Добър или лош спомен?
Вие сте на ваканцията на живота си в Кения, прекосявайки саваната в едно незабравимо сафари, а екскурзоводът ви показва слонове отдясно и лъвове отляво. Години по-късно влизате в цветарски магазин в родния си град и усещате мирис, изумително напомнящ на цветята на чакаловите дървета, прочут ви от пътешествието. Когато пандизите очи, магазинът изчезва и вие се връщате в Кения. Вдишвайки надълбоко, се усмихвате на щастливия спомен...
Сега да превъртим. Вие сте на ваканцията на живота си в Кения, прекосявайки саваната на сафари, а екскурзоводът ви показва слонове отдясно и лъвове отляво. С крайчеца на окото си забелязвате носорог, който следва автомобила. Изведнъж той хуква устремено към вас и екскурзоводът крещи на водача да натисне газта. С повишение на адреналина си мислите: „ Ето по какъв начин ще умра. " Години по-късно, когато влезете в цветарски магазин, сладкият мирис на цветя ви кара да потръпвате...
„ Вашият мозък всъщност свързва миризмата с позитивни или негативни усеща ", споделя Хао Ли от Института за биологични проучвания Salk в Калифорния. Те не са свързани единствено с паметта. Мозъкът дефинира прочувствена „ валентност " на информацията, до момента в който я кодира, заключвайки прекарванията като положителни или неприятни мемоари.
И в този момент знаем по какъв начин мозъкът го прави. Както Ли и неговият екип оповестиха неотдавна в Nature, разликата сред спомените, които провокират усмивка, и тези, от които потръпвате, се открива от дребна пептидна молекула, известна като невротензин. Те разкрили, че до момента в който мозъкът преценя новите прекарвания сега, невроните поправят освобождението на невротензин и тази смяна изпраща входящата информация по разнообразни невронни пътища, с цел да бъде кодирана като позитивни или негативни мемоари.
Откритието допуска, че при основаването на мемоари мозъкът може да е преднамерен да си спомня нещата със боязън - еволюционна чудноватост, която може да е помогнала на нашите предшественици да бъдат внимателни и да оцеляват.
Новото изобретение отваря благоприятни условия за проучване на биологичните основи на тревога, пристрастяване и други невропсихиатрични положения, които от време на време могат да зародят, когато сривовете в механизма водят до „ прекалено много отрицателна обработка ", разяснява Ли. На доктрина, насочването към механизма посредством нови медикаменти може да бъде път към лекуването. Невролозите към момента са надалеч от разбирането по какъв начин тъкмо мозъците ни кодират и запомнят спомените – или ги не помнят. Присвояването на валентността въпреки всичко се преглежда като основна част от процеса за образуване на прочувствено заредени мемоари.
Способността на мозъка да записва сигнали и прекарвания от заобикалящата ни среда като положителни или неприятни мемоари е от решаващо значение за оцеляването. Ако яденето на зрънце от чужд шубрак ни разболява, ние инстинктивно заобикаляме това зрънце и всичко, което наподобява като него по-късно. Ако плодчето е било вкусно и ни е доставило задоволство, може да потърсим повече.
Спомени, които свързват разнообразни хрумвания - като „ зрънце " и „ болест " или „ удоволствие " - се назовават асоциативни мемоари и постоянно са прочувствено заредени. Те се образуват в дребна част от мозъка с форма на бадем, наречена амигдала. Въпреки че обичайно е известна като мозъчния „ център на страха ", амигдалата реагира на наслаждение и други страсти.
Една част от амигдалата - базолатералният комплекс, свързва тласъците в околната среда с позитивни или негативни резултати. Но допреди няколко години не беше ясно по какъв начин се реализира това. Група от Масачузетския софтуерен институт, ръководена от невролога Кей Тай, открива нещо удивително, протичащо се в базолатералната амигдала в мишия мозък. Публикациите за откритието са в Nature през 2015 година и в Neuron през 2016 година
Екипът на Тай надниква в базолатералната амигдала на мишки, които са в развой на обучаване да свързват несъмнено дествие със тон, със захарна вода или с лек токов удар. Във всеки случай връзките с друга група неврони се засилвали. Когато по-късно откривателите пуснали познатия към този момент за мишките тон, невроните, които били подсилени от наученото заплащане или наказване, ставали по-активни, демонстрирайки тяхното присъединяване в свързаната памет. Други проучвания допускат, че моторът на целия развой е допаминът - невротрансмитер, за който се знае, че е значим при ученето с „ хонорари и санкции ". Но изследване от 2019 година сподели, че макар че тази эчувстваща се " молекула може да кодира страст в спомените, тя не може да съобщи на страстта позитивна или негативна стойност.
Учените почнали да преглеждат гените, експресирани в двете области, където се образуват позитивни и негативни спомени и резултатите насочили вниманието им към невропептидите - дребни мултифункционални протеини, които могат постепенно и непрекъснато да укрепват синаптичните връзки сред невроните. Те разкрили, че един набор от неврони на амигдалата има повече рецептори за невротензин от другия.
Източник
Сега да превъртим. Вие сте на ваканцията на живота си в Кения, прекосявайки саваната на сафари, а екскурзоводът ви показва слонове отдясно и лъвове отляво. С крайчеца на окото си забелязвате носорог, който следва автомобила. Изведнъж той хуква устремено към вас и екскурзоводът крещи на водача да натисне газта. С повишение на адреналина си мислите: „ Ето по какъв начин ще умра. " Години по-късно, когато влезете в цветарски магазин, сладкият мирис на цветя ви кара да потръпвате...
„ Вашият мозък всъщност свързва миризмата с позитивни или негативни усеща ", споделя Хао Ли от Института за биологични проучвания Salk в Калифорния. Те не са свързани единствено с паметта. Мозъкът дефинира прочувствена „ валентност " на информацията, до момента в който я кодира, заключвайки прекарванията като положителни или неприятни мемоари.
И в този момент знаем по какъв начин мозъкът го прави. Както Ли и неговият екип оповестиха неотдавна в Nature, разликата сред спомените, които провокират усмивка, и тези, от които потръпвате, се открива от дребна пептидна молекула, известна като невротензин. Те разкрили, че до момента в който мозъкът преценя новите прекарвания сега, невроните поправят освобождението на невротензин и тази смяна изпраща входящата информация по разнообразни невронни пътища, с цел да бъде кодирана като позитивни или негативни мемоари.
Откритието допуска, че при основаването на мемоари мозъкът може да е преднамерен да си спомня нещата със боязън - еволюционна чудноватост, която може да е помогнала на нашите предшественици да бъдат внимателни и да оцеляват.
Новото изобретение отваря благоприятни условия за проучване на биологичните основи на тревога, пристрастяване и други невропсихиатрични положения, които от време на време могат да зародят, когато сривовете в механизма водят до „ прекалено много отрицателна обработка ", разяснява Ли. На доктрина, насочването към механизма посредством нови медикаменти може да бъде път към лекуването. Невролозите към момента са надалеч от разбирането по какъв начин тъкмо мозъците ни кодират и запомнят спомените – или ги не помнят. Присвояването на валентността въпреки всичко се преглежда като основна част от процеса за образуване на прочувствено заредени мемоари.
Способността на мозъка да записва сигнали и прекарвания от заобикалящата ни среда като положителни или неприятни мемоари е от решаващо значение за оцеляването. Ако яденето на зрънце от чужд шубрак ни разболява, ние инстинктивно заобикаляме това зрънце и всичко, което наподобява като него по-късно. Ако плодчето е било вкусно и ни е доставило задоволство, може да потърсим повече.
Спомени, които свързват разнообразни хрумвания - като „ зрънце " и „ болест " или „ удоволствие " - се назовават асоциативни мемоари и постоянно са прочувствено заредени. Те се образуват в дребна част от мозъка с форма на бадем, наречена амигдала. Въпреки че обичайно е известна като мозъчния „ център на страха ", амигдалата реагира на наслаждение и други страсти.
Една част от амигдалата - базолатералният комплекс, свързва тласъците в околната среда с позитивни или негативни резултати. Но допреди няколко години не беше ясно по какъв начин се реализира това. Група от Масачузетския софтуерен институт, ръководена от невролога Кей Тай, открива нещо удивително, протичащо се в базолатералната амигдала в мишия мозък. Публикациите за откритието са в Nature през 2015 година и в Neuron през 2016 година
Екипът на Тай надниква в базолатералната амигдала на мишки, които са в развой на обучаване да свързват несъмнено дествие със тон, със захарна вода или с лек токов удар. Във всеки случай връзките с друга група неврони се засилвали. Когато по-късно откривателите пуснали познатия към този момент за мишките тон, невроните, които били подсилени от наученото заплащане или наказване, ставали по-активни, демонстрирайки тяхното присъединяване в свързаната памет. Други проучвания допускат, че моторът на целия развой е допаминът - невротрансмитер, за който се знае, че е значим при ученето с „ хонорари и санкции ". Но изследване от 2019 година сподели, че макар че тази эчувстваща се " молекула може да кодира страст в спомените, тя не може да съобщи на страстта позитивна или негативна стойност.
Учените почнали да преглеждат гените, експресирани в двете области, където се образуват позитивни и негативни спомени и резултатите насочили вниманието им към невропептидите - дребни мултифункционални протеини, които могат постепенно и непрекъснато да укрепват синаптичните връзки сред невроните. Те разкрили, че един набор от неврони на амигдалата има повече рецептори за невротензин от другия.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ