тони Николов, който от 2019 година, стартира да издава сп. „ Култура ” с името и графичния дизайн на обичайна „ Култура ”) и дисидентка от близкото минало Копринка Червенкова. На 25 септември 2015 година по време на полемиката „ Как се разрушава свободата на словото в България ” тя споделя: „ С публицистика съм се занимавала в два сезона – и в мрачния – на социализма, и в слънчевия – на демокрацията; и би трябвало да ви кажа – разлика няма. Тогава се наемаха публицисти по същия метод, както в този момент ” 4 . Второто мнение е на дългогодишния наблюдаващ и инспектор на медиите в Съвета за електронни медии Георги Лозанов. На същата полемика той признава, че при започване на прехода е считал финансирането на медиите от държавния бюджет за най-рисковия метод за тяхното издържане, само че през днешния ден го приема като най-щадящия механизъм за публицистичната самостоятелност. И изяснява тази дълбока смяна във вижданията си с към този момент забележимата директна взаимозависимост на медиите от частни капитали посредством притежателите им или посредством отпусканите по разнообразни канали пари5.
Как наподобява явлението нова политическа цензура при нас – историците? Вярно е, че към този момент никой не лимитира авансово проблематиката, по която работим, само че с навлизането в новата демократична система елементарно може да се забележи наклонността да не се поддържат тематики, занимаващи се с епохата на социализма, в случай че в тях не участва наложителното му отказване. Това проличава при одобряването на научните планове и на тематиките на докторантите, както и при отхвърлянето на публикации и рецензии в научната периодика. А най-много при одобряването на учебниците по история за междинното учебно заведение. По тази причина, а и поради следващия скандал, обвързван с тези учебници, който избухна през 2019 година, ще съсредоточа вниманието си върху тази демонстрация на цензурата.
Ще стартира с определението за политическа цензура , което звучи по този начин: угнетяване и надзор върху словото, общественото другарство или други форми на човешката изява, защото се считат за неприемливи, нездравословни, чувствителни, политически неправилни или неуместни . Подчертала съм моментите, които считам за изключително значими.
Опитите за налагане на единна позиция за епохата на социализма започнаха още с наименованието на интервала. Независимо от обстоятелствата и документите от епохата, както и от теоретичните постановки на марксизма, който е в основата на руското следреволюционно и на следвоенното българско общество, група историци по обучение, които обаче не са се занимавали проучвателен с интервала, настояха и не престават да упорстват той да бъде именуван комунизъм . За всеки, който схваща от понятия, е ясно, че това гледище е неуместно, защото комунизмът е крайната цел на революционната смяна и въпреки да е разказан доста незадълбочено от Маркс, ясно е, че при него не би трябвало да има съсловия и обществени разлики, собствеността върху средствата за произвеждане е социална (сиреч на самоорганизиращото се общество, а не държавна), страната е отмряла, наемният труд и употребата – отстранени, всеки се труди непринудено и с наслада за публичното богатство и има свободен достъп до всички артикули и услуги, от които има потребност. Накратко – химера за идеални хора. Нищо сходно не е имало нито в Съветския съюз, нито в България. Установената тогава система се самонаричаше социализъм 6 и имаме всички учредения да приемем това название, въпреки и с належащо конкретизиране – държавен социализъм (от руски тип).
При това състояние е естествено да си зададем въпроса за какво част от историците толкоз доста държат на термина комунизъм. Моето пояснение не е в историческото или политологично знание, а в политиката. Терминът комунизъм от американска позиция е напълно отрицателен, защото Съединени американски щати се борят с „ комунизма ”, олицетворяван от Съветския съюз и неговите съдружници, през цялата на Студена война. И без значение че на европейския континент отношението към термина комунизъм не е такова и до през днешния ден в Европа съществуват комунистически партии, показани в националните парламенти и в Европарламента, след края на Студената война и тук терминът закупи отрицателни характерности. Особено в светлината на поредицата от заявления, инспирирани от десни политически сили в Европа, осъждащи Съветския съюз и следвоенната система в Източна Европа, определяна като комунизъм7. Така че в тази ситуация става дума не за теоретичен, а за пропагандно-политически метод – желанието да се назовава епохата комунистическа демонстрира блян тя да се осъди още с наименованието.
Сюжетът, на който желая да се спра, с цел да дам образец за актуалната политическа цензура, стартира в края на 2017 и началото на 2018 година Тогава в Министерството на образованието и науката (МОН) е одобрена „ Учебна стратегия по история и цивилизации за X клас ”8. Проблемът се ражда, откакто в изработването на програмата се включват хора, които не са публични представители на просветителните институции, а са посочени от видни политически фигури от ръководещите. Става дума за доктор Евелина Келбечева9 от Американския университет в България и доцент доктор Лъчезар Стоянов от Новия български университет, привлечени по гледище на тогавашния зам.-председател на ГЕРБ и началник на парламентарната група на партията Цветан Цветанов и на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев10. Тяхната интервенция е ориентирана към следвоенния интервал, от който са изчистени неутралните постановки, сменени с неоправдателни. В последна сметка двамата съумяват да наложат волята си в изработването на програмата, макар съпротивата на другите университетски представители и подбудената от тяхната интервенция социална дискусия11. Това обаче е единствено първото деяние, второто се разиграва към учебниците, направени по новата стратегия.
През пролетта на 2019 година се появяват новите учебници по българска история за 10 клас по новата стратегия – пет издателства оферират своите учебници. Те минават през рецензии, оценка на учителите и през три специфични комисии, назначени от МОН, които би трябвало да преценият дали дават отговор на програмата и на другите (полиграфически и технически) условия. И петте учебника получават утвърждение на всички стадии, което значи не нещо друго, а че дават отговор както на научните критерии (професионалната историческа оценка), по този начин и на методическите условия (оценката на методиците) и на приспособеността им към опциите на 17-годишните младежи (оценката на учителите). Остава единствено да тръгнат към печатниците и към учебните заведения в цялата страна след автограф на министъра. Но не става по този начин.
Преди да опиша наложената на учебниците политическа цензура, желая да кажа още нещо за спецификата на учебниците за междинното учебно заведение, които са и държавни документи. Те са мястото, където се срещат три значими държавни детайла: политиката, образованието и академично знание. И да, те са политически документи, само че не става дума за политиката като отбрана на частни ползи, а за държавната политика, олицетворена от МОН. Ролята на учителите е не по-малко значима, изключително когато те възприемат специалността си като предопределение. Докато академичната общественост е притежател на изследователското знание, върху което се гради наличието на учебниците по история, приспособено към нивото на учениците от експертите по методика. Както се вижда, място за вторична политическа цензура в този развой няма – политическата задача е заложена в стратегиите и реализирането ѝ е тествано в приемателните комисии на МОН.
Но тъкмо това се случи, когато в един акуратен от позиция на закона и правилника на МОН развой се намесиха чисто политически фактори. Става дума за медийните изявления от 19 юни до началото на август 2019 година на известния публицист (не историк) Христо Христов, посветил се напълно на документите на Държавна сигурност12, и на доктор Евелина Келбечева. Първа е обявата на Христо Христов на личния му уебсайт – „ Повече от скандално: Комунистическият режим е показан манипулативно и преднамерено в новите учебници по история ”13, препечатана в Медиапул, негово изявление в уеб страницата „ Фактор ” от 20 юни14, „ Открита е петиция за недопускане на замяна на обстоятелства и събития от комунистическия интервал в новите учебници по история ”15, „ Как някогашният член на Българска комунистическа партия и Българска социалистическа партия Искра Баева манипулира историята на прехода в учебниците ”16, „ Как проф. Евгения Калинова подмени името на Шесто ръководство на Държавна сигурност в учебник по история, а и не знае по кое време е основано ”17, „ Тотална операция: Проф. Евгения Калинова фалшифицира и повода за основаването на концлагера край Ловеч в учебника по история ”18. Д-р Келбечева избира да дава изявленията: „ Недопустимо е да възхваляваме комунизма в учебниците ” (интервю на Валентина Иванова по БНР, 20.06.2019)19, „ Проф. Евелина Келбечева: В новите учебници липсват обстоятелства и оценка за тоталитарния режим ” (интервю на Здравка Андонова във в. „ Дневник ”, 20 юни 2019 г.)20, „ Проф. Евелина Келбечева: В новите разновидности на учебници по история се замазват цели процеси, без да се приказва за престъпността на комунистическия режим ” (Интервю в Агенция „ Фокус ”, 26 юни 2019 г.)21.
Разбира се, в едно плуралистично общество всеки може да показва мнението си свободно. Проблемът се появява, когато единствено някои от мненията в разгорялата се полемика се трансформират в политически решения, а другите се оставят без внимание. Към мненията на господин Христов и доктор Келбечева се причислиха политически и други обединения като СДС22, „ Да, България ”23, Народна партия „ Свобода и достолепие ”24, Дискусионен клуб „ Свободна България ”, Съюз „ Истина ”, Движението 7000, Християнски център „ Прелом ”, Фондация БАМО (Българо-американски мостове за общение), Апостолска реформирана черква и църквата „ Царство на Христос ” в Габрово25. За разлика от доста други случаи и от множеството други отзиви в отбрана на професионализма на създателите на учебниците и на нуждата от историческа, а не политическа оценка за социализма26, министърът на образованието се съобрази с тези двама души и с политическите заявления, като разгласи, че няма да подпише учебниците, до момента в който в тях не бъдат нанесени ремонти в духа на поисканото от двамата. А точно: че не е отразена в цялост „ ролята и активността на Държавна сигурност ”, не е написано, че „ политическото дългоденствие ” на Живков се дължи „ на директния надзор, който има върху репресивния уред ”, че не са съответно отразени „ трите банкрута на ръководството на Българска комунистическа партия при Тодор Живков – 1960, 1976-1977 и 1987 година ”, че „ възродителният развой ” е „ прегледан само в границите на 1984-1989 година ” (по Христо Христов).
Както се вижда, тези забележки звучат съществено и щяха да са основателни, в случай че бяха правилни. Но не са. Повечето от поисканите тези участват в учебниците, единствено че са изразени с други думи. А в случай че недоволните от учебниците желаеха да показват с акуратност своята позиция, евентуално трябваше да напишат собствен учебник и да се явят на конкурс с него. Вместо това, те желаеха да наложат своята воля на другите създатели. И фактически, още на 20 юни МОН изпрати до всички издателства „ Предложения по наличието на плановете за учебници ” в 12 точки, които прецизно следват тезите на Христо Христов и някои от тях се разминават с историческата истина като да вземем за пример: че Народният съд е най-голямата политическа принуда в Източна Европа (много по-многобройни са те в Полша и в цяла Германия, тъй като Нюрнбергският развой е единствено върхът на айсберга), че горянското придвижване е първата и една от най-продължителните въоръжени съпротиви против комунистическия режим в Източна Европа (полската въобще се води още от военните години, обгръща доста повече хора и е по-дълготрайна), за „ трите следващи банкрута ”, в случай, че и при трите дългови рецесии България не банкрутира, а съумява да изплати отговорностите си, нормално със руска помощ27. С тези инструкции МОН влиза в ролята на политически цензор, а като имаме поради от кое място са взети забележките, излиза наяве, че политическата поръчка идва от дребни десни обединения от предишното, общото сред които е антикомунизмът. Топлата им връзка с ръководещата партия ГЕРБ се оказват посочените неведнъж от Келбечева като подкрепящи нейната активност Цветан Цветанов28 и Андрей Ковачев.
В полемиката към учебниците по история на България се оказа, че на страната на създателите на учебниците застана професионалната колегия29, а на страната на новите политически цензори – политически групировки и активисти30. Затова се наложи тезата на властта да бъде подкрепена и от някакви университетски фактори. Затова на 1 юли 2019 година със специфична позиция излиза Институтът за проучване на близкото минало (ИИБМ) „ За абсурда с учебниците по история ”, подписано от шефа на института проф. Ивайло Знеполски, доцент Михаил Груев, доцент Даниел Вачков, доктор Момчил Методиев, проф. Иван Еленков, доцент Пламен Дойнов и доцент Даниела Колева31.
Позицията на ИИБМ е забележителна, по тази причина ще изтъквам по-обширни елементи от нея: „ Критикуваните учебници официално са спазили тази логичност (на програмата) , само че вътрешно я ерозират и всъщност подменят задачата. Инструмент за това е отстояваният мироглед за работата на историка като независимост на интерпретациите ”, „ Има верни и неправилни научни тези и те не могат да бъдат равнопоставени, еднообразно ценени ”, „ Ето за какво най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно показване на казуса за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характерности, непроменяемо в имплицитно или експлицитно съпоставяне с демократичната форма на ръководство. И освен класическия тоталитаризъм от времето на сталинизма или ранния живковизъм, само че и по-късното му „ спокойно ” преобразяване, когато тоталното наблюдаване, надзор и шантаж поемат функционалностите на открития гнет и лагерите ”. Много е любопитно, когато хора, занимаващи се с просвета, се афишират против академичната независимост и освен това, декларират: „ Нещата опират до изясняване методологическата позиция на обособените историци ” или нападат историци, разрешили си да кажат: „ Няма подобен интервал в историята, когато да има единствено неприятно или единствено положително ”. Няма потребност да отиваме кой знае какъв брой надалеч, с цел да си разбираем тази позиция – тя ни е позната точно от близкото минало, за което се води разногласието. Тя е присъща за хора, сложили се в услуга на идеологията и политиката, което се отнася най-малкото за шефа на института ИИБМ, който от 1970 до 1990 година работи в Института за модерни обществени теории в системата на Академията за публични науки и обществено ръководство (АОНСУ), основан от и на послушание на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а след измененията е министър на културата в държавните управления на Любен Беров и Ренета Инджова. В случая с учебниците защитаваната от него нова идеологическа позиция е на антикомунизма, която обаче съществено се отличава от метода на множеството университетски историци. Защото въпреки всичко ще повторя, че няма историческа ера, която да е единствено добра или единствено неприятна. Чистото наказание, както и чистата прослава, нямат нищо общо с познанието, а по-скоро с идеологията като „ подправено схващане ” или с религията, по-точно – с манихейството, което дели света на положително и зло, сред които няма никаква връзка. Осъждането в действителност обслужва политическата цел да се наложи една истина за предишното, наложителна за всички. А всичко, което ѝ опонира, да се изтрие и унищожи. Докато ролята на историята е на първо място да изясни по какъв начин се е стигнало до съответните събития, да показа претекстовете и логиката на настоящите лица, като даде на читателите правото сами да оценят станалото.
В последна сметка, след значително полемики, съвещания и остри на моменти разисквания, в които МОН прикани двама от екипа на ИИБМ – доцент Даниел Вачков и доктор Момчил Методиев, настоящи по-скоро като цензори в сравнение с като историци, всички учебници бяха подписани от министъра на просветата Красимир Вълчев и потеглиха към националната просветителна система. А за нас, историците, остана горчивината от новата политическа цензура, в налагането на която, както и по времето на социализма, участваха и някои историци. Това не би трябвало да ни плаши, тъй като, най-малко съгласно мен, най-сигурната гаранция да не допуснем нова интервенция на политиците в историята са нашите професионални проучвания, с които можем да се преборим за правото на свободна научна воля!
Бележки:
1
2 Алими, С. Стената на демократичната цензура. – Монд дипломатик, 1 януари 2009, http://bg.mondediplo.com/article351.html
3 Плурализмът в немската преса е история. Интервю с политолога Томас Майер на Маркус Кльокнер. – А-Спекто, № 16, юли 2015 година
4 Цит. по: Георгиева, Т. За жертвите и палачите. – Култура, 9 октомври 2015, № 34.
5 Пак там.
6 Това проличава както в формалните имена на страни като Съюз на руските социалистически републики, Социалистическа република Румъния, Чехословашка социалистическа република, Социалистическа федеративна република Югославия, по този начин и в Конституцията на Народна република България от 1971 година, където още в преамбюла се приказва за „ успеха на социализма ”, за „ социалистическата общественост ”, за устрема към създаване на „ развито социалистическо общество у нас ” и така нататък – Български конституции и конституционни планове. Съст. В. Методиев и Л. Стоянов. ДИ „ Д-р Петър Берон ”, С., 1990, с. 56.
7 Имам поради документи като: Резолюция № 1096 на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа за ограниченията за разрушение наследството на някогашните комунистически тоталитарни системи, 27 юни 1996 година, Пражка декларация, 22 ноември 2002 година, Декларация на Екологичен потенциал за оповестяване на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на сталинизма и нацизма, 7 май 2008 година Повече по въпроса виж: Баева, И., Е. Калинова. Социализмът в огледалото на прехода. Изток–Запад, С., 2011.
8 Учебна стратегия за история и цивилизации за 10 клас (общообразователна подготовка). – https://www.mon.bg/bg/2238.
9 Орпеделям научната ѝ купа съгласно данните, които участват в формалния Национален указател на университетския състав на Националния център за информация и документи (НАЦИД), а не както се показва в медиите като професор. Тя е защитила кандидатска дисертация през 1989 година, отдадена на българската просвета след Първата международна война.
10 Пред в. „ 24 часа ” от 17 януари 2018 година доктор Евелина Келбечева споделя следното: „ Без политическата воля, която беше изразена от държавното управление и от водача на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, щеше да бъде призната една остаряла и всъщност марксистка стратегия за проучване. Така бе обърнато внимание на експертните рекомендации, които дадохме двамата с сътрудника историк Лъчезар Стоянов. В това държавно управление за първи път се трансформира коренно програмата по история за 10 клас и особено в частта за проучването на комунизма. Намерихме поддръжка в лицето на Цветан Цветанов и евродепутата Андрей Ковачев, най-после – и на министъра на образованието Красимир Вълчев ”. - https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6666650.
11 Дискусия в предаването на Антон Хекимян по БТВ за новата стратегия за 10 клас по история, 17 януари 2018 година – http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/komunizmat-spored-uchebnik-za-x-klas-po-losh-ot-osmanskoto-vladichestvo.html.
12 Той е уредник и създател на интернет уебсайт, който разгласява архивни документи, описи, досиета и така нататък за сътрудниците и активността на Държавна сигурност. – desebg.com.
13http://desebg.com/obrazovaniekomunizum/4006-2019-06-19-14-04-30?fbclid=IwAR2qfHvjBvRXdy68UTTzucIoqFyUBurw9oXw-jq56Kz_zCaRNbvu3Y9y1p8.
14https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/hristo-hristov-novite-uchebnitsi-sa-gavra-s-istoriyata-i-zhertvite-na-komunizma-uchat-che-zhivkov-se-grizhil-za-blagosastoyanieto-na-naroda.
15http://desebg.com/obrazovaniekomunizum/4013-2019-06-21-15-02-53?fbclid=IwAR3qRvfBZy0IQK6xpmN3NC0gHR7-Dp0k-Ixa5F4Z-Agt0ObdqESs24aqFqY.
16https://www.faktor.bg/bg/articles/kak-bivshiyat-chlen-na-bkp-i-bsp-iskra-baeva-manipulira-istoriyata-na-prehoda-v-uchebnitsite.
17https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/kak-prof-evgeniya-kalinova-podmeni-imeto-na-shesto-upravlenie-na-ds-v-uchebnik-po-istoriya-a-i-ne-znae-koga-e-sazdadeno.
18https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/totalna-manipulatsiya-prof-evgeniya-kalinova-falshifitsira-i-prichinata-za-sazdavaneto-na-kontslagera-kray-lovech-v-uchebnika-po-istoriya.
19http://bnr.bg/kardzhali/post/101137574/prof-evelina-kelbecheva-nedopustimo-e-da-vazhvalavame-komunizma-v-uchebnicite.
20https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/06/20/3927434_prof_evelina_kelbecheva_v_novite_uchebnici_lipsvat/?fbclid=IwAR3w5HoM7BnCFub-SkH34SvHCDMToIBbgb0rhjiIIxuE9mzVM-VoW9TROQk.
21http://www.focus-news.net/news/2019/06/26/2674033/prof-evelina-kelbecheva-v-novite-varianti-na-uchebnitsi-po-istoriya-se-zamazvat-tseli-protsesi-bez-da-se-govori-za-prestapnostta-na-komunisticheskiya-rezhim.html.
22 Съюз на демократичните сили: Възмутени сме по какъв начин комунизмът е показан в нови учебници, 22 юни 2019. – https://dnes.dir.bg/obshtestvo/sds-vazmuteni-sme-kak-komunizmat-e-predstaven-v-novi-uchebnitsi.
23 24.06.2019, https://dabulgaria.bg/nastoyavame-narodnoto-sabranie-da-se-proiznese-za-izuchavaneto-na-komunisticheskiya-rezhim/?fbclid=IwAR3sqdwIDziTbmylFC5DAXp2ouxL9mWSq6OAMTkSK5_2fLKnrfEJMGQ4OEA.
24 22.06.2019, https://novini.bg/bylgariya/politika/543939.
25 24 юни 2019, https://dnes.dir.bg/obshtestvo/za-prerazglezhdane-na-komunizma-v-uchebnitsite-nastoyavat-7-organizatsii.
26 Ще изброя единствено някои от многото: Искрен Вълчев. Нека цялата истина влезе в учебниците – и за пребоядисаните комунисти. 25.06.2019. - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/neka-cyalata-istina-vleze-v-uchebnicite-i-za-preboyadisanite-komunisti; Юлияна Методиева. Възмутените жители против новите учебници по история постановат старите способи на цензурата. 27.06.2019. – https://www.marginalia.bg/novini/vazmutenite-grazhdani-sreshtu-novite-uchebnitsi-po-istoriya-rabotyat-sas-starite-metodi-na-tsenzurata/?fbclid=IwAR2xZbRGs7OByw0rp9qAmg_Q6v_vqQ9T2GtECEKshTwlu-szCOCqff5cGSQ; Доц. Милен Михов, заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация и народен представител от „ Обединени патриоти ”: Крайните оценки никога не са достоверни. – Банкеръ, 26 юни 2019 година, - http://www.banker.bg/pozicii/read/krainite-ocenki-v-nikakuv-sluchai-ne-sa-dostoverni; Златко Енев. И още веднъж за учебниците, „ историята “ и нещата, на които би трябвало да учим децата си… – Либерален обзор, 29 юни 2019 година, - http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3561-i-otnovo-za-uchebnitzite-istoriyata-i-neshtata-na-koito-tryabva-da-uchim-detzata-si; Доц. Румяна Маринова-Христиди: Повтарят се сталинските способи на цензура. Има невиждан политически напън „ от горната страна ” да се показа социализмът едностранчиво – единствено като незаконен, споделя авторката на един от учебниците по история . – Дума, 1 юли 2019, № 123; Проф. Людмил Спасов: Такава политическа помиярщина до момента не е имало. Защо МОН позволи двама лаици да образоват учители и да дават ум на историческата общественост, пита създателят на един от учебниците за Х клас. – Дума, 1 юли 2019, № 123; Проф. Любомир Огнянов: Има краен антикомунизъм в офанзивата против учебниците. Не разбирам за какво министърът се огъна пред субективното мнение на трима-четирима неспециалисти, а не слуша експертите историци. – Дума, 2 юли 2019, № 124; Проф. Венцеслав Кулов. Просветен министър или партиен секретар? 8.07.2019. – http://glasove.com/categories/komentari/news/prosveten-ministyr-ili-partien-sekretar; Опростенческият взор към социализма не подхожда на университетски хора, 22.08.2019. – http://glasove.com/categories/na-fokus/news/totalitarizym; Проф. Светлозар Елдъров: Историята не е супермаркет да си купиш стока по желание. – Дума, 17 септември 2019, № 178.
27 Дори доцент доктор Даниел Вачков, един от формалните цензори на учебниците, в книгата си, отдадена на задълженията в социалистическа България, не написа за три банкрута, а за общ фалит на системата. – Вачков, Даниел, Мартин Иванов. Българският външен дълг 1944–1989. Банкрутът на комунистическата стопанска система. Сиела, С., 2008.
28 Цветан Цветанов, въпреки официално да не е в политиката, поддържа опитите да се цензурират учебниците: Цветанов поддържа петиция против подмяната на истината за комунизма в учебниците по история за 10-ти клас. 22.06.2019 година – https://novini.bg/bylgariya/politika/543923; Цветан Цветанов: ГЕРБ да не позволява смяна на истината за комунизма в учебниците. 20 юни 2019 година – https://dnes.dir.bg/politika/tsvetan-tsvetanov-gerb-da-ne-dopuska-promyana-na-istinata-za-komunizma-v-uchebnitsite; Цветанов: Приветствам измененията в раздела за комунистическия режим в учебниците по история за 10. Клас, 14 август 2019 година – https://www.faktor.bg/bg/articles/tsvetanov-privetstvam-promenite-v-razdela-za-komunisticheskiya-rezhim-v-uchebnitsite-po-istoriya-za-10-klas.
29 Петиция в отбрана на академичната общественост и българското обучение против опитите за налагане на политическа цензура. – https://www.peticiq.com/233600.
30 Създадената от Фондация „ Истина и памет ” Петиция за недопускане на замяна на обстоятелства и събития от комунистическия интервал 1944-1989 година и прехода към народна власт в новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас. – https://www.peticiq.com/1944-1989.
31 1 юли 2019 година, Институт за проучване на близкото минало, http://minaloto.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BB%D0%B0-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/.
* Черно на бяло
Една огромна аналогия има – и дясна, и извънредно дясна да е, или лява и извънредно лява да е властта, тя не търпи несъгласни отзиви. Примери в близкото и по-далечното минало колкото щеш.
И една фундаментална разлика боде очите, в случай че стремежът на „ настойниците ” на днешните родни цензори, на първо място е бил истината да не стига до хората, то в този момент, изключително в историята и литературата, новите „ плоскочели и с изпъкнали очи ” юначаги ги надминават и бастисват безмилостно това, което не им уйдисва. Та Ботев ли не щеш, та Вазов ли, та…. Списъкът е дълъг
Някои претенденти за непогрешима талантливост през днешния ден наподобява не са били усърдни и като възпитаници и студенти по история и са я възприемали единствено като ходило по стълбата, която води нагоре. А тя нерядко е и предизвестие, а освен облаги и празна популярност.
Проф. Искра Баева не се нуждае от показване. Тя е уважавана поради храбростта й, обичана авторка е освен от „ свои ”, само че и от непознати.
Предлагаме ви през днешния ден текст, в който тя разкрива и един неотдавнашен изстрадан епизод от своята борба за отстояване на съществени правила в историческата просвета.
Заради достойнството историческа.
„ Модерният историк 3. Баланс, атрактивност, въображение ”.
Академично издателство „ За буквите – О писменехь ”, С., 2019, 467–474.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА В ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
Искра Баева
Снимка 24 часа
В заглавието умишлено не нарекох България след 1989 година демократична, а постсоциалистическа страна. Основание за това са миналите три десетилетия от тези ноемврийски дни, когато се роди вярата на доста българи, че дружно ще променим страната, ще я отървем от омръзналите ни ограничавания и ще утвърдим политическа система, която ще даде опция на всеки да показва своите хрумвания и да се бори за реализирането им. Само че действителностите през днешния ден са доста по-различни от тогавашните ни очаквания. Действително, през последните 30 години беше възобновен политическият плурализъм, Народното събрание си върна правото да основава закони, бяха основани нови демократични институции, а една от първите прояви на демокрацията бе опцията жителите, публицистите и учените свободно да показват позициите си и да ги отстояват, тоест получихме независимост на словото и съвестта. С течение на времето обаче българската политическа процедура еволюира, като ни продемонстрира по какъв начин всички демократични достижения могат официално да се запазят, само че да се окажат единствено фасада, зад която изпълнителната власт изземва функционалностите на другите управляващи, а свободата на словото деградира до цялостната взаимозависимост на частните медии от финансово-икономическите ползи на техните притежатели, до момента в който при така наречен публични медии по същия метод работи изпълнителната власт.
Именно поради злоупотребата с демократичните правила и превръщането им във фасада за един все по-ясно очертаващ се авторитаризъм, избирам да употребявам термина постсоциалистическа България с вярата, че недемократичните прояви могат да бъдат преодолени в бъдеще и в България в действителност да се утвърди демокрацията. Но би трябвало да припомня, че това не може да стане без осъзнаването на проблемите и битката на осъзнатите жители за действителна народна власт. Дали това ще се случи, ще покаже бъдещето, само че занапред желая да посоча проблемите, един от който за нас, историците, е новата политическа цензура.
В началото ще напомня по какъв начин се появява цензурата, предопределена да ограничи разпространението на хрумвания, оценени като рискови за другите типове управляващи. Като не трябва да забравяме и това, че противоположната страна на цензурата е пропагандата1. Чомски, Ноам. Ранната история на пропагандата. Забележителните достижения на пропагандата. С., 1994. – https://chitanka.info/text/8935/2#textstart. Става дума за детайл от връзките власт – общество, по тази причина цензурата се появява по едно и също време с одобряването на властовите структури. По отношение на писменото слово тя добива същински проведен темперамент с одобряването на католическата черква като идеологическа основа на средновековна Европа. Политическата роля на цензурата нараства по време и след огромните буржоазни революции, значима част от подготовката за които е била битката за независимост на словото, трансформирала се и в едно от огромните достижения на демокрацията. Но свободата на словото неизбежно поражда и желанието за нейното ограничение, а оттова и цензурата, която би трябвало да подчини или заобиколи конституционно одобрения принцип за независимост на словото и съвестта. Идеята за независимост на словото, както и желанието за нейното ограничение, стават изключително значими през ХХ в., когато се сблъскват няколко глобалистични идеологии.
В противоборството сред комунизма, фашизма и либерализма цензурата в областта на политиката и културата става неотменна линия, която ние, в системата на държавен социализъм от руски вид в Източна Европа след Втората международна война, изживяваме изключително мъчително. Цензурата в Източния блок има разнообразни прояви, проведена е по друг метод по няколко аргументи, най-важната от които е в характерните исторически обичаи в Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания и Германска демократична република. Втората причина е, че при преместването на руската система в Източна Европа тя на никое място не е приложена в идеалния си тип, а е видоизменена по волята на съответните ръководещи комунистически партии, техните съдружници в националните фронтове, а и от съпротивата, която срещат в обществото. Третата причина е най-трудна за следене, защото е обвързвана със субективния фактор – настройките на хората, които осъществят цензурата, както и на тези, които се съпротивляват против нея.
Връзката на политическата цензура със социалистическото общество, в което липсва плурализъм, накара българската интелигенция да посрещне с толкоз огромни очаквания демокрацията и с твърдата увереност, че цензурата е останала в предишното. И първоначално в действителност изглеждаше като че ли е пристигнал краят на рестриктивните мерки, че към този момент може да се приказва и написа всичко. Вестниците и издателствата започнаха да никнат като гъби и да представат разнородни гледни точки – от прокомунистически до профашистки, от извънредно демократични до извънредно консервативни. Свободата на словото беше вярата, а и практиката от първите години на прехода. Усетихме го и ние, историците, защото на бял свят се появиха доста неразрешени или забравени преди този момент книги – сред българските заслужава да се упоменат тези на Петър Мутафчиев, Симеон Радев, Любомир Владикин, Борис Йоцов и доста други. Постепенно обаче както и периодиката, по този начин и книгоиздаването, се сблъскаха с една ограничаваща стена, друга от политическите забрани. Дойде времето на финансовите ограничавания, подвластни както на пазара, по този начин и на хората с парите. Тези последните елементарно влязоха в ролята на предходните политически цензори, свързаха се с властта и в случай че погледнем медиите 30 години след началото на измененията, ще забележим какъв брой комфортно се усещат хората с парите в тази нова роля. Затова през днешния ден можем да кажем, че с доста малко изключения свободата на словото в медиите е сведена до отбрана на политическите ползи на ръководещите или на частните ползи на притежателите им.
Явлението не е ново и не е единствено българско. Френският медиен анализатор Серж Алими споделя за свободата на медиите след края на диктатурите в Източна Европа и Латинска Америка следното: „ Уви, този тип независимост на пресата – свободата да не те убият или хвърлят в пандиза – не стига за дефиниране на свободата. Той от време на време прикрива един различен тип цензура, по-малко забележима, само че също толкоз действителна... Стената на демократичната цензура на информацията е построена от три съществени съставки: властта на притежателя, пазарната мисъл, информацията като стока ” 2 . Резултатите от тази характерна „ демократична цензура ” са осъзнати от европейските и международните откриватели, илюстрация за което ни дава немският политолог Томас Майер, съгласно който „ медиите ни показват политическия и публичния живот през погрешно огледало, което променя картината ”, а „ обществени въпроси, като беднотия, неравноправие, изключване, битието и страданията на нисшите съсловия, на практика към този момент не намират място в новините и репортажите им ” 3 .
Преди да мина към същината на моята теза за политическата цензура в представянето на историята пред обществото, ми се желае да посоча и две български отзиви за днешната независимост на словото. Първото е на основната редакторка на в. „ Култура ” (днес в. „ К ”, откакто издателят на в. „ Култура ” отхвърли да го финансира и избра да съобщи името и средствата на изданието на Тони Николов, който от 2019 година, стартира да издава сп. „ Култура ” с името и графичния дизайн на обичайна „ Култура ”) и дисидентка от близкото минало Копринка Червенкова. На 25 септември 2015 година по време на полемиката „ Как се разрушава свободата на словото в България ” тя споделя: „ С публицистика съм се занимавала в два сезона – и в мрачния – на социализма, и в слънчевия – на демокрацията; и би трябвало да ви кажа – разлика няма. Тогава се наемаха публицисти по същия метод, както в този момент ” 4 . Второто мнение е на дългогодишния наблюдаващ и инспектор на медиите в Съвета за електронни медии Георги Лозанов. На същата полемика той признава, че при започване на прехода е считал финансирането на медиите от държавния бюджет за най-рисковия метод за тяхното издържане, само че през днешния ден го приема като най-щадящия механизъм за публицистичната самостоятелност. И изяснява тази дълбока смяна във вижданията си с към този момент забележимата директна взаимозависимост на медиите от частни капитали посредством притежателите им или посредством отпусканите по разнообразни канали пари5.
Как наподобява явлението нова политическа цензура при нас – историците? Вярно е, че към този момент никой не лимитира авансово проблематиката, по която работим, само че с навлизането в новата демократична система елементарно може да се забележи наклонността да не се поддържат тематики, занимаващи се с епохата на социализма, в случай че в тях не участва наложителното му отказване. Това проличава при одобряването на научните планове и на тематиките на докторантите, както и при отхвърлянето на публикации и рецензии в научната периодика. А най-много при одобряването на учебниците по история за междинното учебно заведение. По тази причина, а и поради следващия скандал, обвързван с тези учебници, който избухна през 2019 година, ще съсредоточа вниманието си върху тази демонстрация на цензурата.
Ще стартира с определението за политическа цензура , което звучи по този начин: угнетяване и надзор върху словото, общественото другарство или други форми на човешката изява, защото се считат за неприемливи, нездравословни, чувствителни, политически неправилни или неуместни . Подчертала съм моментите, които считам за изключително значими.
Опитите за налагане на единна позиция за епохата на социализма започнаха още с наименованието на интервала. Независимо от обстоятелствата и документите от епохата, както и от теоретичните постановки на марксизма, който е в основата на руското следреволюционно и на следвоенното българско общество, група историци по обучение, които обаче не са се занимавали проучвателен с интервала, настояха и не престават да упорстват той да бъде именуван комунизъм . За всеки, който схваща от понятия, е ясно, че това гледище е неуместно, защото комунизмът е крайната цел на революционната смяна и въпреки да е разказан доста незадълбочено от Маркс, ясно е, че при него не би трябвало да има съсловия и обществени разлики, собствеността върху средствата за произвеждане е социална (сиреч на самоорганизиращото се общество, а не държавна), страната е отмряла, наемният труд и употребата – отстранени, всеки се труди непринудено и с наслада за публичното богатство и има свободен достъп до всички артикули и услуги, от които има потребност. Накратко – химера за идеални хора. Нищо сходно не е имало нито в Съветския съюз, нито в България. Установената тогава система се самонаричаше социализъм 6 и имаме всички учредения да приемем това название, въпреки и с належащо конкретизиране – държавен социализъм (от руски тип).
При това състояние е естествено да си зададем въпроса за какво част от историците толкоз доста държат на термина комунизъм. Моето пояснение не е в историческото или политологично знание, а в политиката. Терминът комунизъм от американска позиция е напълно отрицателен, защото Съединени американски щати се борят с „ комунизма ”, олицетворяван от Съветския съюз и неговите съдружници, през цялата на Студена война. И без значение че на европейския континент отношението към термина комунизъм не е такова и до през днешния ден в Европа съществуват комунистически партии, показани в националните парламенти и в Европарламента, след края на Студената война и тук терминът закупи отрицателни характерности. Особено в светлината на поредицата от заявления, инспирирани от десни политически сили в Европа, осъждащи Съветския съюз и следвоенната система в Източна Европа, определяна като комунизъм7. Така че в тази ситуация става дума не за теоретичен, а за пропагандно-политически метод – желанието да се назовава епохата комунистическа демонстрира блян тя да се осъди още с наименованието.
Сюжетът, на който желая да се спра, с цел да дам образец за актуалната политическа цензура, стартира в края на 2017 и началото на 2018 година Тогава в Министерството на образованието и науката (МОН) е одобрена „ Учебна стратегия по история и цивилизации за X клас ”8. Проблемът се ражда, откакто в изработването на програмата се включват хора, които не са публични представители на просветителните институции, а са посочени от видни политически фигури от ръководещите. Става дума за доктор Евелина Келбечева9 от Американския университет в България и доцент доктор Лъчезар Стоянов от Новия български университет, привлечени по гледище на тогавашния зам.-председател на ГЕРБ и началник на парламентарната група на партията Цветан Цветанов и на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев10. Тяхната интервенция е ориентирана към следвоенния интервал, от който са изчистени неутралните постановки, сменени с неоправдателни. В последна сметка двамата съумяват да наложат волята си в изработването на програмата, макар съпротивата на другите университетски представители и подбудената от тяхната интервенция социална дискусия11. Това обаче е единствено първото деяние, второто се разиграва към учебниците, направени по новата стратегия.
През пролетта на 2019 година се появяват новите учебници по българска история за 10 клас по новата стратегия – пет издателства оферират своите учебници. Те минават през рецензии, оценка на учителите и през три специфични комисии, назначени от МОН, които би трябвало да преценият дали дават отговор на програмата и на другите (полиграфически и технически) условия. И петте учебника получават утвърждение на всички стадии, което значи не нещо друго, а че дават отговор както на научните критерии (професионалната историческа оценка), по този начин и на методическите условия (оценката на методиците) и на приспособеността им към опциите на 17-годишните младежи (оценката на учителите). Остава единствено да тръгнат към печатниците и към учебните заведения в цялата страна след автограф на министъра. Но не става по този начин.
Преди да опиша наложената на учебниците политическа цензура, желая да кажа още нещо за спецификата на учебниците за междинното учебно заведение, които са и държавни документи. Те са мястото, където се срещат три значими държавни детайла: политиката, образованието и академично знание. И да, те са политически документи, само че не става дума за политиката като отбрана на частни ползи, а за държавната политика, олицетворена от МОН. Ролята на учителите е не по-малко значима, изключително когато те възприемат специалността си като предопределение. Докато академичната общественост е притежател на изследователското знание, върху което се гради наличието на учебниците по история, приспособено към нивото на учениците от експертите по методика. Както се вижда, място за вторична политическа цензура в този развой няма – политическата задача е заложена в стратегиите и реализирането ѝ е тествано в приемателните комисии на МОН.
Но тъкмо това се случи, когато в един акуратен от позиция на закона и правилника на МОН развой се намесиха чисто политически фактори. Става дума за медийните изявления от 19 юни до началото на август 2019 година на известния публицист (не историк) Христо Христов, посветил се напълно на документите на Държавна сигурност12, и на доктор Евелина Келбечева. Първа е обявата на Христо Христов на личния му уебсайт – „ Повече от скандално: Комунистическият режим е показан манипулативно и преднамерено в новите учебници по история ”13, препечатана в Медиапул, негово изявление в уеб страницата „ Фактор ” от 20 юни14, „ Открита е петиция за недопускане на замяна на обстоятелства и събития от комунистическия интервал в новите учебници по история ”15, „ Как някогашният член на Българска комунистическа партия и Българска социалистическа партия Искра Баева манипулира историята на прехода в учебниците ”16, „ Как проф. Евгения Калинова подмени името на Шесто ръководство на Държавна сигурност в учебник по история, а и не знае по кое време е основано ”17, „ Тотална операция: Проф. Евгения Калинова фалшифицира и повода за основаването на концлагера край Ловеч в учебника по история ”18. Д-р Келбечева избира да дава изявленията: „ Недопустимо е да възхваляваме комунизма в учебниците ” (интервю на Валентина Иванова по БНР, 20.06.2019)19, „ Проф. Евелина Келбечева: В новите учебници липсват обстоятелства и оценка за тоталитарния режим ” (интервю на Здравка Андонова във в. „ Дневник ”, 20 юни 2019 г.)20, „ Проф. Евелина Келбечева: В новите разновидности на учебници по история се замазват цели процеси, без да се приказва за престъпността на комунистическия режим ” (Интервю в Агенция „ Фокус ”, 26 юни 2019 г.)21.
Разбира се, в едно плуралистично общество всеки може да показва мнението си свободно. Проблемът се появява, когато единствено някои от мненията в разгорялата се полемика се трансформират в политически решения, а другите се оставят без внимание. Към мненията на господин Христов и доктор Келбечева се причислиха политически и други обединения като СДС22, „ Да, България ”23, Народна партия „ Свобода и достолепие ”24, Дискусионен клуб „ Свободна България ”, Съюз „ Истина ”, Движението 7000, Християнски център „ Прелом ”, Фондация БАМО (Българо-американски мостове за общение), Апостолска реформирана черква и църквата „ Царство на Христос ” в Габрово25. За разлика от доста други случаи и от множеството други отзиви в отбрана на професионализма на създателите на учебниците и на нуждата от историческа, а не политическа оценка за социализма26, министърът на образованието се съобрази с тези двама души и с политическите заявления, като разгласи, че няма да подпише учебниците, до момента в който в тях не бъдат нанесени ремонти в духа на поисканото от двамата. А точно: че не е отразена в цялост „ ролята и активността на Държавна сигурност ”, не е написано, че „ политическото дългоденствие ” на Живков се дължи „ на директния надзор, който има върху репресивния уред ”, че не са съответно отразени „ трите банкрута на ръководството на Българска комунистическа партия при Тодор Живков – 1960, 1976-1977 и 1987 година ”, че „ възродителният развой ” е „ прегледан само в границите на 1984-1989 година ” (по Христо Христов).
Както се вижда, тези забележки звучат съществено и щяха да са основателни, в случай че бяха правилни. Но не са. Повечето от поисканите тези участват в учебниците, единствено че са изразени с други думи. А в случай че недоволните от учебниците желаеха да показват с акуратност своята позиция, евентуално трябваше да напишат собствен учебник и да се явят на конкурс с него. Вместо това, те желаеха да наложат своята воля на другите създатели. И фактически, още на 20 юни МОН изпрати до всички издателства „ Предложения по наличието на плановете за учебници ” в 12 точки, които прецизно следват тезите на Христо Христов и някои от тях се разминават с историческата истина като да вземем за пример: че Народният съд е най-голямата политическа принуда в Източна Европа (много по-многобройни са те в Полша и в цяла Германия, тъй като Нюрнбергският развой е единствено върхът на айсберга), че горянското придвижване е първата и една от най-продължителните въоръжени съпротиви против комунистическия режим в Източна Европа (полската въобще се води още от военните години, обгръща доста повече хора и е по-дълготрайна), за „ трите следващи банкрута ”, в случай, че и при трите дългови рецесии България не банкрутира, а съумява да изплати отговорностите си, нормално със руска помощ27. С тези инструкции МОН влиза в ролята на политически цензор, а като имаме поради от кое място са взети забележките, излиза наяве, че политическата поръчка идва от дребни десни обединения от предишното, общото сред които е антикомунизмът. Топлата им връзка с ръководещата партия ГЕРБ се оказват посочените неведнъж от Келбечева като подкрепящи нейната активност Цветан Цветанов28 и Андрей Ковачев.
В полемиката към учебниците по история на България се оказа, че на страната на създателите на учебниците застана професионалната колегия29, а на страната на новите политически цензори – политически групировки и активисти30. Затова се наложи тезата на властта да бъде подкрепена и от някакви университетски фактори. Затова на 1 юли 2019 година със специфична позиция излиза Институтът за проучване на близкото минало (ИИБМ) „ За абсурда с учебниците по история ”, подписано от шефа на института проф. Ивайло Знеполски, доцент Михаил Груев, доцент Даниел Вачков, доктор Момчил Методиев, проф. Иван Еленков, доцент Пламен Дойнов и доцент Даниела Колева31.
Позицията на ИИБМ е забележителна, по тази причина ще изтъквам по-обширни елементи от нея: „ Критикуваните учебници официално са спазили тази логичност (на програмата) , само че вътрешно я ерозират и всъщност подменят задачата. Инструмент за това е отстояваният мироглед за работата на историка като независимост на интерпретациите ”, „ Има верни и неправилни научни тези и те не могат да бъдат равнопоставени, еднообразно ценени ”, „ Ето за какво най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно показване на казуса за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характерности, непроменяемо в имплицитно или експлицитно съпоставяне с демократичната форма на ръководство. И освен класическия тоталитаризъм от времето на сталинизма или ранния живковизъм, само че и по-късното му „ спокойно ” преобразяване, когато тоталното наблюдаване, надзор и шантаж поемат функционалностите на открития гнет и лагерите ”. Много е любопитно, когато хора, занимаващи се с просвета, се афишират против академичната независимост и освен това, декларират: „ Нещата опират до изясняване методологическата позиция на обособените историци ” или нападат историци, разрешили си да кажат: „ Няма подобен интервал в историята, когато да има единствено неприятно или единствено положително ”. Няма потребност да отиваме кой знае какъв брой надалеч, с цел да си разбираем тази позиция – тя ни е позната точно от близкото минало, за което се води разногласието. Тя е присъща за хора, сложили се в услуга на идеологията и политиката, което се отнася най-малкото за шефа на института ИИБМ, който от 1970 до 1990 година работи в Института за модерни обществени теории в системата на Академията за публични науки и обществено ръководство (АОНСУ), основан от и на послушание на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а след измененията е министър на културата в държавните управления на Любен Беров и Ренета Инджова. В случая с учебниците защитаваната от него нова идеологическа позиция е на антикомунизма, която обаче съществено се отличава от метода на множеството университетски историци. Защото въпреки всичко ще повторя, че няма историческа ера, която да е единствено добра или единствено неприятна. Чистото наказание, както и чистата прослава, нямат нищо общо с познанието, а по-скоро с идеологията като „ подправено схващане ” или с религията, по-точно – с манихейството, което дели света на положително и зло, сред които няма никаква връзка. Осъждането в действителност обслужва политическата цел да се наложи една истина за предишното, наложителна за всички. А всичко, което ѝ опонира, да се изтрие и унищожи. Докато ролята на историята е на първо място да изясни по какъв начин се е стигнало до съответните събития, да показа претекстовете и логиката на настоящите лица, като даде на читателите правото сами да оценят станалото.
В последна сметка, след значително полемики, съвещания и остри на моменти разисквания, в които МОН прикани двама от екипа на ИИБМ – доцент Даниел Вачков и доктор Момчил Методиев, настоящи по-скоро като цензори в сравнение с като историци, всички учебници бяха подписани от министъра на просветата Красимир Вълчев и потеглиха към националната просветителна система. А за нас, историците, остана горчивината от новата политическа цензура, в налагането на която, както и по времето на социализма, участваха и някои историци. Това не би трябвало да ни плаши, тъй като, най-малко съгласно мен, най-сигурната гаранция да не допуснем нова интервенция на политиците в историята са нашите професионални проучвания, с които можем да се преборим за правото на свободна научна воля!
Бележки:
1
2 Алими, С. Стената на демократичната цензура. – Монд дипломатик, 1 януари 2009, http://bg.mondediplo.com/article351.html
3 Плурализмът в немската преса е история. Интервю с политолога Томас Майер на Маркус Кльокнер. – А-Спекто, № 16, юли 2015 година
4 Цит. по: Георгиева, Т. За жертвите и палачите. – Култура, 9 октомври 2015, № 34.
5 Пак там.
6 Това проличава както в формалните имена на страни като Съюз на руските социалистически републики, Социалистическа република Румъния, Чехословашка социалистическа република, Социалистическа федеративна република Югославия, по този начин и в Конституцията на Народна република България от 1971 година, където още в преамбюла се приказва за „ успеха на социализма ”, за „ социалистическата общественост ”, за устрема към създаване на „ развито социалистическо общество у нас ” и така нататък – Български конституции и конституционни планове. Съст. В. Методиев и Л. Стоянов. ДИ „ Д-р Петър Берон ”, С., 1990, с. 56.
7 Имам поради документи като: Резолюция № 1096 на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа за ограниченията за разрушение наследството на някогашните комунистически тоталитарни системи, 27 юни 1996 година, Пражка декларация, 22 ноември 2002 година, Декларация на Екологичен потенциал за оповестяване на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на сталинизма и нацизма, 7 май 2008 година Повече по въпроса виж: Баева, И., Е. Калинова. Социализмът в огледалото на прехода. Изток–Запад, С., 2011.
8 Учебна стратегия за история и цивилизации за 10 клас (общообразователна подготовка). – https://www.mon.bg/bg/2238.
9 Орпеделям научната ѝ купа съгласно данните, които участват в формалния Национален указател на университетския състав на Националния център за информация и документи (НАЦИД), а не както се показва в медиите като професор. Тя е защитила кандидатска дисертация през 1989 година, отдадена на българската просвета след Първата международна война.
10 Пред в. „ 24 часа ” от 17 януари 2018 година доктор Евелина Келбечева споделя следното: „ Без политическата воля, която беше изразена от държавното управление и от водача на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, щеше да бъде призната една остаряла и всъщност марксистка стратегия за проучване. Така бе обърнато внимание на експертните рекомендации, които дадохме двамата с сътрудника историк Лъчезар Стоянов. В това държавно управление за първи път се трансформира коренно програмата по история за 10 клас и особено в частта за проучването на комунизма. Намерихме поддръжка в лицето на Цветан Цветанов и евродепутата Андрей Ковачев, най-после – и на министъра на образованието Красимир Вълчев ”. - https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6666650.
11 Дискусия в предаването на Антон Хекимян по БТВ за новата стратегия за 10 клас по история, 17 януари 2018 година – http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/komunizmat-spored-uchebnik-za-x-klas-po-losh-ot-osmanskoto-vladichestvo.html.
12 Той е уредник и създател на интернет уебсайт, който разгласява архивни документи, описи, досиета и така нататък за сътрудниците и активността на Държавна сигурност. – desebg.com.
13http://desebg.com/obrazovaniekomunizum/4006-2019-06-19-14-04-30?fbclid=IwAR2qfHvjBvRXdy68UTTzucIoqFyUBurw9oXw-jq56Kz_zCaRNbvu3Y9y1p8.
14https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/hristo-hristov-novite-uchebnitsi-sa-gavra-s-istoriyata-i-zhertvite-na-komunizma-uchat-che-zhivkov-se-grizhil-za-blagosastoyanieto-na-naroda.
15http://desebg.com/obrazovaniekomunizum/4013-2019-06-21-15-02-53?fbclid=IwAR3qRvfBZy0IQK6xpmN3NC0gHR7-Dp0k-Ixa5F4Z-Agt0ObdqESs24aqFqY.
16https://www.faktor.bg/bg/articles/kak-bivshiyat-chlen-na-bkp-i-bsp-iskra-baeva-manipulira-istoriyata-na-prehoda-v-uchebnitsite.
17https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/kak-prof-evgeniya-kalinova-podmeni-imeto-na-shesto-upravlenie-na-ds-v-uchebnik-po-istoriya-a-i-ne-znae-koga-e-sazdadeno.
18https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/totalna-manipulatsiya-prof-evgeniya-kalinova-falshifitsira-i-prichinata-za-sazdavaneto-na-kontslagera-kray-lovech-v-uchebnika-po-istoriya.
19http://bnr.bg/kardzhali/post/101137574/prof-evelina-kelbecheva-nedopustimo-e-da-vazhvalavame-komunizma-v-uchebnicite.
20https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/06/20/3927434_prof_evelina_kelbecheva_v_novite_uchebnici_lipsvat/?fbclid=IwAR3w5HoM7BnCFub-SkH34SvHCDMToIBbgb0rhjiIIxuE9mzVM-VoW9TROQk.
21http://www.focus-news.net/news/2019/06/26/2674033/prof-evelina-kelbecheva-v-novite-varianti-na-uchebnitsi-po-istoriya-se-zamazvat-tseli-protsesi-bez-da-se-govori-za-prestapnostta-na-komunisticheskiya-rezhim.html.
22 Съюз на демократичните сили: Възмутени сме по какъв начин комунизмът е показан в нови учебници, 22 юни 2019. – https://dnes.dir.bg/obshtestvo/sds-vazmuteni-sme-kak-komunizmat-e-predstaven-v-novi-uchebnitsi.
23 24.06.2019, https://dabulgaria.bg/nastoyavame-narodnoto-sabranie-da-se-proiznese-za-izuchavaneto-na-komunisticheskiya-rezhim/?fbclid=IwAR3sqdwIDziTbmylFC5DAXp2ouxL9mWSq6OAMTkSK5_2fLKnrfEJMGQ4OEA.
24 22.06.2019, https://novini.bg/bylgariya/politika/543939.
25 24 юни 2019, https://dnes.dir.bg/obshtestvo/za-prerazglezhdane-na-komunizma-v-uchebnitsite-nastoyavat-7-organizatsii.
26 Ще изброя единствено някои от многото: Искрен Вълчев. Нека цялата истина влезе в учебниците – и за пребоядисаните комунисти. 25.06.2019. - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/neka-cyalata-istina-vleze-v-uchebnicite-i-za-preboyadisanite-komunisti; Юлияна Методиева. Възмутените жители против новите учебници по история постановат старите способи на цензурата. 27.06.2019. – https://www.marginalia.bg/novini/vazmutenite-grazhdani-sreshtu-novite-uchebnitsi-po-istoriya-rabotyat-sas-starite-metodi-na-tsenzurata/?fbclid=IwAR2xZbRGs7OByw0rp9qAmg_Q6v_vqQ9T2GtECEKshTwlu-szCOCqff5cGSQ; Доц. Милен Михов, заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация и народен представител от „ Обединени патриоти ”: Крайните оценки никога не са достоверни. – Банкеръ, 26 юни 2019 година, - http://www.banker.bg/pozicii/read/krainite-ocenki-v-nikakuv-sluchai-ne-sa-dostoverni; Златко Енев. И още веднъж за учебниците, „ историята “ и нещата, на които би трябвало да учим децата си… – Либерален обзор, 29 юни 2019 година, - http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3561-i-otnovo-za-uchebnitzite-istoriyata-i-neshtata-na-koito-tryabva-da-uchim-detzata-si; Доц. Румяна Маринова-Христиди: Повтарят се сталинските способи на цензура. Има невиждан политически напън „ от горната страна ” да се показа социализмът едностранчиво – единствено като незаконен, споделя авторката на един от учебниците по история . – Дума, 1 юли 2019, № 123; Проф. Людмил Спасов: Такава политическа помиярщина до момента не е имало. Защо МОН позволи двама лаици да образоват учители и да дават ум на историческата общественост, пита създателят на един от учебниците за Х клас. – Дума, 1 юли 2019, № 123; Проф. Любомир Огнянов: Има краен антикомунизъм в офанзивата против учебниците. Не разбирам за какво министърът се огъна пред субективното мнение на трима-четирима неспециалисти, а не слуша експертите историци. – Дума, 2 юли 2019, № 124; Проф. Венцеслав Кулов. Просветен министър или партиен секретар? 8.07.2019. – http://glasove.com/categories/komentari/news/prosveten-ministyr-ili-partien-sekretar; Опростенческият взор към социализма не подхожда на университетски хора, 22.08.2019. – http://glasove.com/categories/na-fokus/news/totalitarizym; Проф. Светлозар Елдъров: Историята не е супермаркет да си купиш стока по желание. – Дума, 17 септември 2019, № 178.
27 Дори доцент доктор Даниел Вачков, един от формалните цензори на учебниците, в книгата си, отдадена на задълженията в социалистическа България, не написа за три банкрута, а за общ фалит на системата. – Вачков, Даниел, Мартин Иванов. Българският външен дълг 1944–1989. Банкрутът на комунистическата стопанска система. Сиела, С., 2008.
28 Цветан Цветанов, въпреки официално да не е в политиката, поддържа опитите да се цензурират учебниците: Цветанов поддържа петиция против подмяната на истината за комунизма в учебниците по история за 10-ти клас. 22.06.2019 година – https://novini.bg/bylgariya/politika/543923; Цветан Цветанов: ГЕРБ да не позволява смяна на истината за комунизма в учебниците. 20 юни 2019 година – https://dnes.dir.bg/politika/tsvetan-tsvetanov-gerb-da-ne-dopuska-promyana-na-istinata-za-komunizma-v-uchebnitsite; Цветанов: Приветствам измененията в раздела за комунистическия режим в учебниците по история за 10. Клас, 14 август 2019 година – https://www.faktor.bg/bg/articles/tsvetanov-privetstvam-promenite-v-razdela-za-komunisticheskiya-rezhim-v-uchebnitsite-po-istoriya-za-10-klas.
29 Петиция в отбрана на академичната общественост и българското обучение против опитите за налагане на политическа цензура. – https://www.peticiq.com/233600.
30 Създадената от Фондация „ Истина и памет ” Петиция за недопускане на замяна на обстоятелства и събития от комунистическия интервал 1944-1989 година и прехода към народна власт в новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас. – https://www.peticiq.com/1944-1989.
31 1 юли 2019 година, Институт за проучване на близкото минало, http://minaloto.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BB%D0%B0-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/.
* Черно на бяло
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ