Как Джордж Ферис създаде най-голямата въртележка и творението му го погуби
Виенското колело е една особена атракция на всеки по-сериозен панаир можем да забележим, че участва като едно от най-любимите въртележки. Според историята, през 1889 година с празнуването на 100-годишнината от Френската гражданска война, парижани имали опцията да видят невероятната Айфелова кула, която с изключение на всичко имала и доста дребен и гиздав апартамент на върха, употребен от учени, с цел да гледат звездите. Със сигурност монтирането на кулата е една от особените инженерни триумфи на Франция.
По това време всички погледи са ориентирани точно там и всеки съперник обръща доста съществено внимание на структурата, която да създаде, с цел да показва освен инженерната мощ на дадена страна, само че и да притегли колкото се може повече туристи. Ръкавицата е хвърлена, а мнозина стартират да мислят по какъв начин да привлекат погледите на идващия по-голям панаир. Густав Айфел работи към 3 години, с цел да вдигне впечатляващата конструкция, а в това време идващият международен панаир ще бъде показан в Чикаго.
Още от 1893 година американският град е наддавал и е бил подготвен да посрещне всички посетители от света, тъй като датата се пада с 400-та годишнина от откриването на Америка от Христофор Колумб. Какво може да бъде издигнато, с цел да забележим колкото се може повече хора, които да желаят да го зърнат. Времето тече, а нито един от артистите и архитектите няма решение на въпроса. Даниел Бурхам най-после взема решение, че всичко може да бъде направено, само че концепцията би трябвало да бъде неповторима, впечатляваща и невиждана до този миг. И тъкмо тук идва Джордж Ферис. Неговото име се появява на бял свят в верният миг.
33-годишният инженер от Питсбърг има желанието да опитва със стоманата, която към този миг била в обилие, до момента в който останалите строят структурите за самия панаир. Ферис идва с концепцията да сътвори голямо железно стоманено колело, което да се върти като колело, само че не се движи. По това време Бурхам счита, че тази концепция е изключително рискова, а и самата структура изглеждала много чуплива. Джордж добавил, че неговото колело щяло да вози посетителите, да ги издига на високо и по-късно да ги спуска надолу, като височината би трябвало да е много впечатляваща, с цел да може всеки да огледа височината на града.
Инженерът даже предлага височината да е задоволителна, с цел да може мнозина да видят и статуята на свободата, когато са на върха. Никой обаче не бил толкоз удивен от концепцията, прочее мнозина се тормозили от обстоятелството, че сходен план няма късмет да се построи. По тази причина самият Ферис решил да заплати сумата от 25 000 $ от своите лични спестявания. След като парите отиват за още повече служащи, инженери и изобретатели, сумата за плана се прави оценка на почти 400 000 $. Можем умерено да си представим в днешните пари каква тъкмо стойност ще има, само че при започване на XIX век, това е била изключително висока инвестиция. В 11-я час на на 16 декември 1892 година колелото било приключено и умерено хвърляло ръкавицата си против Айфеловата кула.
Били добавени към 36 кабинки и всяка една можела да събира към 60 души. Практически можем да си представим кабини с размерите на рейсове, с чиято помощ се качват и повече пасажери. Конструкцията в действителност е впечатляваща, само че дано не забравяме, че цената за возене на 21 юни 1893 година е 50 цента за 20 минути. Колелото на Ферис е оповестено за 8-то знамение на света. В идващите 19 седмици, повече от 1.4 милиона души заплащат сумата, с цел да видят панорамата на града. Мнозина биха помислили, че Джордж Ферис става извънредно богат, само че истината е малко по-различна, откакто колелото е разглобено, редица вложители стартират да си търсят правата и парите.
Освен това самата структура би трябвало да се реалокира и даже и опитите да бъде в различен квартал на града, отново удрят на камък. Повечето поданици почнали да се оплакват от голямата публика, която блокирала инфраструктурата на града. През 1896 година Ферис се разделя със своята брачна половинка. Няколко месеца по-късно афишира фалит и се оказва, че страда от тиф. Не е ясно дали е съумял да погаси задълженията си, само че на 37-годишна възраст умира ненадейно и признава, че основаването на тази структура е била и най-голямото му проклинание. Впрочем, тъкмо оттова идва и името на въпросното колело в британския език – Ferris Wheel.
При нас е известно като виенско колело, тъй като първите гости на Австрия са имали достойнството да се возят на такова. Има една доста значима детайлност, която не би трябвало да забравяме. Макар и мнозина американци да се гордеят с колелото на Ферис, би трябвало да запомним, че истинската концепция в никакъв случай не е била негова. Тази атракция е участвала в България още от XVII век. Липсата на механична мощ и електричество е била обезщетена с няколко мощни мъже, които да въртят въпросната въртележка.
Снимка: By Адам Олеарий / Adam Olearius – "Описание путешествия в Московию и через Московию в Персию и назад " [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11207457
Питър Мънди е описвал видяното, когато решил да пътува из Европа и Азия и когато пристигнал през 1620 година в рамките на Османската империя, датата съвпадала с мюсюлманския празник байрам. Питър споделя по какъв начин децата сядат на дребни пейчици и мъжете въртят постепенно цялата структура чрез ръчки и в един миг децата са на върха, а в идващия се спускат назад надолу. През 1615 година римският странник Пиетро Дела Вале вижда същата структура и в Константинопол. Когато се качва на тази въртележка, групата мъже е задоволително мощна, с цел да прави оборотите с особена скорост.
В следствие такива колела са открити и в други страни като Индия, Румъния и Сърбия. А това може да ни подсказва, че най-вероятно са атракция, която е доста по-стара, в сравнение с самият Джордж Ферис подозира. Разбира се, през днешния ден няма по какъв начин да бъде доказано кой е тъкмо основателят, въпреки всичко интервалът от време е значителен, самият Ферис не може да удостовери от кое място идва вдъхновението, само че историята пази архивите и потвърждава, че виенското колело или колелото на Ферис е българско и добре познато на всички балкански страни.
